Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1636 29.10.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен състав,
на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно
наказателно административен характер дело №
2042 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес,***, адв.
Богдан Йорданов и адв. Д.Д., против решение № 13/13.07.2020 г., постановено по
НАХД № 117/2021 г. на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0454-000079 от 16.03.2021 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, с което на касационния жалбоподател, за
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Жалбоподателят
твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Сочи, че в конкретния случай
не било възможно да се установи, че нарушителят е възприел подаденият със стоп
палка сигнал. Твърди още, че пред автомобила на Д. се движил и друг автомобил,
който именно му попречил да възприеме сигнала, поради което отбил в ляво към
бензиностанция, която се явявала неговата работна цел. Излага съображения за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление. Алтернативно иска определяне на наказанията в минимален размер.
Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание
жалбоподателят Д.Д., редовно уведомен, се представлява от адвокат Д., който
поддържа жалбата и направените искания.
Ответникът по касация – РУП Сунгурларе,
не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд – Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 21-0454-000079 от 16.03.2021
г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, с което
на Д.Д., за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца.
За да постанови решението си
съдът изложил мотиви, с които не кредитирал защитната теза на жалбоподателя, че
поради наличие на друг автомобил пред неговия не възприел подадения от
полицаите стоп сигнал и завил наляво към бензиностанция, която се явявала
неговата работна цел. Съдът преценил нарушението за доказано и не намерил
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Посочил, че отговорността на водача е
правилно ангажирана.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът
следи служебно.
От
доказателствата по делото се установява, че на 07.03.2021
г. в гр. Сунгурларе, на ул. Десети конгрес, до
бензиностанция БКС, касаторът Д.Д., управлявал товарен автомобил Форд Транзит с
peг. № А4866НА, като при подаден
ясно видим сигнал със стоп палка, не спрял, а направил ляв завой по посока на
движението си и навлязъл пред бензиностанцията, а не на указаното от контролния
орган място. За нарушението бил съставен АУАН, а въз основа на него било
издадено процесното НП.
Както
пред районния съд, така и пред касационния състав жалбоподателят поддържа
защитна теза, според която не могъл да възприеме подадения със стоп палка
сигнал, тъй като пред него се движел друг автомобил. По тази причина отбил
вляво към бензиностанция, която се явявала негова работна цел. Районният съд е
изследвал подробно тези възражения, които приел за неоснователни.
Аналогични
възражения били изложени пред АНО в писмен вид след връчване на АУАН. По тези
възражения била извършена проверка, при която били изготвени докладни записки
от полицейските служители, извършили проверката. От тези докладни се
установява, че на посочените в НП място и час, след като решили да извършат
проверка на управляваното от Д. МПС, служителите излезли на пътното платно,
като единият застанал в средата и при ясно време и отлична видимост подал ясен
и разпознаваем стоп сигнал, едновременно сочейки и мястото, където автомобилът
да отбие и спре. Водачът
подал ляв мигач и завил към бензиностанцията.
От своя страна, с
тези възраженията срещу АУАН, Д.Д. не отрича, че възприел полицейския сигнал,
но решил, че не е отправен към него. Този извод направил въз основа на
местоположението на полицейския автомобил, а именно непосредствено след
отбивката за бензиностанцията. В тези възражения Д. не сочи наличие на друг
автомобил, който да е ограничавал видимостта му. Твърдения за други участници в
движението се излагат за първи път в защитната теза развита в жалбата пред
районния съд.
Въз основа на
изложеното касационният състав приема, че водачът Д. е възприел подадения стоп
сигнал, но не спрял на посоченото от представителя на службата за контрол място, а извършил
маневра завой наляво. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите
Ненов и Калугян – служителите, извършили проверката. Същите описват подробно
фактическата обстановка, като същата не противоречи на описаната в АУАН и НП,
както и на установената в хода на проверката по възраженията на Д.. Като причина
за извършване на маневрата – завой на ляво, вместо спиране по указания от
органите начин била установена работната цел на водача, а именно зареждане на
газови бутилки на бензиностанцията. Освен това според показанията на
полицейските служители, след като отишли до водача, същият напълно съдействал
за извършване на проверката.
Съгласно разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. По делото няма спор,
че формално са осъществени всички признаци от фактическа страна на нарушение на
тази разпоредба – налице е подаден от надлежен орган сигнал за спиране и водач,
който не е съобразил поведението си с този сигнал. В случая обаче районният съд
не е изследвал налице ли са обстоятелства, изключващи
административнонаказателната отговорност – т.е. съществуват ли факти, сочещи на
приложение разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК във вр. чл.11 от ЗАНН. Предвид препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, разпоредбите на
общата част на НК,
вкл. и относно обстоятелствата, изключващи отговорността, са приложими в
административнонаказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо
отговорността, е предвидено именно в нормата на чл.9,
ал.2 от НК – деянието формално осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е
деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията
правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Като съобрази
установените от районния съд факти и събраните по делото доказателства,
касационният състав намира, че относно процесното нарушение следва да се
приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК, тъй като съставът на нарушението формално е осъществен, но е с
незначителна степен на обществена опасност. Този извод се обосновава от
обстоятелството, че макар към момента на подаване на сигнала за спиране водачът
не е спрял, а е извършил маневра – ляв завой, за да навлезе на територията на
бензиностанция, разположена непосредствено преди патрулния автомобил, същият не
е застрашил движението, след което изцяло съдействал за извършване на
полицейската проверка, вкл. бил изпробван за алкохол. Освен това водачът
предприел маневрата, не за да се отклони от проверката, а тъй като
бензиностанцията била неговата крайна работна цел, където изпълнил работните си
задължения по зареждане на бутилки с газ. В този смисъл, може да се приеме, че деянието
не се характеризира с такава обществена опасност, която да го квалифицира като
нарушение, поради което е налице основание за приложението на чл.9,
ал.2 от НК, поради явна незначителност на обществената опасност на деянието.
Като стигнал до изводи, различни
от изложените, районният съд постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
По делото, от процесуалния
представител на касатора е направено своевременно искане за присъждане на
разноски и са представени доказателства за тяхното заплащане. С оглед изхода на
делото такива следва да бъдат присъдени за двете съдебни инстанции в размер на
1000 лв., за които са представени доказателства. Не е направено възражение за
прекомерност от ответната страна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 13 от 13.07.2021 г. постановено по АНД № 117/2021
на РС – Карнобат и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0454-000079 от 16.03.2021 г., издадено от началник група
към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, с което на Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***
разноски в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.