№ 12931
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110107427 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. И. Н. срещу
ЗАД „Е.“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
на 7625,00 лева, представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № №, рама №
№, вследствие настъпило на 10.08.2021 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №
00500100384250/15.10.2020 г., валидна за периода от 17.10.2020 г. до 16.10.2021 г., ведно със
законна лихва от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 10.08.2021 г. в гр. София,
водачът на л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № № - собственост на ищеца, участва в
ПТП, вследствие на което са настъпили вреди за процесното МПС. За процесното
произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП №1782923/10.08.2021 г., в който е
посочено, че водачът на увредения л.а.марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № №, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 6, ал. 1, предл. 3 ЗДвП. Поддържа се, че
към датата на застрахователното събитие между страните е налице сключен договор за
застраховка пълно „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица
№00500100384250/15.10.2020 г., при застрахователна сума от 9000 лева и застрахователна
премия 450.00 лева. С оглед настъпилото ПТП при ответното дружество е образувана
ликвидационна преписка по щета №**********/10.08.2021 г. и ответникът е възложил
отремонтирането на щетите на „Авто Юнион Сервиз“, на който ищецът е предал увредения
автомобил на 10.08.2021 г. Впоследствие ищецът е уведомен от ответника, че стойността за
отремонтиране на автомобила би надхвърлила 70% от определената застрахователна сума, с
оглед което е налице тотална щета. Ищецът посочва, че е отказал да заяви прекратяване на
регистрацията на процесното МПС, вместо което е оставил автомобила за ремонт.
Ответникът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1375,00 лева,
представляващо разликата между действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие и реална оферта за реализиране остатъците на автомобила в
състояние, в което се намира след ПТП. Ищецът подал искане до ответника за
преразглеждане на първоначално определения размер на обезщетението, претендирайки
1
разликата между застрахователната стойност и действителната стойност на автомобила, но
му било отказано. Моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Твърди, че молбата на ищеца за преразглеждане на първоначално
определения размер на обезщетението е уважена и че същият е щял да бъде преразгледан
след представяне на разходен документ за извършения ремонт на автомобила, какъвто
ищецът не представил. С оглед липсата на представени доказателства за действителния
размер на претърпените вреди с писмо от 18.11.2021 г. ответникът е оставил без уважение
молбата на ищеца за плащане на допълнително обезщетение. В тази връзка възразява срещу
твърденията на ищеца, че е извършен ремонт на процесния автомобил. Оспорва иска и по
размер като неотговарящ на действително претърпените вреди. В условията на евентуалност
оспорва твърденията, че обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени за
отстраняване на уврежданията. Твърди, че в случая има тотална щета и моли обезщетението
да бъде определено с оглед действителната стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части и вторичните
суровини. Релевира възражение съпричиняване. Оспорва иска за лихви като неоснователен.
Моли за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за
имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху
застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е действителната стойност
на вредите към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за
настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и
изплащане на обезщетението.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и не касаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства, както
и извършеното от ответника плащане на сумата 1375,00 лева по образуваната при ответника
по повод предявената по извънсъдебен ред претенция щета №**********/10.08.2021 г.,
което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото
основание. Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и не касаещи неговия размер, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ЗАД „Е.“ АД имущество, респ. в какъв размер е възникнало вземането на ищеца.
С доклада по делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че по
между им е сключен договор за имуществено застраховане при Общи условия за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № №, обективиран застрахователна полица
№00500100384250/15.10.2020 г., валидна за периода от 17.10.2020 г. до 16.10.2021 г.
Установява се, че страните са уговорили застрахователят да покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС съгласно общите условия на застраховка „Каско на
МПС“ и при уговорените в полицата условия. От представената застрахователна полица е
видно, че имуществения договор е сключен при покрит риск „Пълно каско“ и е определена
застрахователна сума в размер на 9000.00 лева. Подписвайки договора ищецът е декларирал,
че е получил, запознал се е и приема Общите условия на застрахователя. Ето защо обемът
на застрахователната отговорност при имущественото застраховане “Каско на МПС”, се
определя от закона, но и от съдържанието на конкретните договори и от общите условия на
застрахователя за съответния вид застраховане.
2
По делото е изслушано и прието без оспорвания от страните заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, според което при съпоставка на установения и неоспорен
механизъм на процесното произшествие, щетите в описа на застрахователя, както и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № № се намират в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото на 10.08.2021 г. ПТП. Експертът е изчислил, че стойността необходима за
възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени на резервните част и средна
пазарна цена на труда от оторизирани за марката сервизи към датата на ПТП е 17439,65
лева, а на база средни пазарни цени на резервните части и средни пазарни цени на труда е в
размер на 16519,25 лева. След съобразяване, че към датата на изготвяне на заключението от
произшествието е изминала една година, един месец и 21 дни вещото лице е посочило, че
действителната (средна пазарна) стойност на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № №,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 8982,00 лева. Вещото
лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на щетите по процесния
автомобил (17439,65 лева в оторизиран сервиз или 16519,25 лева) надвишава неговата
действителна стойност (8982,00 лева) и е налице тотална щета. Според заключението на
САТЕ стойността на запазените части, представляващи 30% от действителната стойност на
автомобила към датата на произшествието при наличие на тотална щета възлиза на 2695,00
лева.
Страните по делото не спорят, че е не налице тотална щета, в който смисъл е и
заключението на експерта, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70% от действителната му стойност. Не е спорно и че ищецът е ремонтирал
процесния лек автомобил видно от приобщеното удостоверение за техническа изправност на
ППС пот 19.07.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ дължимото от застрахователя обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към дена на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В
случая страните са определили застрахователна сума в размер на 9000 лева (лимит на
отговорността), която с оглед заключението на САТЕ за действителната стойност на
процесния лек автомобил съдът намира, че не попада в хипотезата на подзастраховане, в
който смисъл са възраженията на ищеца. При определяне на действителна стойност на лекия
автомобил към датата на произшествието експертът е възприел, че автомобилът е бил в
нормално техническо и експлоатационно състояние, съответстващо на годините на
експлоатация от първата регистрация, без липси и повреди по основаните агрегати, възли и
детайли. Предвид това за застрахователя не е налице задължение да обезщети пълния размер
на вредата до размера на застрахователната сума, вкл. и при наличие на тотална щета. В
случай на тотална щета отремонтирането на увредения автомобил се явява от икономическа
гледна точка нерационално и необосновано, поради което случаят по правни последици се
приравнява на пълно погиване на вещта с оглед нейната икономическа стойност, а не с
оглед нейното функциониране, при която увредените части могат да бъдат ремонтирани.
При "тотална щета", за да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования, от
размера на действителната стойност на автомобила се приспада стойността на запазените
части. Предвид това произтичащата от застрахователния договор отговорност за обезвреда
ангажира застрахователя да покрие разликата между стойността на запазените части,
обективно позволяващи извличане на доход и необходимата сума, за да бъде придобито
имущество от същия вид и качество. Действителната стойност на застрахованото
имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество.
Действителната (средна пазарна) стойност на процесния лек автомобил според
заключението на САТЕ, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие
е 8982,00 лева. Вещото лице е посочило, че стойността на запазените части е 2695,00 лева.
При това положение претенцията на ищеца за заплащане застрахователно обезщетение се
явява доказана до размера от 6287,00 лева, от които ответникът вече е заплатил сумата
1357,00 лева по извънсъдебно предявената претенция. Предвид това исковата претенция
следва да бъде уважена за сумата 4912,00 лева като за разликата до 7625,00 лева подлежи на
3
отхвърляне като неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция съдът дължи произнасяне и по
направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат. Според чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.
В случай на неизпълнение на тези задължения при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят може да намали обезщетението съответно на тежестта на неизпълнението –
чл. 395, ал. 4 пр. второ КЗ. По делото се установи, че уврежданията по процесния лек
автомобил са настъпили вследствие ПТП, причинено от ищеца, който не е съобразил
поведението си с пътните знаци и маркировката на пътя, с което е нарушил чл. 6, ал. 1
ЗДвП. За осъщественото нарушение на ищеца е издаден АУАН и НП №21-4332-
017470/25.08.2021 г. При тези данни съдът намира, че поведението на ищеца се намира в
причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, както и с увеличаване
размера и обхвата на вредите. На лице е неизпълнение на задължението му да спазва
правилата за движение по пътищата, което се явява не само минимално изискване за
полагане на грижи за предпазване от ситуации, които увеличават риска от увреждане на
застрахования автомобил, но и е създал ситуация, която представлява повишен източник на
опасност за причиняване на вреди. Ответникът доказа, че това неизпълнение е довело до
настъпването на застрахователното събитие, което е една от кумулативните предпоставки на
чл.395, ал.4, изр.2 КЗ. Неизпълнението на задължението от страна на застрахования да
предпазва от вреди застрахованото имущество е значително с оглед на интереса на
застрахователя, доколкото се установи, че е налице тотална щета като няма данни да е
изключен риск, поради което определеното застрахователно обезщетение подлежи на
намаляване. Съдът намира, че съответно на тежестта на неизпълнението обезщетението
дължимо от застрахователя следва да бъде намалено с 50% и на ищеца да се присъди сумата
2456,00 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса – 305,00 лева, за
депозит за вещо лице – 400.00 лева и за адвокатски хонорар – 1164,00 лева, от които
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се сума в общ размер 602,00 лева.
Ответникът претендира заплащането на разноски за депозит за вещо лице – 350.00 лева
и за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК във чл. 37 ЗПрП
вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено в
размер на 100 лева, от които съразмерно с неоснователната част от исковете, следва да му се
присъди сума в общ от 305,05 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на Г. И. Н. ЕГН **********, с адрес; АДРЕС на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата
2456,00 лева, представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за претърпени от ищеца имуществени вреди, за които при
ответника е образувана щета №**********/10.08.2021 г., ведно със законна лихва от
14.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 602,00 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2564,00
лева до пълния предявен размер 7625,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. И. Н. ЕГН **********, с адрес; АДРЕС да заплати на ЗД „Е.“ АД ЕИК
ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ла. 3 ГПК сумата
4
305,05 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5