Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1480 14.10.2021 година гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шестнадесети септември, две хиляди двадесета и първа година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х. ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА
КОЛЕВА
секретар:
И. Г.
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи
за разглеждане докладваното от съдията М. Николова КАНД номер 1634
по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х.М.Т.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. П.С. – БАК против Решение № 260015/19.05.2021 г., постановено по НАХД № 12/2021 г. по описа на Районен съд – Средец, с което
е изменено наказателно постановление № 22-0000358 от 27.10.2020г., издадено от и.д.директор
на РД „Автомобилна администрация“ към ИА „Автомобилна администрация“ на
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с което
на касатора, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7,
ал.1,т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 3000 лева, КАТО е НАМАЛЕН размера на наложената санкция „глоба”
от 3000 лева на 500 /петстотин/ лева.
Касаторът оспорва решението като неправилно,
постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и на
съдопроизводствените правила и иска неговата отмяна, а по същество да бъде отменено
и издаденото НП. Твърди, че в АУАН погрешно са описани техническите параметри
на автомобила, който вместо посочените две, притежава три задвижващи оси и че тази
грешка е довела до неправилното квалифициране на деянието като нарушение на
чл.7, ал.1,т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, съответно до
незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Освен това сочи, че контролните органи са предприели действия по измерване на
натоварванията на осите на автомобила, докато същият е бил спрян на паркинг, т.е
извън път за обществено ползване. Поддържа, че при проверката не е извършено
измерване на целия състав на ППС, а само на товарния автомобил без ремаркето,
че не е измерена общата маса на състава и че неправилното определяне на вида на
МПС е довело до неправилно определяне на приложимата правна норма. На последно
място твърди, че неправилно при измерването е отдадено съществено значение само
на броя на задвижващите оси, а не на всички оси на МПС.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касацията не изпраща процесуален
представител. В писмена защита по същество, депозирана преди
съдебното заседание, ответникът по касация оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски,
като прилага писмени доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление № 22-0000358 от
27.10.2020г., издадено от и.д.директор на РД „Автомобилна администрация“ към ИА
„Автомобилна администрация“ на Министерство на транспорта отговорността на касатора
е ангажирана за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7,
ал.1,т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ като на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 3000 лева.
За констатираното е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), като въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, както и давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е
приел, че установеното с АУАН деяние изпълва състава на нарушение, установен в чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ, за което правилно е била ангажирана отговорността на касатора на
основание чл. чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП. Съдът е отчел обстоятелството,
че допустимото натоварване на автомобила, съобразно производствените и
техническите характеристики е ирелевантно обстоятелство, доколкото допустимото
натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Приел
е също, че товарният автомобил правилно е бил изтеглен отделно, а не като
състав от ППС, тъй като данните по делото сочат, че ремаркето е било свалено от
самия водач преди проверката. Поради това е обосновал извод, че при преценката
за неговото натоварване не е приложима разпоредбата на чл.6, ал.1, т.2, б.б от Наредба
№ 11/03.07.2001г. на МРРБ. По отношение на наложеното наказание глоба съдът е
изложил мотиви, че същото е необосновано завишено от административнонаказващия
орган без да бъдат изложени причините, поради които то е определено в
максималния размер от 3000 лева. Предвид липсата на данни за предишни
административни нарушения от страна на водача и други отегчаващи отговорността
му обстоятелства, съдът е изменил наказателното постановление в санкционната
част като е намалил размера на глобата до предвидения в закона минимален размер
от 500 лева, приемайки, че същият е подходящ да осъществи целите на
административно наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
РС-Средец фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, както и
представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения, като при
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт.
Що се
касае до възраженията, изложени пред настоящата касационна инстанция за
неправилното установяване на фактическата обстановка, конкретно техническите
параметри на автомобила, които са били наведени още пред първоинстанционния съд,
то следва да се посочи, че на същите първоинстанционният съд е дал подробен,
правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил.
В
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ в шест точки е
регламентирано допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване,
както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища в различни случаи на ремаркета и полуремаркета и на моторни
превозни средства с една, две или три оси. За да е изпълнен състава на което и
да е от нарушенията, установени в чл.7, ал.1, т.1-6 от Наредбата, е необходимо
да бъде измерено натоварване на ос/оси на моторно превозно средство над
максимално допустимото, установено в съответната правна норма, т.е от значение
е къде /върху коя ос е натоварването, а не броя оси или задвижващи оси на
автомобила. В случая данните по делото сочат, че контролният орган лично е
възприел на място и установил по надлежния ред натоварване над допустимото именно
на последните две оси на товарния автомобил, тъй като на първата ос не е имало
натоварване – тя е представлявала кабина, поради което правилно е квалифицирал
деянието като нарушение на чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ, съгласно която допустимото максимално натоварване, е сумата от
натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато
разстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t. Това нарушение се
изразява в превишаване на допустимо натоварване на ос на моторно превозно
средство, а не на допустимата максимална маса на състав на ППС, установена в нормата
на чл.6, ал.1, т.2, б.б от Наредбата, поради което е неоснователно възражението
на касатора за неправилна правна квалификация на нарушението. Неоснователно е и
възражението, че е следвало да намери приложение нормата на чл.7, ал.3 от
Наредбата, която касае съвсем друго нарушение - неизпълнение на изискването
натоварването на задвижващата ос или на задвижващите оси на МПС или на състав
от ППС да е по-малко от 25 на сто от общата маса на моторното превозно средство
или състава на ППС, за което административно нарушение не е повдигнато обвинение
на касатора със съставения АУАН. Доколкото общата маса на състава от ППС не е
обективен елемент от състава на нарушението по чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в случая е ирелевантно обстоятелството, че ремаркето
не е изтеглено и че тя не е установена от контролния орган.
В допълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че
от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели пред
първата инстанция се установява по несъмнен начин, че автомобилът, управляван
от касатора е бил установен от контролните органи на „Тагаревското ханче“,
което се намира на път II-79 на разклона
за местност „Босна“, по посока на движение с.Долно Ябълково, т.е на път отворен
за обществено ползване. Без значение е обстоятелството, че в момента на
проверката автомобилът е бил паркиран, доколкото самият жалбоподател е обяснил,
че е спрял, за да разкачи ремаркето, за да може да изтегли закъсал автомобил до
с.Долно Ябълково. Приложеният към преписката пътен лист серия ВА № 283301 също
доказва маршрута на движение на товарния автомобил по път, отворен за
обществено ползване от гр.Бургас до с.Белеврен от 07.10 ч. до 09.00 ч. и от
село Белеврен до село Д. Ябълково – тръгване в 11.10 ч.
Предвид всичко
изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният
представител на ответника е направил искане пред настоящата инстанция за присъждане
на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно, съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК
във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260015/19.05.2021 г., постановено
по НАХД № 12/2021 г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Х.М.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати в полза на ИА „Автомобилна
администрация“ сумата от 80 лева, юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.