Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 18.09.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 258 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2009 г. до 31.03.2012 г. ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава,
за обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Х. д.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., на
стойност 825,56 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови
нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното
дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната
страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане
на взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното
дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 23.02.2015 г. подал до
ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 933/2015 г. на ПРС, по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
837/24.02.2015 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница
в размер на 825,56 лева за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна
енергия за обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Х. д.”, бл. ., вх. „.“, ап. .,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 225,19 лева, начислена за периода
от 30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ù изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение, което обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1050,75
лева, от които: 825,56 лева - главница за ползвана, но незаплатена от ответника
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Х. д.”, бл. ., вх. „.“,
ап. ., за периода от 01.05.2009 г. до 31.03.2012 г., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 225,19 лева, начислена за периода от 30.06.2009 г. до
28.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.02.2015 г.
до окончателното ù изплащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който е оспорила предявените искове, излагайки твърдения, че същата се
легитимира като собственик на 5/72 ид. ч. от процесния топлоснабден имот по
наследство от А.Г.К., като наред с това твърди, че между нея и
топлофикационното дружество нямало сключен договор за доставка на топлинна
енергия. Липсвали и доказателства относно дължимостта на процесните суми и
техния размер.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „Т.П.“ АД, редовно призовано, чрез упълномощен представител поддържа
предявените искове.
Ответницата Ф.К., редовно призована,
не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 23.02.2015 г. до
Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата Ф.З.К. за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр. Перник, кв. „Хумни дол”, бл. ., вх. „.“, ап. ., за периода от
01.05.2009 г. до 31.03.2012 г.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 933/2015 г. на ПРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 837/24.02.2015 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“
АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. Перник, кв. „Х. д.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., е
открита партида на името на Ф.З.К., с абонатен номер …..
По делото е представен и нотариален
акт № ., том ., дело № ./1971 г. на Пернишки народен съдия, от който се
установява, че И.Х.Л.и В.Г.Л.са придобили собствеността върху недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, кв. „И. П.“, бл. ., ет. ., ап. ., състоящ се от една
стая, дневна, кухня, баня, дрешник, антрета и балкони, с площ от 56,43 кв. м.
Видно от представените по делото 2
бр. удостоверения за наследници, издадени от община Перник, ответницата Ф.К. е
един от наследниците на И.Х.Л.и В. Г. Л..
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу
ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Ф.К. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата
е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Макар по делото да са
представени доказателства, от които е видно, че ответницата е собственик по
наследство на съответна идеална част от процесния недвижим имот, от страна на
ищцовото дружество не бяха ангажирани доказателства относно обстоятелството, че
ищцовото дружество е доставяло ТЕ в имота, находящ се в гр. Перник, кв. „Х. д.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., за процесния
период от време, количеството на реално потребената от ответницата топлинна
енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата
дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение, въпреки
изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този смисъл с доклада по
делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно заседание от 14.08.2020 г.
Представеното
като доказателство по делото
извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния директор на ищцовото
дружество, не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението
по делото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви
процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда
възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ищцовото дружество е доставяло
ТЕ в процесния имот, количеството на реално потребената от ответницата топлинна
енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата
дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. При
доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези
обстоятелства. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответницата направените от последната разноски. Ответницата доказва
направени разноски по настоящото дело в размер на 500,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. С исковата молба процесуалният представител на ищеца
е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което съдът счита за основателно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с
ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая
размерът на претендираното възнаграждение от ответницата на основание сключения
с адв. Р. П. от ПАК договор за правна защита и съдействие от 13.08.2020 г. е в
размер на 500,00 лева, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален
до 303,55 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към
момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие и договаряне
на възнаграждението - определение № 650/29.11.2018 г. по ч. т. д. № 2490/2018
г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/29.07.2015 г. по ч. т. д. №
2973/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.). Към така посочената сума следва да
бъде прибавена и сумата от 200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по
в. ч. гр. д. № 867/2019 г. по описа на ПОС,
съобразно указанията, дадени от въззивната инстанция с определение №
36/08.01.2020 г. по в. ч. гр. д. № 867/2019 г. по описа на ПОС и бъде осъдено
ищцовото дружество да заплати на ответницата сумата в общ размер на 503,55
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.” АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Р.” иск за признаване за установено по отношение на Ф.З.К., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, че дължи на топлофикационното дружество сума в размер
на 1050,75 лева (хиляда и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки), от които:
825,56 лева (осемстотин двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. Перник, кв. „Х. д.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2009 г. до
31.03.2012 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 225,19 лева
(двеста двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки), начислена за периода от
30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.02.2015 г. до окончателното ù изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „Т.П.” АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***,
ТЕЦ „Р.” ДА ЗАПЛАТИ на Ф.З.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 503,55 лева (петстотин и три лева и петдесет и пет стотинки) – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./