Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 18 07.01.2022г. град
Бургас
Административен съд – гр.Бургас, деветнадесети състав, на девети декември две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Членове: 1. Христо Христов
2. Марина
Николова
при секретаря В.
С. и прокурор Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Димитров
касационно наказателно административен характер дело номер 2579 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, чрез юрисконсулт Николова против решение №260040/14.07.2021г., постановено по НАХД №263/2020г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление №02-0003134/10.11.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Бургас, с което за извършено от дружеството “Сани - СБ” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът се представлява от ю.к. Николова, която поддържа касационната жалба и изразява становище по същество.
Ответникът - „Сани - СБ” ЕООД, ЕИК *********, редовно уведомен, се представлява от адв. А., който оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за основателност на жалбата, като иска от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди постановеното НП.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в съответствие с изискванията
за форма и реквизити. В преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК поради
което се явява процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по жалба на „Сани - СБ” ЕООД, ЕИК ********* против наказателно постановление №02-0003134/10.11.2020г. и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ. Въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда” е констатирано, че „Сани - СБ” ЕООД, в качеството си на работодател, не е осигурил 12 часа непрекъсната междудневна почивка на Ш.Ю.М., работеща като готвач в Бистро България, находящо се в гр. Поморие, ул. Нептун, №5, стопанисван от ответника по касация. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното НП поради обстоятелството, че с доказателствата по постановяване на същото не се доказвало допускането на санкционираното нарушение.
Решението на Районен съд Поморие е неправилно и следва да бъде отменено.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Районният съд е установил фактическата обстановка, от която безспорно се установява, че в трудово правоотношение с ответника е била готвачът Ш.Ю.М., която от една страна е декларирала, че работи по осем часа на ден, а от друга в графика за отчитане явяването /неявяването на работа през м.август 2020г. се установило, че на 27.08.2020г. - е изпълнявала допълнителна смяна от 17,30 - до 22,00 часа, а на 28.08.2020г. първа смяна от 08.00 часа до 16,30ч., с което според АНО работодателят не е спазил предписанието на чл.152 КТ, за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка на работника, не по-малко от 12,00 часа. След преценка на несъответствието в графика за явяването/неявяването на работа за м. август 2020г. и декларираното от работника, съдът е дал вяра на декларираното от работника и е приел, че липсват категорични доказателства за неспазване на междудневната почивка на готвача. Съдебният състав е пропуснал да кредитира обстоятелството, че готвачътМ., според писмено обяснение на управителя на дружеството, същият е дакларирал, че е полагала труд именно по реда на изготвения за м. август график. Това признание в комбинация със самия график е достатъчно да обори възприетата от въззивната инстанция теза, че следва да бъде кредитирана декларацията на работника. Последният към момента на декларирането на правнорелевантните за спора обстоятелства се намира в пряка финансова зависимост от своя работодател, което е основание същите да не бъдат безкритично възприемани. Поради изложеното следва да бъде възприето обстоятелството, че по отношение наМ. не е била осигурена дължимата 12 часова междудневна почивка, каето обстоятелство сочи на доказаност на констатираното и санкционирано нарушение.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а постановеното наказателно постановлени да бъде потвърдено.
При този изход на спора уважено следва да бъде искането на ю.к.Николова за присъждане на ю.к. Възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260040/14.07.2021г., постановено по НАХД №263/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било отменено издаденото от касатора наказателно постановление №02-0003134/10.11.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Бургас, с което за извършено от дружеството “Сани - СБ” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, и вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №02-0003134/10.11.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Бургас, с което за извършено от дружеството “Сани - СБ” ЕООД в качеството му на работодател нарушение на чл.152 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА “Сани - СБ” ЕООД да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.