№ 2853
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Е. Б. П. срещу решение от 21.12.2021 г.
по гр.д. №49266/2020 г. на Софийския районен съд, 42 състав, в частта, в която е признато
за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3930,12 лв. - главница за топлинна енергия
за периода мес.04.2016 г. - мес.04.2018 г., 398,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 04.04.2019 г., 50,99 лв. - сума за дялово
разпределение за периода мес.04.2016 г. - мес.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 18.04.2019 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22232/2019 г. по
описа на СРС, 42 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно необосновано и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че по делото не е
доказано реалното извършване на процесната услуга, за валидно взето решение на ОС на ЕС
за присъединяване на сградата към топлоснабдителната мрежа на ищцовото дружество,
както и наличието на валиден договор за извършването на дяловото разпределение с ФДР.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение
и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
1
искове за отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която е
отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил обстоятелството, че е собственик
на процесния недвижим имот, но това обстоятелства се установява от представения договор
за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 02.12.2005 г.
Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на СТЕ, която и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява,
че процесната сграда е била топлофицирана, като ищецът е доставил в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, респ.
ответникът като собственик на процесния апартамент е ползвала топлинна енергия.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
2
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Т.С.“ ЕООД правилно и съобразно нормативните
изисквания. Липсата на валиден през процесния период договор за дялово разпределение за
процесния период не може да доведе до извод, че потребителите на ТЕ не дължат цената на
потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза доставчикът е длъжен да отчита
потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по реда на
чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника
сума за топлинна енергия за периода мес.04.2016 г. - мес.04.2018 г. възлиза на 3930,12 лв., а
сумата за дялово разпределение за периода мес.04.2016 г. - мес.04.2018 г. – на 50,99 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 268,30 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20224623 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д.
№49266/2020 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА Е. Б. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „******* да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 268,30 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4