Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч
, ………….2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав, в публично заседание на десети май две хиляди и дванадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията т.д.№4 по описа
за 2012 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Ищецът „Лесопласт”АД, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ЕИК *****,
представлявано от Изпълнителния директор Ц.С.Ц. е предявил срещу „ВиК - Стенето”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, ЕИК *****, представлявано от управителя Т.С.Г. иск, с който
моли ответникът да бъде осъден да заплати сума от 79 322.64 лева без ДДС,
като частичен иск от общата сума от
419 289.46 лева без ДДС, представляваща обезщетение за надфактурирани суми
по фактури за периода от м. януари
2009г. до м. юни 2009 година.
Ищецът твърди, че с ответникът „В и К Стенето”ЕООД в качеството му на Изпълнител на 01.08.2005г.
са сключили Договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадни
води. В т.23 от Договора в зависимост от степенна на замърсяване подробно са
описани дължимите от него, като възложител суми за куб.м. вода, като за
най-високата степен на замърсяване се дължи най-висока цена за куб. м., а
именно:
Първа степен – 0.30 лева куб. м. без ДДС;
Втора степен – 0.45 лева куб. м. без ДДС;
Трета степен – 0.60 лева куб. м. без ДДС;
Четвърта степен – 0.75 лева куб. м. без ДДС.
Съгласно т.24 от Договора изпълнителят си запазвал правото за промяна на
цените по т.22 и т.23 в посока увеличение или намаление съобразно инфлацията и
настъпили други промени в ценообразуването, влияещи върху разходите за
пречистване на отпадните води, съгласувано с Община гр.*****. В т.32 от Договора е уговорено, че „двете страни по този договор
могат да изменят, допълват или изменят съществуващите клаузи по взаимно
съгласие, само след писмено отправено искане”.
Ищецът сочи, че на същата дата – 01.08.2005г. към Договора от 01.08.2005г.
подписали Анекс, според който цените
посочени в т.23 се променят, както следва:
Първа степен – 0.30 лева куб. м. без ДДС;
Втора степен – 0.35 лева куб. м. без ДДС;
Трета степен – 0.40 лева куб. м. без ДДС;
Четвърта степен – 0.45 лева куб. м. без ДДС.
Към момента на подаване на исковата молба е настъпила промяна с Анекс от
14.07.2006г., с който е оповестено, че нивата на замърсеност се променят, в
смисъл, че се въвежда тристепенна система на отчитане вместо четиристепенна.
В периода на Договора, „Лесопласт”АД
се намира в диапазона на четвърта степен на замърсеност на водата, а след
датата на Анекса от 14.07.2006г. в трета степен, при въвеждане на тристепенната
система.С оглед условията на Договора и подписаните анекси, ”Лесопласт”АД
следвало да плаща цена от 0.45 лева на куб. м. без ДДС. От приложените към
исковата молба документи било видно, че
за куб. м. пречистена вода за
2009г. дружеството е заплащало по 0.81 лева на куб. м. или с 0.36 лева повече.
Позовавайки се на т.32 от Договора във връзка с т.23, Изпълнителят е увеличил цената на пречистената вода без основание и
без да е съгласувал с Община гр.***** или с тях
увеличението. Прилага справка за периода 31.01.2009г. до 30.06.2009г. за
надфактурираната разлика в общ размер на 79 322.64 лева. Счита, че от ответната страна е допуснато явно
нарушение, като не са съобразени разпоредбите на чл.8 и чл.20а от ЗЗД, като те
от своя страна са изпълнили поетите с
Договора и Анексите задължения. Ищцовото дружество е ощетено, което се установява
от представените фактури, които не отговарят на фактическата действителност и
договореното. Изтъква, че клаузите на Договора са тълкувани еднозначно и
единствено в тежест на „Лесопласт”АД.
С оглед увеличаване на цените от
страна Изпълнителя на основание приети от ДКЕВР цени, сочи, че са сезирали ВАС, но с Определение №11441 от 15.09.2011г., е
прието, че за „Лесопласт”АД „…липсва изискуемия пряк и непосредствен правен
интерес от обжалване на процесното решение…”, тъй като в регулаторната функция
на Комисията „…не се включват конкретни цени в индивидуалните договори,
подписани между Изпълнителя и В и К услугата и възложителя…”.
