№ 122
гр. Ямбол, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500122 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. П. К., подадена чрез пълномощника адв.С.Ч.
от САК против Решение №260006/17.01.2022 г., постановено по гр.д.№256/2021 г. по описа
на ЯРС.
В посоченото решение първостепенния съд ОТХВЪРЛИЛ предявените от К. П. К. с
ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС" АД с ЕИК ********* искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да бъде осъдено ЗД „БУЛ ИНС" АД да заплати на К. П. К.
обезщетение в размер на 5 000 лева, частичен иск от 200 000 лева, за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на П.К.К., ЕГН ********** от
водач на л.а. „Форд", модел „Транзит", с д.к.№ У1981АТ, със сключена застраховка
„Гражданска отговорност" при ЗД „БУЛ ИНС" АД, BG/02/117001152317, валидна от
15.04.2017 год. до 14.04.2018 год., в следствие на ПТП от 14.04.2018 год., както и
компенсаторна лихва в размер на законната лихва - 21.09.2018 год., след изтичане на
тримесечния срок по чл.496 КЗ, като неоснователни. С решението си ЯРС е ОСЪДИЛ К. П.
К. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД разноски по делото в размер на 6720 лв., намалени в
последствие с Определение №260024/04.03.2022 г., по реда на чл.248 ГПК, на 800 лв.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за
неправилност - поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и
необоснованост. Твърдят се допуснати от първостепенния съд нарушения, изразяващи се в
непроизнасяне по всички заявени от страната искания и твърдения. В жалбата са изложени
подробни съображения по същество на направените оплаквания, като се твърди липса на
анализ на събраните по делото доказателства, което водело до необоснованост. Заявени са и
доводи за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на ЯРС и
постановяване на ново, с което предявения в производството иск бъде уважен изцяло.
Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. С въззивната жалба и
с допълнително депозирана молба са направени доказателствени искания: за приемане на
писмено доказателство - Удостоверение, изх.№326000-9079 от 01.11.2021 г., изд. от ОД на
МВР - Ямбол, както и да бъде задължен ответника да предостави информация води ли
входящ регистър на получаваната документация и отразява ли се в същия начина на
1
депозиране на съответния документ. Допустимостта и на двете доказателствените искания е
обоснована с наличието на хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС" АД, чрез
пълномощника адв.Г.Д. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на
въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.
Изложени са подробни съображения по същество на обективираното становище. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
В о.с.з. въззивника К.К., при редовно и своевременно призоваване, не се явява и не
се представлява. В предварително депозирана молба пълномощника й адв.С.Ч. от САК
поддържа въззивната жалба и иска уважаването й, поддържа и искане за присъждане на
разноски за въззивното производство, както и заявява възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
В о.с.з. въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС" АД се представлява от пълномощника
адв.Г.Д. от ЯАК, който поддържа заявеното становище за неоснователност на въззивната
жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, което иска да
бъде потвърдено. Поддържа и искането за присъждане на разноски за въззивното
производство.
След преценка на доводите по жалбите и отговорите, доказателствата по делото и
мотивите на обжалвания съдебен акт, Окръжният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е
правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК
препраща към мотивите на ЯРС.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.432 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба ищцата е предявила иск за осъждане на ответника да й заплати
сумата от 5000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, възникнало на 14.04.2018 г. и реализирано от застрахован при ответника
водач, при което е била причинена смъртта на П.К.К. - баща на ищцата.
Ищцата е основала претенцията си на следното: на 14.04.2018 г. на автомагистрала
"Тракия", км.297+300, в посока гр.София, е настъпило ПТП с лек автомобил „Форд", модел
„Транзит", с рег.№ У 1981 АТ, управляван от В.И.Й.. Последният нарушил правилата за
движение, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, не е
контролирал непрекъснато превозното средство, вследствие на което предизвикал ПТП, в
резултат на което е причинена смъртта на пътника П.К.К. - баща на ищцата. Тя претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на близкия си, тъй като загубила
обичния си родител. Ищцата изпаднала в шок, прераснал в тежка депресия, остра стресова
реакция и душевно разстройство, които страдания все още продължават. Поради наличие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за виновния водач, ответното
застрахователно дружество дължи обезщетение за вредите. Ищцата поискала заплащането
на такова с молба от 20.06.2018 г., но получила отказ. Поради изложеното се иска да бъде
осъден ответникът да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. -
частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г. - след
изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното изплащане.
Защитавайки се против предявения иск, ответника чрез адв.М.Г., е противопоставил
следните възражения: Оспорва предявения иск като неоснователен. Признава твърдяните в
исковата молба факти по настъпване на ПТП, причинило смъртта на П.К.К. - баща на
ищцата, противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил,
както и настъпването на твърдяните вреди и причинната им връзка с ПТП. Заявява обаче, че
2
ищцата е обезщетена за причинените й неимуществени вреди, като е заплатено обезщетение
в размер на 160 000 лв. на „Източна Консултантска Компания" АД - лицето, на което
ищцата е прехвърлила вземането си чрез договор за цесия и с което е било сключено
споразумение. Поради това ищцата няма право на вземане.
С писмена молба, депозирана в о.с.з. от 01.09.2021 г. ищцата изложила възражения
срещу действителността на договора за цесия, основаващи се на фактите на антидатиране на
сделките и неосъществяването им в посочения от ответника хронологичен ред, водещо до
неспазване на формата на договора за цесия по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД, евентуално на
нееквивалентност на насрещните престации по него (чл. 26, ал.1 от ЗЗД) и на измама при
сключването му по см. на чл.29 от ЗЗД, евентуално на крайна нужда по чл.33 от ЗЗД.
При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение
ЯРС приел предявения в производството иск за неимуществени вреди за неоснователен и го
отхвърлил изцяло. В мотивите е изложено, че между страните не е спорно настъпването на
ПТП, причинило смъртта на П.К.К. - баща на ищцата, противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования автомобил, както и настъпването на твърдяните
вреди и причинната им връзка с ПТП. Прието е за установено, че между ищцата и третото
неучастващо по делото лице - „Източна консултантска компания" АД е бил сключен
договор за цесия, чиято неистинност не е доказана по делото, по силата на който ищцата е
прехвърлила на „Източна консултантска компания" АД правото си на вземане за
неимуществени и имуществени вреди, ведно с всички акцесорни вземания, които има срещу
ответника в настоящото производство - ЗД „Бул Инс" АД, произтичащи от настъпилата
смърт на баща й П.К.К., вследствие на ПТП възникнало на 14.04.2018 г., с участието на
МПС, за което има сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД.
Съдът приел и че „Източна консултантска компания" АД е заплатила на ищцата по силата
на договора за цесия сумата от 60 000 лева, с приемането на която сума по същество ищцата
отново е потвърдила извършеното от нея прехвърляне на вземанията си срещу ответника.
Приел още, че съгласно дадените от самата ищца обяснения, тя получила общо сумата от 70
000 лева, която от своя страна далеч надхвърля предявената като частична претенция от 5
000 лева.
Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първостепенния съд,
не е спорна между страните, а пред въззивния съд не се ангажираха нови доказателства,
които да доведат до промяната й.
От Удостоверение за наследници изх.№017/23.04.2018 г., изд. от Кметство - с.*, обл.
* е видно, че П.К.К., починал на 14.04.2018 г., е имал съпруга С.С.К. и 10 деца (пет
пълнолетни), между които ищцата.
Не се спори по делото, а и от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №03/2018 г. от мл. автоконтрольор на ПТП при РУ-Стралджа се
установява, че на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на автомагистрала "Тракия", км.297+300, в
посока гр.София, с лек автомобил с рег.№ У 1981 АТ, марка „Форд", модел „Транзит",
собственост и управляван от В.И.Й. от с.*, обл. *. В протокола са изброени имената на
пострадалите лица (десет на брой), между които на първо място е посочено това на бащата
на ищцата, който е загинал. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е
образувано ДП №59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа.
Не се спори, че за инцидентния автомобил е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност" в ЗД "Бул Инс" АД с полица № BG /02/ 117001152317, валидна
към 14.04.2018 г., видно и от справката на Гаранционен фонд.
Установено е и подписването на представените от ответника Договор за цесия от
08.05.2018 г., сключен между ищцата и „Източна консултантска компания" АД, с който е
прехвърлила вземането си срещу застрахователя на „Източна консултантска компания" АД
срещу цена от 60 000 лв. Не е спорно и подписването на Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от
К. П. К. до ЗД „БУЛ ИНС" АД, входирано от последното на дата - 18.07.2018 г., както и
подписването на Споразумение от 27.08.2018 г. между „Източна консултантска компания"
АД и ответника. Спорна е датата на сключване на договора за цесия, доколкото след неговия
текст се съдържа отбелязване на подписването му пред двама свидетели, единият от които -
М.А.В. с лична карта, издадена на ***, т.е. след датата на подписване на договора.
Свидетелите, според записаното, са разяснили съдържанието на договора на цедента.
Изслушана по реда на чл.176 ГПК ищцата заявява, че е получила за смъртта на баща
й 60 000 лева по банков път и 10 000 лева на ръка. След предявяване на ищцата на
3
уведомлението по чл.99 ЗЗД и договора за цесия, същата заявява, че само отпечатък е
слагала, защото била неграмотна, не можела да пише, не можела да чете.
От заключението на допуснатата по делото графологична експертиза се установява
следното: подписа и ръкописния текст "Кина" в уведомлението по чл.99 ЗЗД и в договора за
цесия са изпълнени от ищцата; пръстовия отпечатък в уведомлението по чл.99 ЗЗД и
договора за цесия принадлежи на ищцата.
По делото е представено споразумение от 27.08.2018 г., сключено между ответника
и цесионера „Източна консултантска компания" АД, по силата на което договорили и
застрахователя изплатил на цесионера сумата от 160 000 лв. по споразумението, като
плащането е извършено с Платежно нареждане от 01.10.2018 г.
С молба-претенция от 20.06.2018 г. от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.",
представлявано от адвокат Ч. като пълномощник на 9 от наследниците, вкл. ищцата,
адресирана до ответната застрахователна компания, е съобщено настъпилото ПТП, посочена
е банкова сметка на адвокатско дружество „Ч., П. и И." за получаване на плащане по щетата.
В отговор с писмо от 09.07.2018 г. директорът на дирекция „Уреждане на застрахователни
обезщетения" е поискал представяне на допълнителни документи по образуваната щета
№**********. С Молба-претенция от 01.08.2018 г. от адвокатско дружество „Ч., П. и И." е
представен препис от акт за смърт. С писмо от 15.08.2018 г. до ищцата директорът на
посочената дирекция е съобщил, че няма основание застрахователят да удовлетвори
претенцията й, поради липсата на доказателства за виновността на водача на МПС.
Както вече се посочи, предявеният иск се квалифицира като такъв с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ. Такава е и правната квалификация, определена от
първостепенния съд.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1
КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на застрахования
автомобил, в който е пътувал и загинал бащата на ищцата. Не е спорно противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, причиняването на вреди,
претърпени от ищцата в резултат от смъртта на нейния близък. Не е спорно и че ищцата е
отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция за получаване на
застрахователно обезщетение, но е получила отказ.
Спорно между страните по делото е прехвърлянето на вземането с договора за цесия
и преминаването му в патримониума на друго лице.
Настоящия съд намира възраженията на ищцата срещу действителността на
договора за цесия за неоснователни така, както е приел и първостепенния съд.
По делото не се оспорва подписването на договора за цесия от ищцата. Освен това
факта, че положените върху него подпис, ръкописен текст и пръстов отпечатък са положени
от ищцата е установено и от заключението на изслушаната и неоспорена графологична
експертиза. Следователно договора има формална доказателствена сила. Съгласно чл.180
ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В случая
ищцата се счита за автор на волеизявленията, вкл. относно датата.
В Решение №128/20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., на ВКС, II т. о. е прието, че
не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от официалния
документ показаната в частния автентичен документ дата, според изричната разпоредба на
чл.181, ал.1 ГПК, аналогична на чл.145, ал.1 ГПК/ отм./, има доказателствена сила само
между страните, но не и спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива
достоверност само в изрично изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е
заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за
подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ, или изобщо от
деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа.
В цитираното решение е направено позоваване на Решение №235/04.06.2010 г., по гр.д.
№176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е даден отговор на въпроса за точния смисъл на
4
понятието „трети лица” по отношение достоверността на отразената в частен документ дата,
като е прието, че „трето лице” по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ и чл.181, ал.1 ГПК е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да
възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.
Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които
независимо дали са страни в процеса, черпят права от някой от издателите на документа и
биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Други неучастващи в съставянето
на документа лица, не са трети лица в посочения по-горе см. и спрямо тях посочената в
документа дата е важима. (в т.см. е и решение №193/04.06.2010 г., по гр.д.№176/2010 г. на
ВКС, ІІІ г.о.)
В контекста на цитираната практика на ВКС, следва извод, че обсъждания договор
за цесия има доказателствена сила само между страните, между които е ищцата, поради
което е без значение вписването на датата на издаване на личната карта на свидетеля, чието
волеизявление е отделен документ, извън договора за цесия. Разминаването в датите би
могло да има значение евентуално за достоверността на удостоверените от свидетелите
факти (на разясняване на договора на цедента) и относно момента на осъществяването им,
но не и за прехвърлителната сделка.
Както се посочи, съгласно чл.181 ал.1 ГПК по отношение на третите лица частните
документи по правило нямат достоверна дата, освен в изброените в хипотезата на нормата
случаи. Според горецитираното решение „трето лице” по смисъла на посочената правна
норма са неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от
издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, т.е придобили са
права, само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.
Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са "трети лица" и спрямо тях
посочената в документа дата е важима. За ответника като трето лице, което не черпи „права"
от издателите (а има задължения), се счита за достоверна датата, на която е издаден
документът според неговия текст. Отделно от това ответника е получил уведомлението за
цесията, входирано от него на 18.07.2018 г., което е безспорен факт. Подписването на
уведомлението от ищцата (както вече се посочи) също е безспорен факт. Следователно
дружеството е уведомено по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. В чл.99, ал.4 ЗЗД е уредено действието
на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника и то е от момента на съобщаването от
предишния кредитор, т.е. спрямо длъжника прехвърлянето има действие от сключване на
сделката. Независимо от това, към датата на подписване на споразумението между
цесионера и застрахователя, която дата не е оспорена, договорът за цесия е бил налице, тъй
като е цитиран в споразумението. Достатъчно е също така да е бил налице и към
последвалата дата на плащане по споразумението, която също е безспорна. Самата ищца
признава получаването на цената по договора за цесия, което е допълнителен аргумент за
сключването му.
Неоснователно е и евентуалното възражение за нищожност поради
нееквивалентност на престациите. В съдебната практика липсата на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори се приема за противоречие с добрите
нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в
Решение №277/26.01.2015 г., постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява, че
преценката дали нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за
нищожност на сделката, следва да се извършва при съобразяване на преследваната от
страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от
закона интерес. (в т.см. Решение №153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Пак в практиката си ВКС въвежда по-конкретни критерии при определяне на
еквивалентността на престациите, като приема, че не всяка нееквивалентност представлява
нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна
нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че
има практически нулева стойност /в т.см. Решение №24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015
г. на ІІІ г. о. на ГК на ВКС/. Според ВКС критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се накърнил принципът на
свободата на договарянето, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява
от страните и се съобразява с техния правен интерес. Друг критерий, възприет в съдебната
практика е изключително голямата разлика в престациите. Така в Решение №615/15.10.2010
г. на ВКС по гр.д.№1208/2009 г. на ІІІ г.о. например е прието, че нищожност има поради
дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение №119/22.03.2011 г. по гр.д.
№485/2010 г. на І г.о. на ВКС - при двадесет и осем пъти по-ниска цена. В последното
5
решение се сочи още, че предвид каузалния характер на възмездните сделки при преценката
на тяхната действителност следва да се съобразява не само съдържанието на уговорените
насрещни престации, а съгласно чл.20 ЗЗД следва да се вземе предвид целта, с която е
сключена сделката от всяка страна, тъй като тази цел е свързана с удовлетворяване на
допустим от закона интерес на страната. В Решение №24/09.02.2016 г. по гр.д.№2419/2015 г.
на ІІІ г.о., ВКС приема, че когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само
да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена
поради крайна нужда /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
В случая не може да се обоснове нулева стойност на престацията на цесионера,
която е и приета от ищцата без възражения. Плащането на сумата от 60 000 лв. е извършено
по банков път според признанията й по реда на чл.176 ГПК. Отделно ищцата е получила и
сумата от 10 000 лв. „на ръка". Общата сума от 70 000 лв. е малко повече от два пъти по-
ниска от платената по споразумението сума от 160 000 лв., за разлика от съотношенията в
описаните в горепосочените решения на ВКС случаи (напр. 12 пъти). Следва да се
отбележи, че към момента на цедиране приобретателят на вземането го придобива с риска
да получи и по-ниско по размер плащане от застрахователя, доколкото определянето на
окончателния му размер се осъществява в процеса на договаряне. Това, че със
споразумението е договорен по-висок размер, не е обстоятелство, определящо стойността на
насрещните престации към момента на сключване на договора за цесия, т.к. не са
съпоставими „възнаграждение" по договор за цесия и „застрахователно обезщетение",
защото произхождат от различни правопораждащи факти.
Изложеното до тук не може да обоснове нищожност на договора за цесия, поради
противоречие с добрите нрави и възражението в тази насока се прие за неоснователно.
Неоснователни са и възраженията за унищожаемост, т.к. не е налице фактическият
състав на разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗЗД. Не се установи ищцата да е сключила
прехвърлителната сделка поради умишленото й въвеждане в заблуждение от трето за делото
лице, относно последиците на договора. Факта, че тя признава по реда на чл.176 ГПК
получаването на пари именно за смъртта на баща й, обосновава извод, че е имала представа
за какво договаря и в частност - че договаря относно вземането за обезщетение. Липсват и
доказателства, които да сочат, че към онзи момент ищцата се е намирала в заблуждение, т.к.
се касае се за грамотно лице, което само е подписало пълномощното на адвоката за подаване
на исковата молба. След като е могла да разбере, че предоставя права за завеждане на дело и
процесуално представителство, имала е и капацитета да разбере правните последици на
договора за цесия. Дори и да се приеме обратното, не е доказан другият елемент от
фактическия състав на измамата, а именно заблуждението да е предизвикано умишлено,
съзнателно от насрещната страна по сделката.
За неоснователно се прецени и евентуалното възражение за унищожаемост по чл.33
ЗЗД. По делото не е установено сключването на сделката „поради крайна нужда". Касае се за
пълнолетно лице, за което няма данни, че не е разполагало със средства за покриване на
основните си нужди при положение, че притежава банкова сметка, по която е преведено
възнаграждението по договора за цесия. Ищцата ежемесечно е получавала социални
помощи. Не могат да бъдат споделени доводите, че именно ищцата е била натоварена да се
грижи за майка си след катастрофата и да поеме разходите за погребението на баща си, за
които липсват каквито и да било доказателства. При наличие на 5 пълнолетни деца на
починалия и преживяла съпруга, не могат да бъдат споделени доводите, заявени от ищцата.
Независимо от това, според приетото в съдебната практика, недостигът или липсата на
средства е следвало да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да
сключи атакуваната сделка, без който натиск то не би я сключило при конкретните условия
и клаузи. За наличие на такива обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства, а те
не могат да се предполагат. Липсва и втората предпоставка на унищожаемостта - наличието
на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда,
към момента на сключваното й. Съотношението между престациите на страните, за да е
неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, следва да сочи на явна, очевидна
нееквивалентност. В случая, както се посочи по-горе, между насрещните престации на
продавача и купувача към момента на цедирането не е установена много съществена
разлика.
След като е налице валиден договор за цесия, вземането по него е преминало в
патримониума на цесионера. Поради това ищцата не е материално легитимирана да търси
обезщетение от застрахователя и искът й като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
6
До същия краен извод е достигнал и първостепенния съд, поради което обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба,
като неоснователна - следва да се остави без уважение.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски
за въззивната инстанция за заплатено адв.възнаграждение. Въззивницата е направила
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, което се прецени за неоснователно. В случая, съобразно цената на
предявения иск, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 580 лв., върху която сума на осн. §2а от
наредбата следва да бъде начислен ДДС, т.к. адвоката е регистриран по ЗДДС, т.е.
възнаграждението възлиза на 696 лв. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. надвишава незначително минималния размер, поради
което съда счита, че не се явява прекомерно, съобразено е с фактическа и правна сложност
на делото и следва да бъде присъдено на въззиваемата страна в претендирания размер.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ямбол
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260006/17.01.2022 г., постановено по гр.д.№256/2021
г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА К. П. К. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД с ЕИК
********* разноски за въззивната инстанция в размер на 720 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7