Решение по дело №659/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на М. Д. М. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх.А, ет.3, ап.6, чрез процесуалния представител адвокат Д. И., срещу Община град Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й. Й., по чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) 15 300 (петнадесет хиляди и триста) лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на ответника да му предостави апартамента, определен със Заповед №1347/03.11.2009г. на кмета на Община град Добрич като обезщетение за отчужден недвижим имот, поради невъзможността да ползва имота през периода от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на постановяването на съдебното решение до окончателното плащане. 2) 4000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, обида, притеснения, неудобства, чувство за несправедливост и незачитане на човешките му права, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на ответника да му предостави апартамента, определен със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на Община град Добрич като обезщетение за отчужден недвижим имот, поради невъзможността да ползва имота през периода от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на постановяването на съдебното решение до окончателното плащане. С протоколно определение в откритото съдебно заседание на 03.06.2024 г. на основание на чл.144 от АПК във връзка с чл.214 ал.1 изр.3-то от ГПК е било допуснато изменение на предявения иск от М. Д. М. срещу Община град Добрич за заплащането на сумата от 15 300 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на ответника да предостави на ищеца апартамента, определен със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на Община град Добрич като обезщетение за отчужден недвижим имот, поради невъзможността да ползва имота за периода от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г., като размерът е увеличен от 15 300 лева на 23 864.46 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на постановяването на съдебното решение до окончателното плащане. В исковата молба ищецът сочи, че е наследник на своя баща Д. М. Ц., който е починал на 04.12.2001 г.; през 1966 г. неговият наследодател по силата на договор за дарение е придобил правото на собственост върху къща от две стаи, кухня и дюкян, заедно със 168 кв.м. в идеални части от дворно място в гр. Добрич; през 1971 г. Д. М. Ц. е дарил на своя брат Ц. Ц. 1/2 идеална част от този имот; през периода 1981 г. – 1986 г. този и съседните недвижими имоти са били отчуждени от Община град Добрич по реда на ЗТСУ (отм.); след отчуждаването имотът е завзет от общинските власти и постройката в него е разрушена; със Заповед №278/24.01.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС – Добрич по чл.100 от ЗТСУ (отм.) Д. М. Ц. е бил обезщетен с апартамент в ж.к.“9-ти септември“, но със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на Община град Добрич поради отпадане на проекта за [жк] и одобрения проект за ж.к.“Добрич, въз основа на протокол на назначената от кмета на Община град Добрич комисия е променено полагащото се обезщетение за отчуждения имот, като ищецът в качеството си на наследник на Д. М. Ц. е бил обезщетен с апартамент №5, бл.А на четвърти (втори жилищен) етаж на жилищен блок „Добрич“ по [улица], състоящ се от две стаи и кухня с площ от 62.77 кв.м., заедно с изба №5 с площ от 6.48 кв.м., като му е отстъпено и правото на строеж върху общинската земя, където е построен този блок. До настоящия момент не е получено дължимото имотно обезщетение, като сградата не е завършена и на ищеца, респективно на неговия наследодател не е заплащано парично обезщетение. Налице е продължило повече от 33 години бездействие на органите и длъжностните лица от Община град Добрич, които не са довършили отчуждителната процедура и не са предоставили определения като обезщетение недвижим имот. Тъй като отчужденият имот е завзет от Община град Добрич преди 30.10.1998 г. и до датата на подаването на исковата молба не е получено обезщетение, намират приложение нормите на отменените разпоредби на ЗТСУ и чл.102 от Закона за собствеността във връзка с §9 ал.1 от ПР на ЗУТ. Заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.) е тази от 24.01.1991 г., с която е определено жилището, което се предоставя на наследодателя на ищеца като обезщетение за отчуждения му недвижим имот; към датата на издаването на заповедта за отчуждаване е била в сила разпоредбата на чл.270 ал.1 от ППЗТСУ (отм.), съгласно която ако в тригодишен срок от влизането в сила на заповедта за отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, той може да поиска заповедта да бъде отменена изцяло или да се направи нова оценка; именно този тригодишен срок е срокът за изпълнение от общината на задължението да построи и предаде имота, отстъпен в обезщетение, като след изтичането му органът по отчуждаването е в забава, т.