Счита, че при изложеното Изпълнителят ги е ощетил за първото тримесечие на
2009г. със сумите, както подробно са описани в справката или в размер на
79 322.64 лева без ДДС, представляващи надфактурирани суми за периода от м.януари 2009г. до м.юни 2009г.
включително.
Ищецът конкретизира искането си за
надплатени суми по фактури, както следва:
1.
По фактура №11928 от 30.01.2009г. – сума в размер на 8 399.16
лева ведно с мораторна лихва върху нея,
считано от датата на заплащането - 30.01.2009г. до окончателното й плащане;
2.
По фактура №12409 от 27.0.2009г. – сума в размер на 11 377.80
лева ведно с мораторна лихва върху нея
считано от датата на заплащането - 27.02.2009г. до окончателното й плащане;
3.
По фактура №12875 от 31.03.2009г. – сума в размер на 10 901.52
лева ведно с мораторна лихва върху нея
считано от датата на заплащането - 31.03.2009г. до окончателното й плащане;
4.
По фактура №13352 от 30.04.2009г. – сума в размер на 14 428.44
лева ведно с мораторна лихва върху нея
считано от датата на заплащането -30.04.2009г. до окончателното й плащане;
5.
По фактура №13822 от 30.05.2009г. – сума в размер на 13 767.33
лева ведно с мораторна лихва върху нея
считано от датата на заплащането -30.05.2009г. до окончателното й плащане;
6.
По фактура №14338 от 30.06.2009г. – сума в размер на 20 448.39
лева ведно с мораторна лихва върху нея
считано от датата на заплащането -30.06.2009г. до окончателното й плащане.
Съдът приел, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК, с оглед разпоредбата на чл.365,т.1 от ГПК, а исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.367,ал.1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба
ведно с приложенията на ответника с указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК от страна на ответника е постъпил отговор, в
които изразява следното становище: Счита, че са предявени обективно съединени
искове, от които иск за сумата 79 332.64 лева без ДДС, като частичен иск
от сумата 419 289.46 лева без ДДС, с твърдението, че въпреки, че е
изчислена и фактурирана, сумата е надплатена, като вземането представлява
разликата между фактурираната стойност при цена 0.81 лева за куб. м. и цена от 0.41 лева за куб. м.,
при запазените във фактурата водни количества или недължимата сума е при
първоначална липса на основание, както и иск за присъждане на лихва за забава,
с начало на периода от датата на плащане
по всяка фактура до окончателното плащане на претендираната сума. Намира
предявените искове за допустими, но разгледани по същество за неоснователни.
Наведените в исковата молба твърдения били несъстоятелни, тъй като
сключените анекси са с определен начален и краен срок на действие или за период извън процесния.
Сочи, че между страните има установени трайни търговски отношения, които
по-късно са регламентирани с Договора от 01.08.2005 година. При положение, че
за времето от м.януари 2009г. до м.юни 2009г. ищецът не е възразил по реда и
при условията на т.27./1/ от Договора, следва да се приеме, че извършената
дейност е приета и възложителят се е съгласил да заплати определената цена.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че след приемане на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/ въведения за регулатор в
областта на водоснабдяването орган ДКЕВР има две приети решения за изменение на
цените на предоставените от „ВиК Стенето”ЕООД услуги – Решение Ц-028 от
28.12.2006г. и Решение Ц-026 от 30.07.2008г., които са били прилагани без да са
постъпвали възражения от страна на ищеца.
Ответникът подробно аргументира своите възражения, като се позовава на
правната уредба на ЗРВКУ и Наредбата за регулиране на цените на
водоснабдителните и канализационните услуги на ВиК операторите, които
определят методите за регулиране на
цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Посочва, че до въвеждане
на ЗРВКУ се е прилагал друг режим за тяхното определяне.
Счита, че в полза на Изпълнителя е учредено правото едностранно да променя
цените по т.22 и т.23 от Договора. Промяната била обвързана с много други
условия. С въвеждането на специалния закон и
специализирания орган, е
постигнато уеднаквяване на режима
за територията на цялата страна, при който се определят цените на ВиК услугите,
който режим включва голям кръг от елементи
влияещи върху ценообразуването, което автоматично води до отпадане на
Общината, като регулатор по отношение на цените При изложеното се налагал
извода, че клаузата на т.23 от Договора е неприложима и следвало да се замести
от императивната законова уредба.
