Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 340
гр.Русе,
21.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при
участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 485 по описа за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112, ал.1,
т.4 от ЗЗ.
Образувано е по жалба на малолетното
дете В.С.С., действащо чрез своята майка и законен представител Р.О.Г., с
постоянен адрес ***, против експертно решение № 91276/19.07.2023 г. от
заседание № 93 на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови
заболявания, с което е потвърдено експертно решение № 90977/12.05.2023 г. от
заседание № 90 на ТЕЛК, II състав
при УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, в частта, с която, по повод преосвидетелстване на
детето, процентът на вида и степента на увреждане (ВСУ) е намален от 100 % на
75 %, а техният срок е определен за 2 години, а не пожизнено. В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното експертно
решение като постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.
Релевирани са оплаквания за липсата на изложени мотиви, в които да бъде
отразено пълно и всеобхватно състоянието на освидетелстваното дете, както и
отсъствието на произнасяне по изчерпателно формулираните доводи, изложени в
жалбата срещу решението на ТЕЛК. В
жалбата се сочи, че детето страда от необратимо увреждане на дясното око,
изразяващо се в тотално отлепване на ретината, довело до практическа слепота, а
зрителната острота на лявото око, засегнато от прогресираща високостепенна
миопия, в течение на времето се влошава, а не се подобрява, за да бъде
обосновано извършеното от органите на медицинската експертиза редуциране на
процента на ВСУ. Поддържа, че се касае за дефинитивно състояние без възможност
за пълно или частично възстановяване на зрението на детето, поради което, в
съответствие с чл.69, ал.4 от НМЕ, е следвало да бъде определен пожизнен срок
на ВСУ. По тези и по останалите подробно изложени в жалбата съображения моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на НЕЛК,
Специализиран състав по нервни, очни болести и сърдечно-съдови заболявания,
като преписката бъде изпратена на този орган за ново произнасяне при
съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Претендира присъждането на направените деловодни
разноски.
Ответният колективен административен
орган - НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни болести и сърдечно-съдови
заболявания, не представя писмен отговор по жалбата. В проведените съдебни
заседания не се представлява и не взема становище.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според чл.112а от ЗЗ, в
приложимите части на разпоредбата, освидетелстваното лице се уведомява за
решенията на ТЕЛК и НЕЛК с писмо с известие за доставяне или по електронен път
при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. В случая, видно от
известието за доставяне на пратка с ИД PS
1606 00NSB3 N,
оспореното експертно решение е било съобщено на жалбоподателката, чрез нейната
майка и законен представител, на 14.08.2023 г., а жалбата срещу него е
депозирана директно в съда на 23.08.2023 г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, респ. чл.63, ал.1, т.4 от
ПУОРОМЕРКМЕ.
Следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, за която
оспореният акт се явява неблагоприятен – от освидетелстваното лице, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се
явява основателна.
Обжалваното експертно
решение е издадено от Специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни болести и
сърдечно-съдови заболявания, включващ д-р Т. Г. А.-К. – председател, д-р Н. Г.
Щ., д-р М. Г.Г. и д-р Е.Л.К.-К. – членове.
Според чл.18, ал.3 от
ПУОРОМЕРКМЕ всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на
състава, а ал.4 на същата разпоредба предвижда, че в специализираните състави
на НЕЛК работят лекари с призната
специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по
медицина. Текстът на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи, че НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав,
определен съобразно водещата диагноза.
Предвид особеностите при
протичане на заболяванията и резултатът от тях в незрелия детски организъм
законът, в множество свои императивни разпоредби – чл.103, ал.5 от ЗЗ, чл.3,
ал.3 от НМЕ, чл.3, ал.2 и чл.19, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, изисква експертизата на
ВСУ на децата до 16-годишна възраст да се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието
на специалист по детски болести (лекар с призната специалност педиатрия).
Съдът извърши служебна
справка за специалността на членовете на посочения Специализиран състав на НЕЛК
в публичния национален регистър на БЛС [1][1], при което установи, че председателят на
състава - д-р Т. Г. А.-К., с УИН ********** ,
е със специалност „Нервни болести“, д-р Н. Г. Щ., с УИН **********, е със
специалност „Очни болести“, д-р М. Г.Г., с УИН **********, е със специалност
„Нервни болести“, а д-р Е.Л.К.-К., с УИН **********, е със специалност
„Педиатрия“. Решението е подписано от председателя на състава и всички негови
членове, поради което няма допуснати нарушения, свързани с правилата за кворума
и мнозинството.
По изложените съображения
съдът намира, че експертното решение е издадено от компетентен орган – от
специализиран състав, определен по реда на чл.18, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ [2][2], компетентен по профила на заболяването, с необходимия брой лекари
със съответната медицинска специалност, включително лекар с призната
специалност педиатрия, предвид възрастта на освидетелстваното лице.
Решението на НЕЛК е в
изискуемата от закона писмена форма. При неговото издаване обаче, във връзка
със задължението за мотивирането му, са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които представляват самостоятелно
основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.3 от АПК.
Детето В. първоначално
била освидетелствано за определяне на ВСУ с експертно решение № 1486/27.06.2017
г. от заседание № 113 на ТЕЛК, II състав при УМБАЛ Русе, взето с участието на педиатър – д-р П.А. и
офталмолог – д-р Т.Върбанова след проведен на 27.06.2017 г. преглед в ТЕЛК от
д-р Върбанова. С това решение била поставена водеща диагноза „Други болести на
ретината“ с код Н35 по МКБ 10, „Преретинопатия“; ROP
3 ст. ок.
син; РОП 4 ст.ок. декс. Посочената абревиатура обозначава ретинопатията на
недоносеното (ROP, Retinopathy of Prematurity), със съответната степен на засягане на лявото и
дясното око. С посоченото експертно решение, съгласно част пета, раздел I от
Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, на детето са определени 100 % ВСУ с
чужда помощ като е определен срок от 3 години на ВСУ.
При първото
преосвидетелстване на детето, извършено с експертно решение № 1528/11.06.2020
г. от заседание № 94 на ТЕЛК, II състав
при УМБАЛ Русе, което решение е взето по документи, но отново с участието на
педиатър – д-р П.Алексиева и офталмолог – д-р Г.Н., отново били определени 100
% ВСУ като техният срок отново бил определен на 3 години. В материалите по
изисканото от съда и приложено по делото медицинско експертно досие на
освидетелстваното дете липсват данни някое от тези две предходни експертни
решения на ТЕЛК да е било обжалвано или да е било подлагано на служебна
проверка за законосъобразност от страна на НЕЛК по реда на чл.113, ал.1 от ЗЗ,
респ. чл.68, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, поради което и съгласно чл.113, ал.3 от ЗЗ
същите са задължителни за всички лица, органи и организации в страната,
включително за горестоящия орган на медицинската експертиза в лицето на НЕЛК,
по въпросите, визирани в чл.61, ал.2 от НМЕ и по-конкретно степента на
увреждане на зрението на детето в проценти спрямо здравия човек, която степен е
определена на 100 %.
С експертно решение №
90977/12.05.2023 г. от заседание № 90 на ТЕЛК, II
състав при
УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, потвърдено в обжалваните му части с оспореното
експертно решение на НЕЛК, са определени 75 % ВСУ, а срокът на инвалидността на
детето е определен на 2 години. Решението е взето от посочения състав на ТЕЛК,
включващ д-р Л.Т.С. - председател, за която след справка на интернет страницата
на УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе се установява, че е със специалност „Вътрешни
болести“, д-р Ц.С.К., с УИН **********, и специалност „Психиатрия“, което беше
установено след справка в Националния регистър на БЛС, както и от д-р П.И.Т., с
УИН *********, със специалност „Педиатрия“. Видно е, че този път съставът на
ТЕЛК не включва офталмолог, нито пък този колективен орган се е възползвал от
възможността по чл.3, ал.4, изр.второ от ПУОРОМЕРКМЕ да поиска консултация от
такъв лекар, чиято специалност да съответства на профила на заболяването.
Мотивите на това
експертно решение почти дословно повтарят мотивите на решението на ТЕЛК от
предходното преосвидетелстване, при което са определени 100 % ВСУ. Единственото
ново обстоятелство, на което се основава решението, е проведеното изследване
от д-р Светла
Николова, обективирано в амбулаторен лист № 877/24.04.2023 г., при
което е установена VOD
(visus oculi dextri – зрителна острота на дясно око) без стойност, с посочване, че
детето брои пръсти пред окото и VOS (visus oculi sinistri – зрителна острота на ляво око) със стойност от 0,2 с н.к., т.е. с
най-добрата корекция, съобразно т.2 от раздел VIII
на част пета
„Очни заболявания“ от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ.
Разпоредбата на чл.67 от
НМЕ предвижда, че когато процентът на трайно намалената работоспособност/вида и
степента на увреждане се завишава при непроменено здравословно състояние, се
прави подробна мотивировка със: 1.
неправилна оценка при предишното освидетелстване; 2. допусната фактическа
грешка; 3. други причини. Вярно е, че в конкретния случай с посоченото последно
експертно решение на ТЕЛК процентът на ВСУ не се завишава, а се намалява, но
това, доколкото безспорно засяга правата и законните интереси на
освидетелстваното лице, на още по-силно основание означава, че решението на
ТЕЛК, а и това на горестоящата административна инстанция – на НЕЛК, следва да
бъдат подробно мотивирани или с неправилната оценка на здравословното състояние
на детето при първоначалното му освидетелстване и първото негово
преосвидетелстване от ТЕЛК, които актове се ползват със задължителна сила по
този въпрос съгласно чл.113, ал.3 от ЗЗ, или с промяна, в посока подобряване,
на неговото здравословно състояние, за времето до последното преосвидетелстване
от ТЕЛК. Мотиви по тези въпроси, а още по – малко подробни такива, липсват
както в решението на ТЕЛК, така и в оспореното потвърждаващо го решение на
НЕЛК. От тяхното съдържание не става ясно в какво се изразява подобряването на
зрението на детето, за да бъде намален процентът на ВСУ от 100 % на 75 %, нито
пък са изложени конкретни съображения, ако това въобще е допустимо предвид
разпоредбата на чл.113, ал.3 от ЗЗ, според които още при първоначалното
освидетелстване, респ. първото преосвидетелстване на детето от ТЕЛК, дадената
оценка на състоянието на неговото зрение е била неправилна. По този начин се
явява нарушен и чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който изисква НЕЛК да се произнася
с мотивирано експертно решение.
Следва да се посочи, че това изискване не отпада и в случаите, когато НЕЛК, на
основание чл.51, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, потвърждава решението на ТЕЛК. Дори и в
тези случаи, особено при липсата на изложени от ТЕЛК мотиви, НЕЛК следва да
изложи пълни мотиви по горните въпроси, за да може по този начин да се
гарантира правото на защита на заинтересованите лица, в случая на
освидетелстваното дете, а и за да се санира по този начин посочения процесуален
пропуск на долната административна инстанция съгласно чл.97, ал.1, изр.второ от АПК.
Оспореното експертно
решение на НЕЛК противоречи и на материалния закон.
Разпоредбата на чл.63,
ал.1 от НМЕ предвижда, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие
и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна
точка съгласно приложение № 1. В този смисъл е и т.II
от
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, представляваща
Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ. Текстът на чл.63, ал.2 от НМЕ гласи, че
когато установеното увреждане не е
посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен
функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка,
като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се
прави подробна обосновка. Алинея 3 от своя страна указва, че при наличие на множествени увреждания,
посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.
Съдът е назначил
съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която е обобщило и анализирало
цялата медицинска информация от медицинското експертно досие (МЕД) на детето,
която е била налична и пред органите на медицинската експертиза – както пред
НЕЛК, така и пред ТЕЛК, към момента на постановяване на техните актове.
Единственото ново писмено доказателство, което съдът взема предвид, на
основание чл.142, ал.2 от АПК, е проведеното в хода на делото изследване от д-р
Герана Захариева, резултатите от което са обективирани в амбулаторен лист №
23284404D2EC/11.10.2023 г. (л.23 – л.24 от
делото). От заключението на вещото лице (на л.45 – л.55 от делото), а и от
медицинската документация по МЕД, се установява, че детето страда от следните
заболявания и състояния на зрителния анализатор:
дясно око:
- ретинопатия на
недоносеното (ROP), V-та степен, тотално отлепване на ретината, довело до практическа
слепота с това око;
- състояние след anti-VEGF медикаментозна терапия, приложена на 20.12.2016 г. без резултат по
повод на ROP (приложеният
медикамент блокира действието на съдовия eндотелен растежен фактор (Vascular Endothelial Growth Factor – VEGF), а оттук – и причината
за формирането на нови съдове);
- микрофталм (намален
размер на очната ябълка);
- съдружно кривогледство
(страбизъм) – езо – и хипертропия;
- нистагъм (неволево
движение на окото);
ляво око:
-
ретинопатия на недоносеното (ROP), III-та степен;
- състояние след лазер-коагулация на ляво око
на 09.01.2017 г. по повод на ROP);
- състояние след anti-VEGF медикаментозна терапия, приложена на 20.12.2016 г. без
резултат по повод на ROP;
-високостепенна миопия
(патологично късогледство), с изразена хороидоза;
- астигматизъм;
- нистагъм;
Всички тези заболявания и
състояния са включени със съответните кодове в МКБ 10, по-конкретно H55 – нистагъм и други
непроизволни движения на очите, H52.1 – миопия, H52.2 – астигматизъм, H49 – H50
страбизъм в различните му форми, Q11.2 – микрофталм.
В началото следва да
се отбележи, че съдружното кривогледство (страбизъм), под формата на езо – и хипертропия
на дясното око, е било установено при извършен преглед на детето още през 2019
г. като заболяването е описано в епикриза ИЗ № 25754/2019 г., издадена от
Клиника по очни болести, Детско очно отделение при УМБАЛ „Александровска“
гр.София. Това е отбелязано и в констативно-съобразителната част от
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза (стр.12) като
посоченото обстоятелство е повдигнато в курсив („… за ДО – esotropia et hipertropia OD”). Посоченото
увреждане, макар медицинската документация, която го установява, да е била
налична към датите на постановяване на актовете на органите на медицинската
експертиза, не е било обсъждано нито в решението на ТЕЛК, нито в оспореното
решение на НЕЛК, който орган е бил длъжен само поради това обстоятелство да
процедира по реда на чл.45, ал.2 и чл.51, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ като отмени
експертното решение на ТЕЛК и върне преписката за ново произнасяне.
Тук следва да се
отбележи, че съдружното кривогледство (страбизъм) е очно заболяване, регламентирано
в отделна отправна точка - т.3.1 от раздел VI на част пета от Приложение № 1
към чл.63, ал.1 от НМЕ, за което е предвидено определянето на 10 % ВСУ, което
увреждане стои извън намалението на зрителната острота, определяно въз основа
на таблицата в раздел I на част пета от същото приложение.
При установени
множество (т.е. две или повече) увреждания, посочени като отправни точки в
Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, органите на медицинската експертиза е
следвало да процедират по начина, указан в т.III
от
Методиката, съставляваща Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ. Самото
посочване на това приложение в оспореното експертно решение на НЕЛК, без
излагане на съответните мотиви, не означава, че нормата е приложена дори и
крайният процент на ВСУ, при отчитане и на останалите установени увреждания, посочени като
отправни точки, да остава непроменен.
Съдът намира, че
съставът на НЕЛК неправилно е приложил и разпоредбата на чл.63, ал.2 от НМЕ.
Както беше посочено по-горе, тя гласи, че когато
установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но
обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по
съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с
точка ..." и се прави подробна обосновка. Според съда целта на тази норма
е да се постигне обективно и справедливо определяне на ВСУ/ТНР на
освидетелстваното лице, независимо от формалната липса на посочване на
установеното увреждане като отправна точка в Приложение № 1, стига то да е
обусловило значителен функционален дефицит. Тази цел е намерила своя израз и в
правилото на т.I от Методиката, представляваща Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от
НМЕ, според която водеща при определяне степента на трайно намалената
работоспособност/вид и степен на увреждане е
експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването.
Това налага органите на
медицинската експертиза, при постановяване на своите актове, да съобразяват
всички други налични заболявания на освидетелстваното лице, дори и те да не са
формализирани като отправни точки в Приложение № 1, като отчетат характера и
степента на негативно засягане на функциите на даден орган или система и ги
субсумират под най-близката по съдържание отправна точка, за което следва да
изложат и „подробна обосновка“ в
експертните си решения.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че цялостното
състояние на зрителния анализатор при малолетната жалбоподателка се обуславя от
описаните в медицинската документация и посочени по-горе заболявания и
състояния (микрофталм, съдружно кривогледство, нистагъм, цялостно отлепване на
ретината на дясното око, както и високостепенна миопатия с изразена хороидоза
на очното дъно и астигматизъм за лявото око), които в съвкупност обуславят
практическа слепота за дясното око и умерено по тежест отслабване на зрението
за лявото око. При това състояние на зрението на дясното око е практически
невъзможно да се различават предмети и техните детайли от заобикалящата среда,
освен такива, намиращи се в непосредствена близост пред окото, въпреки
диоптричната корекция. Слабото зрение на лявото око не позволява възприемането
на детайлите от различните предмети от всякакви дистанции, въпреки диоптричната
корекция. Вещото лице изрично е отбелязало, че такъв значителен функционален
дефицит на зрителния анализатор, особено предвид факта, че той е възникнал
непосредствено след раждането, обичайно обуславя изразени отклонения в
невро-психическото и моторно развитие на детето. Могат да възникнат някои или
всички от следните нарушения, които в обичайни условия затрудняват до степен на
невъзможност самообслужването, комуникацията, социалната адаптация,
педагогическата и професионална реализация на детето: неточни, несигурни и
непохватни движения, нарушено формиране на пространствена ориентация и
движения, късно формиране на речта, като гласът може да бъде с изменени темп и
сила, недостатъчна или изобщо липсваща употреба на невербални средства за
комуникация, нарушения на вниманието и концентрацията, затруднени запаметяване
и заучаване – значително по-бавна скорост на запомняне и възпроизвеждане,
затруднено формиране на навици за самообслужване.
Тук следва да се
отбележи, че посочените други функционални дефицити, засягащи цялостната
социална адаптация на детето, които са закономерен резултат от тежкото
увреждане на зрителния му анализатор, въобще не са били предмет на обсъждане в
експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, въпреки участието на психиатър в състава на
ТЕЛК. Именно тук е ролята и на педиатъра, чието участие при издаване на
експертните решения е задължително и чиято особено важна роля е подчертана чрез
многократното изброяване на това задължение в множество законови норми,
посочени по – горе - чл.103, ал.5 от ЗЗ, чл.3, ал.3 от НМЕ, чл.3, ал.2 и чл.19,
ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Този специалист следва да оцени цялостното въздействие на
съответното заболяване, по което се произнася специализирания по профил на
заболяването състав на НЕЛК, върху детския организъм. Участващият в състава на
този колективен орган лекар с посочената специалност би бил най-добре
информиран за цялостното отражение, което увреждането на зрението на детето би
имало върху неговото развитие. Той би могъл да сигнализира председателя на
състава за необходимостта от консултация от други специализирани състави по
реда на чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ (напр. от специализирания състав по
психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания) или да поиска мнението на
експертния съвет по чл.48 от ПУОРОМЕРКМЕ. Така в т.4.1 от Раздел IX „Психични
отклонения на лица до 16 години“ на част втора от Приложение № 1 към чл.63,
ал.1 от НМЕ са включени заболявания с кодове от F80 до F83 (специфични
разстройства на развитието на речта и езика; специфични разстройства на развитието на училищните умения;
специфично разстройство на развитието на двигателната функция; смесено
специфично разстройство на развитието), за които е предвидено определянето на
20 % ВСУ/ТНР. Обстоятелството, че слепотата и отслабеното зрение водят до
подобно разстройство на училищните умения, освен че се установява от
заключението на вещото лице, но е и нормативно признато. Така например чл.117,
ал.1 и ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование е предвидено, че учебните
програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с нарушено зрение
имат за цел да подпомогнат цялостното
развитие на децата и учениците с нарушено зрение, като съдействат за
компенсация на слепотата и слабото зрение и за формиране на умения за
самостоятелен и независим живот. Учебните програми по специалните учебни
предмети за деца и ученици с нарушено зрение се изпълняват в индивидуална или
групова форма на работа, както и в часовете по различни учебни предмети от
учител на ученици с нарушено зрение.
Това, което съставите на
ТЕЛК и НЕЛК са се задоволили да направят в разглеждания случай, е съвсем
формално да приложат т.3 от поясненията към таблицата по раздел I „Зрителна
острота“ от част пета на Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ. Тя гласи, че в
пресечните точки на вертикалните и хоризонталните линии на различните стойности
на зрителна острота на лявото око е обозначен процентът на трайно намалена
работоспособност.
От приложените по делото
медицински документи и от заключението на вещото лице се установява, че
зрителната острота за дясно око на малолетната жалбоподателка към датите на
издаване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК и към месец октомври 2023 г. (датата на
последния извършен в хода на делото преглед на детето – амбулаторен лист и
резултати от изследване на л.23 – л.24 от делото) е в порядъка от 0,0001 и 0,01, с прилагане на
съответната диоптрична корекция, т.е. далеч под минимално изискуемата стойност от 0,05, посочена в
последната позиция на първия хоризонтален ред от посочената таблица.
Зрителната острота за
ляво око, с приложена най-добра корекция, е 0,2.
Същата е посочена в позиция девета отгоре надолу в първата колона на таблицата.
Стойността на ВСУ/ТНР, записана в пресечната точка на съответните вертикална и
хоризонтална линия, е 75 %, каквато тя е определена в експертните решения на
ТЕЛК и НЕЛК.
Както обаче беше
посочено, при тяхното издаване не са съобразени функционалните дефицити,
обусловени от наличието на множество други диагностицирани заболявания, някои
от които са посочени като самостоятелни отправни точки (съдружното
кривогледство), а за други, извън поставената водеща диагноза „Друга
пролиферативна ретинопатия“ с код по МКБ 10 Н35.2, такова посочване липсва, но,
видно от заключението на вещото лице, в тяхната съвкупност те обуславят
значителен функционален дефицит на зрителния анализатор на детето (микрофталм
за дясното око, нистагъм, високостепенна миопатия с изразена хороидоза на
очното дъно и астигматизъм за лявото око). Освен това, както беше посочено,
съставите на ТЕЛК и НЕЛК въобще не са взели предвид отражението, което оказват
установените очни заболявания върху социалната адаптация на детето и върху
неговите училищни умения, за което е следвало да бъдат назначени съответните
изследвания и проведени необходимите консултации със специалисти.
След установяване на
пълното негативно отражение, което установените очните заболявания биха имали
върху здравето на детето, включително върху неговата социална адаптация и
училищни умения, за всяко от заболяванията следва да бъде определен съответен
процент ВСУ – съобразно съответната отправна точка, ако такава е налице, а за
тези, които обуславят значителен функционален дефицит, но за тях такава
отправна точка не е предвидена, то процентът на ВСУ следва да бъде определен
спрямо най-близката по съдържание отправна точка, съгласно чл.63, ал.2 от НМЕ.
При установени множествени увреждания, включително такива, които не са
предвидени в отправна точка по Приложение № 1, а процентът на ВСУ е определен
по аналогия по реда на чл.63, ал.2 от НМЕ, на основание чл.63, ал.3 от НМЕ,
следва да се приложи т.III от методиката, представляваща Приложение № 2 към
същата наредба като бъдат изложени подробни съображения за горепосочените
обстоятелства. Съдът счита, че този подход следва да бъде приложен и по
отношение на установените заболявания, за които в Приложение № 1 към НМЕ липсва
посочена отправна точка, тъй като само по този начин би бил преодолян
несправедливият резултат от кумулирането на процентите на всички увреждания под
най-високия процент, определен за най-тежкото увреждане. Този подход е изрично
критикуван в отменителното решение № 1632 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №
10422/2018 г., VIII o., с което е отменена разпоредбата на т.III, в предходната
й редакция, от Методиката представляваща Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ,
поради което няма основание занапред той да се прилага и по отношение на
заболяванията, за които в Приложение № 1 липсват посочени отправни точки, но
обуславят значителен функционален дефицит и поради това процентът на ВСУ/ТНР се
определя по реда на чл.63, ал.2 от НМЕ. В цитираното решение е посочено, че
подходът, при който процентите на съпътстващите заболявания не се вземат
предвид като предвид се взема само най-високият процент по съответната отправна
точка на най-тежкото увреждане, не е обективен, от една страна, защото не
почива на статистически данни за честотата и процента лица с множество
заболявания, а от друга, защото е крайно
несправедлив по отношение на тези лица.
На следващо място,
органите на медицинската експертиза неправилно са определили на 2 години и
срокът на ВСУ.
Според чл.101а, ал.2 от
ЗЗ, при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал. 1, при които няма
възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента
на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ, която предвижда, че при дефинитивни
състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя
пожизнен срок на инвалидността. Посочените норми, по повод очните болести, са
конкретизирани в нормата на т.5 от раздел VIII
„Общи
правила“ на глава пета от Приложение № 1 към НМЕ, която гласи, че при невъзвратими морфологични изменения
в очните придатъци, преден очен сегмент, пречупващи среди и заден очен сегмент решението е с пожизнен срок, независимо от
зрителните функции. Задният очен сегмент включва и ретината. От
заключението на вещото лице по четвъртия въпрос е видно, че всички заболявания
и състояния по отношение на очния анализатор на детето В. са израз на
определени морфологични изменения на очите и като такива не подлежат на
спонтанно пълно или частично възстановяване. Вещото лице е посочило, че
описаният микрофталм на дясното око, който представлява очна ябълка с по-малък
размер, е вроден (когенитален) дефект в развитието на органа, който, макар да
не нарушава анатомичната му структура, е очевидно, че не може да бъде
възстановен до орган с нормални рамери. Установеното кривогледство, при което
очната ябълка заема патологична позиция в очницата, би могло да се лекува
оперативно, но това лечение при детето би имало само козметичен ефект и не би
допринесло съществено за подобряване на зрението му. За лечение на наличното
тотално отлепване на ретината на дясното око, довело до практическа слепота с
това око, вещото лице е посочило, че евентуално то би могло да се предприеме
оперативно лечение, но този вид операция въобще не се извършвал в България.
Отбелязало е, че установената при детето високостепенна миопия на лявото око е
заболяване с висок риск от редица други застрашаващи зрението състояния като
отлепване на ретината, макулна дегенерация и глаукома, които са сред основните
причини за слепота. Изрично е посочило, че по отношение на лявото око е налице
изразена хороидоза на очното дъно, което е признак за дегенеративни изменения,
водещи до миопична макулна дегенерация. В заключението е посочено, че въпреки
приложената оптична корекция – изписани очила от 9-месечна възраст на детето,
зрителната острота на лявото око прогресивно намалява: през 2020 г. VOS = 0,4, през 2021 г. VOS=0,3, а през 2023 г.
VOS=0,2, което
вещото лице интерпретира като индиция за развитие на дегенеративните изменения
на очното дъно във връзка с миопията, които е възможно да продължат и в бъдеще.
При това положение съдът
намира, че, предвид наличната медицинска документация и състоянието на
медицинската наука, понастоящем липсват реални изгледи състоянието на зрението
на детето да се възстанови нито пълно, нито дори частично. Касае се до
невъзвратими морфологични изменения в задния очен сегмент на двете очи –
тотално отлепване на ретината (ROP, V-та степен) по отношение на дясното око,
обуславящо необратима практическа слепота със същото, както и ретинопатия (ROP,
III-та степен) и високостепенна миопатия с изразена хороидоза по отношение на
лявото око и данни за продължаваща макулна дегенерация, при наличието на които
и съгласно т.5 от раздел VIII „Общи правила“ на глава пета от Приложение № 1
към НМЕ, независимо от зрителните функции,
с решението е следвало да бъде определен пожизнен срок на ВСУ.
Тъй като според чл.50,
ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК се произнася по документи, а по някои от заболяванията
ТЕЛК не се е произнесла въобще като от тази долустояща административна
инстанция не са били проведени изследвания за евентуално разстройство в
социалната адаптация и в училищните умения на детето вследствие на тежкото
засягане зрението му, то НЕЛК, в съответствие с чл.45, ал.2 и чл.51, т.3 от
ПУОРОМЕРКМЕ, следва да отмени решението на ТЕЛК и да върне преписката на този
орган за ново произнасяне като даде указания, обезпечаващи изпълнението на указанията,
дадени в настоящото съдебно решение.
По изложените съображения
оспореното експертно решение на НЕЛК следва да бъде отменено като, предвид
обстоятелството, че съдът няма как да замести органите на медицинската
експертиза в експертната им дейност, на основание чл.173, ал.2 от АПК
преписката следва да бъде изпратена на съответния специализиран състав на НЕЛК
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание
чл.174 от АПК на този орган следва да бъде определен и срок за издаване на
административния акт, а именно срок от три месеца, колкото е срокът за
произнасяне с експертно решение по чл.47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени деловодните разноски за депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 500 лева. Същите, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на НЕЛК, която комисия има качеството на юридическо лице
съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗ и чл.17, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. второ, чл.173, ал.2 и
чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на В.С.С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Р.О.Г., с ЕГН **********,***, експертно решение № 91276/19.07.2023 г. от
заседание № 93 на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови
заболявания, с което е потвърдено експертно решение № 90977/12.05.2023 г. от
заседание № 90 на ТЕЛК, II състав при УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, в частта, с
която процентът на вида и степента на увреждане е намален от 100 % на 75 %, а
техният срок е определен за 2 години.
ИЗПРАЩА на НЕЛК - Специализиран
състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания преписката по
жалбата на В.С.С., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Р.О.Г., с ЕГН
**********, против експертно решение № 90977/12.05.2023 г. от заседание № 90 на
ТЕЛК, II състав при УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе, в частта, с която процентът на
вида и степента на увреждане е намален от 100 % на 75 %, а техният срок е
определен за 2 години, за ново произнасяне в тримесечен срок, при спазване на
дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия, с адрес гр.София, бул. "Академик Иван Евстратиев Гешов" №
15, представлявана от директора А.А., да заплати на В.С.С., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Р.О.Г., с ЕГН
**********,***, сумата от 500 лева –
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: