Р
Е Ш Е Н И Е № 260195
гр. ПЛОВДИВ 07.07.
2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 25.06.2021
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя Митева като разгледа докладванО. от съдията СПАСОВ т. дело № 649 по описа на ПАС за 2020 г., установи следнО.:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за
започването му е въззивна жалба от Едноличен търговец „Р.М.“, рег. №
... по регистъра на Агенция по регистрация на предприятията в Р.К., данъчен
номер ..., адрес на управление Р.К., гр. П., ул. „А.К.“, представлявано от Б.М.
против постановенО. по т. дело № 324/2018 г. по описа
на ПОС решение, с което се:
- ОТХВЪРЛЯ искът на Едноличен търговец „Р.М.“, рег. № ...
по регистъра на Агенция по регистрация на предприятията в Р.К., данъчен номер ...,
адрес на управление Р.К., гр. П., ул. „А.К.“, представлявано от Б.М. да бъде признато за установено
съществуването на вземането му спрямо „Х.П.“ ЕООД, ЕИК ....., гр. П., бул. „К.
ш.“ № 17 за сумата 150 000 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 20.03.2017 г. и предявен за плащане на
24.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2018 г. /датата на подаване на
заявление в съда по чл. 417 ГПК/ до окончателнО. плащане, за което вземане в полза на ЕТ „Р.М.“ въз основа на документ по чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2677 от 20.03.2018
г. по ч.гр.дело № 4314/2018 г. по описа
на ПРС и
- ОСЪЖДА Едноличен търговец „Р.М.“,
рег. № ... по регистъра на Агенция
по регистрация на предприятията в Р.К., данъчен номер ..., адрес на управление
Р.К., гр. П., ул. „А.К.“, представлявано от Б.М. е осъдено да заплати на „Х.П.“ ЕООД, ЕИК ....., гр. П., бул.
„К. ш.“ № 17, сумата 9 250 лева
разноски по делО..
В
жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост, респ. неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискано е обезсилване на същО.
и прекратяване на делО., респ. отмяната му и постановяване на друго
уважаващо иска.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът след като се запозна с
решението предмет на обжалване и събраните по делО.
доказателства намери за установено следнО.:
На 04.05.2018 г. в Пловдивския
окръжен съд е постъпила изходяща от Едноличен търговец
„Р.М.“, рег. № ... по регистъра на Агенция по регистрация на предприятията в Р.К.,
данъчен номер ..., адрес на управление Р.К., гр. П., ул. „А.К.“, представлявано
от Б.М. искова молба против „Х.П.“
ЕООД, ЕИК ....., гр. П., бул. „К. ш.“ № 17.
В
обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 20.03.2017 г. лицето Г.И.Н.качествО. му на управител на „Х.п.“
ООД издало
запис на заповед, с който задължил дружествО. да заплати на ЕТ „Р.М.“,рег.
№ ... по регистъра на агенция за регистрация на предпирятия
на Р.К. със седилащие и дарес
на упраление, Р К., гр. П., ул. „А.К.“, представляван от Б.М. сума в размер на 150 000 евро. Записът на
заповед бил предявен за плащане
на 24.03.2017 г., но такова не последвало.
В тази връзка се споменава за
подаване пред ПРС на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основна на споменатия запис на заповед. Било образувано ч. гр. дело №
4314/2018 г., по което били издадени заповед за изпълнение за сумата от
150 000 евро, ведно със законната лихва от 15.03.2018 г. и ИЛ.
Сочи се, че длъжникът подал
възражение с оглед изискванията на ГПК,
което обуславяло интереса на поемателя по записа на
заповед да предяви настоящия иск, с който да се установи съществуването на
вземането предмет на издадената заповед за изпълнение, т.е. на вземане за 150 000 евро, дължими по запис на
заповед, издаден на 20.03.2017 г. и предявен за плащане на
24.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2018 г. /датата на подаване на
заявление в съда по чл. 417 ГПК/ до окончателнО. плащане.
Претендира се и осъждане на ответнО. дружество да заплати на ищеца направените в заповеднО. производство разноски в размер на 10 868
лв. включващи ДТ и адв. възнаграждение.
След постъпване на исковата молба
съдът е предприел действия свързани с проверка допустимостта на установителната искова претенция. В тази връзка е изискал
от ЧСИ съобшенето удостоверяващо връчването на
поканата за ДИ. Такова е изпратено ведно с приложено към нея пълномощно
удостоверяващо представителната власт на лицето
получило същата. В тази връзка на 28.07.2018 г. ищецът е подал молба, в
която излага доводи, че възражението срещу заповедта за изпълнение подадено в заповеднО. производство не е подадено от лице имащо
надлежна представителна власт по отношение на ответнО.
дружество, т.е. от управителя му. В тази връзка се прави извод за липса на
възражение, респ. за стабилизарне на заповедта за изпълнение
.
С оглед това възражение с
разпореждането по чл. 367 от ГПК съдът е указал на ответника на основание чл.
101 от ГПК да уточни от кого е подписано възражението и ако това лице е различно
от управител му е указал различни възможности, които би следвало да предприеме.
ОтветнО. дружество е
подало отговор на ИМ в определения от ГПК срок.
В него на първо место е заявено, че се потвърждават действията, извършени
от Е. И., действала от името на дружествО. при подаване
и подписване на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение,
депозирано по ч.гр.дело № 4314 / 2018 г. по описа на ПРС на 17.04.2018 г.
Наред с това е изразено и становище за неосноателност
на иска.
В тази връзка се твърди, че „Х.п.“ ООД никога не е имало търговски
отношения с ищеца. В подкрепа на това се споменава, че дружеството. е учредено
през 2015 г. като ООД със съдружници - М. О. А.Л. и З.Т.,
но считано от 16.03.2017 г. Т. вече не
бил съдружник и управител. Г.Н.започнал работа в дружеството. по препоръка на З.Т.
и бил назначен за управител на 16.03.2017 г., непосредствено след
освобождаването на Т.. През времето, в което Н. бил управител на дружеството.
той нямал правомощия да договаря и получава заеми и кредити и с тях да
задължава дружеството. без одобрението на собственика на капитала. Твърди се,
че на 02.08.2017 г. Н. без предупреждение не се явил повече на работа и не е
дал отчет за извършеното.. С оглед на изложеното. е направено и изявление, че Л. не е бил уведомяван от управителите Т. и Н.
за наличие на търговски отношения с ЕТ „Р.М.“. Твърди се, че в счетоводната
документация на дружествО. отсъствали документи,
установяващи наличието на правоотношения между двамата търговци.
Направено е заявление, че записът на заповед е неистински документ и е
оспорена истинността му относно - дата, съдържание и подпис.
В ДИМ на първо место е отправено искане за прекратяване на делото. поради недопустимост
на иска с оглед на факта, че възражението срещу заповедта за изпълнение не е
подписано от управителя на дружеството., а от трето лице, което е положило
подпис от името на управителя, но реално не е имало това качество и надлежна
представителна власт. Излагат се доводи, че в случая е налице неистински
документ и следва да се приеме, че възражение липсва, а не да се прилага
хипотезата на потвърждаване на действия без представителна власт. Наред с това
са изложени и доводи по същество досежно неоснователност
на твърденията, че записа на заповед е неистински. Твърди се, че същият е
подписан от лице, което е вписано по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ като
управител към 20.03.2017 г.
В отговора на ДИМ се излагат доводи за неоснователност на твърденията в
ДИМ.
Така съдът след събиране на поискани от страните доказателства, за които е
преценено, че относими и допустими е постановил и
решението предмет на обжалване. Тук е местО. да се
спомене, че в хода от страна на ответнО. дружество са
направени възражения за приложимост на чл. 40 от ЗЗД по отношение на процесиня запис на заповед, защО.
управителят на дружествО. при издаването му и поемателя се били споразумели във вреда на представлявания.
Наред с това са изложени доводи за липса на съгласие за издаването му с оглед
на това, че според Дружествения договор само от компетентността на ОС било да
вземе решение за сключване на договори за заем за суми над 50 000 лв.
Направено е и възражение за липса на реквизит в записа на заповед и по- точно
на падеж на същия, защО. в него били изписано, че е
платим при „представяне“, което не било равносилно на „предявяване за плащане“.
В самО. решение са анализирани направените от
страните възражения за недопустимост на започналО.
пред ПОС производство като е изразено мнение, че същите са неоснователни.
По същество на спора на първо место е направен извод, че записът на заповед
съдържа всички реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ. В тази връзка е намерено за
неоснователно на възражението на ответнО. дружество
за липса на посочен падеж в същия. Относно възражението за неавтентичност на
този документ след преценка на приетата по делО. графологична експертиза е изразено становище, че същият е подписан
от посоченО. в
него лице Г.Н., което е имал качествО. на органен представител на дружествО.
към онзи момент.
В тази връзка е изразено становище за неоснователност на възраженията за
нищожност на записа на заповед поради липса на изразено съгласие от ОСС с оглед
изискванията на Дружествения договор за нуждата от решение на ОСС за сключване
на договор за заем за суми над 50 000 лв.
За неоснователно е намерено и възражението за приложимост на чл. 40 от ЗЗД
с оглед на това, че Н. и ищеца са сключили сделка във вреда на представлявания-
Така ПОС е достигнал до обсъждане на съществения за него въпрос, а именно
дали процесния запис на заповед има достоверна дата. В
тази връзка е изложил становище, че тежестта да установи достоверността на
датата е на ищеца по делО., защО.
се ползвало от този документ. Съответно след обсъждане на представените по делО. доказателства и най-вече представената от самия ищец
декларация на М. О. А.Л. е формирал
извод за недостоверност на датата.
В тази връзка е прието, че записът на заповед, издаден от Г.Н.има
достоверна дата едва към момента на представянето му по ч.гр.дело № 4314/ 2018
г. по описа на ПРС. Така е направено заключение, че към този момент той е
издаден от лице без представителна власт по отношение на „Х.п.“ ООД. Посочено
е, че тази едностранната сделка е била в състояние на висяща недействителност
до противопоставянето на същата от страна на „Х.П.“ ЕООД с отговора на исковата
молба, когато същата вече се е стабилизирала. Това пък е довело ПОС до
заключение, че записът на заповед не обвързва ответника, от чието име е издаден
и не създава за него задължения и искът за установяване съществуване на вземане
по същия следва да се отхвърли.
Недоволен от този съдебен акт е останал ищецът и е подал жалбата станала причина
за започване на настоящето производство.
В нея на първо место се излагат доводи за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт с оглед на факта, че
възражението в производствО. по чл. 417 от ГПК не е
подадено в срок. Изводите за неподаване на същО. в
срока се извеждат от факта, че то било подписано от лице, което няма
представителна власт по отношение на дружествО.,
което правело документа неистински и нямало основание за потвърждаване на
извършените без представителна власт действия.
По същество са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, свързани с възприетия от съда извод, че
посочената в записа на заповед дата на издаване е недостоверна, а достоверната
такава е тази на представяне на записа в заповеднО.
производство. В тази връзка се излагат доводи за неправилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяване
недостоверността на датата. Наред с това е посочено, че дори и при същата
достоверността на датата е недоказана.
От страна на жалбоподателя е изразено и съгласие с изводите на ПОС за
неоснователност на останалите защитни възражения на ответника в първоинстанционнО. производство досежно
нищожността на процесния запис на заповед.
С
оглед възможностите пред ПАС при проверка на обжалвания първоинстанционен
акт следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 269 от ГПК изисква съдът да извърши произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалванО. решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченО.
в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да спомене,
че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен
орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество
на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което
не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма.
Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън
пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случаят, нито една от тези предпоставки не е
налице и за нищожност не може да се говори.
Недопустимост, видно от съдържанието на чл. 270,
ал.3 от ГПК е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право
на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и
когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато
е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая пред ПОС е
предявен положителен установителен
иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422
от ГПК .
Видно от приетите по делО.
писмени доказателства е безспорно, че по ч. гр. дело № 4314 от 2018 г. по описа
на ПРС ищецът, който има нужната процесуална правосубектност
чрез пълномощника си е инициирал производство за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на процеснО. вземане и на
изпълнителен лист. СамО. пълномощно отговаря на
изискванията на чл. 34 от ГПК, като с него е упълномощено лице от кръга посочен
в чл. 32 от ГПК, което може да извършва процесуални действия пред съд. Това се
споменава за яснота на ответнО. дружество, което е правило
пред ПОС възражения в тази насока независимо от факта, че само по себе си наличието на пороци от посочения по- горе тип
не е основание да се говори за нищожност на заповедта за изпълнение, а останалите
нейни пороци не подлежат на контрол от исковия съд в производствО.
по чл. 422 от ГПК.
ОбразуванО. заповедно
производство е завършило издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за процеснО. вземане. Покана за доброволно изпълнение за същО. видно от приложената по делО.
призовка на ЧСИ е връчена на лицето Е. И. на дата 04.04.2018
г. като за същата е посочено, че е управител на дружествО.
длъжник. Това видно от справка в ТРРЮЛНЦ не е така, но към поканата е приложено
пълномощно , от което става ясно,
че това лице е от кръга можещо да получава съобщения от този тип, т.е.
връчването е редовно. Възражението срещу процеснО.
вземане е подадено на 17.04.2018 г., т.е. в срока по чл. 414 от ГПК. В него е
посочено, че изхожда от М. О. А.Л. в качествО. му на
управител на „Х.П.“ ЕООД и под също е положен подпис. В рамките на настоящето производство
се установява, че този подпис не е на Л.. Това обаче не е основание да се
направи извод за липса на подадено в срок възражение по причина, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 101 от ГПК. В нея е казано, че съдът следи
служебно за надлежнО. извършване на процесуалните
действия. Предвидено е и негово задължение и да указва на страната в какво се
състои нередовността на извършенО. от нея процесуално
действие и как тя може да бъде отстранена. В ал. 2 пък изрично е казано, че поправенО. процесуално действие се смята за редовно от
момента на извършването му.
В случая с оглед неподписването на
възражението от законния представител на ответника, а от друго лице в хода на
настоящето производство е направено изрично изявление от пълномощника на ответнО. дружество, а и е представено изрично писмено
изявление на Л. за потвърждаване на извършените от негово име процесуални
действия. С това ПАС счита, че нередовността е отстранена със задна дата. В
случая с оглед доводите на ищеца за това, че възражението е неистински
документ, защО. формално изхожда от едно лице, а не е
подписано от него и по тази причина не може да се говори за приложимост на
чл.42, ал. 2 от ЗЗД следва да се посочи, че дори това да е така то пак сме изправени
пред неподписан от страната процесуален документ. Тази нередовност също е от
типа посочен в чл. 101 от ГПК и подлежи на отстраняване, което е сторено.
Това от своя страна води до извод, че
надлежно подаденО. възражение пък обуславя интересът
на ищеца съобразно с чл. 415 от ГПК и чл. 422 от ГПК да предяви настоящия иск. СъщО. е сторено в предвидения едномесечен срок от узнаване
за подадените възражения. По него съдът се е произнесъл на база посочените в ИМ
факти и обстоятелства.
Ето защо не може да се говори за недопустимост на обжалванО. решение.
КазанО. сочи, че въззивният
съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество
като потвърди или измени изцяло или отчасти същО..
При извършване на тази преценка, той ще е обвързан от посочените в жалбата
съображения за неправилност.
В случая ищецът претендира да е носител на вземане
към ответника по силата на издаден от послединя запис
на заповед.
Записът на заповед е едностранна,
абстрактна и формална сделка, с която едно лице ИЗДАТЕЛ обещава безусловно да
плати опредЕ. сума на друго лице ПОЕМАТЕЛ.
Абстрактният характер на сделката произтича от обстоятелствО.,
че в едностраннО. волеизявление, с което се поема
задължението не следва да се съдържа основание за извършването му като
предпоставка за действителност. По този начин се създава възможност за бързо и
лесно упражняване на придобитите от записа права, което е свързано и с
наличието на облекчена възможност за снабдяване с изпълнителен титул за
вземания породени от такъв юридически факт. Всичко това е довело до това, че
обикновено задължаването на издателя по записа на заповед е обусловено от
желание за бързо и лесно събиране на вземане на поемателя
породено от някое каузално правоотношение между издател и поемател,
т.е. обвързано е със съществуването на последнО..
Независимо от казанО.,
гаранционнО. предназначение на записа на заповед не променя неговият АБСТРАКТЕН и ЕДНОСТРАНЕН
ХАРАКТЕР. Това и липсата на законов текст изключващ този вид едностранна сделка
от източниците на облигационните отношения, респ. поставящ изискване за наличие
на допълнителни ЮФ-ти за възникването им води до извод, че за ищеца в производствО. по чл.422 ГПК, вр. чл.
415 от ГПК относно вземане по запис на заповед не съществува задължение да
твърди и с оглед на това да доказва наличието на каузални отношения довели до
възникването му. Излагането на такива доводи обичайно е елемент от защитата на
издателя и едва при възражения от негова страна ще е налице необходимост в производствО. по чл. 422 от ГПК да се изследва въпроса за
наличие на каузални отношения между страните. В чл. 154 от ГПК е казано, че
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. По тази причина за ПАС при направено възражение за обезпечителен
характер на записа на заповед ответникът (длъжник и издател) следва да докаже това обстоятелство, като съответно
индивидуализира и каузалнО. правоотношение по вид,
предмет момент на възникване.
Ишецът поемател от своя страна при установяване или неоспорване на
споменатата връзка с каузално правоотношение носи тежестта да докаже
изискуемостта на притезанието за обезпечаване
изпълнението, на което е издаден записът на заповед, като ответната страна може
да прави правопогасяващи възражения относно каузалнО. правоотношение (нищожност, отпадане, изпълнение и
т.н.) и така да установи отпадане и на
задължението за плащане по абстрактната сделка.
ИзложенО. изключва възможността записът на заповед, като
сделка да е нищожен поради липса на основание. Това съотнесено
с евентуалната липса по делО. на твърдения на ищеца в
ИМ и възражения от ответника за наличие на каузални отношение или с недоказване
на същите сочи, че на база един редовен r падежиран запис на заповед може да се достигне до извод за съществуване в патримониума на издателя на описанО.
в тази едностранна сделка задължение.
В исковата молба довела до започване на настоящето производство ищецът -
Едноличен търговец „Р.М.“, рег. № ... по регистъра на Агенция по регистрация на
предприятията в Р.К., данъчен номер ..., адрес на управление Р.К., гр. П., ул.
„А.К.“, представлявано от Б.М. не твърди записът на заповед, който е породил спорнО.
вземане да е издаден за по-бързо и лесно събиране на вземане на поемателя породено от някое каузално правоотношение между
издател и поемател, т.е. вземането по ценната книга да
е обвързано със съществуването на последнО..
Видно от изложенО. до тук в отговора на исковата
молба също не се излагат твърдения за обезпечителен характер на записа на
заповед, а се твърди за липса на каузални отношения и на каквато и да е воля за извършване на
самата абстрактна сделка.
Това на пръв поглед би следвало да доведе до извод, че при една редовност
на записа на заповед, респ. при действителност на същия и настъпил падеж ответнО. дружество дължи на ищеца сумата, за която се е
задължило със спомената абстрактна сделка. ИнтереснО.
е обаче, че в хода на настоящето производство са събрани доказателства и по- точно
писмени документи материализиращи изявления на ищеца и ответника, че процесната едностранна сделка е издадена за обезпечаване
отговорността на ответнО. дружество при неизпълнение
на задълженията по сключен между двете страни договор за доставка на авточасти.
Така по делО. е приложено официално заварено от
РП Пловдив копие от намиращия се по пр. преписка № 3352/ 2018 г. на РП Пловдив прО.кол за разпит по делегация като свидетел на Б.М.. В
случая показанията му за нуждите на гражданскО.
производство могат да се ползват като доказателства, тъй като удостоверяват
изявления на страна, а не на свидетел, т.е. имат характер на обяснения в
настоящия процес. Наред с това същите имат и нужната доказателствена сила относно обстоятелствата представляващи
неизгодни за ищеца факти за нуждите на настоящето производство.
В тях той говори за сключен договор
през 2017 г. с Г.Н. и фирма „Х.П.“. Съответно става и реч за неизпълнение на
този договор и свързва същО. с издаване на процесния запис на заповед за 150 000 евро.
Това води до извод, че ищецът
независимо от нежеланието си в исковата молба да обвърже вземането си по записа
на заповед със съществуване на вземане по едно каузално правоотношение, т.е. да
доказва и вземане по същО. реално в хода на производствО. е признал наличието на такова обвързване.
ИнтереснО. е че изводи за
такова признание и то пак от ищеца могат да се направят и от факта, че самият
той в хода на първоинстанционнО. производство е
изпратил на пълномощника си и му е възложил да представи изходяща от М. О.
А.Л. писмена декларация на немски език, съответно придружена
с надлежен превод на български. Първоначално е представен нотариално заверен на
07.11.2019 г. препис снет от оригинала на същата, в последствие и самият
оригинал.
В нея е материализирано изявление на М. О.
А.Л., в качествО. му на собственик на капитала в „Х.п.“
ООД, че дава изричнО. си съгласие и инструкции на
управителя на дружествО. господин Г.Н.да издаде в
полза на фирма ЕТ „Р.М.“ с регистрационен номер ….., с адрес на управление, Р.К.,
гр. П., ул. „А.К.“ и законен представител Б.М., запис на заповед с дата на издаване и падеж на
предявяване 20.07.2017 г. за сумата 150 000 евро, като записът на заповед
се издава, за да обезпечи неустойка за неизпълнение на доставка на авточасти по
договор за доставка на авточасти. Под това изявление съответно е положен
подпис, под който е изписано с печатни букви името М. Л…..
Досежно авторствО. на този документ
съответно бе направено оспорване от ответника, но от назначените единична и
тройна графологични експертизи става ясно, че
подписът е на Л...
Реално с оглед установенО.
авторство на декларацията следва извод, че формално и ответника чрез органният си представител /М. Л./ признава наличието на
каузално отношение вземане, по което е обезпечено с процесния
запис на заповед, като в случая с оглед на това е без значение липсата на
счетоводни записвания по този въпрос.
Това навежда ПАС до извод, че независимо от липсата на твърдения в ИМ и
отговора за обезпечителен характер на записа то той при наличие на събрани доказателства
за това не може да се игнорира. Това е така защО. споменатО. предназначение на едностранната сделка навежда
до извод, че до заключение за наличие на вземане от същата може да се достигне
само ако по делО. са ангажирани и данни за наличие на
вземане по обезпеченО. каузално правоотношение. Ищецът
не е счел за нужно да доказва това обстоятелство, което за ПАС е основание да
се приеме, че не е налице и основание за формиране на извод за съществуване на
вземане по обезпечаващия запис на заповед дори той да е редовен, истински, с
достоверна дата и падежиран.
Това от своя страна изключва нуждата от обсъждане на всички тези въпроси,
респ. и останалите защитни възражения на ответнО.
дружество.
Във връзка с така изложенО. исковата претенция се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Такива са и крайните изводи на
ПОС и решението му следва да се потвърди, но на изложените по- горе
съображения.
Това от своя страна налага и
осъждането на жалбоподателя да заплати на въззиваемата
страна направените от нея за настоящето производство разноски за адвокат с ДДС
в размер на 10 200 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановенО. по т. дело № 324/2018 г. по описа на ПОС решение, с
което се:
- ОТХВЪРЛЯ искът на Едноличен
търговец „Р.М.“, рег. № ... по регистъра на Агенция по регистрация на
предприятията в Р.К., данъчен номер ..., адрес на управление Р.К., гр. П., ул.
„А.К.“, представлявано от Б.М. да бъде
признато за установено съществуването на вземането му спрямо „Х.П.“ ЕООД, ЕИК .....,
гр. П., бул. „К. ш.“ № 17 за сумата 150 000 евро, дължима по запис на
заповед, издаден на 20.03.2017 г. и предявен за плащане на
24.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2018 г. /датата на подаване на
заявление в съда по чл. 417 ГПК/ до окончателнО. плащане, за което вземане в полза на ЕТ „Р.М.“ въз основа на документ по чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2677 от 20.03.2018
г. по ч.гр.дело № 4314/2018 г. по описа
на ПРС и
- ОСЪЖДА Едноличен търговец „Р.М.“, рег. № ... по регистъра
на Агенция по регистрация на предприятията в Р.К., данъчен номер ..., адрес на управление
Р.К., гр. П., ул. „А.К.“, представлявано от Б.М. е осъдено да заплати на „Х.П.“ ЕООД, ЕИК ....., гр. П.., бул.
„К. ш.“ № 17 сумата 9 250 лева
разноски по делО..
ОСЪЖДА Едноличен търговец „Р.М.“, рег. № ... по регистъра на
Агенция по регистрация на предприятията в Р.К., данъчен номер ..., адрес на управление Р.К., гр. П., ул. „А.К.“, представлявано от Б.М. да заплати на„Х.П.“ ЕООД, ЕИК ....., гр.
П.., бул. „К. ш.“
№ 17 направените от нея за настоящето производство разноски
за адвокат с ДДС в размер на 10 200 лв.
Решението подлежи на обжалване
в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.