При изразеното становище досежно неоснователността на главния иск,
неоснователен се явявал и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на увреждането
до окончателното плащане, при което същия следва да бъде отхвърлен.
Молят предявените искове като неоснователни и недоказани да бъдат
отхвърлени изцяло.
Ответникът не възразява по приемане на приложените към исковата молба
доказателства, като от своя страна също прави доказателствени искания.
Приетият от съда отговор ведно с приложенията, с Разпореждане №34 от
08.02.2012г. на основание чл.372,ал.2 от ГПК е изпратен на ищеца.
От страна на ищеца, в срока по чл.272,ал.1 от ГПК е подадена допълнителна
искова молба. На основание чл.214 от ГПК ищецът заявява, че прави изменение на
иска, като намалява размера и моли той да се счита предявен от сумата
241 059.22 лева без ДДС за сумата 46 271.53 лева без ДДС,
за периода от м.януари 2009г. до м.юни 2009г. по подробна таблица.
По повод отговора на ответната страна, моли съдът да отдели като безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните има сключен
Договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени води от
01.08.2005г., както и неоспорен факт, че заплащането следвало да става по
тристепенна система. Сочи, че ответникът като се позовал на Решения на ДКЕВР,
не е изпълнил заложената в Договора процедура и си е позволил едностранно да
увеличи цените, с което не е изпълнил разпоредбата на т.24 от Договора.
Моли да се има предвид, че нормите на чл.13, ал.2 и чл.14, ал.3 от ЗРВКУ регулират цените по отношение на горна граница на цените.
При условие, че Анексите подписани към Договора са с изтекъл срок твърди,
че е следвало да прилагат клаузите
залегнали в Договора, като таксуването става при тристепенна система.
Видно от представените от ответника Общи условия за предоставяне на ВиК услугите на
потребителите от ВиК оператор „ВиК Стенето”ЕООД, гр.***** , а именно: чл.4 „ВиК
операторът предлага на потребителите по чл.3, т.2 и т.3 договор за предоставяне
на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ” във връзка с чл.3 „Потребителите
ползват ВиК услугите, предоставени от
ВиК оператора за: питейно-битови нужди; стопански нужди; обществени нужди,
включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка”.
Възразяват, че плащането по фактурите е в изпълнение на задължението им съгласно т.26 от Договора, което не
означава, че признават фактурирания размер. Сочат, че следва да се има предвид,
че визирания в т.27./1/ от договора срок не е
преклузивен.
Не смятат, че е налице нищожност на т.23
от договора, с оглед т.32 от
договора, която дава възможност на двете страни
да изменят, допълват или отменят съществуващи клаузи по взаимно съгласие,
само след писмено отправено искане.
Застават на становището, че цените
следвало да бъдат фактурирани, така както са договорени между страните съгласно
Договора от 01.08.2005г., като количеството пречистена вода да се заплаща по
0.60 лева без ДДС на куб. м. вода.
Фактурирайки куб. м. вода на цена
0.81 лева без ДДС, считат, че ответника е ощетил „Лесопласт”АД, като
неоснователно се е обогатил за първото шестмесечие на 2009г. със сумите
подробно описани в приложената справка в размер на 46 271.53 лева без ДДС,
представляваща надфактурирани суми от м.януари 2009г. до м.юни 2009г.
включително.
С Разпореждане №49 от 28.02.2012г. препис от допълнителната искова молба е
изпратен на ответника, който в двуседмичния срок не е подал отговор.
В хода на устните състезания
ищецът е представляван от Изпълнителния
директор Ц. С.Ц. и адв.С.Л.-Н. и адв.Ф. П.
и двамата от САК, които молят да се уважи предявения иск съобразно заключението
на вещото лице, като размер. Считат, че въз основа на събраните по делото
доказателства е установено неоснователното обогатяване на ответното дружество.
ДКЕВР определяла само максимално пределните цени, а страните автономно се договаряли цени в рамките на тези
определени от регулатора. В писмени бележки са доразвити тези съображения в
насока, че се касае за облигационни отношения уредени с разпоредбите на чл.258
и сл. от ЗЗД. Сключения между страните договор съобразно разпоредбите на чл.20а
от ЗЗД има силата на закон и именно неговите клаузи са приложими при определяне
на дължимата цена.
Ответното дружество е представлявано от адв.Ф.Ф. – ЛАК, който моли предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен изцяло. В писмена защита подробно аргументира своето становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, подложи на съвкупна преценка събраните по делото писмени и главни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 01.08.2005г. страните по спора сключили Договор за приемане, отвеждане и
пречистване на промишлени отпадни води. Ищецът в качеството на Възложител
възложил, а ответникът в качеството на Изпълнител приел да извърши приемането,
отвеждането и пречистването на отпадъчните води на Възложителя посредством
градската канализационна система и ПСОВ – гр.*****. Страните договорили
услугата да се извършва съгласно условията на договора, чл.135, т.11 от Закона
за водите ДВ, бр.67 от 1999г. и посл.изменения/, ЗООС /ДВ, бр.26 от 1991г./,
ЗЗД, Наредба №4 /ДВ, бр.88 от 2004г./, Наредба №7 /ДВ, бр.98 от 2000г./,
Наредба №6 /ДВ, бр.97 от 2000г. и други действащи нормативни документи. В т.23 е
регламентирано, че към 01.08.2005г. в зависимост от степенна на замърсяване Възложителят
дължи суми за куб.м. вода, като за най-високата степен на замърсяване се дължи
най-висока цена за куб. м., а именно:
Първа степен – 0.30 лева куб. м. без ДДС;
Втора степен – 0.45 лева куб. м. без ДДС;
Трета степен – 0.60 лева куб. м. без ДДС;
Четвърта степен – 0.75 лева куб. м. без ДДС.
В т.24 от Договора страните се договорили, че изпълнителят си запазва
правото за промяна на цените по т.22 и т.23 в посока увеличение или намаление,
съобразно инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването, влияещи
върху разходите за пречистване на отпадните води, съгласувано с Община гр.*****,
а в т.32 от Договора, че „двете страни по този договор могат да изменят,
допълват или изменят съществуващите клаузи по взаимно съгласие, само след
писмено отправено искане”.
На 01.08.2005г. – датата на подписване на Договора, страните подписали и Анекс, според който цените посочени в т.23
се променят, както следва:
Първа степен – 0.30 лева куб. м. без ДДС;
Втора степен – 0.35 лева куб. м. без ДДС;
Трета степен – 0.40 лева куб. м. без ДДС;
Четвърта степен – 0.45 лева куб. м. без ДДС.
Анексът е със срок на действие от 01.08.2005г. до 31.01.2006 година.
С Анекс от 14.07.2006г. страните са споразумели нивата на замърсеност се
променят, в смисъл, че се въвежда тристепенна система на отчитане вместо
четиристепенна.
Анексът е със срок на действие от 01.07.2006г. до 31.12.2006 година.
Видно от фактури: №********** от 30.01.2009г., №********** от 27.02.2009г.,
№********** от 31.03.2009г., №********** от 30.04.2009г., №********** от 30.05.2009г.
и №********** от 30.06.2009г. или за времето от 01.01.2009г до 30.06.2009г. единичната
цена на пречистената вода е на стойност 0.81 лева.
По отношение на определената степен на замърсеност /трета степен/ и количеството
отпадъчни води страните не спорят.
Видно от заключението на вещото лице, в счетоводството на ответното
дружество процесните фактури са включени в месечните дневници за продажби от м.01.2009г. до 30.06.2009 година. Същите
са изплатени от ищеца на обща стойност
310 590.29 лева с ДДС, като само за пречистване на отпадъчните води са
платени 178 459.20 лева без ДДС. С оглед на поставените въпроси, експерта
е отговорил, че за времето от
м.01.2009г. до 30.06.2009г. при трета степен на замърсеност, съгласно Договора
дължимата сума е 132 192.00 лева. Разликата между договорено и реално
платено е 46 267.20 лева. Вещото лице е проследило извършените плащания за
минало време, като за периода от 01.07.2006г. до 31.12.2006г. за пречистване
ищецът е заплащал 0.60 лева за куб.м. пречистена вода. За месец декември 2007г.
ответникът е фактурирал извършената услуга на стойност 0.64 лева за куб.м.
вода, а за м.декември 2008г. услугата е
остойностена по цена 0.81 лева.
При така събраните доказателства, указанията дадени на страните,
предоставената им възможност да изложат становищата си във връзка с доклада по
делото, предприетите от тях процесуални действия и изложената по-горе
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е приема, че е сезиран с частичен осъдителен иск, който да се счита
предявен за сумата 46 271.53 лева
без ДДС, като част от общата сума 241 059.22 лева без ДДС,
представляваща обезщетение за надфактурирани суми: по фактура №11928 от 30.01.2009г.; по фактура
№12409 от 27.0.2009г.; по фактура №12875 от 31.03.2009г.; по фактура №13352 от
30.04.2009г.; по фактура №13822 от 30.05.2009г.; по фактура №14338 от
30.06.2009г. за извършено приемане,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за времето от м.януари 2009г. до
м.юни 2009г. включително, с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД,
като страните спорят относно цената, която ищецът като Възложител следва да
заплати на ответника в качеството му на Изпълнител за пречистване на отпадъчни
води - по фактури цената е 0.81 лева за куб.м. за пречистване на отпадъчни
води, а ищецът твърди, че е следвало
да заплащат сумата от 0.60 лева за куб.м. вода съгласно Договор за
приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води.
Така предявеният иск е
допустим, доколкото са налице положителните
и не са налице отрицателни процесуални предпоставки.
Освен трайно установените
търговски отношения, страните са
регламентирали своите отношения по приемането, отвеждането и пречистването на отпадъчните води на „Лесопласт”АД с оператора „ВиК Стенето”ЕООД с Договор
сключен на 01.08.2005 година. В т.втора са се позовали на закони и подзаконови
нормативни актове.
Закона за опазване на околната
среда – чл.38 в редакцията му към 10.08.2004г. в сила от 01.01.2005г. гласи, че
опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията
и по реда на Закона за водите. С изм. в ДВ, бр.77 от 2005г., в сила от
01.01.2006г. нормата на чл.38 регламентира, че опазването и използването на
водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на този закон и на
специалните закони.
Специален закон към този момент е
Закона за водите, който в чл.193 /изм. ДВ, бр.18/2005г., в сила от
01.06.2005г./ обвързва цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване
на води да се покриват с разходите по
изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите,
необходими за предоставяне на съответните услуги. С оглед на наложилите се
обществени отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация
чл.193 е с нова редакция - ДВ, бр.18 от 2005, в сила от 01.06.2005г., бр.65 от
2006г., като сочените обществени отношения
се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/.
С приемане на ЗРВКУ регулирането на ВиК услугите се осъществява от Държавна комисия за
енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със структура и правомощия съгласно този
закон и Закона за енергетиката. В чл.5, ал.3 недвусмислено сочи, че Комисията регулира цените и качеството на ВиК
услугите, извършвани от ВиК операторите, включително други предприятия,
независимо от формите на собственост /в настоящия случай общинска/ и управление
на ВиК системите.
При регулиране цените на ВиК
услугите ДКЕВР се ръководи от принципите заложи в чл.7 и редица фактори влияещи
на определяне на цените, конкретно изброени в чл.13, ал.1 от закона. Именно за
да бъдат постигнати целите визирани в
чл.4 от закона – балансиране интересите на ВиК операторите и на потребителите,
последните да бъдат поставени в положението на равнопоставеност по отношение на
качеството и цената на ВиК услугите, е въведен държавния регулатор.
Не може да бъде споделено
тълкуването на чл.14, ал.3 от ЗРВКУ дадено от ищцовата страна в смисъл, че ДКЕВР
е определила само горна граница при договаряне на цените прилагани от ВиК
операторите. Тълкуването на нормите следва да е взаимосвързано. Нормата на
чл.16 е категорична, че указанията на комисията относно образуването на цените
са задължителни.
Именно въз основа на анализ на
всички ценообразуващи елементи, от ДКЕВР са утвърдени цените на „ВиК Стенето”ЕООД, гр.*****,
като с Решение Ц-028 от 28.12.2006г. , считано от 01.01.2007г. за пречистване
на отпадъчни води при степен на замърсяване 3, цената за куб.м вода без ДДС е 0.64
лева и с Решение Ц-026 от 30.07.2008г., считано от 01.08.2008г., цената за
куб.м вода без ДДС е 0.81 лева.
Ищецът се е позовал на т.24 от
Договора, че Изпълнителят си запазва правото да едностранно да променя цените
по т.22 и т.23 в посока увеличение или намаление при настъпили промени в
ценообразуването в резултат на инфлация или други факти, но само след
съгласуване с Община *****. При гореизброените промени в нормативната уредба -регулиране
на обществените отношения на водоснабдяване и канализационни услуги със
специален закон – съответно чл.38 от Закона за опазване на околната среда, чл.193
от Закона за водите препращащ към разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, който закон от своя страна с нормата на чл.5
повелява, че регулирането се осъществява
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която
комисия уеднаквява режима за територията
на цялата страна, при съобразяване на редица елементи влияещи на
ценообразуването, води до извода, че
Община ***** не може да бъде регулатор на процесните цени. Нормата на чл.23 от
Договора е заместена от повелителните разпоредби на специалните закони.
При действието на специалната
нормативна уредба, съдът не споделя тезата на ищцовото дружество, че
търговските отношения между страните по спора следва да се разглеждат и
разрешават единство на база клаузите на
Договора за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води
и общите разпоредби на чл.20а от ЗЗД и
чл.258 и сл. от ЗЗД. Разпоредбата чл.20а, ал.2 от ЗЗД също регламентира
възможността договорите да могат да бъдат изменяни на основания предвидени в
закона.
От страна на ищеца не са оспорвани
приложените решения на ДКЕВР /Решение
Ц-028 от 28.12.2006г. и Решение Ц-026 от 30.07.2008г./. Ищецът не е възразил
относно тяхното съдържание или относно обстоятелствата, че те не са обявени и
той не е узнал за тяхното действие. Видно от заключението на вещото лице за
м.декември 2008г. услугата е остойностена по спорната цена от 0.81 лев за
куб.м.вода. Ищецът твърди, че с
предявяване на настоящия иск възразява срещу фактурираната цена, тъй като не е
обвързан с преклузивен срок, но клаузата
на чл.27, ал.1 от Договора /документът, на който ищецът гради своите аргументи/,
по недвусмислен начин разпорежда, че Възложителят предявява своите възражения пред Изпълнителя
в 7-дневен срок от връчване на платежния документ. От м.декември 2008г.
„Лесопласт”АД е заплащал услугата по цената определена с Решение Ц-026 от
30.07.2008г. на ДКЕВР.
Законосъобразно операторът „ВиК
Стенето”ЕООД е фактурирал предоставените услуги
на цена 0.81 лева за куб.м. пречистена вода, при условие, че единствено ДКЕВР е овластена да преценява дали цената е
обоснована и отговаря на принципите и разпоредбите на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и на наредбата по чл.13, ал.5 от
този закон.
При така изложените съображения предявеният
на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, частичен иск за сумата
46 271.53 лева без ДДС, като част
от общата сума 241 059.22 лева без ДДС, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е доказал, че: по фактура №11928 от
30.01.2009г.; по фактура №12409 от 27.0.2009г.; по фактура №12875 от
31.03.2009г.; по фактура №13352 от 30.04.2009г.; по фактура №13822 от
30.05.2009г.; по фактура №14338 от 30.06.2009г.
за извършено приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за
времето от м.януари 2009г. до м.юни 2009г. включително, се дължи обезщетение за
надфактурирани суми, които са получени от ответника без основание.
С оглед изхода на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, от които депозит за вещо лице в размер на 60.00
лева и адвокатско възнаграждение 2 443.20 лева или общо сумата
2 503.20 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЛЕСОПЛАСТ”АД, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ЕИК *****, представлявано
от Изпълнителния директор Ц.С.Ц. срещу „ВИК
- СТЕНЕТО”ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, ЕИК *****, представлявано от управителя Т.С.Г., на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, частичен
иск за сумата 46 271.53 лева без
ДДС, като част от общата сума 241 059.22 лева без ДДС, представляваща обезщетение
за надфактурирани суми получени без основание по фактура №11928 от 30.01.2009г.;
по фактура №12409 от 27.0.2009г.; по фактура №12875 от 31.03.2009г.; по фактура
№13352 от 30.04.2009г.; по фактура №13822 от 30.05.2009г.; по фактура №14338 от
30.06.2009г. за извършено приемане,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за времето от м.януари 2009г. до
м.юни 2009г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЛЕСОПЛАСТ”АД, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ЕИК *****, представлявано от Изпълнителния директор Ц.С.Ц. да заплати „ВИК - СТЕНЕТО”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ЕИК *****, представлявано от управителя Т.С.Г. съдебно деловодни разноски в размер на 2 503.20 /две хиляди петстотин и три лева и двадесет стотинки/ лева, от които депозит за вещо лице в размер на 60.00 лева и адвокатско възнаграждение 2 443.20 лева.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: