Решение по дело №267/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Й. Р. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0804-000464 от 29.09.2023 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Излага съображения, че: не са установени изискуемите от закона предпоставки за прилагане на процесната ПАМ; изтекла е погасителна давност за извършените нарушения на ЗДвП, което изключва отговорността на водача; на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отнетите контролни точки на водача са възстановени служебно до пълния им първоначален размер и не е налице възприетото от органа основание за изземване на СУМПС; в случая служебно възстановяване на контролни точки е било възможно към 20.12.2020 г. - 2 години след влизане в сила на последното НП, което е влязло в сила на 20.12.2018 г.; към датата на издаване на оспорената заповед, контролните точки на оспорващия е следвало да бъдат възстановени. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. По искането е налице произнасяне с Определение № 1041 от 27.05.2024 г., постановено по делото, с което искането е оставено без уважение.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Устно и в писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорена заповед. Счита, че: след наказателното постановление от 20.07.2018 г., цитирано в оспорената заповед, броят оставащи контролни точки на водача е 25, както е отразено и в самото наказателно постановление; видно от приложената от административния орган справка, на 19.09.2023 г. на водача Й. А. е издадено ново СУМПС с № *********, валидно до 19.09.2033 г., поради което е необяснимо 10 дни по-късно – на 29.09.2023 г., издаването на оспорената заповед за прилагане на ПАМ; тъй като водачът е имал оставащи контролни точки, за него не е възниквало задължение да върне СУМПС.

Административният орган – Началника на Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – за територията на ОД на МВР – Сливен.

На 29.09.2023 г. от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 23-0804-000464. С нея на оспорващия А. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че: Й. Р. А. има издадено СУМПС № *********; във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП в периода 2014 г. – 2018 г. и издадени въз основа на тях наказателни постановления, на А. са отнети общо 44 контролни точки; в посочения период А. не е възстановявал контролни точки; на А. са отнети контролни точки със следните наказателни постановления /НП/: 1. НП № 14-1670-001482 от 05.12.2014 г. по описа на ОД на МВР Сливен, влязло в сила на 11.04.2018 г., отнети 6 контролни точки; 2. НП № 16-0804-001664 от 17.09.2016 г. на Сектор Пътна полиция Сливен, влязло в сила на 13.04.2018 г., отнети 6 контролни точки; 3. НП № 17-0804-000910 от 19.04.2017 г. на Сектор Пътна полиция Сливен, влязло в сила 14.06.2018 г., отнети 8 контролни точки; 4. НП № 17-0804-003178 от 03.01.2018 г. на Сектор Пътна полиция Сливен, влязло в сила на 10.05.2018 г., отнети 6 контролни точки; 5. НП № 18-0804-000778 от 25.04.2018 г., влязло в сила на 10.05.2018 г., отнети 8 контролни точки; 6. НП № 18-0804-001952 от 20.07.2018 г. на Сектор Пътна полиция Сливен, влязло в сила на 20.12.2018 г., отнети 10 контролни точки; с влизане в сила на последното НП Й. А. е на минус 5 контролни точки.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, представена от административния орган с писмо, входирано в съда на 27.05.2024 г., в която в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия А. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите контролни точки. В справката е отразено, че: на водача, на 19.09.2023 г. е издадено СУМПС № *********, валидно до 19.09.2033 г.; общо отнетите точки от влезли в сила НП са 39; наличните точки са 0.

Относно цитираните в оспорената заповед шест НП, се установи следното:

С НП № 14-1670-001482 от 05.12.2014 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия А., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на А. на 18.12.2017 г. НП е обжалвано от А. пред Районен съд – Сливен, и е потвърдено с Решение № 88 от 26.02.2018 г., постановено по АНД № 1822 / 2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на 11.04.2018 г. С оглед на изложеното, съдът приема, че НП е влязло в сила на 11.04.2018 г., с оглед нормата на чл. 64, б. „в” от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С НП № 16-0804-001664 от 17.09.2016 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия А., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на А. на 18.12.2017 г. НП е обжалвано от А. пред Районен съд – Сливен, и е потвърдено с Решение № 106 от 09.03.2018 г., постановено по АНД № 1819 / 2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на 13.04.2018 г. С оглед на изложеното, съдът приема, че НП е влязло в сила на 13.04.2018 г., с оглед нормата на чл. 64, б. „в” от ЗАНН.

С НП № 17-0804-000910 от 19.04.2017 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия А., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 8 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на А. на 18.12.2017 г. НП е обжалвано от А. пред Районен съд – Сливен, и е потвърдено с Решение № 204 от 26.04.2018 г., постановено по АНД № 1817 / 2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на 14.06.2018 г. С оглед на изложеното, съдът приема, че НП е влязло в сила на 14.06.2018 г., с оглед нормата на чл. 64, б. „в” от ЗАНН.

С НП № 17-0804-003178 от 03.01.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия А., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на А. на 02.05.2018 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 10.05.2018 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /ред., до ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./.

С НП № 18-0804-000778 от 25.04.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия А., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 8 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на А. на 02.05.2018 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 10.05.2018 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /ред., до ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./.

С НП № 18-0804-001952 от 20.07.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия А., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и лишаване от право да управлява МПС, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на А. на 11.12.2018 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 19.12.2018 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /ред., до ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./.

От изложеното следва, че с наказателни постановления, влезли в сила в периода от 11.04.2018 г. до 19.12.2018 г., на оспорващия А. са отнети общо 44 контролни точки /6 + 6 + 8 + 6 + 8 + 10/.

Установените по делото факти не се променят от представената в съдебно заседание служебна бележка, издадена от „РИД ЙОР“ ООД гр. Сливен, съобразно която дейността на търговското дружество е затруднена с отнемането на СУМПС на оспорващия. Удостовереното с тази служебна бележка е извън фактическия състав на оспорената заповед и е неотносимо към спора.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 03.05.2024 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на административния орган на 13.05.2024 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя извод за мотивираност на акта в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/, като контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1/.

В разглеждания случай по делото е установено, че с влезли в сила наказателни постановления на оспорващия А. са отнети общо 44 контролни точки – при максимален размер на контролните точки – 39.

Съдът намира за неоснователно твърдението на оспорващия, че отнетите контролни точки са възстановени служебно до пълния им първоначален размер.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Отнемането на контролни точки е последица от извършване на нарушение. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП.

Тълкуването на разпоредбите на чл. 158 във връзка с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл. 157, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки.

В разглеждания случай, по делото е установено, че въз основа на шест броя НП, влезли в сила в периода от 11.04.2018 г. до 19.12.2018 г., на оспорващия са отнети всички контролни точки и следователно същият е загубил придобитата правоспособност. Фактът, че на 19.09.2023 г., при липса на правоспособност, на оспорващия е било издадено СУМПС, е правноирелевантен, тъй като този факт не може да санира изначалната липса на материалните предпоставки за издаването на СУМПС, а именно, водачът да е бил правоспособен, в случая - да не са му отнети всички контролни точки. След като в горепосочения период - от 11.04.2018 г. до 19.12.2018 г., на водача са били отнети всички контролни точки, възстановяването на придобитата правоспособност може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, за което няма твърдения и доказателства да е било сторено.

Отнемането на контролните точки става по силата на правната норма. Законът придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки с текста на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Определящо е наличието на нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, което нормативно се свързва с отнемане на контролни точки. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП вменява задължението за връщане на свидетелството за управление на водача на МПС, на когото са отнети контролните точки. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.

В разглеждания случай липсва възможност за възстановяване служебно на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като от влизане в сила на всяко едно от наказателните постановления до датата на влизане в сила на следващото, не е изминал изискуемият от разпоредбата период от две години без извършени нарушения с отнемане на контролни точки.

В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 671 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 6544/2023 г., VII о.; Решение № 15612 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 14380/2018 г., VII о.; Решение № 15989 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 6163/2018 г., II о.; Решение № 12924 от 24.10.2018 г. по адм. дело № 1730/2017 г., VII о.; Решение № 2764 от 02.03.2018 г. по адм. дело № 9212/2017 г., VII о.; Решение № 5266 от 12.05.2015 г. по адм. дело № 300/2015 г., VII о.

Неоснователно е и твърдението в жалбата за изтекла погасителна давност за извършените нарушения на ЗДвП, което изключвало отговорността на водача. Макар и формулирано непрецизно, това твърдение на оспорващия представлява довод за погасяване по давност на изпълнението на наказателните постановления. По правило, ако наложените с наказателните постановления наказания не са изпълнени в сроковете по чл. 82 от ЗАНН, държавата не може принудително да търси изпълнение на същите. Но това не означава, че са се заличили правните последици от извършеното нарушение. С влизане в сила на съответното НП настъпват последиците от извършването на нарушението. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Броят контролни точки служи единствено за отчет на извършваните нарушения /чл. 157, ал. 1 от ЗДвП/. Поради това изтекла давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложени наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на свидетелството за управление.

В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 10561 от 30.07.2020 г. по адм. дело № 7287/2019 г., VII о.; Решение № 6129 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 13488/2017 г., VII о.; Решение № 3965 от 27.03.2018 г. по адм. дело № 420/2017 г., VII о.; Решение № 9101 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 2040/2016 г., VII о.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че същият е с брой оставащи контролни точки 25, съобразно отразеното в НП, издадено на 20.07.2018 г. От събраните доказателства – влезли в сила наказателни постановления, е установено по несъмнен начин, че общият брой отнети контролни точки на оспорващия е 44. Действително, в наказателните постановления, изброени в оспорената заповед, е отразен брой оставащи контролни точки на водача. Но това обстоятелство не променя правилността на крайния извод на административния орган за общо отнети с влезли в сила наказателни постановления контролни точки, тъй като контролните точки се считат отнети не на датата на издаване на НП, а с влизане в сила на съответното НП. Ето защо – към датата на издаване на посочените в оспорената заповед наказателни постановления водачът е бил с оставащ брой контролни точки, но с влизане в сила на тези наказателни постановления, на водача са отнети всички контролни точки.

С оглед на изложеното, по делото е установено наличието на кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, което обуславя извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Р. А. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000464 от 29.09.2023 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на Й. Р. А. с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.