Решение по дело №1151/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 124
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия: Красимира Дончева
Дело: 20195500601151
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 124                                         06.08.2019 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 10 юли                                                                                      Година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

СЕКРЕТАР И.Г.

ПРОКУРОР МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1151 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 6 от 23.04.2019 г., постановена по НОХД № 149/2018 г. по описа на Районен съд – Раднево подсъдимият Ж.Р.Ж., ЕГН ********** е признат за невинен в това, че на 18.02.2018 г. в гр. Р. по хулигански подбуди причинил на И.Ж.И. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна прострелна рана в предната горна трета на дясната предмишница, засягаща кожата и подкожието, причинила му разстройство на здравето извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца.

Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наложено на подсъдимия Ж. наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, наложено му по НОХД № 7/2018 г. на РС - Раднево.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено наказанията „лишаване от свобода“ да се изтърпят при първоначален „Общ“ режим.

Подсъдимият Ж. е осъден да заплати на И.Ж.И. обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до изплащането им, като иска в останалата му част до размер на 5000 лева е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият Ж. е осъден да заплати на гражданския ищец И.Ж.И. направените от него разноските за адвокат в размер на 500 лв..

В тежест на подсъдимия са възложени: държавната такса върху уважения размер на гражданския иск - 80 лв., разноските, направени в хода на досъдебното производство, в размер на сумата от 178,74 лв., които да заплати по сметка на ОД на МВР - Стара Загора и разноските, направени в хода на съдебното производство, в размер на 92,44 лв., които да заплати по сметка на РС - Раднево.

 С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

 

В срока по чл. 319 от НПК  срещу посочената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Ж.Р.Ж. чрез защитника му адв. С.М..

 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият Ж. да бъде оправдан.

Постъпили са писмени допълнителни изложения към въззивната жалба, в които се развиват пространни съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Формулирано е и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и от защитника му.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

Обжалваната присъда е постановена при допуснато съществено и  отстранимо нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Въззивният съд намира за основателни наведените в жалбата и развити в допълненията към нея оплаквания за постановяване на атакуваната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при събирането и анализа на доказателствата и при изграждане на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, както и за постановяването й при липсата на мотиви, с оглед многобройните противоречия, неясноти и предположения в изготвените такива.

Към постановената по делото Присъда № 6 от 23.04.2019 г. съдията-докладчик е изготвил пространни мотиви, които обаче са неясни и противоречиви както относно приетото за установено от фактическа страна, така и относно правната квалификация на деянието, а също и в частта им, касаеща анализа на доказателствата по делото. Към инкриминираното събитие, което се е случило за кратко време, в мотивите са изложени факти и обстоятелства, които нямат отношение към същността на инцидента, нито допринасят за неговото изясняване, а напротив – внасят неяснота и объркване относно случилото се на инкриминираната дата 18.02.2018 г., включително и относно точното време на извършване на деянието по обвинението. Така например, на стр.2, абзац последен от мотивите съдът е посочил, че случилото се е „на 18.02.2018 г. в обедните часове, около 11 – 12 часа обедно време…“; на стр.3, абзац първи, че случилото се е „след 12 часа на обяд“; а в абзац трети на стр.3 е посочено, че „травматичното увреждане от прострелването е получено около 14,30 часа“.

В така изготвените мотиви съдът многократно си служи с предположения, вероятности, възможности и житейски разсъждения от рода на „… с оглед степените на възможност…“, „… по-силна степен на кредитиране на показанията на свидетеля …“, „… безсмислено от наказателна гледна точка …“, „… за съда е непонятно как подсъдимият би могъл да вижда куче на 50 метра разстояние и да се цели в него, а да не вижда намиращите се до кучето хора…“, „Не е известно на съдията-докладчик кучето да е с огромни размери, а посочените хора с минималистични такива, което води на нелогичност в защитната теза.“ и много други, които нямат отношение нито по фактите, нито по правото, но пък водят до една неубедителност и неяснота относно приетото за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателства е формирана волята на съда. От така изготвените мотиви, изобилстващи от противоречия по фактическата и правна страна на деянието, не може да бъде проследен процеса на формиране на вътрешно убеждение на съда, а от там и да бъде проверена обосноваността и правилността на постановената присъда. Изложените пороци при формиране на волята на съда са довели до постановяване на присъдата при липсата на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, явяващо се съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяната й. Тъй като това процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Въззивният съд намира, че само за пълнота на изложението следва да посочи, че са допуснати и множество нарушения при събирането и проверката на доказателствата, довели до нарушаване на процесуалните права на страните по делото. В мотивите съдът се позовава на съдебно-техническа експертиза, а такава не е била назначавана и изготвяна нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие;  като веществено доказателство по делото е била приобщена 1 бр. сачма, която в хода на съдебното следствие не е била предявена по предвидения процесуален ред; подсъдимият е дал обяснения, които не са обсъдени от съда. Липсва изложена ясна позиция на съда по отношение на свидетелските показания - кои от тях кредитира с доверие, и кои не и какви са съображенията му за това. Наред с това съдът е постановил присъдата и при непълнота на доказателствата, като е пренебрегнал служебното начало и не е допуснал и разпитал в качеството на свидетели по делото полицейските служители, посетили дома на пострадалия И.И. непосредствено след събитието /имената им на л.31 от ДП/, показанията на които биха допринесли за изясняване на обективната истина по случая.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че атакуваната присъда е постановена при допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, поради което и на основание чл.335, ал.2 от НПК следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Присъда № 6 от 23.04.2019 г., постановена по НОХД № 149/2018 г. по описа на Районен съд – Раднево.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                       

 

 

                                                                                          2.