е. налице е незаконосъобразно бездействие; задължението на Община град Добрич да предаде имота, определен като обезщетение със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на Община град Добрич, с която е променено първоначално определеното имотно обезщетение и ищецът в качеството си на наследник на Д. М. Ц. е обезщетен с процесния имот, произтича пряко от закона; същевременно административната дейност на общината по обезщетяването на собственика не е приключила с издаването на заповедта, а би приключила с изпълнението на тази заповед; непредоставянето на определеното в заповедта жилище е бездействие на административния орган, за вредите от които той следва да отговаря на основание на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; налице са всички кумулативно дадени елементи за ангажирането на отговорността на ответника; имуществените вреди са израз на негативния резултат от невъзможността да се ползва имота за времето, когато собственикът е бил лишен от фактическата власт, като размерът им е определяем на базата на средномесечния пазарен наем на имотите със същото местоположение, вид, функционална характеристика; с влязлото в сила Решение №8432/21.08.2023 г. по административно дело №1445/2022 г. на ВАС Община град Добрич е била осъдена да заплати на ищеца на основание на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за причинените имуществени вреди през периода от 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г. в размер на 10 350 лева и обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 4000 лева за същия период; в мотивите на решението е прието, че отчуждаването на недвижими имоти за осъществяването на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, както и обезщетяването на собствениците им по реда на чл.95 и сл. от ЗТСУ (отм.) е административна по своя характер дейност; длъжностните лица, овластени от закона да провеждат отчуждителното производство, осъществяват публичноправни функции, поради което всички техни актове, действия и бездействия в изпълнението на тези функции попадат в приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ; в случая бездействието на Община град Добрич се изразява в непредоставянето на ищеца на дължимото му обезщетение, определено по вид първоначално със Заповед №278/24.01.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС – Добрич по чл.100 от отменения ЗТСУ, която е изменена по-късно със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на Община град Добрич; общината не е изпълнила задълженията си по чл.98 и сл. от ЗТСУ (отм.) да обезщети ищеца, с което е нарушила и правото му, гарантирано от чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България и чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи; с поведението си длъжностните лица са нарушили нормативните разпоредби, регулиращи отчуждителното производство, свързани с реалното предоставяне на определения имот; неизпълнението на задължението за изграждане и предоставяне на отредения жилищен обект в продължение на повече от 30 години след издаването на първоначалната заповед следва да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие при извършването на административна дейност, за вредите от което ответникът отговаря на основание на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ; това решение на върховната съдебна инстанция се ползва със сила на присъдено нещо между страните по настоящото прозводство относно установените правопораждащи факти и спорното право, доколкото те са идентични с правопораждащите факти по сегашното дело; претендира се заплащането на търсените вреди за новия период от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г., през който отново Община град Добрич не е предоставила на ищеца полагащото му се жилище; настоява се за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

На 17.01.2024 г. по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба с приложени доказателства от Община град Добрич, в който се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като посочените в нея фактически обстоятелства не са изяснени. По същество предявените искове са неоснователни както основание, така и по размер. Община град Добрич е направила всичко възможно за снабдяването на ищцовата страна с определения имот. Строителството на същия е пред финализиране. Няма претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищцовата страна. При условията на евентуалност заявява, че исковата претенция е силно завишена и иска нейното намаляване. Към отговора си Община град Добрич е представила многобройни писмени доказателства.

В последното съдебно заседание пълномощникът на ищеца е заявил, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен за увеличената сума от 23 864.46 лева, а този за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени през периода болка, страдание, обида, притеснение и незачитане на човешките му права, както и неудобство от пребиваването му в България, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на общината, е основателен за първоначално претендираната сума; трябва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по административно дело №1445/2022 г. по описа на ВАС относно установените в него правопораждащи факти на спорното право за предходния исков период, за който е присъдено обезщетение, доколкото те са идентични с правопораждащите факти по настоящото дело и настоящото материално правоотношение; за новия исков период е установено наличието на причинна връзка между незаконосъобразното бездействие на общината и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, за което същите подлежат на обезщетение съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ; обективно и компетентно дадено е заключението на вещото лице във варианта, в който са определени пазарни цени на наема за необзаведено жилище; по отношение на иска за неимуществени вреди моли за присъждането на обезщетение в размер на 4000 лева по справедливост, като се преценят показанията на свидетелите на ищеца, от които става ясно, че през целия период той е изпитвал чувство на неудобство, обида, притеснение, нарушаване правото му на собственост, гарантирано от чл. 17 от Конституцията на Република България и чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека; в решенията си по сходни казуси съдът в Страсбург приема, че неполучаването на обезщетението за отчуждаването на недвижим имот нарушава справедливия баланс между законовата цел на своевременно приключване на процедурата за отчуждаване и правата на собственост на жалбоподателите, представлявайки нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и е основание за обезщетение на собствениците; в този смисъл настоява за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника е посочил, че предявените искове са неоснователни както по отношение на неимуществените, така и по отношение на имуществените вреди; относно неимуществените вреди не са доказани твърдяните обстоятелства и съответно не може да се обоснове сумата, която се претендира като обезщетение за ситуацията, развила се между страните във връзка с обезщетението за жилището, което се изгражда в блок „Добрич“; имуществените вреди не би следвало да бъдат уважени, тъй като заключението по изслушаната съдебна експертиза е необосновано, силно завишено и оспорено; предвид отсъствието на лицето от страната, а именно установяването му в Норвегия, не са налице обосновани изводи, че той е имал нужда от това жилище и е претърпял неимуществени вреди, които да обосноват уважаването на иска; желае присъждането на юрисконсултско възнаграждение, както и всички сторени разноски; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В последното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Добрич е заявил, че исковата претенция е основателна. В случая е бил осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото на ищеца и към настоящия момент не е предоставено дължимото обезщетение във връзка с отчужден негов имот; неимуществените вреди следва да бъдат определени по справедливост, а имуществените - до размера на установеното в експертизата.

Добричкият административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове по чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са основателни.

Налице са всички предпоставки за цялостното уважаване на първата искова претенция за претърпени имуществени вреди за сумата от 23 864.46 лева след допуснатото изменение на иска. Съгласно чл.1 ал.1 от посочения закон държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В случая сме изправени пред такава хипотеза – установено е наличието на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Община град Добрич (налице е продължително противоправно бездействие да бъде предоставен определения като обезщетение жилищен имот за отчужден недвижим имот по реда на отменения ЗТСУ); това бездействие е извършено при осъществяването на административна дейност, каквото е отчуждаването на недвижими имоти за осъществяването на мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации, както и обезщетяването на собствениците им по реда на чл.95 от отменения ЗТСУ от органите на съответните общини; доказани са причинените имуществени вреди на ищеца по вид, характер и интензитет; установена е причинно-следствената връзка между настъпилите имуществени вреди и незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от Община град Добрич, продължило дълги години, включително през процесния период. В същия смисъл е и постановеното Решение №8432/21.08.2023 г. по административно дело №1445/2022 г. на III отделение на ВАС, касаещо отношенията между страните по настоящото производство за предишен период, като посочените в него аргументи не следва да бъдат приповтаряни. Следва да се отбележи, че през процесния период от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г. строежът на определения като обезщетение имот е напреднал значително и той е бил почти завършен, видно от многобройните представени документи от Община град Добрич, но към 01.11.2023 г. обектът все още не е бил предаден на ищеца. Основният спор е около размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, което следва да се основава на средния пазарен наем на аналогични по вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти. В изпълнение на поставените му от страните задачи вещото лице е определило стойността на средния пазарен наем за имота като обзаведен през процесния период от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г. в размер на 26 321.83 лева, а като необзаведен – в размер на 23 864.46 лева. Не е спорно, че Община град Добрич в съответствие с издадената Заповед №1347/03.11.2009 г. е следвало да предостави определения като обезщетение имот необзаведен. В този смисъл е и увеличената претенция на ищеца, чийто процесуален представител изрично е уточнил, че тя е за заплащането на обезщетение като за необзаведен апартамент. Затова претенцията за сумата от 23 864.46 лева имуществени вреди е изцяло основателна и трябва да бъде уважена. Неоснователни са възраженията на ответника относно изготвената експертиза – тя е с надлежно посочени няколко метода на анализ (приходен подход, разходен подход, сравнителен подход), за аналози са използвани 3 обзаведени и 3 необзаведени апартамента, точно са съобразени площ, местоположение и вид на имота. Законната лихва следва да бъде присъдена в съответствие с т.4 от ТР №3/22.04.2005 г.по тълкувателно дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС върху главницата от датата на влизането в сила на съдебното решение до окончателното плащане.

От разпитите на ангажираните по делото свидетели З. П. П. и Е. Т. И. се установява наличието на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени болки, страдания, обида, притеснения, неудобства, чувство за несправедливост и незачитане на човешките му права, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на ответника да му предостави апартамента, определен със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на Община град Добрич като обезщетение за отчужден недвижим имот, поради невъзможността да ползва имота през периода от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г. М. Д. М. действително живее в Норвегия, но когато се връща със семейството си в България няма къде да отседне; изживява тежко нещата; вдига кръвно; постоянно мисли за несправедливостта близо 40 години първо неговият баща, а впоследствие той да не могат подобаващо да бъдат обезщетени за отчуждения имот. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на естеството, интензитета и трайността на претърпените душевни страдания и неудобства претендираното обезщетение в размер на 4000 лева съответства на критериите за справедливост и обективност, поради което предявеният иск за претърпени неимуществени вреди следва да бъде изцяло уважен с присъждане на законната лихва в съответствие с т.4 от ТР №3/22.04.2005 г.по тълкувателно дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС върху главницата от датата на влизането в сила на съдебното решение до окончателното плащане.

С оглед изхода от спора на ищеца трябва да бъдат присъдени сторените и поискани разноски в общ размер на 3120 лева (в това число 20 лева внесена държавна такса, 200 лева първоначално внесен и 100 лева довнесен депозит за вещото лице, както и 2800 лева заплатено адвокатско възнаграждение – същото не е прекомерно и е под минималното, определено по реда на чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Водим от горното, Добричкият административен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община град Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й. Й., да заплати на М. Д. М. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх.А, ет.3, ап.6 следните суми: 1) 23 864.46 лева (двадесет и три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на ответника да му предостави апартамента, определен със Заповед №1347/03.11.2009г. на кмета на Община град Добрич като обезщетение за отчужден недвижим имот, поради невъзможността да ползва имота през периода от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на влизането в сила на съдебното решение до окончателното плащане. 2) 4000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, обида, притеснения, неудобства, чувство за несправедливост и незачитане на човешките му права, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на ответника да му предостави апартамента, определен със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на Община град Добрич като обезщетение за отчужден недвижим имот, поради невъзможността да ползва имота през периода от 01.08.2019 г. до 01.11.2023 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на влизането в сила на съдебното решение до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Община град Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й. Й., да заплати на М. Д. М. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх.А, ет.3, ап.6 сумата от 3120 (три хиляди сто и двадесет) лева, представляваща направените разноски по административно дело №659/2023 г. по описа на ДАС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните.