Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 25.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание
на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Жени Стойчева, като
разгледа докладваното от съдията Кунчева
т.д. № 185 по описа за
2018 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова молба от Е.Л.П., с ЕГН **********,
подадена чрез пълномощника й адв. Г.П.-С. от САК, срещу ответниците М.Й. ***СТ
– Б. Н.“***, ЕИК ***, с която са предявени, съответно иск за обявяване нищожност на сделка за
покупко-продажба на недвижими имоти и иск за връщане на полученото по
нищожната сделка. В исковата молба са
наведени следните фактически твърдения: В периода 1981 г. до 2017 г. ищцата е
била в брачни отношения с първия ответник – М.Й.Н., като през време на брака
съпрузите са закупили множество недвижими имоти в района на гр. Плевен, гр. Д.Д.
и гр. Ч.Б., в т.ч. земеделска земя, които са придобити на името на съпруга М.Н.,
но в режим на съпружеска имуществена общност. С нотариален акт № 19, том XI,
рег.№ 6727, дело 762/2012 г. от 07.11.2012 г., на нотариус С. П.,*** действие
РС-Плевен, вписан в Служба по вписванията на 07.11.2012 г. под акт № 118, том
49, дело 10212/2012 г., ищцата Е.П. и съпругът й М.Н. са продали на втория
ответник – ЕТ „*** – Б. Н.“ четири
недвижими имота, находящи се в землището на с. Беглеж, представляващи стопански
дворове с построените в тях сгради, подробно описани в исковата молба с
индивидуализиращите ги белези. Четирите
имота са продадени за сумата от 9 500 лв. като общата им данъчна оценка към
момента на изповядване на сделката е била в размер на 57 090,60 лв. За периода 2012 до края на 2013 г. са били отчуждени с
поредица от сделки всички общи на съпрузите недвижими имоти /над 500 на брой/,
след което М.Н. е депозирал молба за развод. Бракът между ищцата и първия
ответник е бил прекратен със съдебно решение от 2017 г., като към този момент
те вече не са притежавали никакво общо имущество, което да бъде предмет на
делба. Междувременно ищцата е получила множество заболявания, била е
инвалидизирана с решение на ТЕЛК, нетрудоспособна е и няма други средства за
издръжка, освен инвалидната й пенсия. Ищцата счита, че договарянето по
процесната продажбена сделка е нищожно, тъй като накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди, че конкретната сделка, която се
явява част от поредицата разпоредителни сделки, е сключена с цел тя да бъде
лишена от възможността да получи полагащия й се дял от съпружеската имуществена
общност при прекратяването на брака й с първия ответник, което противоречи на установените в обществото норми на
поведение и общоприетия морал. Твърди още, че уговорената в процесната сделка
продажна цена от 9 500 лв. обуславя неравностойност на престациите, доколкото
данъчната оценка на имотите е била в размер на 57 090,60 лв., а реалната им
пазарна цена е била в пъти по-висока, което представлява нарушение на
морално-етичните норми на поведение при
догарянето. Счита, че след като
процесната сделка не е породила вещно-прехвърлителен ефект за ½ ид.част
от недвижимите имоти, предвид нищожността й на релевираното основание, то
вторият ответник е получил владението и владее имотите без правно основание, а
ищцата, като собственик на ½ ид.част от тези имоти, е лишена от
възможността да осъществява фактическа власт върху тях.
Ищцата претендира да бъде обявена на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – поради противоречие с морала и добрите
нрави, нищожност на сделката за покупко-продажба на недвижими имоти, извършена
с нотариален акт № 19, том XI, рег.№ 6727, дело 762/2012 г. от 07.11.2012 г.,
на нотариус С. П., по отношение на ½ идеална част за всеки един от
имотите. Претендира също така втория ответник – ЕТ „*** – Б. Н.“***, да бъде
осъден да й предаде владението върху
½ идеална част от имотите, предмет на сделката по цитирания по-горе
нотариален акт. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответниците считат
предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорват твърденията в
исковата молба за неравностойност на престациите по продажбената сделка, водеща
до накърняване на добрите нрави, като
считат, че не противоречи на добрите нрави уговарянето на цена, различаваща се
от пазарната, а неравностойността в
хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следва да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация, какъвто не е процесният случай.
Позовават се на съдебна практика на ВКС. Правят възражение относно размера на
данъчната оценка на имотите към момента на сключване на сделката, като твърдят,
че действителният размер следва да е по-нисък, тъй като в два от имотите още
тогава не са съществували описаните в нотариалния акт сгради. Оспорили са
фактическите твърдения на ищцата, че сделката е сключена с цел тя да бъде
лишена от имущество. Оспорили са основателността на претенцията за предаване
владението върху ½ ид.част от недвижимите имоти, която считат че за
недоказана предвид акцесорния й характер. Навеждат фактически твърдения за отношенията
между страните, обстоятелствата и лицата, които според тях са мотивирали ищцата
да заведе настоящото дело.
С оглед на изложените в исковата молба фактически
твърдения и заявените претенции, както и с оглед депозираната уточняваща молба
на ищцата, съдът намира, че е сезиран с
обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД за нищожност на договора за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 19, том XI, рег.№ 6727, дело
762/2012 г. от 07.11.2012 г., на нотариус
С. П.,*** действие РС-Плевен, вписан в Служба по вписванията на
07.11.2012 г. под акт № 118, том 49, дело 10212/2012 г., само по отношение на
½ идеална част от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, който иск
е предявен срещу двамата ответници – М.Й.Н. и ЕТ „*** – Б. Н.“, и с иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за
връщане на ½ идеална част от полученото по сделката, обективирана в
същия нотариален акт, който иск е предявен срещу втория ответник – ЕТ „*** – Б.
Н.“.
По делото е безспорно установено, че
ищцата Е.П. и първия ответник – М.Н. са били в граждански брак, сключен на
14.03.1981 г., съгласно приложеното удостоверение, и прекратен с развод по
взаимно съгласие по силата на съдебно решение от 22.12.2016 г. по гр.д. №
7406/2016 г. по описа на Плевенски районен съд.
Безспорно установено е също така, че Б.
М. Н., конституиран по делото като ответник в качеството му на едноличен
търговец, е син на ищцата и ответника М.Н..
Не е спорно между страните, че на
07.11.2012 г. съпрузите Е.П. и М.Н. са продали на сина си Б. Н., като едноличен
търговец с фирма „*** – Б. Н.“, четири недвижими имота в землището на с.
Беглеж, обл. Плевен, а именно: Стопански
двор с площ от 3,714 дка,
съставляващ имот № 148034, при граници и съседи: имот № 000122 – полски път на
Община Плевен, имот № 148002 – пасище, мера на „***“ ЕООД, имот № 148035 –
стопански двор на М.Й.Н., имот № 148040 – ведомствен път на Община Плевен,
ведно с построената в него сграда с
друго предназначение, с площ от 938 кв.м., имотът е образуван от имот № 000128;
Стопански
двор с площ от 3,187 дка, съставляващ имот № 148035, при граници и съседи: имот
№ 148034 – стопански двор на М.Й.Н., имот № 148002 – пасище, мера на „***“
ЕООД, имот № 148036 – стопански двор на М.Й.Н., имот № 148040 – ведомствен път
на Община Плевен, ведно с построената в него сграда-овчарник с площ от 953 кв.м., имотът е образуван от имот №
000128; Стопански двор с площ от 2,358 дка, съставляващ имот № 148036, при
граници и съседи: имот № 148035 – стопански двор на М.Й.Н., имот № 148002 –
пасище, мера на „***“ ЕООД, имот № 148037 – стопански двор на М.Й.Н., имот №
148040 – ведомствен път на Община Плевен, ведно с построената в него сграда-овчарник с площ от 839 кв.м., имотът
е образуван от имот № 000128; Стопански двор с площ от 2,924 дка,
съставляващ имот № 148037, при граници и съседи: имот № 148036 – стопански двор
на М.Й.Н., имот № 148002 – пасище, мера на „***“ ЕООД, имот № 148011 – пасище,
мера на „***“ ЕООД, имот № 148038 – стопански двор на Държавен поземлен
фонд-МЗХ, имот № 148040 – ведомствен път на Община Плевен, ведно с построената
в него сграда-овчарник с площ от 855
кв.м., имотът е образуван от имот №
000128.
Сделката е обективирана в представения с
исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 19, том XI, рег.№ 6727, дело 762/2012 г. от
07.11.2012 г., на нотариус С. П.,*** действие РС-Плевен, вписан в Служба по
вписванията на 07.11.2012 г. под акт № 118, том 49, дело 10212/2012 г.
В нотариалния акт е отразено, че четирите имота са продадени общо за сумата от 9 500 лв., която сума
продавачите са получили от купувача напълно и в брой при подписването на
договора, както и че общата данъчна
оценка на продаваемите имоти възлиза на 57 090,60 лв.
От представеното нотариално дело №
762/07.11.2012 г. на нотариус С. П. /л.
23, том 3 – л.44, том 3/ е видно, че посочената в нотариалния акт данъчна
стойност на продаваемите имоти е удостоверена с 4 бр. удостоверения за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, издадени
от Община Плевен, Отдел „Приходи от МДТ“, в които са обективирани данъчните
оценки на отделните поземлени имоти и намиращите се в тях сгради.
Не е спорно между страните, а е и видно
от представените с исковата молба множество нотариални актове, че в периода
2012 г. – 2013 г. Е.П. и М.Н. са продали голям брой земеделски имоти на ЕТ „Б.
– М.Н.“, като по повечето сделки купувачът е представляван от техния син Б. Н..
По делото е приложена преписката
/л.41, том 2 – л.211, том 2/ във връзка с отпуснат на ответника ЕТ „*** – Б. Н.“
от „***“ АД банков инвестиционен кредит № 1430/19.09.2013 г. в размер на
500 000 лв. От данните по същата е видно, че процесните четири недвижими
имота са били ипотекирани за обезпечаване вземането на банката по кредита,
заедно с множество други недвижими имоти, в т.ч. и жилищен имот в гр. Плевен.
За изясняването на спорния въпрос
относно действителната пазарна стойност на процесните недвижими имоти към
датата на сключване на продажбената сделка -
07.11.2012 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза. От
приетото заключение на вещото лице по същата се установява, че общата пазарна
стойност на четирите имота, описани в нотариалния акт, включваща стойността на всеки един от поземлените имоти и на
находящата се във всеки имот сграда, е в размер на 69 960 лв. От
заключението става ясно също така, че на 14.11.2012 г. купувачът по нотариалния
акт - ЕТ „*** – Б. Н.“*** – МДТ, в които
сградите в четирите поземлени имота са отбелязани като селскостопански
сгради с масивна конструкция и година на
построяване 1950. Вещото лице е посочило още в заключението, че към момента на
извършения от него оглед – 07.11.2019 г. две от описаните в нотариалния акт
сгради не съществуват на терените на съответните поземлените имоти, като се установяват само
елементи и останки от същите, както и че конструкцията на останалите две сгради
по нотариалния акт, съществуващи към момента на огледа, не отговаря на
декларираните за тях данни по подадените на 14.11.2012 г. декларации.
По делото е прието и
заключение на същото вещо лице по поставена допълнителна задача да отговори на
въпрос, поставен от ищцата, а именно: каква би била данъчната оценка на
четирите имота, описани в нотариалния акт за процесната продажбена сделка, със
сградите в тях, при съобразяване установената при огледа конструкция на двете
съществуващи към този момент сгради. Съгласно това заключение, данъчната оценка
на процесните имоти към момента на продажбената сделка би била в общ размер на
68 603,48 лв.
С оглед открито производство по
оспорване автентичността на приложени по делото 4 бр. декларации по чл. 14 ЗМДТ
/л. 51, том 3 – л. 66, том 3/, с посочен подател на същите ЕТ „*** – Б. Н.“, е
назначена съдебно-графологична експертиза. От приетото заключение на вещото
лице по същата се установява, че подписите на четирите броя декларации не са
положени от Б. М. Н..
За изясняване на спорните въпроси,
касаещи отношенията между страните, които съдът приема за релевантни към
предмета на делото, предвид наведените от ищцата фактически твърдения, че
процесната сделка е била сключена с цел тя да бъде лишена от възможността да
получи полагащия й се дял от съпружеската имуществена общност при
прекратяването на брака й с първия ответник, са събрани гласни
доказателства. От същите се установява,
че още преди процесната сделка М.Н. е извършвал
дейност на земеделски производител, за нуждите на която е придобил
земеделски имоти в няколко землища. Синът му Б. е започнал да помага на баща си
в тази дейност още докато е бил ученик. Свидетелите П., К. и А. са дали
безпротиворечиви показания, че до претърпяната от нея операция на гръбначни
стълб през 2015 г. ищцата Е.П. е участвала активно в земеделската дейност на
съпруга и сина си Б., като е раздавала заплати и аванси, ренти в пари и натура,
събирала е пари за лично ползване,
оформяла е документи, в т.ч. договори за аренда и пр. След влошаване на
здравословното й състояние, извършваната от нея дейност е била поета от нейната
снаха – съпругата на Б.. Отношенията
между съпрузите Е.П. и М.Н. са се влошили през 2016 г., когато той вече е бил
диагностициран с онкологично заболяване /св. П./. До влошаването на отношенията
съпрузите са съжителствали в една къща и в едно домакинство със семейството на
сина си Б., като са разполагали с готвач и две прислужници. Е.П. е напуснала
семейното жилище през 2016 г., но през пролетта на 2017 г., след развода с М.Н.,
се е върнала отново, а след това е напуснала дома окончателно и понастоящем
живее в бащината си къща в с. Садовец. От показанията на свидетеля П. става
ясно, че още преди процесната сделка същият
е гостувал на семейството, при което е
бил свидетел на разговори относно намеренията на родителите на Б. да му
прехвърлят земеделски имоти, за да може да кандидатства по програми и да вземе
субсидии. Въз основа на показанията на свидетелите К. и А., може да се приеме,
че дори след развода с Е.П., М.Н. е продължил да подпомага семейството на
втория свидетел, който е син на ищцата от предходен брак, приемал е неговите
деца като свои внуци в дома си и дори през 2018 г. му е осигурил финансови
средства за закупуване на апартамент в гр. Плевен. Що се касае до показанията
на свидетеля К. – съпруг на сестрата на ищцата,че М.Н. се е държал грубо със
съпругата си и е целял единствено да „източи“ цялото имущество в полза на сина
им Б., след което да се разведе с нея“, както и показанията на свидетеля А. за влошени отношения между Б. и неговата майка
още към 2012 г., съдът намира, че същите
следва да бъдат преценени по реда на чл. 172 ГПК, предвид очевидната
заинтересованост на тези свидетели от изхода на спора. Отделно от това, следва
да се има предвид, че ищцата не твърди да е сключила процесната сделка под
някаква принуда или заплаха, т.е., че не е дала доброволно съгласието си четирите недвижими имота да бъдат придобити от сина й Б., който
факт сам по себе си опровергава
показанията на тези двама свидетели за влошени отношения както между съпрузите,
така и между майката и сина още през 2012 г.
По делото са представени медицински документи, касаещи здравословното
състояние както на ищцата, така и на ответника М.Н.. От същите са установява,
че през 2013 г. ищцата е получила хеморагичен инсулт, била е хоспитализирана и
в резултат на проведеното лечение е постигнато пълно възстановяване на
получения двигателен дефицит в левите крайници. През м.август 2015 г. ищцата е претърпяла хирургична
интервенция на гръбначния стълб по повод стеноза на спиналния канал, а през
м.ноември на същата година – оперативна процедура във връзка със счупване на
долния край на лъчевата кост и последвала гипсова имобилизация. С експертно
решение на ТЕЛК от 08.03.2016 г. ищцата е била инвалидизирана за срок от две
години при 65% трайно намалена работоспособност. От своя страна ответникът М.Н.
страда от хипертонична сърдечна болест III ст. и захарен диабет тип 2 на инсулинолечение. По повод
настъпила лявостранна сърдечна недостатъчност и исхемична кардиопатия,
съпроводени с диабетна полиневропатия, е
бил хоспитализиран през м.март, м.април 2016 г. и м.май 2016 г., като в
последния случай са му били проведени и инвазивни изследвания. През м.октомври
2016 г. М.Н. е диагностициран със злокачествено новообразувание на простата,
като са му проведени и оперативни процедури /биопсия/, след което многократно е
бил хоспитализиран за радиотерапия и медикаментозно лечение. През м.юни 2018 г.
на същия са проведени инвазивни процедури в отделение по съдова хирургия по
клинична пътека „Интервенционално лечение и свързани с него диагностични
катетеразицаии при сърдечно-съдови заболявания“.
Предвид гореизложените фактически
констатации, съдът направи следните правни изводи:
Ищцата е заявила претенция за установяване нищожност на сключения между нея
и първия ответник, от една страна, и втория ответник, от друга страна, договор за покупко-продажба на недвижими имоти
от 07.11.2012 г. по отношение на ½ идеална част от описаните в нотариалния
акт недвижими имоти, на основание
противоречие на договора с добрите нрави, тъй като конкретната сделка, която се явява част от
поредица разпоредителни сделки, е сключена с цел тя да бъде лишена от
възможността на получи следващия й се дял от съпружеската имуществена общност
при прекратяването на брака и поради неравностойността на престациите, тъй като
уговорената по процесната сделка цена на
продадените имоти е в пъти по-ниска от реалната им пазарна цена и дори от тяхната данъчна оценка към момента
на договарянето.
Съдебната практика приема, че
противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани
норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо
сключеният договор да породи съответните правни последици, както и че
нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на
такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави. В този смисъл може да се приеме, че накърняването
на добрите нрави се явява граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.
9 ЗЗД. Свободата на договаряне пък е рамкирана от императивните разпоредби на
закона. Така при преценка за действителността на двустранните възмездни
договори относно това дали са накърнени добрите нрави, следва да бъде
съобразена действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД
изисква при тълкуване на договорите да се установи действителната обща воля на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и
целта на договора.
Също така, когато се преценява
дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи
само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок
следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими
с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни
като противоречащи на морала следва да се прогласяват само тези сделки, които
по своето съдържание, цели и начин на извършване явно и грубо нарушават основни
принципи на пазарното стопанство и свободата на участие в стопанския живот при
равни възможности.
В конкретния случай сделката е
сключена между двамата родители от една страна, като продавачи, и от друга
страна техния син, в качеството му на
едноличен търговец, като купувач.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че
към момента на сключване на процесната сделка отношенията на страните по същата
са били безконфликтни, като общата им цел е била да се развива извършваната от
тях дейност на земеделски производители. Тази дейност е била осъществявана
основно от бащата М.Н. и сина Б. Н.. От своя страна майката на Б. – ищцата Е.П. към момента на сделката също е имала активно участие в развиваната от съпруга й и сина й
земеделска дейност, продължило до влошаването
на здравословното й състояние и претърпяната оперативна интервенция, след което
нейните функции са били поети от съпругата на Б.. В контекста на тези
съображения съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П. досежно
споделени пред него намерения родителите на Б. да му прехвърлят недвижими
имоти, за да може той да се възползва от съответно субсидиране като млад
земеделски производител.
В този смисъл, наведените от ищцата
твърдения, че целта на процесната сделка е била лишаването й от възможността да
получи полагащото й се имущество след развода, не се подкрепят от
доказателствения материал по делото. Следва да се има предвид също така, че
бракът между ищцата и първия ответник е прекратен през 2016 г., т.е. около четири години след сделката, по взаимно
съгласие на съпрузите и при одобрено от съда споразумение, като дори след
прекратяването на брака Е.П. се е върнала отново в семейното жилище през 2017
г. за известно време, след което окончателно го е напуснала. При това положение
и доколкото ищцата, като страна по сделката е изразила свободно волеизявлението
си за продажба на имотите, не може да бъде обоснован извод, че другите двама
участници в същата сделка са целели постигането на твърдения в исковата молба
резултат.
Също така и доколкото продажбата е каузална
сделка, преценката дали нееквивалентността на престациите е значителна следва
да се извърши при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е.
удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. В този смисъл, известна
обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед техния интерес.
Установената съдебна практика
приема, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Неравностойността на престациите би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липсата на престация, т.е. значителна и
явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е
практически нулева.
В случая продажната цена на четирите,
описани в нотариалния акт поземлени
имоти, заедно с намиращите се в тях сгради, в размер на 9 500 лв. е по-ниска от общата им данъчна
стойност, също посочена в нотариалния акт – 57 090,60 лв., и от
действителната им пазарна стойност към момента на сделката - 69 960 лв. , определена от вещото лице.
Съдът приема, че доколкото в
нотариалния акт са описани четири поземлени имота със сгради в същите и е
съобразена приложената в нотариалното дело данъчна оценка за всеки един от
имотите заедно със сградите, то въпросът дали към момента на сделка
действително са съществували и четирите описани сгради или само някои от тях,
не е от решаващо значение за изхода на правния спор. По същия начин стои и
въпросът какъв тип е била конструкцията
на описаните в нотариалния акт сгради, като се им предвид и обстоятелството, че
вещото лице е съобразило подадени след процесната сделка декларации от името на
купувача на имотите.
Посочената
в нотариалния акт от 07.11.2012 г. обща продажна цена на недвижимите имоти се
явява приблизително седем пъти по-ниска от тяхната действителна пазарна стойност към
момента на сделката. Независимо от така установената нееквивалентност на престациите в случая, съдът приема, че същата не може
да се възприеме като значителна и обуславяща практически нулева насрещна
престация. В тази връзка следва да се има предвид, че дори ако по различни
житейски или стопански причини едната страна по договора, в случая продавачите,
е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да
обоснове нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави. В
конкретния случай този извод се налага и предвид близкото родство на страните по сделката - родителите
като продавачи и техния син като купувач, както и предвид установените по делото
обстоятелства, че към момента на
сделката бащата и сина са извършвали съвместно земеделска дейност, във
връзка с която е осъществена и продажбата на земеделски имоти, с оглед
осигуряване възможност на сина да получи субсидиране като млад земеделски
производител.
Предвид гореизложените съображения,
съдът приема, че в случая е налице ответна парична престация по процесната
сделка за покупко-продажба на недвижими имоти, която макар и седем пъти
по-ниска от действителната пазарна стойност на имотите, не представлява
нарушение на моралните норми, водещо до нищожност на самата сделка.
В този смисъл предявеният
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
неоснователен и подлежат на отхвърляне.
При това положение неоснователен се
явява и искът с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на ½ идеална част
от полученото по процесната сделка,
който иск също подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени сторените от тях деловодни разноски, надлежно удостоверени по делото,
а именно: в полза на ответника М.Й.Н. – 2800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 200 лв. – депозит за
вещо лице; в полза на ответника ЕТ „*** – Б. Н.“ – 3000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 400 лв.
депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Плевенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Л.П., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г.П.-С. от САК,
срещу М.Й.Н., ЕГН **********,***СТ – Б. Н.“***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на договора
за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 19, том XI, рег.№ 6727, дело
762/2012 г. от 07.11.2012 г., на нотариус
С. П.,*** действие РС-Плевен, вписан в Служба по вписванията на
07.11.2012 г. под акт № 118, том 49, дело 10212/2012 г., по отношение на
½ идеална част от описаните в нотариалния акт недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Л.П., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г.П.-С. от САК,
срещу ЕТ „*** – Б. Н.“***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД
за връщане на ½ идеална част от полученото по сделката, обективирана в
нотариален акт № 19, том XI, рег.№ 6727, дело 762/2012 г. от 07.11.2012 г., на
нотариус С. П.,*** действие РС-Плевен,
вписан в Служба по вписванията на 07.11.2012 г. под акт № 118, том 49, дело
10212/2012 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Л.П., с ЕГН **********, да заплати на М.Й. ***, ЕГН **********, сумата 3000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща направените от него деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Л.П., с ЕГН **********, да заплати на ЕТ „*** – Б. Н.“***,
ЕИК ***, сумата 3400 лв. /три хиляди и четиристотин лева/, представляваща
направените от него деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: