Р Е Ш Е Н И Е
№…........../...........2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 31.01.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3055 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 61494/25.11.2016 г. на Районен съд – Пловдив, подадена от И.И.Г. против „С.Ж.Е.“ АД, с искане до съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1011,68 лева, събрана на отпаднало основание по изпълнително дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т Л, по което изпълнителният лист е обезсилен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 840.12 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 23.11.2013 г. до 05.11.2015 г. върху главницата от 4233,45 лева; сумата от 46,43 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. върху невъзстановения остатък от 1738,36 лева /след възстановяване на 06.11.2015 г. на сума в размер на 2495,09 лева/; сумата от 80,98 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 10.02.2016 г. до 23.11.2016 г. върху невъзстановения остатък от 1011,68 лева /след възстановяване на 10.02.2016 г. на сумата в размер на 726,88 лева/; и сумата от 36 лева, представляваща заплатена такса за издаване на удостоверение от ЧСИ Т Л по изп. дело № 128/2010 г.
В исковата молба се посочва, че ищцата
е била длъжник по изпълнително дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т Л, по което
взискател е било „С.Ж.Е.” AД. Предвид прекратяването
на изпълнителното дело с постановление на ЧСИ от 20.01.2016 г., на ищцата се
дължали всички заплатени от нея суми по изпълнителното дело, в това число
заплатени разноски и законна лихва върху недължимо платените суми. Твърди, че
по реда на принудителното изпълнение, чрез удръжки от трудовото й
възнаграждение, е събрана сума в общ размер на 4233,45 лева, от която сума в
размер на 100 лева е преведена за погасяване на задълженията на длъжника към
НАП, сумата в размер на 2495,09 лева била
възстановена от „С.Ж.Е.” AД, а сумата в размер на 726,68 лева била възстановена
от съдебния изпълнител. По тази причина, ответникът останал задължен за
разликата от 1011,68 лева, която сума следвало да бъде възстановена, на
отпаднало основание. Претендира за присъждане на дължимата законна лихва върху
неизплатените суми. Моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпил писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК от ответника „С.Ж.Е.” АД. Твърди, че исковите
претенции са недопустими, поради това, че между страните вече е било проведено
съдебно производство по в.гр.д. № 2147/2015г. по описа на ОС - Пловдив,
приключило с решение, по което ответникът е бил осъден да заплати на ищцата
дължимите суми, събрани принудително по образуваното изпълнително дело, а в
последствие прекратено, в размер на общо 2495,09 лева. Посочва, че доколкото
този иск не бил предявен като частичен, понастоящем предявяването на нови
искове за нови суми е процесуално недопустим. Оспорва дължимостта на сумите и по
основанието, на което се претендират по настоящото дело и на това основание
моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява
признание единствено на дължимостта на лихва за забава върху присъдената по
предходното дело главница от 2495,09 лева в размер на 495,15 лева. Прави възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищцата. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото изпълнителен лист от 15.10.2004 г., издаден по гр. дело № 6579/2004 г. на Районен съд – Пловдив, се установява, че ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 6062.67 лв. – просрочена главница, 899.57 лв. – лихва за просрочие от 02.09.2003 г. - 08.10.2004 г., 22.5 % договорна лихва върху просрочената главницата, и 139.24 лв. - разноски.
От представеното по делото удостоверение от 19.11.2015 г. се установява, че на ищцата са удържани суми от трудовото й възнаграждение, по наложен запор от ЧСИ Т Л по изп. дело № 128/2010 г. общо в размер на 4333.45 лв. Сумите са били удържани от трудовото възнаграждение на ищеца всеки месец от 01.2011 г. до 11.2013 г., включително.
От представеното удостоверение от 20.01.2016 г., издадено ЧСИ Т Л по изп. дело № 128/2010 г., се установява, че по изп. дело са постъпвали суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата в размер на 4333.45 лв., за периода от 12.01.2011 г. до 06.11.2013 г., включително, като ЧСИ разплатил на ответника 2999.67 лв., 100 лв. на НАП, 507.10 лв. били удържани от ЧСИ, а сумата от 726.68 лв. останала неразплатена.
От представените по делото документи (л. 49 - 78) се установява, че предходната искова молба на ищцата срещу ответника е била подадена пред Районен съд – Пловдив с искане до съда да приеме за установено по отношение на „С.Ж.Е." АД, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист от 15.10.2004 г., а именно: сумата от 6062,67 лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит № 6930/10.07.2003 г., сумата в размер на 899,57 лв. - просрочени лихви за периода от 02.09.2003 г. до 08.10.2004 г., както и договорена лихва за забава в размер на 22,5% върху просрочената главница от 11.10.2004 г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 139,24 лв. - присъдени съдебни разноски, и да осъди ответника да заплати на ищцата всички запорирани суми по изп.дело 128/2010 г. в размер на 2495,09 лв. и направените разноски по изп.дело.
С решение № 2127/12.06.2015 г. по гр. д. № 8182/2013 г. ПРС е отхвърлил предявените от ищцата искове.
От представената по делото обезпечителна заповед от 30.10.2013 г. се установява, че ПРС е допуснал обезпечение на предявените от И.Г. искове по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6062,67 лв. - главница, сумата от 8514.26 лв. - договорена лихва от 11.10.2004 г. до 06.12.2010 г., сумата 899,57 лв. - лихви за периода от 02.09.2003 г. до 08.10.2004 г., и сумата в размер на 139,24 лв. - присъдени съдебни разноски, чрез спиране на изп. дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т Л, с peг. № 820 на КЧСИ.
От представеното по делото Решение № 1649, постановено на 23.10.2015 г. по гр.д. № 2147/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, се установява, че съдът е приел за установено по отношение на „С.Ж.Е." АД, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист от 15.10.2004г., а именно: сумата от 6062,67 лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит № 6930/10.07.2003 г., сумата в размер на 899,57 лв. - просрочени лихви за периода от 02.09.2003 г. до 08.10.2004 г., както и договорена лихва за забава в размер на 22,5% върху просрочената главница от 11.10.2004 г. до окончателното й изплащане, която за периода 11.10.2004 г. – 06.12.2010 г. възлизала на 8514.26 лв. и сумата в размер на 139,24 лв. - присъдени съдебни разноски по гр.д. № 6579 по описа на Районен съд Пловдив, за които вземания се е снабдил с ИЛ и за принудителното събиране на които е било образувано изпълнително дело № 4609 по описа на ДСИ, а впоследствие, след прекратяването му, изп. дело № 128/2010г. по описа на ЧСИ Т Л, с per. № 820 на КЧСИ. Установява се още, че ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от 2495,09 лв. - запорирани суми по изп. дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т Л, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и направените за двете съдебни инстанции разноски.
От представеното по делото уведомление от 20.01.2016 г., издадено от съдебния изпълнител, се установява, че изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.
От представеното по делото платежно нареждане от 05.01.2016 г. се установява, че ищцата е заплатила сумата от 36 лв. такса за извършване на справка за размер на дълга по изп.дело 123/2010 г. по сметка на ЧСИ Т Л.
По делото са представени и подадената от ищцата до ПРС искова молба от 07.05.2013 г.; отговор на искова молба от 19.07.2013 г.; решение № 2127/12.06.2015 г.; въззивна жалба от 10.07.2015 г.; отговор на въззивна жалба от 30.07.2015 г.; решение № 1649/23.10.2015 г.; писмо от 02.11.2015 г.; електронно писмо то 06.11.2015 г.; преводно нареждане № 09400-106-025791-2015-11-06; преводно нареждане № 09400-106-025792-2015-11-06; покана за доброволно изпълнение вх. № RV – 1193707-01.12.2015 г.; отговор от 04.12.2015 г.; преводно нареждане № 09400-106-047189-2017-09-27; преводно нареждане 09400-106-047189-2017-09-27 електронна справка начисляване на законна лихва от 27.09.2017 г.
От изготвеното по делото заключение се установява, че общо удържаните суми от трудовото възнаграждение на ищцата, получени по банковата сметка на ЧСИ са в размер на 4333.45 лв., като ответникът на 06.11.2015 г. възстановил сумата от 2495.09 лв., ЧСИ възстановил на 10.02.2016 г. сумата от 726.68 лв., 100 лв. за НАП, като остатъкът за възстановяване бил 1011.68 лв. По отношение на лихвите вещото лице е посочило, както следва: върху главницата от 4233,45 лева (след приспадане на сумата от 100 лв. за НАП) за периода от 23.11.2013 г. до 05.11.2015 г. лихвата е в размер на 840,13 лева; върху сумата 1738,36 лева /след възстановяване на 06.11.2015 г. на сума в размер на 2495,09 лева/ законната лихва, начислена за периода от 06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. е в размер на 46,43 лева; върху невъзстановения остатък от 1011,68 лева /след възстановяване на 10.02.2016г. на сума в размер на 726,88 лева/ законна лихва, начислена за периода от 10.02.2016 г. до 23.11.2016 г. е в размер на 80,98 лева.
От представеното по делото преводно нареждане на л. 76, а и от молбите на ищцата от 23.10.2017 г. и от 12.01.2018 г., се установява, че сумата от 494.47 лв. е платена от ответника на 27.09.2017 г. по сметка на ищцата, представляваща законната лихва върху сумата от 4233.45 лв., претендирана от 23.11.2013 г. до 05.11.2015 г.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата претенция на ищцата се явява допустима, доколкото съдът намира, че тя е била предявена частично пред Районен съд – Пловдив. От представените по делото документи (л. 49 - 78) се установява, че между същите страни и на същото основание е било образувано предходно дело (на 07.05.2013 г.) пред Районен съд - Пловдив, с искане до съда да приеме за установено по отношение на страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по процесния изпълнителния лист от 15.10.2004 г., а именно: сумата от 6062,67 лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит № 6930/10.07.2003 г., сумата в размер на 899,57 лв. - просрочени лихви за периода от 02.09.2003 г. до 08.10.2004 г., както и договорена лихва за забава в размер на 22,5% върху просрочената главница от 11.10.2004 г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 139,24 лв. - присъдени съдебни разноски. Със същата искова молба е направено искане до ПРС да осъди настоящия ответника да заплати на ищцата всички запорирани суми по изп. дело 128/2010 г. в размер на 2495,09 лв., на основание чл. 55 от ЗЗД. С Решение № 1649, постановено на 23.10.2015 г. по гр.д. № 2147/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, съдът е приел за установено по отношение на „С.Ж.Е." АД, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист от 15.10.2004 г. - сумата от 6062,67 лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит № 6930/10.07.2003 г., сумата в размер на 899,57 лв. - просрочени лихви за периода от 02.09.2003 г. до 08.10.2004 г., както и договорена лихва за забава в размер на 22,5% върху просрочената главница от 11.10.2004 г. до окончателното й изплащане, която за периода 11.10.2004 г. – 06.12.2010 г. възлизала на 8514.26 лв. и сумата в размер на 139,24 лв. - присъдени съдебни разноски по гр.д. № 6579 по описа на Районен съд - Пловдив, за които вземания се е снабдил с ИЛ и за принудителното събиране на които е било образувано изпълнително дело № 4609 по описа на ДСИ, а впоследствие, след прекратяването му, изп. дело № 128/2010г. по описа на ЧСИ Т Л, с peг. № 820 на КЧСИ. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата и сумата от 2495,09 лв., представляваща запорирани суми по изп. дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т Л, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Никъде в решението не е посочено за кои удръжки се отнася сумата, а само се посочва, че това са запорирани суми по изпълнителното дело, поради което исковете се явяват допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който получи нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обусловена от установяването на следните предпоставки (правопораждащи факти): че ищецът е заплатил на ответника процесната сума (т.е. че сумата е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника), както и че е отпаднало основанието за дължимостта й. От своя страна ответникът следва да докаже, че е възстановил всички дължими по прекратеното изпълнително дело суми.
В случая от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 6062.67 лв. – просрочена главница, 899.57 лв. – лихва за просрочие от 02.09.2003 г. - 08.10.2004 г., 22.5 % договорна лихва върху просрочената главницата, и 139.24 лв. разноски. От представените по делото удостоверения се установява, че на ищцата са удържани суми от трудовото й възнаграждение, по наложен запор от ЧСИ Т Л по изп.дело № 128/2010 г. общо за периода от 12.01.2011 г. до 06.11.2013 г. сумата в размер на 4333.45 лв., като от тази сума ЧСИ разплатил на ответника 2999.67 лв., 100 лв. на НАП, 507.10 лв. удържани от ЧСИ и 726.68 лв. - неразплатена сума. С Решение № 1649/23.10.2015 г по гр.д. № 2147/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив е установил, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист.
От изготвеното по делото заключение и предвид на извършеното плащане по време на процеса се доказа, че остатъкът за възстановяване е в размер на 1011.68 лв., която главница следва да се присъди в полза на ищцата. Това налага да се уважи и искането за законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и искането за лихви, както следва: върху главницата от 4233,45 лева (след приспадане на сумата от 100 лв. за НАП) за периода от 23.11.2013 г. до 05.11.2015 г. следва да се присъди сумата в размер на 345.65 лева (след приспадане на сумата от 494.47 лв., платена от ответника по сметка на ищцата); следва да се уважи и сумата от 46,43 лева, представляваща лихва върху сумата 1738,36 лева, начислена за периода от 06.11.2015 г. до 09.02.2016 г.; както и сумата от 80,98 лева, представляваща лихва върху невъзстановения остатък от 1011,68 лева, начислена за периода от 10.02.2016 г. до 23.11.2016 г. Ищецът доказа и претенцията за присъждане на сумата от 36 лева, представляваща заплатена такса за издаване на удостоверение от ЧСИ Т Л по изп.дело № 128/2010 г.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за лихва се явява неоснователно доколкото, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД същите се погасят с изтичането на тригодишния срок, а видно от представените доказателства, доколкото искът е предявен на 23.11.2016 г., същите не са погасени и следва ответникът да бъде осъден да ги заплати изцяло в полза на ищцата.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени
в полза на ищцата, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 930
лева (250 лв. държавна такса, 180 лв. депозит за вещо лице, адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.Ж.Е.” AД, ЕИК , с адрес: ***, да заплати на И.И.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1011,68 лева, събрана на отпаднало основание по изпълнително дело № 128/2010 г. по описа на ЧСИ Т Л, по което изпълнителният лист е обезсилен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 345.65 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 23.11.2013 г. до 05.11.2015 г. върху главницата от 4233,45 лева; сумата от 46,43 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 06.11.2015 г. до 09.02.2016 г. върху невъзстановения остатък от 1738,36 лева /след възстановяване на 06.11.2015 г. на сума в размер на 2495,09 лева/; сумата от 80,98 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 10.02.2016 г. до 23.11.2016 г. върху невъзстановения остатък от 1011,68 лева /след възстановяване на 10.02.2016г. на сума в размер на 726,88 лева/; и сумата от 36 лева, представляваща заплатена такса за издаване на удостоверение от ЧСИ Т Л по изп. дело № 128/2010 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.Ж.Е.” AД, ЕИК , с адрес: ***,
да заплати на И.И.Г., ЕГН **********,***, сумата от 930 лева, направените по делото съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: