№ 588
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110124057 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът Н. Г. А. е предявила срещу "И А М" АД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1934,98 лева, представляваща недължимо платени суми по
договор за паричен заем № .. от 17.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ищецът Н. Г. А. твърди, че на 17.11.2016 г. сключила с ответника договор за паричен заем
№ .., по който й била отпусната сумата от 1750 лв., които следвало да върне на двуседмични
вноски, с размер на годишния процент на разходите – 41, 71 % и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 35 %. В чл. 4 от процесния договор страните уговорили, че договорът за
заем ще бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита, като били предвидени и условията, на които
следвало да отговарят поръчителите. В чл. 4, ал. 2 от договора страните уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство в срока по чл. 4,
ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1599,26 лв., платима
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че поради
неосигуряване на обезпечение по договора, му била начислена неустойка по чл. 4, ал. 2 от
същия в размер на 1599,26 лв. Твърди, че е погасила изцяло сумата по сключения договор за
заем преди подаване на исковата молба. Излага съображения, че неустоечната клауза по чл.
4 от договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
1
необосновано висока неустойка, както и тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно
чл. 146 ЗЗП. Сочи, че процесната неустоечна клауза има за цел заобикаляне на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди,
че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като така договорена,
при непредоставяне на обезпечение, излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви
точно вреди би покрила, с позоваване на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по
описа на ОСТК на ВКС. . Намира и че целият договор за заем е нищожен поради нарушение
на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора не е
посочен начинът на изчисление на посочения размер на ГПР. С оглед нищожността на
неустоечната клауза, ищецът твърди, че сумата, платена по същата, е получена от ответника
без основание, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника "И А М" АД, с който оспорва иска
като неоснователен по подробно изложени съображения. Оспорва иска при твърдения
вземането на ищеца да е погасено по давност. В процесния случай ГПР е ясен, във фиксиран
размер, като не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва, а претендираната
неустойка не следва да бъде включвана при изчисляване на размера на ГПР. Оспорва, че
клаузата за неустойка е нищожна. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от насрещната
страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото като безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между страните е
отделено обстоятелството, че на 17.11.2016 г. ищецът е сключил с "И А М" АД Договор за
паричен заем № .., по силата на който му е предоставен заем в размер на 1750 лв., като в
договора е посочен ГПР в размер на 41,71 % и ГЛП в размер на 35%. В чл. 4 от договора
страните са се уговорили заемът да бъде обезпечен с две физически лица – поръчители,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки, като на основание чл. 4, ал. 2 от договора на ищеца е начислена
неустойка в размер на 1599,26 лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители
или друг вид обезпечение, посочени в съответния договор.
За установяване на фактите по спора, в хода на производството е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от което се установява, че общата сума, изплатена
от Н. Г. А. по договор за паричен заем № .. е в размер на 362,07 лв., както следва: 1750 лв. –
платена главница, 277,81 лв. – платена договорна лихва и 1599,26 лв. – платена неустойка, за
което по делото е приета и Справка за извършени плащания по договор за паричен заем № ..
от 17.11.2016 г., представена от "И А М" АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по който в тежест на
ищеца е да установи, че е сключил с ответника процесния договор за паричен заем, размера
на заплатените по него суми, в частност тези по процесната клауза, която се оспорва като
нищожна, в който случай ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за
имуществено разместване, като доколкото не се спори по съдържанието на сключения
договор (чиито клаузи се атакуват от ищеца), ответникът следва да докаже, че процесният
договор е сключен при спазване на процедурата по ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК относно
сключване на потребителски договори от разстояние, така и че клаузите отговарят на
изискванията на ЗПК, индивидуално договаряне на клаузите, както и че не противоречат на
добрите нрави.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и поради противоречие на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в срок до три дни от подписване на договора чрез представяне на
банкова гаранция или поръчителство на две физически лица – чл. 4, ал. 1 от договора, като
при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1599,26 лв. – чл. 4, ал. 2
от договора.
Съдът приема клаузата за неустойка за неравноправна и нищожна. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
3
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. На заемателя е отпуснат паричен заем в размер на 1750 лв., а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 1599,26 лв., т. е. представлява повече от половината от
получената главница. Заемодателят е поставил редица специфични изисквания, на които
следва да отговарят поръчителите, а именно - постоянна трудова ангажираност, определен
минимален размер на получавани доходи, осигурителна и кредитна история. Предвид
размера на определената неустойка, краткия тридневен срок за предоставяне на
обезпечението и множеството условия, на които следва да отговарят поръчителите,
очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в договора е не да
обезпечи задълженията по него, а да осигури завишен размер на крайната сума, която следва
да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен
процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/ - т. е. да получи плащане, което
представлява разход, пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР, а трябва. Следва
да се посочи, че алтернативата – за предоставяне на банкова гаранция, също е неизпълнима,
предвид, че ако заемателят би могъл да осигури банкова гаранция, то не би теглил паричен
заем от ответното дружество. Не се установява вземането за неустойка да е включено към
ГПР, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая ГПР е уговорен без неустойката, а това е незаконосъобразно,
доколкото нейното начисляване е пряко обусловено от наличието на заемното
правоотношение, поради което се явява общ разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Освен това, стойността на самата клауза е над пет пъти размера на законната лихва и
се явява нищожна, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК поради противоречието й с чл. 19, ал. 4
от ЗПК.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Както се посочи, основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което съдът
приема, че клаузата, с която е уговорена неустойката, противоречи на добрите нрави.
Основно задължение на кредитополучателя е да върне предоставените му в заем пари, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по
събиране на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се
4
гарантира, т. е. не се осъществява обезщетителната функция на неустойката. Клаузата следва
да бъде преценена и като неравноправна, тъй като не оставя реална възможност на
кредитополучателя да влияе върху съдържанието, както и е уговорена изцяло в полза на
финансово по - силната страна в правоотношението, нарушава и принципа за
добросъвестност и равнопоставеност на страните по облигационната връзка.
Не може да се приеме, че е налице и санкционна функция на процесната неустойка,
доколкото задължението на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение не е
определено като предварително условие за сключване на договора.
От друга страна, уговореното задължение за предоставяне на обезпечение противоречи и на
чл. 16 ЗПК. Проверката на кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа
й да прецени дали да предостави заемната сума. От така въведеното задължение за
представяне на обезпечение обаче косвено следва извод, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в негова тежест последиците от неизпълнението на това свое
задължение, което води до носнователно увеличаване на размера на задълженията на
кредитополучателя, т. е. процесната неустойка цели да заобиколи забраната на чл. 143, т. 3
ЗЗП.
Уговорката относно процесната неустойка противоречи и на чл. 143, т. 5 ЗЗП, ко йто
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Както бе
отбелязано по - горе не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. По тези
съображения присъждането й би довело до реализиране на неоправдано висок доход за
кредитора, който не е предварително обоснован и регламентиран. Свободата на
договарянето, предвидена в чл. 9 ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите нрави.
Всичко гореизложено обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, като е сключена и в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я
прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а
и с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
С иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на
5
какво основание е получил даденото /виж решение № 239/16.07.2013 г. по гр. д. №
1050/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. /. Доколкото твърденията на ищеца са относно
недължимо платена сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Установява се по делото от неоспорената ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвена, че цялата дължима сума по договора за паричен заем е заплатена от
ищеца, включително и сумата от 1599,26 лв. – неустойка съгласно чл. 4, ал. 2 от договора.
Предвид доказване факта на плащането на сумата от 1599,26 лв. – неустойка за
непредоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем, в тежест на
ответника е да докаже основание за задържане на сумата. Доколкото посочената клауза
съдът прие за нищожна поради противоречие с добрите нрави, то липсва основание за
задържане на сумата от ответника.
Искът е основателен до установения размер от 1599,26 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 1934,98 лева подлежи на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
искова молба- 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на уважената част от иска в
общ размер 314,98 лв. / за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице/.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, при предоставена безплатна правна помощ, съобразно изхода
на спора, насрещната страна дължи на разноските за адвокатско възнаграждение, в случая
на адв. А. Д. – сумата 489,44 лв. (от общо определеното възнаграждение от592,18 лева), във
вр. с пар. 2а от НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
17,35 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "И А М" АД, с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“
№.., ет.2, ап. .. да заплати на Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.“Н.“ №.., на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1599,26 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за паричен заем № .. от 17.11.2016 г., представляваща неустойка по чл. 4,
ал. 2 от договора за непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва, считано от
05.05.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 1934,98 лева, като
неоснователен.
6
ОСЪЖДА "И А М" АД, с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“
№.., ет.2, ап. .. да заплати на Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.“Н.“ №.., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 314,98 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „И А М“ АД, с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“
№.., ет.2, ап. .. , да заплати на адв. А. Д., личен № .., с адрес: гр. София, ул. „Х.“ № 74, ет.1,
ап.1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 489,44
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.“Н.“ №.. да заплати на "И А М" АД, с
ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“ №.., ет.2, ап. .., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 17,35 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7