Определение по дело №830/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 1026
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Адриана Панайотова Панайотова
Дело: 20193200500830
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р    Е    Д   Е   Л   Е   Н    И    Е

№ 1026

Гр.Добрич ,11.12.2019 година

 

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на  единадесети декември,две хиляди и деветнадесета,в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                              ЕВА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.ч.гр. дело №830 по описа за 2019 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 Производството е по чл.274 от ГПК във връзка с чл.419 ал.1 от ГПК.

           Образувано е по подадена жалба от длъжниците „***“ ООД,ЕИК ***  и  Г.С.Г., против Г.С.Г. с ЕГН- ********** ,които обжалват  инкорпорираното в Заповед №1536 от 12.08.2019 г. Разпореждане  от 12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2810/2019 г. по описа на Добрички   районен съд,В ЧАСТТА му,с която е разпоредено длъжниците „„***“ ООД,ЕИК ***  и  Г.С.Г. да заплатят на кредитора „***“АД/старо “***” АД  ЕИК ***,гр. П./ солидарно сумата от 166 600 евро ,неустойка за забава за периода 06.08.2016 до 12.07.2017 г..

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане,в обжалваната част.Сочи се,че претендираната неустойка за вреди от забава излиза извън обезщетителните си функции,противоречи на добрите нрави,поради което и е нищожна.Формулирано е искане за отмяна на разпореждането  в обжалваната част и обезсилване на изпълнителния лист в съответната част.

С депозираният отговор на частната жалба заявителят я намира за неоснователна.

Настоящият съдебен състав на Добрички  окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид данните по делото, намира следното:

Добрички районен съд е бил сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по парично вземане по договор за заем от 12.12.2014 г. в размер на 300 000 евро главница и неустойка в размер на 166 600 евро за период 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г.

Към заявлението е приложен нотариален акт за учредяване на ипотека,като обезпечение на задължението и самият договор за заем.

От него се установява,че е отпуснат заем в размер на 350 000 евро,при договорена лихва в размер на 30 % и срок за погасяване 60 месеца/ или 5 години,при една година гратисен период/.

Текста на чл. 2. 3. б /с/ от договора визира, че в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е задължение по договора /имуществено или неимуществено/ на съответния падеж, както и при предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0, 27 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва за всеки ден, считано от датата на падежа на съответното плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва, неустойка, такси и разноски. С цел избягване на съмнение неустойката по тази точка да се изчислява върху цялата непогасена сума на заема, независимо дали заемът е усвоен изцяло и се дължи независимо от издаване на счетоводни или други документи за начисляването ?.

Преди да издаде заповед за изпълнение,заповедният съд следва да направи преценка за съответствието на договора ,от който произлиза задължението,със закона и добрите нрави.

Настоящият съдебен състав , отчитайки размера на претендираното обезщетение, а именно 166 600 евро, което сравнимо в съотношение с договорената заемна сума в размер на 350 000 евро намира,че така договореното неустоечно обезщетение,явно излиза извън присъщите му обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В аспект на гореизложеното също така,следва да се отбележи, че така формулираната  неустойка не е съобразена с обема на забавеното изпълнение като при забава за една вноска от 8 750  евро/видно от погасителния план/ се дължи неустойка от 0, 14 % върху цялата непогасена главница  и върху натрупаните договорни лихви, което на годишна база/0,14 % по 360 дни/ се равнява на 50,40 %,като по този начин се стига до крайно несъответствие между неизпълнението и предвидената за него санкционна последица,до прекомерност на неустойката и  обогатяване на кредитора.

За пълнота на изложението, а и с оглед изрично наведеното от жалбоподателя възражение, следва да се посочи, че съгласно т. 3 на ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК, ВКС не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните или търговски договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. В посоченото тълкувателно решение обаче, в изречение второ на цитираната т. 3, съдът е приел, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, какъвто е и настоящия случай.

С оглед на гореизложеното,настоящият съдебен състав приема, че предвидената в договора клауза за неустойка по чл. 2. 3, букви /с/ и /d/ от представения договор за заем Бизнес кредит от 12.12.2014 г. между страните противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговарянето на неустойка за цялото непогасено вземане при предсрочна изискуемост без да се държи сметка на броя на непогасените вноски, дори и при една непогасена вноска целият кредит да се обявява за предсрочно изискуем,  излиза извън обезпечителната функция на неустойката и да не съответства с евентуалните вреди, които заемодателят ще понесе в резултат от неизпълнението,поради констатираното противоречие на клаузата за неустойката с добрите, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД , неустоечното задължение по чл. 2. 3, букви /с/ и /d/ от договора за заем,следва да се прогласи като нищожно.

Жалбата се явява основателна,поради което обжалваното разпореждане в атакуваната част следва се отмени,а издаденият изпълнителен лист,следва се обезсили,също в атакуваната част.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

 

О   П    Р    Е    Д     Е    Л    И :

 

 

          ОТМЕНЯ   Разпореждане  от 12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2810/2019 г. по описа на Добрички   районен съд,В ЧАСТТА му,с която е допуснато незабавно изпълнение срещу  длъжниците „„***“ ООД,ЕИК ***  и  Г.С.Г. да заплатят на кредитора „***“АД/старо “***” АД  ЕИК ***,гр. П./ солидарно сумата от 166 600 евро ,неустойка за забава за периода 06.08.2016 до 12.07.2017 г.. като  вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „***“АД/старо “***” АД  ЕИК ***,гр. П., с което е поискано допускане по реда на чл.418 от ГПК на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу солидарните длъжници  „„***“ ООД,ЕИК ***  и  Г.С.Г. ЕГН- ********** за сумата от 166 600 евро ,неустойка за забава за периода 06.08.2016 до 12.07.2017 г..

          ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Заповед за изпълнение №1536 от 12.08.2019 г.   по ч.гр.д. № 2810/2019 г. по описа на Добрички   районен съд  срещу солидарните длъжници „„***“ ООД,ЕИК ***  и  Г.С.Г. ЕГН- **********

изпълнителен лист ,В ЧАСТТА му, за сумата от 166 600 евро ,неустойка за забава за периода 06.08.2016 до 12.07.2017 г..

         Определението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 2 (ред. след изм., обн. - ДВ, бр. 100/2010г.) ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.