Решение по дело №16/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    156                                      05.05.2021 година                               Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На осми април                                              Година две хиляди двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

Секретар              Стойка Вълкова  

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов

търговско дело номер        412     по описа за       2019  година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Г. Великов К. ***, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет. 1 против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,  район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори, чрез пълномощник адв. С.Р. ***, със служебен адрес: гр.София 1606, район Красно село, ул. „Владайска“ № 49, ап.1, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната дъщеря С. Тодорова Ж.в резултат на настъпило на 29.09.2018 год.  ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Т. Атанасов Янев, с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 29.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила на 15.07.2019г. присъда № 16/ 27.06.2019г. по НОХД № 282/2019г. по описа на ОС-Сливен, Т. Атанасов Янев е бил признат за виновен затова, че на 29.09.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ на км 266, при управление на МПС с рег. №  А 80 21 КК, марка „Шкода“, модел „Фабия“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на С. Тодорова Ж. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343а ал.1, б.“б“, вр.чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, предл.3 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 1 година. Последица от действията на Т. Янев и причиненото ПТП е смъртта на Ст.Ж. – дъщеря на двамата ищци. Като родители, Ан.Ж. и Т.Ж. са имали силна емоционална връзка с починалата, която е била любяща и грижовна дъщеря, на нея са разчитали за подкрепа на стари години. Смъртта й оставя огромна пустота в живота им, която усилията на техния син и роднини не могат да компенсират. С.Ж. също е била много привързана към родителите си и макар да е живяла в отделно домакинство, често е гостувала на майка си и баща си.

Отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/1108000179679, със срок на покритието 16.01.2018 г. – 15.01.2019 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Нормата на чл. 478 ал.2 от КЗ позволява на ищците като притежаващи качеството „пострадали лица“, да бъдат от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, причинено от виновното поведение на водача на застрахования автомобил.

Ищците излагат становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ, на 17.09.2019 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение. По така отправените претенции не е ясно дали са били образувани отделни преписки, по които на основание чл. 499 от КЗ да бъдат определени обезщетения. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че исковата претенция е допустима.  Вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близката им роднина С.Ж..

В постъпилия писмен отговор от ответното дружество, претенциите се оспорват по основание и размер. На първо място, ответникът направи възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е била без предпазен колан и твърди, че ако беше поставила такъв, не би претърпяла толкова сериозни увреждания. Неспазването на чл.137а от ЗДвП от страна на Ст.Ж. е допринесло в значителна степен за смъртта й и с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос.

На следващо място ответната страна счита исковата претенция за неоснователна и необоснована по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД),  необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер. Ответникът направи възражение и по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалата и ищците, като се позовава на заложените в постановления № 4/68г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.

По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, не са изложени доводи.

Ищците в депозираната допълнителна искова молба са изложили доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Размерът на претенциите бил изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като близостта между ищците и загиналата е била изключителна предвид създадените топли чувства.

Съпричиняване от страна на Ст.Ж. не би могло да има, тъй като  настъпилото ПТП изцяло обезмисля значението на това, дали е била с поставен колан или без.

Подаденият в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата, както е направено и възражение по повод твърденията, че пострадалата е била в много близки отношения с родителите си.  Алтернативно се иска, размерите на обезщетенията да бъдат намалени, като прекомерни.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Доводите си разви в писмени бележки.

В съдебно заседание ответното Застрахователна компания „Лев инс“ АД не изпрати процесуален представител. В писмено становище изрази мнение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя може да се направи извод, че е била заведена щета при застрахователя (л.22-23 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след липсата на отговор от застрахователя по искането за плащане на обезщетения.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника ЗК „Лев Инс“ АД и участвалото в ПТП, МПС лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № А 80 21 КК, по повод ЗЗГО полица BG/22/1108000179679, със срок на покритието 16.01.2018 г. – 15.01.2019 г.  (л.21).

Според представената влязла в сила на 15.07.2019г. присъда № 16/ 27.06.2019г. по НОХД № 282/2019г. по описа на ОС-Сливен (л.6-19), Т. Атанасов Янев е бил признат за виновен затова, че на 29.09.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ на км 266, при управление на МПС с рег. №  А 80 21 КК, марка „Шкода“, модел „Фабия“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на С. Тодорова Ж. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343а ал.1, б.“б“, вр.чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, предл.3 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 1 година. Ищците са родители на починалата С.Ж. (л.20).

Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.52-55), автомобилът е бил технически изправен. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, което се е случило в светлата част на денонощието при сух участък от пътя, без установена причина. Автомобилът е излязъл от пътя, ударил се е в канавката и след преобръщания по надлъжната си ос, е спрял в терена до магистралата. След удара в бетонните плочи на канавката, пътничката Ст.Ж. е излетяла от автомобила. В заключението по приетата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза (л.74-77), вещото лице е стигнало до заключение, че пострадалата е била без поставен предпазен колан, който не би позволил да изпадне от автомобила.

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.58-67), вещото лице д-р Т.Ч. е изброил получените от ищцата травми: тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците (по-подробно на л.63), като е изпаднала в състояние на травматичен шок и комотозно състояние и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Пострадалата е била без поставен предпазен колан, за което вещото лице съди по изпадането ѝ от автомобила през счупен прозорец на вратата и характерът на получените травми от приземяване на тялото ѝ по гръб след падането, както и от направеното сравнение с получените травми от водача, който е бил с поставен колан.   

Според показанията на свидетелката А. Таралова – позната на ищците от дълги години, живеели в *** и децата им израснали заедно. Пострадалата била много добро и възпитано момиче, услужлива. С. била пример за добро отношение към родителите – всяка събота ходели в с.Индже войвода, редовно се чували по телефона. Родителите били съсипани след смъртта на момичето, не били на себе си, непрекъснато плачели. Пострадалата е погребана в с.Индже войвода по искане на ищците, там ходят редовно на гроба ѝ. Внукът им често им гостувал, но не може да запълни празнината.  

Според свидетелката Пенка Шурелова – първа братовчедка на ищеца, живее в Твърдица, но често гостува в с.Индже войвода. Ищците са изключително семейство, а С. била много възпитана и кротка. Идвала често в селото да помага на родителите си. След смъртта ѝ, ищците изпаднали в тежка депресия, плачели, не могли да спят, ходели често на гроба на дъщеря си.

   

Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.

На 29.09.2018 г., около 7.30 ч., на автомагистрала „Тракия“, км 266, Т. Янев при управление на собствения си лек автомобил, поради движение с несъобразена скорост и недостатъчно внимание и контрол върху превозното средство, по невнимание е предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което е настъпила смъртта на С.Ж. вследствие на получените травматични увреждания. Това се потвърждава от приложените присъда с мотиви, съставената медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицинска и съдебно-автотехнически експертизи, а също и от показанията на свидетелите Таралова и Шурелова. Механизмът на станало произшествие е изяснен освен в мотивите към влязлата в сила присъда, също и в основното и допълнително заключение на в.л. В.Г., на които съдът се позовава изцяло. Причините са субективни – недостатъчна концентрация или отклоняване на вниманието от страна на водача на лекия автомобил.

 Съдебно-медицинската експертиза относно пострадалата Ст.Ж.  сочи безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 29.09.2018 г. когато пострадалата е била пътник в автомобила. Получените увреждания са предизвикали усложнения, довели впоследствие до смъртта ѝ в болничното заведение в гр.Сливен. Уврежданията отговарят да са причинени от ударите във вътрешността на лекия  автомобил и в терена след изпадане на тялото от автомобила, следователно са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП (л.63-64).    

      На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. При това положение съдът приема, че беше установен деликт, вследствие на който е налице и причинена смърт на Ст.Ж.. В подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства. Или произшествието е причинено от водача на лекия автомобил Т.Янев, като пътно-транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на виновното поведение на водача на л.а.м. „Шкода Фабия“, който е допуснал нарушение на правилата за движение, обосноваващи неговата вина за  настъпването на вредоносните последици. 

Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание  чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите  предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищците А.Ж. и Т.Ж. са претърпели  страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни душевни болки след смъртта на своята дъщеря С.Ж. при настъпилото пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има Т.Янев. Последният чрез своите действия, противоправно е причинил смъртта на Ст.Ж., като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № А 80 21 КК,  управляван от Т.Янев.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че исковете за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явяват основателни и следва да бъдат уважени, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след смъртта на С.Ж., животът на Т.Ж. и А.Ж. не би могъл да продължи както преди. От показанията на разпитаните свидетели  Таралова и Шурелова се установи, че пострадалата е била изключително привързана към своите родители и е поддържала много близки отношения с тях, макар да е живяла в друго населено място. Претърпените болки и страдания от ищците вследствие на преживяното, съдът преценява че отговарят на сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях.

Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване, съдът приема за частично основателно. Дали пострадалата е била на предната дясна седалка или вдясно на задната седалка в автомобила, е без значение за настъпването на фаталните последици. Важен е фактът, че Ст.Ж. е била без поставен предпазен колан. Този извод съдът направи освен предвид изпадането на тялото от автомобила, също и въз основа на описаните от в.л. д-р Ч. травматични увреждания. Проследявайки съпоставката им с получените такива от водача Т.Янев, който без съмнение е бил с поставен колан, съдът достигна до категоричен извод, че Ст.Ж. е била без поставен такъв. Както заяви вещото лице д-р Ч. и в съдебно заседание, ако беше с поставен колан, пострадалата би получила значително по-леки увреждания, които не е задължително да бъдат с фатален край. Това твърдение е на базата на действието на самите предпазни колани, чието предназначение е да не позволяват свободното движение на тялото напред и назад, още по-малко би било възможно изпадане на тялото от автомобила. С непоставянето на предпазен колан, пострадалата е допуснала нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и е допринесла за настъпването на смъртта. При това положение обезщетенията следва да бъдат намалени с по ¼. Или исковете по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явяват основателни до размера от по 90 000 лв. за всеки от ищците, като в останалата част до пълния предявен размер от по 150 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.

Възраженията на пълномощника на ищците по отношение заключенията на в.лице В.Г. предвид заявлението му, че е чел писмени доказателства, приложени по НОХД № 282/2019г. по описа на ОС-Сливен, не могат да обосноват друг извод на съда, дори да се допусне, че Г. е ползвал приложени по друго дело писмени доказателства, които не могат да бъдат проверени от страните и настоящия съдебен състав. Искане за прилагане на цит.наказателно дело не беше направено от никоя от страните. Приложени доказателства от страна на ищците, които да оборват заключението и на двете вещи лица относно липсата на поставен от пострадалата предпазен колан, няма. Изпадането на Ст.Ж. от катастрофиралия автомобил е било установено и от наказателния съд (л.12, абц.1).    

По делото ищцата претендира лихва за забава, считано от 29.09.2018г. – датата на увреждането. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 04.10.2019 год. – 15 дни след датата, на която е било заведено искането на ищците пред застрахователя (л.22 – с печат с входящ номер от ответника).

Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищците следва да бъдат придени разноски съобразно уважената част от исковете или това е сумата от 5436 лв., представляваща сбор от сумите от по 2718 лв. за всеки от ищците.

 В тежест на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, следва да се присъди и  държавна такса върху  присъдената сума от общо 180 000 лв. – 7200 лв. дължими по сметка  на съда, както и сумата от 117 лв. – разноски по делото за изплатено възнаграждение на вещото лице В.Г..

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят в полза на ЗК „Лев Инс“ АД направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Разноските са сумата от 730.23 лв. за внесени възнаграждения на вещи лица. Приложен списък по чл.80 от ГПК няма, както и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. Или следва да бъде присъдена сумата от 292.10 лв.

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,  район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори, чрез пълномощник адв. С.Р. ***, със служебен адрес: гр.София 1606, район Красно село, ул. „Владайска“ № 49, ап.1 да заплати в полза на всеки един от А.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Г. Великов К. ***, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет. 1 сумата от по 90 000 (деветдесет хиляди) лв. представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря С. Тодорова Ж.в резултат на настъпило на 29.09.2018 год.  ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Т. Атанасов Янев, с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане, по следните банкови сметки IBAN: *** в банка „Експресбанк“ АД с титуляр А.Н.Ж. и BG68 TTBB 9400 1528 7068 43 в банка „Експресбанк“ АД с титуляр Т.Г.Ж., като исковете до претендираните по 150 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,  район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори, чрез пълномощник адв. С.Р. ***, със служебен адрес: гр.София 1606, район Красно село, ул. „Владайска“ № 49, ап.1 да заплати в полза на А.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Г. Великов К. ***, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет. 1 сумата от общо 5436 (пет хиляди четиристотин тридесет и шест) лв. съдебни разноски.

ОСЪЖДА А.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Г. Великов К. ***, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет. 1 да заплатят в полза на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,  район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори, чрез пълномощник адв. С.Р. ***, със служебен адрес: гр.София 1606, район Красно село, ул. „Владайска“ № 49, ап.1 сумата от 292.10 (двеста деветдесет и два лв. десет ст.)  направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,  район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори, чрез пълномощник адв. С.Р. ***, със служебен адрес: гр.София 1606, район Красно село, ул. „Владайска“ № 49, ап.1 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 7200 (седем хиляди и двеста) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и 117 (сто и седемнадесет) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: