ОПРЕДЕЛЕНИЕ
22.04.2025г., град София
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI - 3 състав, в закрито зaседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 179/2021г., намира производството по предявените искове за недопустимо.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за цесия от 10.07.2007 година е придобил вземанията на лизингодателя –
Арвекс АД срещу ответника /с предишно
наименование - Български държавни железници ЕАД/ по договор за лизинг от
02.06.2007 г. Твърди, че лизингодателят в изпълнение на задълженията си по
договора е предал на Български държавни железници ЕАД вагоните, предмет на
договора /90 бр. второкласни безкупейни пътнически вагони втора употреба и до
10 бр. купейни пътнически вагони/, като същевременно твърди и собствеността
върху вагоните да е преминала върху първия ответник, срещу което е дължима
цената, съобразно погасителни планове, неразделна част от договора - съгласно
чл. 8 от Договора, собствеността върху всеки вагон преминава от Лизингодателя
върху Лизингополучателя в пункта на приемането му във ФР Германия, в момента на
подписването на Приемо-предавателен протокол за предаване на вагона и
прехвърляне на собствеността по чл. 2 от Договора /като твърди протоколи да се
подписани на 11.07.2007г., 27.08.2007г., 11.10.2007
година и 25.10.2007г./. Сочи, че вагоните са приети без забележки. Твърди, че
между ищеца и първия ответник е сключено споразумение от 28.12.2012 година, с
което е постигнато съгласие вноските за м. 10-12.2012 година да са платими
на равни части първите 6 месеца от 2013 година, а е налице и окончателен
обобщен погасителен план– на равни месечни вноски /главница и лихва/. Твърди,
че ответникът е преустановил плащане по вноските от м. 03.2014 година, като в
настоящото производство претендира в цялост четирите вноски с падеж на 1-во
число за м. 02- 07.2016 година по чл. 4.4 от договора, както и обезщетение за
забавено плащане от падежа и върху размера на всяка вноска и до датата на
предявяване на иска. Останалите ответници сочи да са солидарни длъжници на
основание чл. 263л ТЗ и поради настъпило преобразуване на 24.05.2011 година,
чрез отделяне на имущество, както и всички ответници сочи да са потвърдили
задълженията си със споразумение от 27.02.2014 година.
Ответниците оспорват исковете,
вкл. и по размер. Оспорват да е изготвен окончателен погасителен план,
изместващ падежа на вноските. Възразяват, че както договора за лизинг, така и
договорът за цесия са нищожни – първият – като противоречащ на закона –
действащият към датата на сключването му ЗОП /нередовно обявена и проведена
процедура по ЗОП, незаконосъобразно възобновяване на процедурата, довели до
сключване на нищожен договор; нарушение на чл. 39, ал. 3 ЗОП /в приложимата
ред./; сключване на договор /на продажба
с разсрочено плащане и на комбинирани вагони/ с предмет, различен от този на
откритата обществена поръчка /договор за доставка на лизинг на 90 безкупейни и
10 купейни вагона/; нарушение на чл. 37 ЗОП – надвишаване на осигурения
финансов ресурс и чл. 26 от Правилника за прилагане на ЗОП /допуснато изменение
в обявените условия на обществената поръчка/. Сочат относителна
недействителност на договора и на основание чл. 40 ЗЗД – тъй като органният
представител на БДЖ ЕАД е сключил договора във вреда на представляваното от
него дружество. Считат и че приложими са погасителни планове № 2 и № 3, при
падежи на вноските по чл. 4, т. 4.4. от договора и т.нар. окончателен план не
може да замени погасителни планове – Приложение 2 и 3, тъй като по отношение на
измененията с него не е постигнато съгласие между страните, като промяна в
падежа на вноските не е постигната и със споразумението от 28.12.2012 година.
Евентуално сочат и че такова изменение на договорените условия е нищожна
клауза, поради противоречието й с чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./. Оспорват и да са
дължими, каквито и да е разноски по договора.
Отделно възразяват и по
отношение на договора за цесия, като твърдят, че договорът е нищожен поради
противоречие с чл. 43, ал. 1 ЗОП /поради промяна страните по него/; поради
това, че е прехвърлено бъдещо, несъществуващо към договора за цесия вземане; че
е прехвърлено непрехвърляемо по см. на чл. 21 и чл. 22 от договора от за лизинг
вземане; поради това, че цесията е с невъзможен предмет.
Оспорват периодите и размерите
на обезщетенията за забава.
В допълнителната искова молба се
пояснява, че ответниците не са сред лицата имащи право да оспорват валидността
на договора по смисъла на чл. 122и, ал. 1 ЗОП /отм./ - чрез иск или възражение,
както и че възраженията се правят след сроковете по чл. 122, ал. 3 ЗОП/ отм./.
Допълва, че договорът е сключен след законосъобразно проведена по ЗОП /отм./
процедура, решението за чието прекратяване не е било влязло в сила и поради
оттеглянето му не е породило въобще правен ефект, като в действителност
процедурата по обществената поръчка е продължила. Сочи, че няма нарушение на
чл. 39, ал. 3 ЗОП/отм./, тъй като нова процедура не е започвала, но отделно
намира, че договорът е сключен при по-ниска цена и по-добри финансови условия;
че предмет на договора е именно предметът на откритата обществена поръчка, вкл.
и обстоятелството, че е уговорено придобиване на собствеността по време на
договора, не променя характера му на договор за лизинг. Заявява и че не намира
противоречие с чл. 37 ЗОП /отм./ - договорът е сключен при осигурените
финансови ресурси и не е имало изискване за максимална цена или такъв ресурс,
както че договорената цена не надвишава оферираната от изпълнителя. Счита, че
няма нарушение на Правилника, че дори и да има нарушение в процедурата, то не
обуславя нищожност на договора. Счита чл. 40 ЗЗД за неприложим при органното
представителство. Намира и за допустимо цедирането на вземанията, като счита,
че ЗОП и ЗОП /отм./ допускат прехвърляне на вземания, а и че е валидна цесия с
бъдещо или невъзникнало вземане с оглед нормата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД.
Поддържа, че е прехвърлено само непогасената част от вземането и че цесията е
съобщена от цедента на длъжник. Поддържа и че действащият в отношенията между
страните по спора е именно окончателният погасителен план, който е и
по-благоприятен за възложителя, както и че в договора за цесия е уговорена
дължимост на изтеклите лихви, но и такси и разноски.
Производството е недопустимо по
следните причини.
С окончателно решение по търговско
дело - т.д. № 817/ 2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав, образувано по иск
на ищеца срещу Холдинг БДЖ АД, иск за заплащане на с падеж 01.05.2014 г.
в окончателен обобщен Погасителен план към Договор ЮД 57/02.06.2007 г. за
доставка на пътнически вагони между ARWEX AG и „БДЖ“ ЕАД, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, както и за суми на основание чл.86 ЗЗД. Искът е отхвърлен, поради
установена от съда нищожност на цитирания договор за доставка на вагони и
съответно – липса на цедирано вземане.
Предмет на производството по
настоящото дело са предявени осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД - за солидарно осъждане на ответниците на
други, незаплатени месечни вноски от цена, дължима разсрочено по договор,
сключен на 02.06.2007 г., вземанията за получаване на които суми са прехвърлени
в полза на ищеца по силата на договор за продажба на вземане, сключен на
10.07.2007г. и законна лихва върху тях.
Доколкото, в допълнителната
искова молба изрично е уточнено, че ответникът Холдинг БДЖ ЕАД е придобил
собствеността върху вагоните, предмет на договора от 02.06.2007 година /стр.
7-8 от ДИМ/, а и видно от чл. 8 от процесния договор от 02.06.2007 година,
собствеността върху всеки вагон преминава от лизингодателя върху лизингополучателя
в пункта на приемането му във ФР Германия, в момента на подписването на
Приемо-предавателен протокол за предаване на вагона и прехвърляне на собствеността
по чл. 2 от Договора, съдът приема, че се касае да вземания, представляващи част
от общо дължимата цена по описания договор /или това е цялото възнаграждение по
договора за финансов лизинг/, по отношение на която е уговорено разсрочено
плащане. Следователно, следва да се приеме, че процесните вземания, предвид характера
на първоначално сключения като финансов лизинг договор и с оглед, че по време
на действие на същия е настъпило прехвърляне на собствеността на движимите
вещи, са част от общо дължимата цена за придобиване на актива по договора за
лизинг, дължима на вноски с различен падеж. Следователно, вноските /вкл. тези
претендирани в настоящото производство/, предмет и на договора за цесия нямат
самостоятелен характер като периодични плащания по договор за лизинг и
конкретната хипотеза попада в приложното поле на т. 2 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2019 година, постановено по т.д. № 3/2016 година на ОСГТК на
ВКС. Според мотивите на същото, когато
между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен
частичен иск, по който делото е висящо, останалата част от вземането може да
бъде предявена в друг исков процес, като ако първоначално предявеният частичен
иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен
иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича
цялото спорно материално право. ВКС излага аргументи за това, че силата на
пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира
действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното
право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право
факти е равнозначна на несъществуване и за разликата до неговия пълен обем. С
оглед на това е прието, че в случаите, когато предмет на последващ иск за
съдебна защита е разликата /остатъка или друга част/ от вземането, се касае до
същото субективно материално право, същото вземане, но в различен обем,
различни части и предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
Като неоснователен, поради
нищожност на договора за доставка на вагони от 02.06.2007 година на основание
чл. 120а, ал. 2 ЗОП /отм./, е отхвърлен искът по т.д. № 817/ 2019 г. по описа
на СГС, ТО, VI-12 състав на ищеца срещу Холдинг БДЖ АД, до постановяване на
окончателен акт по който е било спряно настоящото производство. Ето защо,
последното, доколкото има за предмет друга част от същото вземане, произтичащо
от общия правопораждащ за цялото спорно вземане юридически факт – договорът от
02.06.2007 година, чието съществуване е отречено със СПН, се явява недопустимо.
Производството следва да се
прекрати и срещу ответниците, които не са страни по т.д. № 817/ 2019 г. по
описа на СГС, ТО, VI-12 състав, тъй като изричните твърдения в тази насока - за
последващо сключването на договора от 02.06.2007 година преобразуване и
възникване на отговорност по реда на чл. 263л ТЗ - сочат на обусловеност на
тяхната отговорност от съществуване на вземането на ищеца, произтичащо от
договора за цесия и договора за доставка на вагони от 02.06.2007 година и
ищецът не обосновава самостоятелни материални права по отношение на същите, а
ги сочи като правоприемници и солидарни длъжници в резултат на преобразуването
по реда на ТЗ.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо и
на основание чл. 130 ГПК, производството по т.д. № 179/ 2021 година по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение – 3 състав, образувано по искова
молба с вх. № 271343/29.01.2021 година.
Определението подлежи
на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: