Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,24.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
9 с-в, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Ю.
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5148/2017 г. по описа на Софийски градски съд , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79,ал.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ,че на
19.11.2014 г. е отпуснат кредит на „К.Т.“ ЕООД в размер на 514 250 евро по договор за кредит №
309/2014 г., за чието обезпечение е учредена солидарна отговорност на двамата
ответници. След подписване на договора част от условията по същия били
предоговорени с 3 бр. анекси: А№01-309/ 26.02.2015 г.; №А02-309/27.03.2015 г. и
№03-309/25.09.2015 г. Твърди, че поради неплащане кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Претендира от ответниците заплащането на сума в размер на
100 000 евро (представляваща частичен иск от
общо 253 247,55 евро) - главница по кредита, ведно със законна лихва от
25.04.2017 г. (датата на подаване на ИМ) до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответниците в писмените отговори
оспорват исковете по основание и размер.Поддържат, че между „К.Т.“ ЕООД и ищеца са сключени много
договори за кредит, по които са солидарни длъжници, включително процесния, като
по всички тях има обезпечения от дружеството - кредитополучател в полза на
банката с учредени договорни ипотеки Твърдят, че вследствие на осъществени
продажби на активи, собственост на „К.Т.“ ЕООД и погасяването на част от
кредитите са водени преговори и постигнати устни уговорки за промяна на условията,
включително за опрощаване част от лихвите и таксите по кредитите.Сочат, че била
разкрита ескроу сметка в „Сибанк“ АД на 24.07.2017 г., по която са били
преведени суми от продажбите на активи на дружеството за сумата 1 220 000 евро,
като ищецът е получил сумата от 900 000 лв., но без да представи каквито и да е
справки за разпределението на сумата. Сочат, че липсва яснота по кои кредити е
обявена предсрочната изискуемост.Твърдят, че нотариалната покана за предсрочна
изискуемост е получена от двамата на 13.12.2016 г. поради което същата дата
следва да се счита за релевантна относно размера на дължимите от ответниците лихви, но в делото
липсват доказателства кога е обявена предсрочната изискуемост спрямо
търговското дружество. Твърдят, че не е обявена предсрочна изискуемост спрямо
главният длъжник – „К.Т.” ЕООД, тъй като уведомяването по чл. 50, ал.2 ГПК не е извършено надлежно, респективно не са
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и
че в поканата до дружеството размерът на лихвите до 09.03.2017 г. е по-нисък от
този към 11.12.2016 г., посочен в поканите до ответниците.Сочат, че ищецът е
подал заявление по чл. 417 от ГПК срещу „К.Т.“ за сумата от 30 000 евро, въз
основа на което СРС е издал изпълнителен лист срещу дружеството. Претендират разноски.
По
искането на ответниците за уточняване датата на настъпване на предсрочната
изискуемост по кредита, с молба от 11.12.2018 г. ищецът е посочил, че спрямо
ответниците фактът на предсрочна изискуемост е настъпил на 28.12.2016 г., а
спрямо главният дължник на 28.03.2017 г.
Съдът като обсъди доказателствата по делото
и взе предвид доводите на страните, приема следното от фактическа страна:
Исковете са допустими, тъй като са
предявени от страна, която има правен интерес и срещу ответници, които са
пасивно легитимирани по тях.
С определение от 21.11.2019 г. като ищец на
мястото на „Б.П.Б.“ АД е конституиран
„Ю.Б.” АД (универсален правоприемник
чрез вливане на „Б.П.Б.” АД ).
Безспорно е, че на 19.11.2014г.ищецът
„Б.П.Б.” АД с правоприемник „Ю.Б.” АД е сключила с „К.Т.“ЕООД, като
кредитополучател и ответниците К.В. и Н.К.В., като солидарни
длъжници, договор за банков кредит № 309/2014 г, по
силата на който банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер
на 514 250 евро. Съгласно клаузите, кредитополучателят се е задължил да върне
главницата по кредита, лихвите и другите разходи в предвидените в договора
срокове в погасителен план, приложение № 1.
По силата на чл.17 солидарните длъжници са поели задължение да отговарят
солидарно за цялото задължение по договора, а съгласно чл. 20, ал. 1 от банката
може да обяви ползвания кредит за предсрочно изискуем при неизпълнение на падежа на каквато и да е дължима по
договора сума.
Също така е безспорно, че с
анекси № А1- 309 от 26.02.2015 г. и
№ А2-309 от 27.03.2015 г страните са
отсрочили плащането на просрочени такси и лихви съответно до 28.02.2015 г. и до
30.03.2015 г., а с последния анекс №
А3-309 от 25.09.2015 г. към договора за кредит и считано от датата на
влизането му в сила, е определен краен срок за погасяване (издължаване) на главницата, не по късно от 30.06.2017 г.,
която е и крайната дата за изплащане на всички задължения по кредита съгласно
чл.6, ал. 5 от договора.
По делото са приложени 2
броя нотариални покани от 12.02.2016 г. (нотариална покана с рег. № 19273,
том VII, № 77 и нотариална покана с рег.
№ 19274, том VII, акт № 78 и двете по
описа на нотариус В. И., peг. № 271), с които ответниците са уведомени, че при
липса на плащане на просрочените по
договора суми в срок от 14 дни от датата
на получаване на поканите - в 17,00 часа на последния ден банката обявява
цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно изискуема. Поканите са получени
от ответниците на 13.12.2016 г. Приложена е и нотариална покана с рег. № 733,
том 1, акт № 96 по описа на нотариус Ю. К., peг. № 646, връчена на основание
чл. 50, ал. 2 ГПК на 16.03.2017 г., с която
кредитополучателят е уведомен, че ако в срок от 7 работни дни от датата
на получаване на поканата не заплати просрочените по договора суми в 17,00 часа
на последния ден, то банката обявява цялата сума по кредитната експозиция за
предсрочно изискуема. Видно от приложената разписка относно връчването, връчителят
е посетил на 16.03.2017 г. адресът на управление
на кредитополучателя, вписан по партидата му в ТР - гр. София, ул. Гео Милев 132, офис 18 и е
установил, че същият е затворен с ролетна щора, няма никакви индикационни
табели и по данни от съседи същият е празен като обитателите му са го
напуснали без да посочат нов адрес.
По делото е приложен договор за ескроу сметка от 27.07.2015 г. (неподписан) и писмо рег. №
ИД-4276 от „ОББ“ АД, в качеството му на правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, от което
е видно, че в архивната база не е открит договор, сключен на 24.07.2015 г. със
страни, посочени в представения договор.
От заключението на ССчЕ
неоспорено от страните се установява, че
дружеството кредитополучател е усвоило еднократно сумата по процесния
договор чрез заверяване на банковата му сметка със сумата от 514 250 евро
на 28.11.2014 г., както и че към 25.04.2017 г. непогасената главница е в размер
на 253 247,55 евро. Съгласно заключението на в. л. Х. между кредитополучателя
и ищеца има сключени във времето общо 12
договора за кредит с процесния, като първият
ответник солидарен длъжник по 8 от
тях, включително и процесния, а вторият по 5 включително
и процесния и по счетоводни данни единствено за процесия кредит главницата е с
ненастъпил падеж за плащане на 253 247,55 евро, изискуема считано
от 28.03.2017 г. Експертът е дал и подробно заключение относно
извършените погасявания на всички кредити, включително процесния, както и
относно задълженията по процесния договор, включително и за главницата и за лихвите.
Предвид изложеното съдът направи следните
правни изводи:
Настоящия иск е осъдителен за
присъждане на дължима сума по неизплатена главница съгласно договор за кредит. Процесният
договор за кредит № 309/2014 от 19.11.2014 г. и анексите към него са подписани,
както от банката и кредитополучателя, така и от ответниците, в качеството им на
солидарни длъжници. Съгласно разпоредбите на чл. 121 и сл. ЗЗД и съгласно чл. 17 от договора за
кредит, солидарните длъжници и ответници в настоящия процес са се задължили да
отговарят солидарно с кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката
суми по договора за кредит и последващо сключените анекси към него, включително
за главница, лихви, такси и разноски.
От заключението на ССчЕ се
установи, както отпускането на кредита и усвояването му от страна на
кредитополучателя в пълен размер, така и че към датата на завеждането на иска -
25.04.2017 г. дължимата главница по кредита е в размер на 253 247,55 евро. Ищецът
доказа валидното възникване и
съществуване на облигационното правоотношение, породено от договора за кредит,
изпълнението на задълженията си по него, както и неизпълнението от страна на
ответниците за плащане на задълженията по кредита.
В тежест на ответниците бе да
установят, че са изпълнили задълженията
по договора за кредит, но същите не представиха доказателства в този смисъл по
делото. Представеният договор за ескрол сметка е неподписан, поради което не
може да се обоснове извод, че такъв е бил сключен, предвид необходимата
законова форма за действителността му и удостоверяването от страна на правоприемника
на „Сибанк“ ЕАД, че такъв не е намерен в архивите на банката.
Ответниците не установиха заплащане
или погасяване на дължимата главница по процесния
договор за кредит. Наличието на други облигационни отношения между страните е
неотносимо към предмета на спора, още повече, че всички погасявания на
задължения по процесния договор за кредит са намерили отражение в заключението
на в. л. Х., което съдът кредитира като компетентно изготвено. Не се установи и твърдението за наличие на изпълнително
дело срещу кредитополучателя, въз основа на издадена срещу него заповед за
изпълнение, независимо че такъв довод е ирелевантен за настоящия спор доколкото всеки солидарен
длъжник е самостоятелна страна по процесния договор и съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, без това да
засяга правата му срещу останалите.
Относно възражението, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора съдът взе предвид
следното: За да бъде уважен иск като настоящия не е необходимо да е била
надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита.В случаите когато
изискуемостта на вземането настъпи по време на вече заведен исков процес съдът
е задължен да вземе предвид това обстоятелство с оглед разпоредбата на чл.
235,ал.3 ГПК. Настъпилият след предевяване настоящия иск факт на падежиране на
всички задължения по кредита на 30.06.2017 г.(договорения краен срок за
погасяване съгласно Анекс А-3-30925.09.2015 г) е правнорелевантен.
При основателност едно такова възражение би имало единствено отлагателен
характер с оглед преценка изискуемостта на главното вземане, като при тази
хипотеза приложение ще намери
разпоредбата на чл. 235,ал.3 ГПК по отношение на фактите настъпили в хода на
процеса. От една страна приетото в т.18 от ТР №4/2013 г. по т.д.4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, цитирано от ответниците, е неприложимо, доколкото същото касае
единствено установителен иск по чл. 422,ал.1 ГПК. От друга страна съгласно т.1
от ТР №8/02.04. 2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо дори
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
В случая обаче от приложените
нотариални покани е видно, че банката е
уведомила кредитополучателя и солидарните длъжници, че обявява за предсрочно и
незабавно изискуема цялата сума по процесния договор, поради неплатени
задължения с настъпили падежи. Волеизявлението й е достигнало до
кредитополучателя с връчената по реда на чл.50, ал.2 ГПК нотариална покана с която кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Връчването е
редовно, тъй като е установено, че вписаният в ТР адрес на управление е
напуснат от дружеството кредитополучател. Изводът е мотивиран с удостоверените
от длъжностното лице по връчването обстоятелства, че на посочения адрес няма
фирмени табели и служители на фирмата, по данни
от съседи фирмата е напуснала адреса, както и с липсата на вписан в
регистъра нов адрес на управление, което съдът констатира при направена от него
служебна справка в ТР търговския регистър. Ответниците са уведомени за
волеизявлението на банката с получаване
на поканите на 13.12.2016 г. С оглед дадения 14 дневен срок от банката, съдът
намира че предсрочната изискуемост спрямо
солидарните длъжници - ответниците е настъпила на 28.12.2016 г., а спрямо
главният дължник „К.Т.“ ЕООД на 28.03.2017 г.
Предвид изложеното
съдът приема, че предявеният частичен иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер. Ще следва да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата 100 000 евро (частичен
иск от общо 253 247,55 евро) ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 25.04.2017 г. (датата на
депозиране ИМ в СГС)
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски. Видно
от списъка по чл.80 ГПК ищецът
претендира сумата 14 676,34 лева
(ДТ - 7823,35 лв; адв.хонорар - 6529,99 лв; депозит на ССчЕ - 300 лева и ДТ - 23 лв. за удостоверение–от Дирекция
„Миграция“.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.В., роден на *** г., гражданство К., с ЛНЧ **********, ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Р България чужденец, с адрес: гр. София, пл. ******4 и Н.К.В., роден на *** г., гражданство Гърция, ЛН ********* да заплатят СОЛИДАРНО на „Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 100 000 евро, частичен иск от общо 253 247,55 евро, дължима главница по договор за кредит № 309/2014 от 19.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2017 г. и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 14 676,34 лева направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: