Определение по дело №1191/2019 на Районен съд - Казанлък

П Р О Т О К О Л

 

Година 2019 г.                                                                                     Град: Казанлък

Казанлъшки районен съд                                                втори граждански състав

На десети октомври                                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                            

 

 

                                                                                  Председател: Стела Г.

                                                 

 

 

Секретар: Мариана Матанова

Прокурор:                                                                         

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Г. гражданско дело номер 1191 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 9,30  часа се явиха:

 

           

ИЩЕЦ: „ЕМ ДИ СИ“ ЕООД – редовно призован, за него се явява адв. А. С., редовно упълномощена от по-рано

          

ОТВЕТНИК: О.П.Б. – редовно призован, за него се явява адв. В. Т., преупълномощена от адв. Р. Р.

 

ВЕЩО ЛИЦЕ: И.М.Н. – редовно призована, лично се явява

           

            АДВ. С.: Моля ход на делото да бъде даден.

 

            АДВ.  ТЕНОВА: Не възразявам да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание предвид недопустимостта на предявения иск. Съдът намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Съгласно чл. 1 от Закона за местните данъци  такси в общинския бюджет постъпват следните местни данъци изчерпателно изброени от т. 1 до т. 9 включително и данък върху недвижимите имоти. От ангажираните по делото доказателства и твърденията на страните се установява, че се касае за данък недължим, но заплатен данък върху недвижим имот, заплатен от ищеца по делото. Следва да се отбележи, че спорът е свързан с правоотношения регулирани от административното право и от административния процес. Това е така защото, определяне на данък върху недвижимите имоти съставлява част от правомощията на общинския съвет, в качеството му на орган на местното самоуправление, а събирането на данъка се осъществява от служители на общината, в реализиране на изпълнителната власт на общината. Определянето на данък върху недвижимите имоти почива на Закона за местните данъци  такси и в контекста на административните норми, характеризиращи се с императивност и осъществяване на властнически правомощия от страна на административния орган със задължение на своите адресати да го заплащат. Съответно в изпълнение на законовите норми ежегодно се изпращат съобщения от административния орган до данъчно задълженото лице за дължимия данък върху недвижимите имоти в районите на съответната община. Съобщението има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. От тук се налага извода, че дължимостта или не на съответните суми, описани в исковата молба може да се установи в проведеното административно производство каквото по настоящото дело няма данни да е образувано. Като аргумент в тази насока е редът за прихващане и възстановяване на недължимо платени и събрани суми от страна на местната данъчна администрация. Разпоредбите на чл. 128 и следващи от ДОПК уреждат последователността и възможностите при подобни хипотези. Налице е специален ред, по който едно задължено лице може да реализира правата си. Когато съществува изричен процесуален ред за връщане на недължимо платен данък върху недвижимите имоти, в случая този на чл. 128 и следващи от ДОПК е недопустимо да се прибягва до общия исков ред по ГПК за водене на иск, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право (чл. 55, чл. 59 от ЗЗД). Това заедно с изложените вече доводи относно регулирането на правоотношението между страните по настоящото дело от административно-правни норми обуславя извод за недопустимост на производството /в този смисъл определение № 300/15.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 88/2009 г., I т.о., ТК; решение № 175/09.10.2008 г. на Окръжен съд – Бургас по в.гр.д. № 421/2008 г./. Съгласно чл. 130 от ГПК, когато съдът прецени, че предявеният иск е недопустим той следва да върне исковата молба.

 

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 5866/30.04.2019 г. подадена от „М ДИ СИ“ ООД, ЕИК ***, съдебен адрес:***, , чрез адв. А. С. ***– ***, представлявана от Кмета С.Х.Р., с правно основание чл.59 от ЗЗД, като процесуално недопустима.

 

 . ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1191/2019 г. по описа на Районен съд – К.

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от днес, пред Окръжен съд – С.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9,43 часа.

           

 

Районен съдия:

 

Съд. секретар: