РЕШЕНИЕ
№ 2397
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330104140 по описа за 2021 година
„Теленор България” ЕАД – гр. София е предявило установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.92 ЗЗД за признаване за установено
по отношение на Б. П. В., че дължи на ищцовото дружество сумата от общо
197,38 лв. (сто деветдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), формирана
както следва: сумата от 52,47 лв. - неустойка по Договор за абонамент за мобилен
номер +***** от ***** г., представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси и сумата от 144,91 лв. - неустойка, представляваща разликата
между стандартната цена на предоставено устройство ***** и заплатената цена, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5552/
24.12.2020 г. по ч.гр.д. № 17241 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IX
граждански състав.
Ищецът твърди, между страните е сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги № ***** от ***** г., със срок на действие 24 месеца – до
27.12.2020 г. Ответникът е сключил и договор за лизинг от ***** г., по силата на
който е взел мобилно устройство ***** на изплащане на 23 месечни вноски, всяка
в размер на 7,89 лв. Стандартната цена на устройството била 548,90 лв., а на
ответника било предоставено на преференциална цена от 349,36 лв., т.е. с
отстъпка в размер на 200,54 лв. За периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2019 г.
1
ответникът не изпълнил задълженията си да заплати на ищеца дължимите
абонаменти в размер на 173,44 лв., за което били издадени 4 фактури. Поради
неизпълнение на задълженията на потребителя, ищецът е прекратил едностранно
договора, като е начислил неустойка в размер на 197,38 лв., която претендира в
настоящото производство. Посочената сума включвала стойността на 3 месечни
абонаментни такси – 52,47 лв., както и 144,91 лв. – разликата между стандартната
цена на предоставено устройство ***** и заплатената цена. За процесните суми
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 17241 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с., която била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава
правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна Б. П. В., чрез особения представител адв. А.Б., със становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че ответникът не е бил уведомен
от ищеца за твърдяното прекратяване на договорите, поради което не било
настъпило условието за начисляване на неустойка. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 17241 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, IX гр.с., образувано по депозирано от „Теленор
България“ ЕАД – гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 5552/
24.12.2020 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Поради това и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия
едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на настоящото дело. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
С договор за мобилни услуги от ***** г. (л.9-12 от делото), сключен между
ищеца, в качеството му на оператор, и ответника, в качеството му на потребител,
2
са предоставени мобилни услуги за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал
+ 20,99 лв., до 27.12.2020 г., с предпочетен номер *****. Между страните е
сключен и договор за лизинг от ***** г., по силата на който на потребителя е
предоставен мобилен апарат марка *****, модел ********, на преференциална
цена от общо 349,36 лв., която следвало да се заплаща на месечни вноски в размер
от 7,89 лв. Срещу предоставените услуги, ответникът е следвало да заплаща
месечната вноски и стойността на потребените услуги, като за целта ищцовото
дружество следвало да издава фактури. Съгласно чл.27 от ОУ по договора,
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В чл.19б, б. „в“
от ОУ е предвидена изрично възможността на оператора да прекрати едностранно
договора за мобилни услуги, в случай че потребителят не е платил дължимите
суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно по Общите условия. Съгласно договора за мобилни услуги се
предвижда и възникването на задължение за заплащане на неустойка от
потребителя при прекратяване на договора преди изтичане на срока му. Уговорена
е неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В случаите, в който е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Предвид така изложените фактически обстоятелства, за съда се формира
изводът, че между страните е възникнало процесното облигационно
правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на
всяка страна, произтичащо от договор за мобилни услуги и договор за лизинг от
***** г. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Единственото
възражение е, че процесният договор не е прекратен, тъй като ответникът не е
уведомен за това. Съдът намира възражението за неоснователно. Както се посочи
по-горе в договора изрично е уговорено право на оператора да прекрати
договора едностранно, поради незаплащане на месечни абонаментни вноски от
потребителя в уговорения срок. В случая не се касае за разваляне на договора по
3
реда на чл.87 и сл. от ЗЗД. Налице е конкретна уговорка в договора, постигната
между страните, по силата на която договорната връзка се прекратява при наличие
на посочените обективни обстоятелства, без да е необходимо отправянето на
изявление до ответника за разваляне. Тази уговорка изцяло съответства характера
на правоотношението между страните, а именно – предоставяне на мобилни
услуги на потребителя, което има периодичен характер и предполага срочно
изпълнение на паричната престация на потребителя. Именно поради това,
съгласно чл.75 от ОУ при неизпълнение на задълженията на потребителя,
операторът има право незабавно за ограничи предоставянето на услугите или при
условията на чл.19б да прекрати едностранно договора с потребителя. Тези
уговорки отговарят изцяло на житейската логика при такъв вид правоотношения,
доколкото именно заплащането на предоставените услуги за всеки месец
предполага и последващото изпълнение от мобилния оператор да предоставя
услуги и през следващите месеци. Обстоятелството, че ищецът е бил изправна
страна по договора, не се оспори от ответника, поради което съдът намира, че
същият е спазил своите договорни задължения. Доколкото обаче липсват данни
ответникът да е заплащал в срок предоставените услуги, за които са издавани
фактури за периода 15.01.2019 г. – 15.04.2019 г., то съдът приема, че ответникът
надлежно е упражнил правото си да прекрати преждевременно договора между
страните, преди изтичане на срока му на 27.12.2020 г.
Вследствие на това, за оператора е възникнало вземане за неустойка,
уговорена в договора. В случая, предмет на претенцията са два вида неустойка –
едната е във връзка с договора за мобилни услуги и представлява трикратния
размер на месечната абонаментна такса, а другата е във връзка с предоставеното
мобилно устройство на изплащане и представлява разликата между уговорената
преференциална цена на устройството по договора за лизинг и стандартната му
цена.
Съдът намира, че претенцията по първата неустойка в размер на 52,47 лв. е
основателна. Неустойката представлява предварително уговорен размер на
обезщетението за вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е
нужно те да се доказват – чл.92, ал.1 ЗЗД. Пораждането на това задължение
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка
включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено
изпълнение от страна на длъжника по договора. В случая страните са уговорили
неустойка в размер на трикратния размер на месечната абонаментна такса, в
4
случай че договорът се прекрати преди изтичане на уговорения 2-годишен срок.
Посредством тази уговорка се цели да се обезпечат и обезщетят евентуалните
бъдещи вреди на кредитора от договорното неизпълнение и последвалото
прекратяване на договора. За оператора със сключването на договора се формира
субективното очакване, че ще предоставя мобилни услуги за срок от 2 години,
срещу което ще получава заплащане на уговорената абонаментна такса.
Преустановяването на плащанията още в началото на действие на договора, както
е в случая (първата незаплатена фактура е за първия месец на действие на
договора – фактура № *****.) и в следващите три месеца, е обосновало
прекратяване на договора едностранно от оператора. Това е породило правото му
да претендира неустойка в уговорения размер. Следва да се има предвид, че
неустойката отговаря изцяло на законовите изисквания, доколкото изпълнение по
договора за уговорения 2-годишен срок не е имало, поради което заплащането на
3-месечни абонаметни такси, при очакване договорът да продължи 24 месеца,
води до постигане на целите на неустойка да обезпечи вредите на кредитора.
Поради това съдът приема, за искът следва да се укажи за сумата от 52,47 лв.,
представляваща неустойка в размер на трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти без ДДС – 3*17,49 лв.
По отношение на неустойката във връзка с лизинговия договор, съдът
намира, че същата не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като е
нищожна. Съдът е длъжен да следи служебно за нищожността, поради което дори
и без наведеното изрично възражение в този смисъл в писмения отговор, подлежи
на изследване въпросът за валидността на клаузата. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Критериите,
които следва да се вземат предвид при преценката дали неустойката излиза от
присъщите й три функции, са естеството на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – залог,
ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън присъщите й
функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Страните са
5
постигнали уговорка в договора за цената на предоставеното устройство да е в
размер на 349,36 лв. В договора е посочено, че стандартната цена на устройството
е 549,90 лв., като е направена отстъпка в размер на 200,54 лв. Посредством
уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен
елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като
води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона.
Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“
без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Ето
защо искът за присъждане на неустойка за предоставеното за ползване мобилно
устройство в размер на 144,91 лв., подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете, а именно – сумата от 134,94 лв. в исковото производство,
съгласно представен списък на разноските по 80 ГПК. Ищецът има право на
разноски и в заповедното производство, за което съдът дължи изричен осъдителен
диспозитив, а именно – сумата от 57,78 лв. Общият размер на разноските възлиза
на 192,72 лв., която сума следва да се присъди в полза на ищеца. Ответникът не
доказа да е сторил разноски по делото, поради което такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. П.
В., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, по предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.92 ЗЗД, сумата от 52,47 лв. (петдесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки) - неустойка по Договор за абонамент за мобилен
номер +***** от ***** г., представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5552/ 24.12.2020 г. по ч.гр.д. № 17241 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, IX граждански състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване на дължимостта на сумата от 144,91 лв. - неустойка, представляваща
6
разликата между стандартната цена на предоставено устройство ***** и
преференциалната уговорена цена.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 192,72 лв. (сто
деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки) – разноски за исковото и
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7