Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………гр.София, 12.05.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАСКА
КОЛЕГИЯ, ІV”в” състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 12547 по описа за 2019год., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258 – чл.274 от ГПК.
С решение № 534980 от 14.11.2018г.,
постановено по гр.дело № 63521/2016г. по описа на СРС, 127 състав, Столична община
е осъдена да заплати на В.М.Д., на
основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 7 000,00лв., като обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, настъпили в резултат на
нападение от безстопанствено куче на 23.04.2016г. в с.Доброславци, Столична
община, като последица от противоправното бездействие на служители на ответника
във връзка с изпълнение на задълженията по надзор вземане на мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на безстопанствени кучета към хора, ведно със законната
лихва от 18.11.2016г.- до окончателното изплащане и сумата от 1 323,10лв.-
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение
/закупуване на консумативи, заплащане на потребителски такси за медицински
прегледи и изследвания/, на причинени травматични увреждания от нападението на
безстопанственото куче на 23.04.2016г. в с.Доброславци, Столична община, ведно
със законната лихва от 08.11.2016г.- до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК- сумата от 1 141,40лв.- разноски по делото. С
решението е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД – за
разликата над сумата от 7 000,00лв.- до пълния предявен размер от
12 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди.
Решението се
обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът – ищец В.М.Д., обжалва първоинстанционното решение
в частта на отхвърления иск по чл.49 от ЗЗД – за разликата над уважения размер
от 7 000,00лв.- до пълния предявен размер от 12 000,00лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в обжалваната
от него част решението на първата инстанция е постановено в нарушение на
нормата на чл.52 от ЗЗД. Счита, че при
определяне размера на обезщетението за претърпяните от него неимуществени вреди
/болки и страдания/ от първата инстанция не е отчетена тежестта на травмите и
последиците от тях с доказания
интензитет и степен на отражение
върху физическото и психическото му здраве.Ето защо, въззивникът-ищец заявява
искане за отмяна на първоинстанционото решение в отхвърлителната му част и
вместо него- постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в
пълния заявен размер, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззивникът-ответник Столична община /СО/ атакува
решението на първата инстанция в частта на уважените искове за сумата от
7 000,00лв.- присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 1 323,10лв.- обезщетение за имуществените вреди. Поддържа доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част.
Ответникът възразява, че от ищеца, в съответствие с носената от него
доказателствена тежест не е осъществено пълно и главно доказване на
предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност /на ответника/ по чл.49 от ЗЗД. В тази връзка възразява,
че съществуването на безстопанствени
кучета само по себе си не е противоправно и допускането му не представлява
неизпълнение на възложените му по закон задължения, съгласно и Общинската
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изработена в
съответствие с препоръките на Центъра за съвместна дейност на Световната
здравна организация, Световната организация по изхранване и Закона за защита на
животните. Възразява, че от ищеца страна не е доказано, че причинените му вреди
са последица именно от нападението от безстопанствено куче. Счита, че ангажираните от ищеца доказателства
относно факта, че кучето е безстопанствено, са косвени. Намира за недоказан
механизма на настъпване на инцидента. Възразява, че травмите на ищеца не са
настъпили в резултат на ухапването от куче, а са последица от падането му от
велосипеда, като този факт се потвърждава от разпитания свидетел и заключението
на СМЕ. В тази връзка, поддържа възражение за недоказана причинно-следствена
връзка между травмите на ищеца и поведението на кучето. Счита, че уврежданията
на ищеца са последица от собственото му поведение, тъй като от показанията на
свидетеля се установява, а този факт е потвърден и от извънсъдебното признание
на ищеца при подаване на данните за издаване на медицинското удостоверение,
че ищецът е свали крака си от педала на
велосипеда, в резултат на което е загубел равновесие и е паднал и именно като
последица от това са настъпили и уврежданията му. С оглед изложените доводи,
развити подробно в жалбата , ответникът заявява искане за отмяна на атакуваното
решение и вместо него- постановяването на друго , с което исковите претенции да
бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. При условията на евентуалност – заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззивиника-ищец.
По всяка от
въззивните жалби е постъпил писмен отговор от насрещната страна по нея в срока
по чл.263,ал.1 от ГПК, с който жалбата на противната страна е оспорена като
неоснователна.
Съдът е
сезиран и с частна жалба, подадена от ищеца В.М.Д. срещу определението на СРС
от 14.08.2019г., с което е оставено без уважение искането на ищеца по чл.248 от ГПК – за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските,
присъдени на ищеца. Частният жалбоподател-ищец заявява искане за отмяна на
обжалваното определение и вместо него- постановяване на исканото изменение на решението
на СРС в частта за разноските, чрез присъждането на такива в негова полза в
пълния заявен размер за адвокатско възнаграждение.
Насрещната
страна по частната жалба , СО, оспорва жалбата като неоснователна по
съображения,изложени в писмен отговор.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено
следното:
Въззивните жалби, с които съдът е сезиран са допустими,
като подадени в срока по чл.259 ГПК, от лица, имащио правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на
доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че следва да се произнесе първо по въззивната жалба на
ответника, тъй като с нея се поддържат възражения, изключващи изцяло
отговорността на ответника да отговаря по предявените искове, след което
да се произнесе по жалбата на ищеца, доколкото тя касае само размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
По жалбата
на ответника срещу решението в частта на уважените искове по чл.49 от ЗЗД – за
присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл.49 от ЗЗД – за претендирани обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, които ищецът твърди, че
е претърпял в резултат на противоправно поведение /бездействие/ на служители на
ответника. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове
следва да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази
отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което
е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат.
С
решението СРС е приел, че заявените от ищеца претенции за неимуществени
и
имуществени вреди са основателни, след като
е счел, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и неоспореното
експертно заключение на медицинската експертиза
безспорно е установен фактът на претърпените неимуществени вреди от ищеца ,
изразяващи се в увреждане на здравето, /физическо и психическо/, както за
доказан фактът, че увреждането е последица от нападението , причинени на ищеца
от безстопанствено куче на дата 23.04.2016г. в района на с.Доброславци /при
влизане в селото/, Столична община. Първоинстанционният съд е приел, на
следващо място, че от служителите на ответника не са изпълнени възложени му по
закон задължения, установени с нормите на
чл.41,ал.1, чл.47,ал.3 и чл.50 от ЗЗЖ. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилен е изводът СРС, че
ответникът следва да понесе неблагоприятната правна последица по чл.49
от ЗЗД– за заплащане дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на ищцата
щети. Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно възражението на ответника - за неустановяване елементите от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД от
ищцата, в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154,ал.1 от ГПК. Както правилно е посочил в обжалваното решение първоинстанционният съд, от
показанията на разпитания по делото свидетел А.А., които почиват на негови
преки и непосредствени впечатления и
кореспондират на фактите, установени с представените по делото писмени
доказателства /медицински документи/ и заключението на СМЕ/, безспорно и категорично се установява
настъпването на увреждането на ищеца на дата 23.04.2016г., в резултат на
нападението именно от безстопанствено куче. От показанията и на
свидетеля-очевидец безспорно и категорично
се установява, че кучето е било безстопанствено, тъй като е било с маркировка
по чл.47,ал.3 от ЗЗЖ. Неоснователно е и възражението на ответника за недоказана
причинно –следствена връзка между нараняванията на ищеца и нападението от
кучето на датата 23.04.2016г. Наличието на такава еднозначно и категорично се
доказва както от показанията на свидетеля-очевидец на инцидента – А.А.. Неоснователно е и възражението на ответника,
че получените от ищеца физически травми не са в пряка причинно-следствена
връзка от нападението на кучето, а са резултат от поведението на самия ищец.
Свидетелят –очевидецА.изрично установява факта, че безстопанственото куче е
нападнало ищеца , ищецът се е опитал да се предпази от това нападение и
ухапване, като е вдигнал левия си крака от педала на велосипеда, който е
управлявал, с цел- отблъсване на кучето, но въпреки това, кучето го е захапало
за крачола на анцуга от лявата страна и задърпало и повлякло, в резултат на това ищецът е загубил равновесие
и е паднал от велосипеда на лявата страна. От показанията на свидетеля ,
представената медицинска документация по делото и неоспореното заключение на
СМЕ се установява, че физическите травми на ищца на лявата ръка и левия крак са
в пряка –причинно следствена връзка с падането, а последното е причинено именно
от нападението на кучето. Съдът намира, че без правно значение е дали падането на
ищеца е резултат от това, че е вдигнал крак от педала на велосипеда , за да се
предпази от нападението на кучето и е загубил равновесие или в резултат на
това, че е бил захапан за крачола на анцуга от кучето и това е причинило
загубата на равновесие е падането, тъй като и в двата случая падането е в
резултат на прякото нападението на безстопанственото куче спрямо ищеца. В
първата хипотеза, ищецът се е опитал да
предотврати нанасянето на по-големи физически травми от животното и да се
предпази от ухапвания при предприетото нападение, а във втория случай нападението
на кучето е приключило с резултат- захапването на ищеца за дрехата. И в двата
случая, обаче, падането е резултат именно от нападението на кучето. С оглед
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от представените по
делото писмени доказателства-медицински документи, събраните гласни
доказателства и неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза категорично и
безспорно се установява наличието на причинени на ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, както и
наличието на причинна връзка между тях и увреждането, настъпило в следствие на бездействието на
служителите на ответника. В причинно-следствена връзка между
противоправното бездействие на служителите на ответника са и направените от
ищеца разходи за лечение на получените травми в резултат на нападението на
кучето в доказания по делото с писмените доказателства общ размер от 1
3 323,10лв. Съгласно законовата презумпция по чл.45,ал.2 от ЗЗД, вината на
ответника се предполага до доказване на противното, като такова доказване от
страна на ответника по делото не е
реализирано. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
представените от него справки, включително и за процесната 2012г. в
изпълнение на Общинската програма за овладяване на популация на безстопанствените
кучета 2012-2016г., приета с решение № 224 по Протокол № 16/ 10.05.2012г. на
СОС, доказват изпълнение на законово делегираните му задължения по чл.40, чл.41
и чл.42 от ЗЗЖ. Действително, представените справки удостоверяват от ответника
са били предприети и извършени действия съобразно изискванията на чл.41 и чл.42
от ЗЗЖ. Настоящата съдебна инстанция , обаче, приема, че те не са били
достатъчни, последица от което е и доказаното по делото неизпълнение на
законовото задължение на ответника по чл.50,т.2 от ЗЗЖ. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че кучето е било агресивно, /нападнало е
ищцата/, което доказва неизпълнение на
законово възложеното задължение на ответника по чл.50,т.2 от ЗЗЖ.
По отношение
размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпяните неимуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав приема, че справедливият размер на това обезщетение, определен
съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД е в размер на 12 000лв. При определяне на този размер на
обезщетението настоящият съдебен състав взе предвид, че от представените по
делото медицински документи и неоспореното заключение на СМЕ се установява, че
на ищеца е причинена травма на ръката –
счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка закрито с размествания,
което е наложило извършването на оперативна намеса, като следва да бъде
извършена и втора операция- за отстраняване на фиксационния метал, като след
първата извършена за момента операция, ищецът е провел рехабилитация и
физиотерапия. От заключението на СМЕ се
установява, че на ищеца са били причинени
болки и страдания и трайно затрудняване на движението на крайника
за продължителен период от време – повече от 30 дни - ищецът е бил в отпуск по болест 124
дни. При определяне размера на обезщетението съдът приема, че следва да се
зачете установеният от вещото лице факт, че непосредствено след падането, след
операцията и по време на рехабилитацията травма на ръката, ищецът е търпял много
силни болки и страдания. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде
отчетен също така и невзетия предвид от първата инстанция факт, установен от
вещото лице , че година и половина след инцидента /към датата на съдебното
заседание , в което е прието заключението/, ищецът не е напълно възстановен,
тъй като има частично смущение във фините движения на ръката, болка при
крайните фази на движение в гривнената става и болезненост в крайните фази,
които изискват допълнителна рехабилитация. Следва също така да бъде отчетено и
обстоятелството, че при натоварване на крайника и при промени във времето
ищецът може да страда от болки и дискомфорт на мястото на счупването.
Настоящият съдебен състав намира, че освен травмата, причинена на ищеца на
лявата ръка, която обуславя най-тежките и силни претърпяни физически болки и страдания,
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
зачетена и травмата на левия крак, която макар и да е свързана само с ожулване,
също е причинила на ищеца в кратък период от време болки и страдания. Освен
физическите болки и страдания, съдът намира, че следва да бъдат зачетени и преживяните
от ищеца силен страх и стрес в деня на нападението , за които макар по делото
да не са ангажирани конкретни доказателства, са житейски и логически изводими ,без
да са необходими специални медицински познания. При така доказаните физически и
психически травми, причинени на ищеца, тяхната тежест и продължителност, съдът
прима, че сумата от 12 000 лева
адекватно репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Като
последица от това- съдът намира жалбата на ответника за неоснователна.
По жалбата
на ищеца срещу решението в отхвърлителната част по претенцията за обезщетението
за неимуществени вреди
С оглед
подробно изложените по-горе мотиви относно размера на дължимото на ищеца обезщетение
за претърпяните неимуществени вреди, съдът намира, че жалбата на ищеца е
основателна.
Тъй като изводите на настоящата инстанция частично
съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта на отхвърления иск за обезщетението за неимуществени вреди за разликата между уважения размер от
7 000,00лв. – до пълния предявен размер от 12 000,00лв. и за тази
разлика - искът следва да бъде уважен. Съответно, в частта, с която искът е уважен
за сумата от 7 000,00лв., както и в частта на уважената претенция за
обезщетението за имуществени вреди за сумата от 1 323,10лв.- обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на ищеца срещу определението на СРС
от 14.08.2019г.
Съдът намира частната жалба за неоснователна. Законосъобразно
с решението СРС е приел за основателно
възражението на ответника по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 780,00лв. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че делото не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност, като по него е проведено само едно съдебно заседание, в което
е разпитан 1 свидетел и е прието едно експертно заключение. При тази хипотеза,
правилно СРС при отчитане на горните правно-релевантни факти и извършените от
пълномощника на ищеца процесуалния действия по делото, е приел, че заплатеното
адвокатско възнаграждение от 1 780,00лв. се явява прекомерно, / при
минимално установен размер от 746,15лв. по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.- в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие от 07.11.2016г./ и е намалил
същото до размер на сумата от 1 000,00лв., която сума е включена в присъдените на ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Ето защо и законосъобразно с
обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца по чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта на присъдените му разноски, чрез
присъждане в пълен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
При този изход
на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително разноски за първата
инстанция в размер на още 693,92лв.
–дължими до пълния размер от 1 835,32лв. /над присъдените с обжалваното
решение разноски от 1 141,40лв./ - за изцяло уважените искове, както и
направените във въззивното производство разноски в размер на 100,00лв.-
държавна такса , внесена по уважената жалба на ищеца и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1 460,00лв. Съдът приема, че няма правна
пречка адвокатското възнаграждение да бъде заплатено от страната на части
и изрично да бъде указано съответната
част от него, упражняването на която защита по делото от страна на пълномощника
касае. В конкретния случай, това разграничение на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, /отделно във връзка със защитата по подадената от него въззивна
жалба – 680,00лв. и отделно във връзка със защитата по жалбата на ответника- от
780,00лв./ , е без правно значение, доколкото първоинстанционното дело е
обжалвано в цялост и съдът , с оглед заявеното от въззивника-ответник
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, при преценката следва да се ръководи от целия
материален интерес- предмет на делото.
Настоящият съдебен състав , като взе предвид този материален интерес и като
съобрази, както вече бе посочено по-горе в мотивите, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, като във въззивното производство е проведено само
едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, намира, че адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца както по защитата по неговата жалба, така и
по защитата на жалбата на насрещната страна в горепосочения общ размер е
прекомерно и следва да бъде намалено до размера на сумата от 750,00лв.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 534980 от 14.11.2018г.,
постановено по гр.дело № 63521/2016г. по описа на СРС, 127 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД от В.М.Д. ***– за разликата над сумата от
7 000,00лв.- до пълния предявен размер от 12 000,00лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/,
настъпили в резултат на нападение от безстопанствено куче на 23.04.2016г. в
с.Доброславци, Столична община, като последица от противоправното бездействие
на служители на ответника във връзка с изпълнение на задълженията по
надзор вземане на мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствени кучета към хора,
ведно със законната лихва от 18.11.2016г.- до окончателното изплащане, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на В.М.Д. , на основание чл.49 от ЗЗД - разликата над сумата от 7 000,00лв.- до
пълния предявен размер от 12 000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, настъпили в резултат на
нападение от безстопанствено куче на 23.04.2016г. в с.Доброславци, Столична община,
като последица от противоправното бездействие на служители на ответника във
връзка с изпълнение на задълженията по надзор
вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
безстопанствени кучета към хора, ведно със законната лихва от 18.11.2016г.- до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 534980 от 14.11.2018г.,
постановено по гр.дело № 63521/2016г. по описа на СРС, 127 състав, в останалата обжалвана част, с която
Столична община е осъдена да заплати на В.М.Д.,
на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 7 000,00лв., като обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/, настъпили в резултат на
нападение от безстопанствено куче на 23.04.2016г. в с.Доброславци, Столична
община, като последица от противоправното бездействие на служители на ответника
във връзка с изпълнение на задълженията по надзор вземане на мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на безстопанствени кучета към хора, ведно със законната
лихва от 18.11.2016г.- до окончателното изплащане и сумата от 1 323,10лв.-
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение
/закупуване на консумативи, заплащане на потребителски такси за медицински
прегледи и изследвания/, на причинени травматични увреждания от нападението на
безстопанственото куче на 23.04.2016г. в с.Доброславци, Столична община, ведно
със законната лихва от 08.11.2016г.- до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК- сумата от 1 141,40лв.- разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба ,
подадена от В.М.Д. срещу определението на СРС, 127
състав от 14.08.2019г., по гр.дело № 63521/2016г., с което е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател- ищец по чл.248 от ГПК – за изменение
на първоинстанционното решение в частта на разноските, присъдени на ищеца.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на В.М.Д. – сумата
от 693,92лв. – допълнително дължими разноски за
първата инстанция и сумата от 750,00лв.- разноски за въззивното производство,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните, при наличието на
предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.