Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на девети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 523 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 542,36 лв.
главница, ведно със законната лихва върху сумата от 26.09.2019 г. до
погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 230,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84,70 лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.02.2018 г. до 03.09.2019 г. В условията на евентуалност са предявени три
осъдителни иска с правно основание, както следва: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 542,36 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата
от 26.09.2019 г. до погасяването на вземането; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 230,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.01.2018 г. до 20.12.2019 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84,70 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019г.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц.Д.П.
за следните суми: сумата от 542,36 лв. - главница дължима по договор за
потребителски заем с номер CREX-15553198 от 06.12.2017 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, сумата от 230,44 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г.; сумата от 84,70 лв. –
мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019 г., законната лихва
върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане и
разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 06.12.2017 г. между ищеца, като кредитор, и Ц.Д.П., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски заем CREX - 15553198. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за
кредит, е в размер на 542,36 лв. Сочи,
че сумата, предмет на договора е изплатена по начина, уговорен в чл. 1 от
същия, поради което ищцовото дружество изпълнило задължението си по договора.
Твърди се, че ответникът удостоверил с подписа си усвояването на сумата от
негова страна. Било уговорено ответникът да погаси задължението си на 24 месечни
вноски, всяка от които в размер на 32,20 лв.,
които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването
й съгласно годишния процент на разходите /41,35 %/ и годишния лихвен процент
/35,10 %/. Сочи се, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита
на 20.01.2018 г., като към тази дата не били погасени каквито и да било месечни
вноски. Между страните било уговорено, че вземането на кредитора става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Твърди се, че считано от 20.02.2018 г. кредитът е станал изискуем изцяло. Кредиторът
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която изрично била
обявена предсрочната изискуемост на кредита. Поканата била изпратена до адреса,
посочен от кредитополучателя в договора.
В условията
на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесните вземания не са
предсрочно изискуеми, ищецът предявява три осъдителни иска за процесните суми.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът счита, че предявените установителни искове са
допустими, но неоснователни. Сочи се, че не се установява по делото ищцовото
дружество да е превело заемната сума по банковата сметка на кредитополучателя –
ответник. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата от 455,00 лева е усвоена от
ответника. Твърди, че не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изъплнение. Прави възражение за нищожност на клаузата от договора, с която е
уговорен годишен лихвен процент в размер на 35,01 %, като счита че същата е
прекомерна, поради което накърнява добрите нрави. С оглед неоснователността на
иска за главница, счита че е неоснователна и претенцията за лихва за забава.
Моли предявените главни и евентуални искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3874/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, 6 състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********,
заявление против Ц.Д.П. е издадена Заповед № 2394/01.10.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора следните суми: сумата от 542,36 лв. - главница дължима по
договор за потребителски заем с номер CREX-15553198 от 06.12.2017 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, сумата от 230,44 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г.; сумата от
84,70 лв. – мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното й
изплащане и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
След
служебна справка в електронната страница на Търговския регистър и от
представените от ищеца писмени доказателства – превод на български език на
извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018
г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация
за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите, се
установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на основание
чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., регистрирано във Франция
акционерно дружество, със седалище в гр. Париж, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със седалище в гр. София.
Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е със статут „заличен
търговец“ в ТР. Дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г ТЗ чрез
трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А. Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото
универсално правоприемство, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. упражнява
дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК *********, поради което
надлежна страна в производството е чуждестранният търговец чрез клона си в
България.
От
представения по делото Договор за потребителски паричен кредит CREX – 15553198/06.12.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответницата Ц.Д.П., се установява, че ответницата, като кредитополучател, е получила
от ищеца, като кредитодател, потребителски паричен кредит в размер на сумата от
общо 542,36 лева, включваща сумата от 455,00 лв. – стойност на стоката, за
която е отпусната сумата, и 87,36 лв. – стойност на застрахователна премия. В
т. 1 от условията към договора, страните се съгласяват предоставеният
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те) търговски
партньор(и), с което кредиторът изпълнявал задължението си за предоставяне на
кредита. Процесният договор съдържа и
погасителен план с посочени суми и падежни дати, от който се установява, че
между страните било уговорено ответницата да погаси задължението си на 24 месечни
вноски, всяка от които в размер на 32,20 лв.,
които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването
й съгласно годишния процент на разходите /41,35 %/ и годишния лихвен процент
/35,10 %/. Както договорът, така и условията към него, са подписани от
ответницата и представител на ищцовото дружество.
Приет по
делото е и подписан от ответницата Ц.П. сертификат № CREX-15553198 и общи условия към него, с който се удостоверява, че застрахователите
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат съгласно приложените Общи условия за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“. Посочено е, че застраховано лице е ответницата Ц.Д.П..
По делото е
представен и изготвен от ищеца погасителен план към гореописания договор за
потребителски кредит, в който е отразено, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК няма постъпили плащания по договора за кредит.
Приета като
доказателство е и „последна покана“, за която се твърди от ищеца, че е
изпратена на адреса на ответницата, посочен в процесния договор, като съгласно
т. 7 от условията по договора, всички изявления на кредитора се считат за
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
В поканата се сочи, че поради просрочие в плащането на две или повече месечни
вноски, вземането е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са
представени доказателства поканата да е връчена на ответницата.
От
представена служебна бележка, издадена от търговеца „Зора ММС“ ООД се
установява, че на 06.12.2017 г. ответниката Ц.Д.П., в качеството й на купувач, е
закупила мобилен телефон Samsung
SMJ530F. Отразено е
в издадения документ, че стоката е заплатена с фактура № **********/06.12.2017г.
Прието по
делото е и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че с платежно
нареждане от 07.12.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ превежда на
търговеца „Зора М.М.С“ ООД сумата в общ размер на 55 551,21 лв., в която е
включена и сумата в размер на 455,00лв. с основание по фактура №
**********/06.12.2017 г. по Договор за потребителски кредит CREX-15553198 от 06.12.2017 г. Изчислено е от вещото лице, че размерът
на непогасените задължения на кредитополучателя /главница, договорни лихви и
др./ по процесния договор за потребителски кредит от 06.12.2017г., към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.09.2019г., при
условие, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.02.2018г. е общо 707,48лв., от които: 451,15 лв.
главница за периода от 20.01.2018 г. до 26.09.2019 г.; 225,05 лв. договорна
лихва за периода от 20.01.2018 г. до 26.09.2019 г. и 31,28 лв. лихва за забава
за периода от 20.02.2018г. до 03.09.2019 г. По поставената трета задача по
допуснатата експертиза се установява, че размерът на непогасените задължения на
кредитополучателя /главница, договорни лихви и др./ по процесния договор за
потребителски кредит от 18.06.2018г., към датата на изготвяне на заключението -
13.11.2020 г. е общо в размер на 804,08лв., от които: 542,36 лв. главница за
периода от 20.01.2018г. до 20.12.2019 г. ;
230,44 лв. договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.12.2019 г. и сумата
от 31,28 лв. лихва за забава за периода от 20.02.2018г. до 03.09.2019 г. Съдът
кредитира експертното заключение, като сита същото за пълно и компетентно
изготвено.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение
по договор за потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.
Наличието на
валидно сключен договор за заем се установява по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства. Не се оспорва от ответника, че между него и ищеца е
възникнала и валидна облигационна връзка по процесния договор за кредит, като
ответницата оспорва факта на изпълнение на задължението на ищеца реално да
предостави уговорената в договора сума от 455 лева. Фактът на изпълнение на
това задължение на ищеца обаче се установи от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, като съобразно уговореното в условията на
договора, кредиторът е превел процесната сума от 455 лева по сметка на
търговския партньор „Зора М.М.С“ ООД, за което е издадена фактура №
**********/06.12.2017 г.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален
договор и предаването на дадената в заем
сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен
от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За
да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно
заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да
се задължи да я върне. Фактът, че е
сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Съдът
приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен
начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния
договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и
при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът Ц.Д.П. не е
изпълнила насрещното си задължение да върне сумата съобразно уговорения
погасителен план.
Спорен между
страните е въпросът дали вземането е изискуемо, и по-точно – настъпила ли е
предсрочната изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и дължи ли се претендираната
сума.
В
разпоредбата на т. 3 от условията по договора е уговорено, че при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване
на предсрочна изискуемост.
В т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
обаче е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Налага се извод, че за да е възникнало
задължение на ответника за връщане на заетата сума на ищеца в пълен размер, то
кредитът е следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем, включващо във
фактическия си състав уведомяването на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост.
Съгласно т.
7 от договора, всички изявления на
кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора. В случая по делото е представена изготвена
„последна покана“, в която се сочи, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, адресирана до ответника на посочения в договора адрес /л. 35/. Не са
налице обаче доказателства тази покана действително да е била изпратена на
адреса на ответника – не е представена обратна разписка, разписка от куриер и
т.н. Ето защо, съдът не може да приеме за доказан факта на връчване на
ответника на съобщението, с което е обявена настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., ВКС, II т.о., Решение №
77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г., ВКС, II т.о./.
С оглед
изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа, че преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответницата П. за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради което искът не може да бъде уважен на
това основание.
Съгласно
задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, обаче, е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора
за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от
договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са
намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка
вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е
необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на
точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан
от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието
на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право,
както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо – датата на приключване на съдебното дирене.
Следователно
в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане на
падежиралите към датата на приключване на устните състезания /към която дата се
формира СПН/ вноски.
Видно от
погасителния план, приложен към процесния договор, последната 24-та погасителна
вноска по договора за кредит е с падеж 20.12.2019 г., като към датата на
провеждане на устните състезания по делото (09.12.2020 г.) е бил настъпил
падежът на всички вноски по процесния договор. Видно от заключението по
изготвената ССчЕ, остатъкът от главницата,
изчислен към датата на изготвяне на експертното заключение (13.11.2020
г.) е в размер на сумата от 542,36 лв., като е посочено, че не е извършено
погасяването на нито една вноска по кредита.
Ищецът твърди,
че при формирането на главницата е включена сумата от 455,00 лв., заплатена за
покупката на стока на търговеца „Зора ММС“ ООД, а така също и сумата от 87,36 лв., представляваща застрахователна
премия за закупуването на застраховка. Ответникът оспорва дължимостта и на сумата,
представляваща застрахователна премия. Договорът за кредит е подписан през м. декември
2017 г. по време на действието на Кодекса за застраховането. Съобразно
разпоредбата на чл. 367, ал.1 КЗ цялата застрахователна премия или първата
вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния
договор. В чл. 344, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора, поради което, за да се приеме, че е налице валидно
сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг
писмен акт. В случая към договора за кредит са приложени единствено Общи
условия за застрахователна програма „Закрила на плащанията Плюс“ на
кредитополучателите на кредит за покупка на стока за изплащане и сертификат за застраховка № CREX-15553198, в
който е отразено, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат Ц.Д.П.
съгласно Общи условия на застраховка „Закрила на плащанията Плюс“, както и че
тази застраховка е сключена с посредничеството на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД. Следва да се посочи, че приетите по делото общи условия и
сертификат не представляват застрахователна полица, нито могат да бъде
разглеждани като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен
договор, тъй като не са подписани от представител на посочените застрахователи
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България", респ. от представител на застрахователен
агент. Действително съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ може да бъде
издаден застрахователен сертификат, който обаче има единствено удостоверителен характер за сключването на
застрахователния договор, а не замества самия договор. Ето защо, съдът приема,
че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на
който ответникът да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани
като част от главницата по договора за потребителски кредит. При липсата на
каквито и да са доказателства за изразена конкретна воля от страна на
застраховател/и или застрахователен агент за сключването на застрахователен
договор, както и при липсата на погасяване на вноски от страна на ответницата,
включващи и застрахователна премия, не може да бъде обсъждан и въпросът относно
спазването на формата за действителност на същия и евентуалното приложение на разпоредбата
на чл.293, ал.3 ТЗ. По делото не се установи освен това ищецът да е превел
сумата от 87,36 лв. по сметка на застраховател. В горния смисъл напр. Решение № 99/08.04.2019 г. по в. гр. дело №
104/2019 г. на ОС Враца.
Поради
изложеното се налага извод за основателност на иска за главница за сумата от
455,00 лева, като за горницата до пълния предявен размер от 542,36 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В полза на ищеца следва да бъде присъдена
и законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното
погасяване на сумата.
По иска по по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Предявен е
иск за признаването за установено, ответницата дължи на ищеца сумата от 230,44
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до
03.09.2019 г.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение
по договор за паричен кредит, по силата на което за заемателя е възникнало
задължението за връщане на възнаградителна лихва в претендирания размер.
Заплащането
на възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на
парично задължение, т.е. няма санкционна функция, а по своята същност е цена за
ползвания финансов ресурс („граждански плод”), докато наказателната лихва по своето
естество представлява санкция за забавеното изпълнение на задължението на
кредитополучателя.
В случая е
видно от съдържанието на договора, че между страните е била договорена
възнаградителна лихва, чието уговаряне е допустимо от закона. Установи се по
делото, че страните по договора са уговорили начисляването на възнаградителна
лихва в размер на 35,10 % и годишен процент на разходите от 41,35 %. Останалите
елементи от фактическия състав на спорното право също са установени по делото.
Неоснователно
е направеното от ответницата възражение за нищожност на клаузата, с която е
уговорена възнаградителна лихва между страните поради накърняване на добрите
нрави с оглед на факта, че уговореният размер надвишава допустимия от закона
такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Уговореният ГПР в размер на 41,35 %,
който включва и уговорената по договора възнаградителна лихва от 35,10 %, не
надвишава петкратния размер на законна лихва.
Видно от
заключението по изготвената ССчЕ, неплатената възнаградителна лихва за периода
от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г. е в размер на 230,44 лева, като вещото лице е
изчислило дължимия размер върху претендираната от ищеца главница от 542,36 лв.
Съдът достигна до извод за основателност на иска за главница за сумата от
455,00 лв., поради което и искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен
частично – пропорционално на дължимата главница, а именно за сумата от 193,32
лв., като за горницата до пълния предявен размер от 230,44 лв. бъде отхвърлен
като неоснователен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Предявен е
установителен иск за заплащането на сумата от 84,70 лв., представляваща лихва
за забава периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019 г. върху главницата от 542,36
лв.
В тежест на
ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг и момента, от
който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Вещото лице,
вземайки предвид настъпването на падежа на всяка отделна погасителна вноска, е
посочило в експертното заключение, че дължимият размер на лихва за забава е 31,28
лв., като същият е изчислен върху целия претендиран от ищеца размер на главница
– 542,36 лв. Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг в размер на сумата от
455,00 лв., поради което искът за лихва за забава следва да бъде уважен пропорционално
на дължимата главница, а именно за сумата от 26,24 лв., като за горницата до
пълния предявен размер от 84,70 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове:
В условията
на евентуалност, в случай че установителните искове бъдат отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът предявява
три осъдителни иска за процесните суми. В случая частичното отхвърляне на
установителните искове не е поради причина, касаеща ненадлежното обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането, поради което не се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото разноски пропорционално на уважената част от
исковете, а именно сумата от 551,69 лв., включваща: сумата от 79,71 лв.
държавна такса; сумата от 78,66 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 196,66
лв. възнаграждение за вещо лице и сумата от 196,66 лв. възнаграждение за особен
представител.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съобразно отхвърлената
част от исковете. Такива обаче не са претендирани, поради което не следва да
бъдат присъждани.
Съдът в
исковото производство се произнася и по въпроса за разноските в проведеното
заповедно производство. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски пропорционално на уважената част от главните установителни искове, а
именно сумата от 59,01 лв., включваща: сумата от 19,67 лв. държавна такса и
39,34 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц.Д.П., ЕГН **********
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 3874/2019 г. по описа на РС Враца, както следва:
- сумата от 455,00 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК – главница,
дължима по договор за потребителски кредит с номер CREX-15553198 от 06.12.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.Д.П. за всички вноски по уговорения
погасителен план, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2019
г. до окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 542,36 лв. като неоснователен;
- за сумата от 193,32 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК - възнаградителна лихва за периода от
20.01.2018 г. до 20.12.2019 г., като ОТХЪВРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 230,44 лв. като неоснователен;
-
сумата от 26,24 лева на основание чл. 86 ЗЗД – лихва за забава върху главницата
за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 84,70 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.Д.П., ЕГН ********** да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* сумата от 551,69 лева, представляваща направени разноски в производството по
гр. дело № 523/2020 г. по описа на РС Враца, пропорционално на уважената част
от исковете, както и сумата от 59,01 лева,
представляваща направени разноски в производството по ч. гр. дело № 3874/2019
г. по описа на РС Враца, пропорционално на уважената част от установителните
искове.
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
банкова сметка, *** в полза на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* суми: BG17CITI9250 1010 0091 20, BIC: ***, Ситибанк Европа АД, клон България.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: