№ 17592
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110116035 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която ЗД „++“ АД,
ЕИК +++ е предявило срещу И. Д. И., ЕГН ********** осъдителен иск с
правно основание чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ за сумата от 1764,98 лева,
представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева
за застрахователно събитие, настъпило на 19.12.2020 г., в гр. +, на
кръстовището на ул. „+++“ и ул. „++“, причинено виновно и противоправно от
водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++ – И. Д. И., чиято
гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при
ищеца, който водач преминал през кръстовището без да се съобрази с пътен
знак „Б2 - Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и реализирал
ПТП с МПС „++“ с рег. № +++, като не притежавал правоспособност за
управление на МПС от съответната категория, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска
/18.01.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.12.2020 г., в срока на застрахователното
покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени имуществени вреди на МПС „++“ с рег. № +++. Поддържа, че
щетите са на стойност 1739,88 лева и посочената сума е била изплатена като
обезщетение от ищеца, като са направени и разходи за определяне на
обезщетението в размер на 25 лева, в резултат от което в полза на
застрахователя е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на
1
вредата – ответникът (водач на МПС лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №
++), който управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++, без да
притежава правоспособност за съответната категория МПС, като на
посочената дата, в гр. +, на кръстовището на ул. „+++“ и ул. „++“, преминал
през кръстовището без да се съобрази с пътен знак „Б2 - Стоп! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и реализирал ПТП с МПС „++“ с рег. №
+++. Поддържа се, че до ответника била изпратена регресна покана, но
плащане не последвало.
Предвид изложеното, моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1764,98
лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева
за застрахователно събитие, настъпило на 19.12.2020 г., в гр. +, на
кръстовището на ул. „+++“ и ул. „++“, причинено виновно и противоправно от
водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++ – И. Д. И., чиято
гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при
ищеца, който водач преминал през кръстовището без да се съобрази с пътен
знак „Б2 - Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и реализирал
ПТП с МПС „++“ с рег. № +++, като не притежавал правоспособност за
управление на МПС от съответната категория, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска
/18.01.2024 г./ до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството.
Оспорва се изцяло по основание и по размер предявения иск. Оспорва
се липсата на правоспособност у водача на автомобил Форд Фокус към датата
на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие. Оспорва се вината
на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++ за причиняване на твърдяното в
исковата молба събитие. Оспорва се наличието на причинно-следствена
връзка между твърдяното събитие и реализираните по лек автомобил „++“ с
рег. № +++ щети.
Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 1764,98
лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева
за застрахователно събитие, настъпило на 19.12.2020 г., в гр. +, на
2
кръстовището на ул. „+++“ и ул. „++“, причинено виновно и противоправно от
водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++ – И. Д. И., чиято
гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при
ищеца, който водач преминал през кръстовището без да се съобрази с пътен
знак „Б2 - Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и реализирал
ПТП с МПС „++“ с рег. № +++, като не притежавал правоспособност за
управление на МПС от съответната категория, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска
/18.01.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ, ищецът следва
да установи, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента-
ответник с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /19.12.2020 г./ гражданската отговорност на
лицата, управляващи лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++, е била
застрахована при ищцовото дружество, като в изпълнение на задълженията си
по него застрахователят е заплатил на увреденото лице (респ. на неговия
застраховател по имуществена застраховка) обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие за репариране на действителните вреди; и че
делинквентът при причиняване на процесното ПТП е управлявал моторното
превозно средство, без да е притежавал правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до установяване на
противното, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, за което обстоятелство съдът
му указва, че не сочи доказателства.
Не се спори по делото и се установява от събраните по делото
доказателства, че към датата на реализиране на процесния пътен инцидент
„Гражданската отговорност“ на лицата, управляващи лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № ++, включително и на водача И. Д. И. е била застрахована при
ответното дружество.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват от
събраните по делото доказателства, в това число протокол за ПТП № 1728604
от 19.12.2020 г., съставен от младши автоконтрольор към РУ-+, ОДМВР – +;
разпита на свидетеля П. И. М. и заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза. От
горепосочените събрани по делото доказателства се установява следният
механизъм на процесното ПТП: на 19.12.2020 г., около 12:20 часа, лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++, управляван от водача И. Д. И., се движи
в гр. +, по ул. +++, с посока на движение от ул. Рила към ул. Сакар планина,
3
като в района на кръстовището с ул. ++, при наличието на пътен знак „Б2 –
Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, водачът не пропуска
идващия от лявата му страна и движещ се срещу пътен знак „Б3-Път с
предимство“ лек автомобил „++“ с рег. № +++ и реализира ПТП с него.
Относно механизма на реализиране на проишествието събраните по
делото доказателства са еднопосочни и разкриват именно описания по-горе
механизъм на реализиране на процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза се налага извод в
производството, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № ++, доколкото същият е бил длъжен да се съобрази с пътните знаци и
пътната обстановка, респективно е имал задължението, а и възможност да
пропусне движещия се по пътя с предимство.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява в
производството, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № ++.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число протокол за ПТП № 1728604 от 19.12.2020 г.,
съставен от младши автоконтрольор към РУ-+, ОДМВР – +; разпита на
свидетеля П. И. М. и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството съдебна автотехническа експертиза, съдът намира,
че са установени по делото, при условията на пълно и главно доказване,
настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, участието на лицето,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и вината на
същото за настъпване на процесното ПТП от 19.12.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2, пред. 1 КЗ, застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски
от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, в това
число протокол за ПТП № 1728604 от 19.12.2020 г., съставен от младши
автоконтрольор към РУ-+, ОДМВР – + и писмо от 03.09.2024 г. от МВР,
ОДМВР-+, отдел „Пътна полиция“ се установява в производството, че към
датата 19.12.2020 г., ответникът И. Д. И. не е притежавал и не е подавал
документи за издаване на валидно СУМПС, както и че същият не е
притежавал и не притежава валидно СУМПС. Действително, както посочи и
процесуалният представител на ответника в проведеното на 30.09.2024 г.,
същият е издържал изпит за придобИ.е на СУМПС, но това е станало през
2007 г. и неминуемо до 2020 г. /когато е реализирано процесното
4
проишествие/, същото не е възможно да е било валидно. Отделно от това, от
събраните в производството доказателства се установи, че към датата
19.12.2020 г., ответникът И. Д. И. не е притежавал и не е подавал документи за
издаване на валидно СУМПС, както и че същият не е притежавал и не
притежава валидно СУМПС.
Следователно доказано е в производството, че вредите на пострадалото
лице са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и
противоправно поведение; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/19.12.2020 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++, е била застрахована при ищцовото
дружество, като в изпълнение на задълженията си по него застрахователят е
заплатил на увреденото лице (респ. на неговия застраховател по имуществена
застраховка) обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за
репариране на действителните вреди; и че делинквентът при причиняване на
процесното ПТП е управлявал моторното превозно средство, без да е
притежавал правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „++“ с рег. № +++ са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 19.12.2020 г., както и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на
размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил
„++“ с рег. № +++ в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил „++“ с рег. № +++ и механизма на реализиране на
процесното застрахователно събитие.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило
в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили
описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „++“ с рег. № +++, към датата на
5
процесното събитие /19.12.2020 г./ е 21 години и 11 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „++“ с рег.
№ +++, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в
размер на 9944,78 лева.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при
пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на
увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност
не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г.,
І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав,
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
(увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
6
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото
те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност,
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 9944,78 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 25,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
9969,78 лева. Доколкото от ищеца се претендира обезщетение в по-нисък
размер /1764,98 лева/ и при спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, то
предявеният иск следва да бъде уважен именно за сумата, претендирана от
ищеца с исковата му молба.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 70,60 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 400,00 лева, за заплатен депозит за
особен представител в размер на 476,50, за заплатен депозит за свидетел при
режим на призоваване в размер на 150,00 лева и за адвокатско възнаграждение
възнаграждение в размер на 480,00 лева /с включен ДДС/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. Д. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. +, ул. „+” № 9, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца ЗД „++“ АД, ЕИК +++, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, сумата от 1577,10 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. +, ул. „+” № 9 да
заплати в полза на ЗД „++“ АД, ЕИК +++, със седалище и адрес на управление
+++ № 87, на основание чл. 500, ал. 2, пред. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
7
1764,98 лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото
лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00
лева за застрахователно събитие, настъпило на 19.12.2020 г., в гр. +, на
кръстовището на ул. „+++“ и ул. „++“, причинено виновно и противоправно от
водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ++ – И. Д. И., чиято
гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при
ищеца, който водач преминал през кръстовището без да се съобрази с пътен
знак „Б2 - Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и реализирал
ПТП с МПС „++“ с рег. № +++, като не притежавал правоспособност за
управление на МПС от съответната категория, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска
/18.01.2024 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. +, ул. „+” № 9 да
заплати в полза на ЗД „++“ АД, ЕИК +++, със седалище и адрес на управление
+++ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1577,10 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8