РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Царево, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20242180100108 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано пред Районен съд - гр. Царево
по предявена искова молба от „Мъни Плюс Корп” ЕАД, със старо име
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“, № 4, вх. А, ет. 5,
представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б.Я. Я. чрез: адв. Л.
Ц. М., ***********, против М. И. Я., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.
„И.“ № ****, при условията на първоначално обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за установяване дължимостта на паричните вземания,
за които е издадена заповед № 1 от 03.01.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на
Районен съд - гр. Царево. Претендират се по отношение на ответника
следните вземания: сумата в размер на 64,69 лева (шестдесет и четири лева и
69 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 01.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и направените в исковото и
заповедното производство разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
1
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и приложенията по нея на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
Ищеца твърди, че между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/
ЕИК ********* (Продавач) и М. И. Я. е бил сключен Договор за продажба на
изплащане, като с неговото подписване купувачът е закупил и е станал
собственик на Апарат Nok 2.1 Blue+PH ТТЕС cl със сериен номер:
359013098206238 и се е задължил да заплати на продавача продажната цена за
вещта, съобразно погасителен план към Договора. Сочи се, че поради
неплащане в срок, договора между „А1 България“ ЕАД и ответника М. И. Я. е
прекратен предсрочно. Твърди се, че непогасената сума до края на срока на
Договора за продажба на изплащане, е в размер на 64,69 лв. и е станала
предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. Сочи се, че на
07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* и „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД Д, ЕИК
*********, е бил сключен Договор за поръчителство, съгласно който, ищеца се
задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Сочи се,
че ищеца заплатил на „А1 България“ ЕАД, сумата от 64,69 Л.а,
представляваща дължимата сума от М. И. Я., с ЕГН: ********** по Договора
за продажба на изплащане от 03.10.2019 г. Твърди се, че до ответника е
изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което
длъжника е уведомен, че считано от 05.05.2021 г. задълженията му към „А1
България” ЕАД по договор за продажба на изплащане № ********* са
прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс
Корп” ЕАД. Сочи се, че на 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп” ЕАД с ЕИК
********* и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг.
Съгласно договора кредитора „Мъни Плюс Корп” ЕАД с ЕИК
********* прие поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на
длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство
2
сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Корп”
ЕАД с ЕИК *********, като поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията
на физически лица“ ЕООД се задължи да заплати задълженията на
длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство
сключен на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и „Мъни Плюс Корп” ЕАД
с ЕИК *********, включително и на длъжника М. И. Я. под № 58 в
Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор
за встъпване в дълг.
В отговора на исковата молба, ответника заявява, че оспорва наличието
на валидно възникнали облигационни отношения между страните. Оспорва
въпросното устройство да е било реално предавано. Оспорва да е налице
валиден договор за поръчителство към момента на сключване на договор за
продажба на изплащане. Оспорва дружеството поръчител, реално да е
заплатило процесната сума на „А1 България“ ЕАД. Оспорва размера на
исковата претенция. Оспорва ответника да е получавал уведомление, че
договорът между нея и мобилния оператор е бил прекратен, както и че ако не
заплати процесната сума, ответника ще заплати вместо нея посочената сума и
ще встъпи в правата на кредитора „А1 България“ ЕАД. Твърди, че за
процесията сума или за част от нея е настъпила погасителната давност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложения като доказателство по делото Договор за продажба на
изплащане № *********/ 03.10.2019 г. се установява, че същия е сключен на
03.10.2019 г. между „А1 България” ЕАД, с предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД и М. И. Я.и същия е ос предмет продажба на изплащане.
Установява се от представения приемо- предавателен протокол, че
устройството предмет на договора, е индивидуализирано чрез модел и сериен
номер и е предадено на ответника на 03.10.2019 г.
Установява се от приложения Договор за поръчителство, сключен
между „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД и „А1 България” ЕАД на
07.11.2014 г. че със същи е било обезпечено процесното вземане.
От представения Приемо- предавателен протокол № 318,
3
представляващ справка по т. 2.2.3 от Договор за поръчителство от 07.11.2014
г. се установява,че е била отправена покана към поръчителя, да заплати
просрочените задължения на абонати, произтичащи от договори, гарантирани
чрез поръчителство от ищеца. Видно от представения към справката има
списък с абонатите и размера на просрочените задължения е, че ответникът
присъства на стр. 2 от горепосочения протокол № 318.
Установява се от приложеното платежно нареждане, за извършено на
05.05.2021 г. плащане от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, че
процесната сума е преведена от ищеца, което е видно и от приложения
протокол № 349 който съдържа справка- списък с абонатите, за които на
05.05.2021 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД е заплатил вместо тях
задълженията им към „А1 България” ЕАД и в който протокол ответникът
присъства на стр. 3.
От представеното уведомление, изпратено чрез Български пощи, като
препоръчана пощенска пратка, на адреса посочен от ответника в Договор за
продажба на изплащане № ********* от 03.10.2019 г. като постоянен се
установява, че ответника е бил редовно уведомен.
Няма спор и се установява от приложената заповед № 1 от 03.01.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 01/ 2024 г. по описа на Районен съд - гр. Царево, че за претендираното
вземане, в полза на ищеца, е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника.
При така установеното от фактическа страна и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание в чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415
от ГПК и чл. 143 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
страните, съществуването на вземане на ищеца срещу ответника, за
определени парични суми.
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Правният интерес от воденето му се обосновава, с издадена срещу ответника в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
4
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради
което и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Иска е основателен по следните съображения:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му.
Уважаването на претенцията предполага доказване на кумулативното
наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни
отношения между „А1 България“ ЕАД и ответника във връзка със сключен
договор за продажба на изплащане, изпълнение на задължението на продавача
да предаде вещта, предмет на сключения договор, качеството на ищцовото
дружество на поръчител на ответника по сключения между „А1 България“
ЕАД и ищеца договор за поръчителство, както и че ищецът е заплатил сумите
по задължението на ответника на „А1 България“ ЕАД.
На първо място, установява се от събраните в производството
доказателства, че между „А1 България“ ЕАД, като продавач и ответника като
купувач, е сключен валиден договор за продажба на изплащане № *********/
03.10.2019 г. по силата на който продавачът прехвърля на купувача правото на
собственост върху мобилно устройство, подробно идентифицирано в
договора, като марка, модел и със посочен сериен номер. В договора е
посочена цената на устройството, срока на договора, цената на устройството и
начина на плащане. В т. 9.1.2 от договора страните са договорили, че
продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора с поръчителство
от трета страна. Между основанията за прекратяване на договора е посочено
(т. 12. 3), че при неплащане в срок най-малко на 2 (две) последователни
месечни вноски от страна на купувача, всички оставащи суми стават
изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат
заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Договорът
се прекратява по право с факта на неплащането на две последователни
месечни вноски, което не засяга задължението на купувача за плащане на
дължимите суми (т. 12. 3, изр. последно). Съдът приема, че цитирания
5
Договор за продажба на изплащане е редовен и е действителен- същият е
двустранно подписан, като купувачът се е подписал и за получаването на
мобилно крайно устройство, описано в договора, което е прието без
възражения, съгласно представения по делото приемо–предавателен протокол,
според който „А1 България“ ЕАД е предало на ответника описаната в
договора движима вещ. Всички клаузи в договора са уговорени индивидуално
и по начин, че абонатът (купувач) е могъл да въздейства върху всяка негова
клауза, респ. липсват данни в договора да няма постигнато съгласие по
съдържанието на някоя от клаузите, включително и по отношение на клаузата,
че продавачът може да гарантира вземането си чрез поръчителство от страна
на трето лице, което да изпълни задължението вместо купувача, ако
последният не стори това. Задължението на купувача– ответник, е
действително, при положение, че е закупил процесното мобилно устройство,
цената на което не е заплатена съгласно уговореното разсрочено плащане и
погасителен план. Частният диспозитивен документ (договор) е
доказателство, че изявлението е направено от страните по договора
(съгласно чл. 180 от ГПК) и оттук наличието на валидно възникнало
правоотношение между ответника и „А1 България“ ЕАД по цитирания
договор за продажба на изплащане. С договор, сключен на 07.11.2014 г. между
ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД (понастоящем „Мъни Плюс
Корп“ ЕАД) и „Мобилтел“ ЕАД и сключени към него анекси, последният е
възложил, а ищецът - приел и се е задължил срещу възнаграждение и при
условията и срока на договора, да извършва кредитен скоринг на потребители,
с цел сключване на договор за продажба на изплащане и гарантиране чрез
поръчителство на вземанията на възложителя от абонати до размера на
кредитния лимит. С анекс от 08.10.2015 г. към договора, страните са
уговорили упълномощаване на ищеца от страна на „Мобилтел“ ЕАД да
изпраща от името на последния уведомления до абонатите за развалянето на
сключените с тях договори, респ. за настъпване на предсрочната изискуемост
на задължения по тях, както и да ги покани да изпълнят задълженията си.
Горецитираният договор е действителен, като отговаря на изискванията на чл.
138 от ЗЗД за форма и съдържание – сключен е в писмена форма и включените
в него клаузи относно предмета, правата и задълженията на страните, попадат
в приложното поле на договора за поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от
ЗЗД. С процесния договор „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължил
6
да гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя „Мобилтел“
ЕАД от абонати, сключили договор за продажба на изплащане при условията
на т. 1 и т. 3 от договора. Дали процесният договор за поръчителство е
сключен преди или след договора с ответника за продажба на изплащане, не
изключва действието му по отношение на него, а в процесния случай- видно
от договора и анексите към него- същия обхваща и периода, когато е сключен
договорът за продажба на изплащане с ответника на и има действие и по
отношение на него. Договорената клауза в т. 9.1.2 от договора за продажба на
изплащане дава правото на продавача да обезпечи вземането си по договора с
поръчителство от трета страна, като това негово право не е ограничено с
изрична уговорка между страните да бъде упражнено единствено след
сключване на договора или при дадено съгласие или одобрение от купувача.
Съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да се поема и за бъдещи
задължения. В решение № 52/10.09.2010 г. постановено по т. д. № 63/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че при отсъствие на въведено от законодателя
ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с
поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време
сключването на главната сделка, като в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва да са
посочени в сключената между поръчителя и кредитора сделка, които при
паричен дълг са неговият размер. В случая в договора от 07.11.2014 г.
основните параметри, които индивидуализират дълга, който поръчителят
обезпечава, са посочени в раздел ІV „Поръчителство“, т. 3 и т. 4. В т. 3 са
посочени за кои длъжници и по кои видове договори се задължава ищецът
като поръчител – за задължения на абонати, сключили договор за продажба на
изплащане с „Мобилтел“ ЕАД при посочените условия, а в т. 4 изрично е
посочено, че страните се съгласяват, че максималната отговорност на
поръчителя ще бъде ограничена до размера на дължимата цена на крайното
устройство по съответния договор за продажба на изплащане, намалена с
първоначалната вноска. Тази индивидуализация е в степен на достатъчна
определяемост на дълга, който ще се обезпечава от поръчителя при сключване
на главната сделка и не обосновава нищожност на процесния договор за
поръчителство в някоя от хипотезите на чл. 26 от ЗЗД. Изискуемата
конкретизация се потвърждава и от отразените данни в приемо-предавателния
протокол от 05.02.2022 г. съставен на основание договора от 07.11.2014 г.
7
между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД, с приложена
към него справка по т. 2.2.3 от договора, в която изрично е посочено за кое
задължение и размер, за кой длъжник и по кой договор се отнася
поръчителството и плащането, като е включено задължението на ответника.
Без значение относно действителността на договора за поръчителство е дали
ответникът е бил уведомен и се е съгласил с поръчителството. Такова
изискване не е договаряно, предвид клаузата на т. 9.1.2 от договора за
продажба на изплащане. Същото не следва и от договора за поръчителство,
тъй като поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на
длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Отделно от
това, разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД не изисква съгласие на
длъжника за поемане на поръчителство и не изключва възможността да се
поръчителства въпреки несъгласието или незнанието на длъжника – арг. от чл.
146, ал. 1 от ЗЗД.
Налице са и останалите условия по двата договора - продажба чрез
изплащане и по договора за поръчителство, за да се осъществи плащане от
поръчителя на задължението, което има абонатът, след което поръчителят се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор по този договор.
Обстоятелството дали поръчителят е уведомил или не длъжника не е
определящо за реализиране регресното право в обема по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД.
Неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената
претенция срещу поръчителя или плащането от последния не погасява
регресните му права при плащане на задължението, а има значение само
дотолкова, доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави
възраженията, които има срещу кредитора, ако длъжникът е платил или плати,
както и ако той не дължи плащане по друга причина.
Не се твърди и не е доказано ответникът да е платил на кредитора
процесната сума и уведомяването/неуведомяването му за плащането не е
довело до двойно плащане на кредитора. Отделно от това, след като крайният
срок за заплащане на вноските е посочен изрично в договора, видно от същия,
падежът на цялото задължение е настъпил преди подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК. Така или иначе фактите за изискуемост са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което вземането е изискуемо в заявения размер и е възникнало на предявеното
основание. Плащането от ищеца в качеството му на поръчител на
8
задълженията на ответника към „А1 България“ ЕАД се установява от
приложеното по делото платежно нареждане. По делото не се твърди и не са
представени доказателства ответникът да е заплатил на продавача „А1
България“ ЕАД дължимата по договора за продажба на изплащане остатъчна
сума. Следователно се установява наличието на предпоставките на чл. 143, ал.
1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за
платената от поръчителя - ищец сума от 115,50 Л.а по сключения от ответника
договор за продажба на изплащане, поради което ответникът дължи тази сума
на поръчителя. В чл. 143, ал. 1, изр. второ от ЗЗД е определен срокът за
изпълнение на задължението, като е посочено, че поръчителят има право на
законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. В случая, лихва
се претендира за периода от деня на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното заплащане на
сумата.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените в исковото производство разноски, както и в
заповедното производство, които са в общ размер от 1010,00 Л.а и които
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между „Мъни Плюс Корп” ЕАД, със
старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК: ********* и М. И. Я.,
с ЕГН: **********, че М. И. Я., с ЕГН: **********, дължи на „Мъни Плюс
Корп” ЕАД, със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК:
*********, сумите както следва: сумата в размер на 64,69 лева (шестдесет и
9
четири лева и 69 стотинки), представляваща главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
01.12.2023 г. до окончателното изплащане, за които задължения е издадена
Заповед за изпълнение № 01 от 03.01.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 01/2024 г. по описа на Районен
съд- Царево.
ОСЪЖДА М. И. Я., с ЕГН: **********, да заплати на „Мъни Плюс
Корп” ЕАД, със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК:
********* сумата в размер от 505,00 лева за разноски по заповедното
производство и сумата от 505,00 лева за разноски по исковото производство.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 01/ 2024 г. по описа на Районен съд- Царево.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
10