Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен, 18.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 17.06.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева , като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.
д. №7346 по описа за 2019 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК вр. чл.143 ал.2 от СК.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Б.Т.Т.,
ЕГН **********,***, като баща и законен представител на малолетното дете ***,
ЕГН********** против Д.Ц.Д., ЕГН********** ***, с която е предявен иск на
основание чл.127 ал.2 от СК. Твърди се, че през време на съвместното
съжителство с ответницата се родил синът им ***, роден на *** г. След раждането
му се установили да живеят в дома на родителите му в гр.Плевен и до навършване
на една годинка на детето го отглеждали съвместно, за което помагала и майката
на ищеца. Ищецът заминал да работи в ***, където получавал добро заплащане. В
България се прибирал на всеки 4-5 месеца, понякога и по-често в зависимост от
ангажиментите в работата. През време на отсъствието си изпращал значителни суми
за издръжката и гледането на детето и майката, а при идването си в България
заварвал натрупани суми от сметки за консумативи, които погасявал. Купувал на
детето облекло, обувки, но му правил впечатление, че външният му вид е доста
неглижиран - захабени дрехи с петна по тях. Редовно се опитвал да осъществява
видеовръзка с детето, но майката умишлено препятствала това. Заявява, че
приятели и познати му казвали, че често виждат майката да посещава заведения,
придружена от детето; държи го до късно, което пречи за нормалния му отдих и
почивка, а обстановката и обкръжението са неподходящи за дете на такава
възраст. Ответницата започнала работа, със съдействие на ищеца, но работното й
време било такова,че се налагало да води детето на детска градина преди 6 ч.
сутрин и да го прибира след 19ч. Обикновено детето оставало при баба си в гр. ***
и именно тя го води и взема от градината, след което детето остава до 8 -8.30
вечер при нея, едва след това майката го прибира при себе си, а в повечето
случаи остава при бабата. Твърди, че през свободното време майката се
забавлява, без детето; ходила на море отново без него и на практика детето се отглежда от нейни
роднини.
Твърди, че понастоящем ответницата
заживяла на съпружески начала с мъж от ромски произход в гр. *** и е взела със
себе си детето. Заявява, че този човек е нервен, сприхав и невъздържан, както и
че му е нанесъл побой, за което има
издадено медицинско свидетелство, което прилага по делото. Твърди, че
детето му е в риск и това наложило
спешното му прибиране в България, тъй като счита, че детето живее в среда,
която оказва негативно въздействие върху възпитанието и отглеждането му.
Ищецът твърди, че детето е много
привързано към него, като счита, че именно той
е родителят, който ще се грижи по-добре за него и следва да упражнява
родителски права с произтичащите от това последици, за което е сезирал съда с надлежно искане.
В срок е депозиран писмен отговор, с
който искът се оспорва.
Предявен е и насрещен иск на
основание чл.127 ал.2 от СК, с искане за определяне на привременни мерки.
Ответницата твърди, че през време на фактическото й съжителство с ищеца същият
не полагал никакви грижи за нея и
детето, не работил и не ги осигурявал финансово. Държал се грубо с нея и често
била подлагана на физически и психически тормоз от него, вкл. в присъствие на
детето. Заявява, че е добра майка и отглежда и възпитава детето си както
трябва, поради което прави искане тя да упражнява родителските права с
произтичащите от това последици.
Постъпил е отговор по предявения
насрещен иск, като същият се оспорва.
Съдът се е произнесъл по направеното
от ответната страна искане за определяне на привременни мерки, като е уважил в
тази връзка искането на майката на детето.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се
представлява от адв.Й.Х., която поддържа иска и навежда доводи в представена по
делото писмена защита.
В о.с.з. ответницата се явява лично, представлява
се от адв.Л.Г., който оспорва иска и поддържа предявения насрещен от страна на
ответницата. Не представя писмена защита.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и след
като взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО
по делото, е че страните са родители на малолетното дете ***, което към момента
все още не е навършило 4-годишна възраст. Не е спорно, че детето е еднакво
привързано и към майка си, и към баща си. Установява се, че първоначално
живеели в дома на родителите на ищеца в гр.Плевен, където отглеждали
малолетното дете, с помощта на родителите на му. Т.к. и двамата били
безработни, ищецът се възползвал от възможността да замине да работи в ***,
където успявал да заработва достатъчно висок месечен доход и по този начин
издържал семейството си. В тази връзка не е спорно, че то било добре финансово
подсигурено. Някъде през 2018год. ответницата Д.Д. заявила, че желае да развива
собствен бизнес, поради което със съгласието и отново с финансовата помощ на
ищеца, регистрирала фирма и започнала да продава в т.нар. *** в гр.***, където
живеят нейните близки - баща и баба по бащина линия, чичо. През този период
основни грижи за малолетния *** полагала неговата прабаба /баба на ответницата
по бащина линия - св.***/ като детето започнало да посещава първоначално ясла,
а впоследствие детска градина в гр.***. По това време ищецът все още работил в ***,
а на близките на ответницата, помагащи й за грижите за детето, направило
впечатление, че тя го пренебрегва заради възможността сама да се забавлява; не
ползвала нито отпуск, нито болничен, когато то било болно /а това се случвало
често/ и разчитала изцяло на грижите на прабабата за него, както и на бабата по
бащина линия. За близките й станало ясно, че ответницата започнала да се среща
със свидетеля ***, с когото сформирала интимна връзка, за което научил по-късно
и ищецът. Ответницата внезапно и без обяснения напуснала ищеца, като взела
детето и отишла да живее при приятеля си в жилище в гр.***, собственост на
негова близка роднина. По преценка на нейните близки, тази връзка на
ответницата със *** била безперспективна за нея и за детето, т.к. двамата
нямали собствено жилище; по техни наблюдения майката на *** не приемала нито Д.,
нито сина й ***, случвало се на няколко пъти
Д. да бъде гонена от съвместно обитаваното жилище със *** поради
скандали и неразбирателства, при
което обикновено търсела помощта и отивала при майка си – свидетелката ***. След
това обаче отново се завръщала с детето при ***. Отново по преценка на близките
й тя не полагала и достатъчно и адекватни грижи за малолетния ***, т.к. според
вижданията им и наблюденията, които имали детето не се чувствало добре в новата
си семейна среда, не било нито добре нахранено, нито имало режим за хранене,
спане и често било водено от майка си по заведения до късно през нощта. Поради
тази причина, а не заради етническия произход на приятеля й, семейството й се
отдръпнало от нея до степен, че баща й сменил ключалките на жилището, за да не
може тя да има достъп до него и след като имал разговор с нея й заявил, че не
желае повече да има нищо общо с нея, не желае да я вижда. Такова отношение има
към нея и неговият брат - чичо на ответницата, с когото баба й живее в едно
домакинство. С ответницата поддържали връзка майка й, както и баба й ***, която
не могла с лека ръка да се отрече от внучката си, т.к. е изключително силно
привързана към него и което на практика отглеждала основно тя до момента на
сформиране на съжителство между внучката й и ***. След като ищецът се завърнал
в страната, потърсил ответницата и детето си, като отношенията им силно се
влошили, били твърде обтегнати, стигнало се до сериозен конфликт между тях, в
резултат на който имало размяна на физическа сила между него и ***, за което ищецът
се е освидетелствал. Впоследствие ответницата
и детето отишли да живеят в къща на бабата и дядото на *** в гр.***, находяща
се в непосредствена близост до ромската махала. През този период и с оглед
определения режим на лични отношения на ищеца и детето по привременните мерки,
детето се виждало с дядо си по майчина линия именно в периода, когато ищецът го
взимал при себе си, т.к. св.*** не контактува изобщо с дъщеря си.
По делото са разпитани
две групи свидетели, съответно посочени от едната и от другата страна. В случая
обаче не може да не се отбележи, че
свидетелите, посочени от ищеца са именно най-близките роднини на
ответницата – нейният баща, майка и баба по бащина линия, които свидетелстват
казано общо в негова полза – от гл.т. на оценката на родителските му качества, загриженост,
способност да отглежда и възпитава детето ***; да му осигурява необходимата
адекватна семейна среда, в която то да расте спокойно, да бъде добре нахранено,
сложено навреме да спи, да е отпочинало и същевременно да му се обръща внимание
откъм неговото интелектуално според възрастта развитие -да му се четат книжки,
да познава цветовете, да познава цифри и т.н. Понастоящем ищецът се е установил
в страната, т.к. желае да полага пряко грижи за сина си и има финансова
обезпеченост за това. Ответницата първоначално заявява, че работи, като
представя трудов договор/неподписан/, но впоследствие се установява, че не
работи за този работодател. Твърди също така, че с приятеля си възнамеряват да
отварят хранителен магазин в гр.***, посредством което да изкарват средства.
Това им намерение и факта, че е са наели помещение вече, не е спорен факт между
страните, но е сигурно, че към момента
ответницата разчита изцяло на финансовата подкрепа на приятеля си, който по
принцип се занимава с ремонт на коли и ползва гараж, собственост на свидетеля ***,
с който работят заедно.
След съвкупната преценка на доказателствата
по делото за съда се налага извод, че предявеният от ищеца иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен. Предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. В производството по привременните мерки
родителските права са предоставени на майката на детето, но в хода на същинското
разглеждане на делото и въз основа на събраните доказателства, непосредствено
изслушване на страните, се налага извод, че в интерес на детето е то да се
отглежда и възпитава от неговия баща - ищецът по делото. От показанията на св.***/баба
на ответницата/ се установява : че още докато съжителствали заедно страните,
ответницата все търсила повод да отиде някъде сама, без детето си и без
съжителя си /ищецът/.Ясно било, че отношенията й с последния не били съвсем
наред. Впоследствие обаче, когато родителите на детето се разделили, ответницата,
която взела детето със себе си, го оставила основно на грижите на свидетелката ***;
прибирала го твърде късно от дома й – след 22,00часа след множество настояване
и прозвънявания, като често го водила със себе си по заведения, което станало
достояние на съграждани, които се възмущавали от това и го казвали на бабата на
детето. От показанията на свидетелката *** се установява, че дори когато детето
било с висока температура, звъняла на ответницата
три пъти, но не успяла да се свърже с нея, т.к. последната не й връщала
обаждане. Установява се, че се принудила да вика за помощ майката на ищеца,
която е акушерка, и независимо от късния час, веднага се отзовала и помогнала за
справяне със ситуацията. От показанията й се установява, че когато детето било
болно ответницата заявявала, че не може да отсъства от работа и го оставяла на
нейните грижи, но същевременно, за да отиде на
море със *** безпроблемно взела отпуск и не била на ***-та. От
показанията на свидетелката се установява, че след като ответницата се събрала
да живее със *** детето коренно се променило - отслабнало, станало нервно,
неспокойно и както тя го характеризира – „дете - скитник“. Свидетелката твърди,
че ответницата не е в добри отношения с майката на ***; че в апартамента, в
който първоначално живели / който е посетен от социалните служители/ вече няма
ток поради неплатени сметки и затова се преместили със *** при неговата баба и
дядо, в тяхната къща. От показанията й се установява, че имало нередки случаи, в които внучката й се е
чувствала некомфортно в новата си среда и се е срещала с нея. В тези случаи
детето било неспокойно и според
наблюденията й – гладно, ответницата също била много отслабнала и дори се
наложило да ходи на изследвания. Често св.*** пращала храна на внучката си и на
правнука си, т.к. и било жал за тях, но вършела това тайно от синовете си,
които не били съгласни с начина на живот, който води понастоящем ответницата.
От показанията й се установява, че поддържа връзка с Д., детето и ***, но
поддържа такава и с ищеца, който по нейна молба води детето при нея, когато
има право на лични контакти. От
показанията й се установява, че когато детето е при баща си и е имало по-дълъг
престой при него/ за какъвто престой страните не спорят, то се променило изцяло
в положителна насока – спокойно, усмихнато, отпочинало. От показанията й се
установява, че когато детето пребивава с майка си и е в понастоящем сегашната й
среда, то не е добре нахранено, не си ляга навреме; с него не се занимават да
му четат книжки, а по негови думи и по това, което показва при общуване - със ***
се борят. В заключение свидетелката заявява,
че детето ще се гледа много по-добре и
ще бъде в подходящата за него среда именно при бащата - ищецът по делото. От
показанията на св.*** /баща на ответницата/ и от цялостното му поведение и излъчване в залата се обосновава извод, че
този човек е крайно възмутен от поведението на дъщеря си, от взетите от нея
решения за живота й и за този на детето, от мирогледа и и от плановете й за бъдещето. От показанията
му се установява, че след като провел разговор с ответницата за причините да
напусне ищеца и съвместно обитаваното от тях жилище, след като чул аргументите й,
които не приема за логични и нормални, й съобщил, че прекратява всякаква връзка
с нея/не и с детето/. От показанията му се установява, че ищецът изцяло
подсигурил финансово и нея, и детето; полагал необходимите грижи за семейството
си - така, че нищо да не им липсва, изцяло издържал ответницата още докато била
студентка, като семейството им разчитало на помощта на всички близки – и по
бащина линия на детето, и по майчина. От показанията му се установява, че
ответницата, детето и *** се преместили да живеят в къщата на неговите баба и дядо,
т.к. в предходното обитавано от тях жилище няма ток и там не се живее нормално.
Свидетелят твърди, че детето *** не води нормален начин на живот, за него
ответницата не полага никакви грижи, използва го за „разменна монета“ и само
чака изгодна възможност да го предостави на грижите на някой друг, който да го
гледа. От показанията му се установява, че редовно детето е гледано от неговата майка и от тяхна друга
близка. Твърди, че дъщеря му е безотговорна
спрямо детето; че за случая, когато то било с висока температура, била неоткриваема,
а същевременно получили информация чрез снимки по телефон, че е в *** в
гр.Плевен с някакъв мъж, което
впоследствие тя отрекла. Твърди, че къщата, в която понастоящем живее
ответницата е бедна, оскъдна и заявява, че малолетният *** се отглежда по-добре
и се чувства много по-добре при баща си, който полага необходимите грижи за
него, при това със желание. От показанията на св.*** /майка на ответницата/ се
установява, че неколкократно ответницата
била гонена от жилището, в което живее със *** и е ходила при нея, заедно с
детето. Твърди дори, че ответницата била
и физически малтретирана, като в тази връзка
тя я предупредила, че веднъж случило си , това ще бъде повторено.
Твърди, че ответницата „много лъже“ и само й заявявала „споко,мамче“. Твърдяла,
че нещата между тях се оправили и отново
се връщала при ***. От показанията й се установява, че наскоро имала голям скандал с ответницата, т.к.
в един от случаите, когато я приютила
/след като била изгонена/ си мислила, че се е откъснала от тази среда, давала й
пари и мислила, че излиза с приятелка, докато впоследствие разбрала, че тя
отново се е върнала при приятеля си. От показанията й се установява, че се
скарали, т.к. ответницата се прибрала след полунощ с детето, което тя не намира
за нормално и счита, че е във вреда на детето. От показанията й се установява, че
вече детето е спокойно, докато преди ритало печките, стъклата, боксирало се. В
заключение свидетелката категорично заявява, че детето ще се отглежда много
по-добре и ще се чувства много по-добре
при баща си – ищецът по делото.
От показанията на
посочените от ответната страна свидетели –***, *** и *** - се установява, че
няма никакви проблеми между ответницата и ***, респ. тя не е в обтегнати отношения
с неговата майка. Причината, поради която напуснали апартамента в гр.*** и се установили да
живеят в къщата на неговите баба и дядо била, че взели на детето куче, към което то било много
привързано. Св.*** твърди,че работи и изкарва средства, за да осигурява прехраната
и издръжката на него, на ответницата и на нейното дете, което приема много
добре. От показанията на св.*** и *** се установява, че детето се чувства много
добре, когато е в обкръжението на ***, който полага такива грижи за него сякаш
е негово родно дете.
Съдът кредитира показанията и на двете
групи свидетели, които са несъмнено заинтересовани от изхода на делото. Няма
причина обаче, поради която съдът да приеме да следва да не кредитира
показанията на който и да било от тях,
независимо от проведената между свидетелите *** и *** очна ставка - последната
касае изясняване на техни твърдения, които може да се окачествят като
несъществени за спорния предмет на делото. Основното е, че от показанията на
свидетелите, разгледани във вр. с всички останали доказателства и с доводите на
страните, изслушването им лично в о.с.з., се налага извод, че в интерес на детето
е именно ищецът занапред да упражнява родителските права с произтичащите от
това последици. Следва да се отчете, че разликата във възрастта на родителите на детето е значителна - 21-години
разлика във възрастта, което само по себе си не е от първостепенно значение. В
случая обаче се обосновава извод, че
ищецът е значително с повече житейски опит от ответницата, може да бъде
посочен като по-отговорният родител, съобразяващ се с нуждите и интересите на детето съобразно все още твърде
невръстната му възраст. Ответницата е на 25 години, като от показанията на
нейните роднини и данните по делото се установява, че майчинството за нея не е
било очаквано и желано, че грижата за детето /вкл. когато то е било бебе/ е било тежест за нея. Понастоящем
средата, която ищецът предлага и
осигурява за детето е в пъти по-добра от
тази, която ответницата е осигурила. Впрочем следва да се отбележи, че всъщност не е налице каквато и да било
яснота по този въпрос, т.к. тя е
анкетирана, заедно с детето и
съжителя й, когато са обитавали
апартамента в гр.***. Понастоящем / този факт не е известен на социалната
служба видно от изслушването на соц. служител В.П./ ответницата, заедно с
детето и приятеля й обитават къща на бабата и дядото на ***. Този дом не е
посещаван от социалната служба и не е извършено анкетиране на останалите
членове на домакинството. Мотивът, че ответницата и *** са се преместили в
тази къща заради взето на детето куче не звучи нито особено сериозно, нито логично - съобразено с установеното по делото
относно семейството, разбиранията им и т.н. По всяка вероятност изложената
версия е твърде съмнителна, още повече, че въпросното куче би могло да бъде
отглеждано в къща с двор на близки,
които детето да посещава ежедневно, при все, че населеното място не е голямо, а
същевременно то, майката и съжителят й да продължат да живеят в апартамент, за
който социалната служба е проучила, че е добре обзаведен, с достатъчно стаи и
пространство за самото дете. Същевременно, от показанията на св.*** се
установява, че къщата, в която понастоящем живеят е малка, като той,
ответницата и детето ползват една стая, в която и спят. Или, към момента на
провеждане на последното заседание, социалната служба няма представа нито къде
точно живее детето, нито при какви условия. Същевременно ищецът живее в
жилището на своите родители, което разполага с всичко необходимо за
отглеждането на детето, разчита напълно на тяхната подкрепа при необходимост.
Свидетелите, посочени от ищеца, освен че са най-близките роднини на
ответницата, от една страна с горчивина, но от друга с пълна убеденост и
отговорност заявяват, че бащата на детето *** е по-добрият, по-отговорният
родител, който ще му осигури необходимата семейна среда за неговото правилно
развитие и възпитание. Същите, сравнени със свидетелите, посочени от
ответницата / на възраст съответно 21, 29 и 19години/ имат по-пълна представа
за качествата на всяка от страните и правят своите изводи на базата на
значителен житейски опит, който имат, сравнен с липсата на такъв на свидетелите
на ответната страна. Съдът, при постановяване на решението си, взе предвид и
заключението на ВЛ А.Р., от което се установява, че детето е в еднаква степен
привързано и към бащата, и към майката; изпитва обич и към двамата. В обстоятелствената
част ВЛ е отразило, че при разговор с детето, то е показало, че има много общи
и хубави спомени с баба си и дядо си по бащина линия и има желани преживявания с тях, излъчвало е
емоционална ведрост и си е спомняло за тях с видимо удоволствие. Докато за
съжителя на ответницата детето е дало оскъдна информация, будеща тревога.
Детето е говорило, излъчвайки видимо напрежение и страх : „*** бързо кара
колата“, „карат се“, “викат“. За нуждите на експертизата ответницата е
споделила, че *** е „малко избухлив“, но грижовен към нея и детето. По извършената специална методика
при анкетирането на детето то е дало
отговори, които не сочат между него и *** да има трайна близост. ВЛ е дало
заключение, че съжителят на майката не желае да изпълнява ролята на баща на
детето, което би било проблем при трайното
решение на ответницата да съжителства с него. ВЛ е посочило в
заключението си, че фактите за съжителя на майката са смущаващи, както и че
детето говори за случаи, в които е било с майка си и приятеля й, с видими тревожност и страх. В
заключение ВЛ е посочило, че е необходимо детето да бъде предпазено от попадане
в травмираща го среда и да му бъде осигурена
спокойна, подкрепяща и ясна структура, среда, в която то да се чувства
защитено, спокойно, прието и обичано. Средата трябва да има интелектуален,
емоционален и социален капацитет, за да удовлетворява неговите потребности на
адекватно високо за възрастта и потенциала му ниво.
Съдът приема, че
понастоящем такава среда му осигурява само ищецът, поради което следва да
уважи иска му и той следва да упражнява
родителските права спрямо детето. Следва да се определи и местоживеене на
детето по местоживеенето на ищеца.
По отношение режим на
личните отношения между майката и детето: въпреки понастоящем твърде
обтегнати отношения между родителите на детето, ищецът не заявява да има
някакви особени притеснения за времето, през което детето ще контактува с майка
си. От друга страна, не е ясно понастоящем
къде точно и при какви условия живее ответницата. Ето защо съдът приема, че
следва да определи режим на лични отношения на майката и детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване по местоживеенето
на майката, от 10,00часа в събота до 18,00часа в неделя през летния сезон, а
през останалите сезони от 10,00часа в събота до 16,00часа в неделя, както и
един месец през лятото, несъвпадащ с ползван от майката платен годишен отпуск.
По отношение
претендираната издръжка: в случая и двамата родители са в трудоспособна
възраст и дължат издръжка на малолетното си дете, което задължение е безусловно
до навършване на пълнолетието му. Ищецът в момента е прекъснал работа, т.к. е
полагал труд в чужбина, но е достатъчно финансово обезпечен. Ответницата не
работи, разчита изцяло на средствата, които осигурява съжителят й ***. Същевременно
тя е в млада възраст, а има и твърдения, че предстои да развиват заедно с
приятеля й частен бизнес. И двамата родители, предявявайки всеки иска си,
претендира заплащане на месечна издръжка в размер 200лв. Детето е на почти 4
години, все още е във възраст, в която сравнително често се налага подмяната на
обувки и облекло. Има данни по делото, че то няма нужда от издръжка, извън обичайната,
но същевременно често боледува, за което несъмнено е нужно закупуване на
лекарства, посещения при лекар и т.н., което е свързано с отделяне на средства.
При това положение съдът приема, че следва да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете ***
издръжка в искания от ищеца размер /каквато и тя намира за необходима/ -200лв.,
считано от датата на постановяване на решението /както е поискано и от ищеца в
исковата молба/. До този момент има определена издръжка по искането за
определяне на привременни мерки. Останалата част от средствата за издръжката на
детето следва да се осигуряват от ищеца, който /както и ответницата/ няма
задължение за издръжка към други лица.
Предявеният от
ответницата насрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото направените от
ответницата разноски следва да останат за нейна сметка. Същата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер –
550лв. /за държавна такса, адвокатски хонорар и хонорар за вещо лице/.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна
такса върху размера на присъдената издръжка в размер 288лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127 ал.2 от СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете ***, ЕГН**********
на бащата Б.Т.Т., ЕГН ********** ***, като на майката Д.Ц.Д., ЕГН********** ***,
съдебен адрес:***.***, адв.Л.Г. от ПлАК, ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с детето,
както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с приспиване по местоживеенето на майката, от 10,00часа в
събота до 18,00часа в неделя през летния сезон, а през останалите сезони от
10,00часа в събота до 16,00часа в неделя, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с ползван от майката платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето ***, ЕГН********** по
местоживеенето на неговия баща Б.Т.Т., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
на основание чл.143 ал.2 от СК Д.Ц.Д., ЕГН********** ***, съдебен адрес:***.***, адв.Л.Г. от ПлАК, ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете ***, ЕГН**********, чрез бащата Б.Т.Т., ЕГН ********** ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер 200лв., считано от дата на постановяване на решението
-18.07.2020год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й.
ОСЪЖДА на
основание чл.71 от ГПК Д.Ц.Д., ЕГН********** ***, съдебен адрес:***.***, адв.Л.Г.
от ПлАК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд държавна такса върху размера на присъдената издръжка - 288лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Ц.Д.,
ЕГН********** ***, съдебен адрес:***.***, адв.Л.Г. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, разноски по делото в общ размер 550лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ц.Д., ЕГН**********
***, съдебен адрес:***.***, адв.Л.Г. от ПлАК, против Б.Т.Т., ЕГН ********** ***,
НАСРЕЩЕН ИСК на основание чл.127 ал.2 от СК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: