МОТИВИ към Решение №2*/01.04.2019г. по АНД №*/2018г. по
описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание В.П.Д.
ЕГН: ********** - за това, че „На
неустановен ден през периода 26.07.2016 - 28.07.216 година в град Плевен,
Плевенска област, на ул. „В.А.” №* /детска площадка/, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил закани, че ще ги
простреля и възпроизвел неустановин брой изстрели с газово-сигнален пистолет
марка „*” с фабричен номер * срещу група лица, между които непълнолетния К.Г. ***.
– престъпление по чл.325, ал.І от Наказателния кодекс на Република България“.
В хода на
съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована, не
изпраща представител.
Обвиняемият В.Д.,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за
виновен и дава обяснения в подкрепа на собствена теза за случилото се. Пледира
за справедливост. Упълномощеният защитник счита, че не са налице нито
обективните, нито – субективни признаци на престъпление по чл.325 ал.1 НК,
пледира обвиняемият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Съдът обсъди
задълбочено събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, вследствие на което, намира за установено следното:
В.П.Д.
е роден на *** ***, *, *, със средно-техническо образование, разведен, не
работи - пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият
живее в жилищния блок на посочения по-горе адрес. През пролетта и лятото на
2016г., в близост до жилищния блок имало детска площадка, на която започнали
редовно да се събират непълнолетни лица, сред които и свидетелите
К.Д.Н., М.П.П., Н.М.М., Д.Ш.К., Б.В.Б., М.М.А., В.В.К., Б.Л.Б., Е.Я.К., К.Г.Г. ЕГН:
**********. Подрастващите се събирали на детската площадка както през светлата
част на денонощието, така и в по-късните часове. Слушали музика, играели карти,
пушели, консумирали семки и плюели по земята, говорели високо, играели футбол и
волейбол. Цялостното им поведение създавало напрегната обстановка в жилищния
район и особено – за живущите непосредствено до детската площадка, в блока на
адрес „В.А.“ № *. Специално за живущите на първия етаж /сред които бил и
обвиняемият Д./, неудобствата били най-силно изразени, тъй като виковете на
непълнолетните се чували силно, а отправените бележки не давали необходимия
резултат. С течение на времето, през лятото на 2016г. започнали да зачестяват
конфликтните ситуации между живущите и подрастващите; имало случай на счупен
прозорец с топка на първия етаж, забити клечки в патрона на гаражната врата на Д.,
отправяни от страна на тийнейджърите обидни и вулгарни думи и изрази спрямо
възрастни хора от блока и прочие. Зачестили сигналите от страна на живущи пред
полицейските органи, но въпреки това, проблемът оставал неразрешен.
Самият В.Д.
неколкократно търсил съдействие от полицейските органи във връзка с хвърлени
камъни по вратата на гаража му, шумно поведение на подрастващите, включително –
за нарушаване на нощната тишина. Както обаче беше споменато, въпреки подаваните
сигнали, проблемът с поведението на непълнолетните в района, продължавал да
съществува. На неустановен ден през месец юли 2016г. до 28.07.2016г., късно
вечерта, Д. гледал футболен мач. Възприел, че някой хвърля камъчета по
остъклението на дома му и отдал тази проява на находящите се в близост до
терасата му непълнолетни. Тъй като била тъмната част на денонощието и
обвиняемият бил сам, решил да се защити: взел собствения си газово-сигнален пистолет „*“ калибър 8
мм с № * и произвел няколко изстрела във въздуха. Непълнолетните, които се
намирали наблизо, се изплашили и разбягали.
На
28.07.2016г. в ПЪРВО РУМВР – ПЛЕВЕН се явил свидетелят К.Г.Г.
ЕГН: **********. Срещнал се със свидетелката М.Х.Т. – ИДПС и й разказал, че е
прострелян от страна на обвиняемия Д.. Предал доброволно на С.Т. 2 броя гилзи,
за което бил съставен нарочен протокол. На свой ред, С.Т. уведомила за случая
ръководството си. След извършена предварителна проверка, с Постановление от
14.12.2016г. било образувано досъдебно производство №Д – 2434/2016г. по описа
на РП – ПЛЕВЕН. В хода на разследването, в качеството на обвиняем бил привлечен
В.П.Д. ЕГН: ********** – за престъпление по чл.325 ал.1 НК.
Приетата от
Съда фактическа обстановка се установява по убедителен начин от следните
доказателствени материали:
-
обяснения но обвиняемия В.Д., дадени в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие;
-
показания на свидетелите С.Т.А. /дадени в
досъдебното производство и дадени в хода на по АНД */*г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН/, В. Л.Д. /дадени в досъдебното производство и дадени в хода на по АНД */*г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН/, В.Л.Д. /дадени в досъдебното производство и дадени в
хода на по АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/, М.Х.Т. /дадени в досъдебното
производство и дадени в хода на по АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/, С.И.И. /дадени в досъдебното производство и
дадени в хода на по АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/, Р.И.М. /дадени в
досъдебното производство и дадени в хода на по АНД */*г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН/, Р.И.И. /дадени в досъдебното производство и дадени в хода на по АНД */*г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН/, Б.И.И. /дадени в хода на по АНД */*г. по описа на РС
– ПЛЕВЕН/, Л.В.Д. / дадени в хода на по АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/, Л.Д.Д.
/дадени в хода на по АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/, В.А.П. /дадени в хода
на по АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/, К.Н.М./дадени в хода на по АНД */*г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН/;
-
заверен препис на Протокол за доброволно предаване
от 28.07.2016г. /л.12 от ДП/;
-
Протокол за претърсване и изземване от 22.03.20*г. и
фотоалбум /л.90 – 99 от ДП/;
-
експертно заключение по съдебно-балистична
експертиза /л.100 – 109 от ДП/, от което се установява, че приобщения по делото
газов пистолет „*“ калибър 8 мм с № * е технически изправен, годен за стрелба,
няма извършени конструктивни промени с цел премахване на преградата в канала на
цевта, представлява неогнестрелно, сигнално газово оръжие; представените 2 броя
гилзи, предадени с Протокол за доброволно предаване от 28.07.2016г. са стреляни
с представения за изследване газово-сигнален пистолет; представените за
изследване 8 броя патрони калибър 8мм се определят като стандартни боеприпаси
за газово оръжие, фабрично производство, годни са за стрелба и представляват
боеприпаси по чл.7 ал.2 ЗОБВВПИ
-
справка от инсп.Л.А. за подадени сигнали в
дневниците на 01 РУМВР – ПЛЕВЕН за конфликтни ситуации на детската площадка на
адрес ПЛЕВЕН, ул.“В.А.“ №* през 2016г. /л.157 – 161 от ДП/;
-
справка от НАЧАЛНИК 01 РУМВР – ПЛЕВЕН за подадени
сигнали за нарушаване на обществения ред през месец юли 2016г. в гр.ПЛЕВЕН,
ул.“В.А.“ №* /л.45 – 46 от делото/;
-
експертно заключение по комисийна съдебно-балистична
и съдебно-медицинска експертиза /л.74 – 77 от делото/, от което се установява,
че изследваните два броя гилзи, предадени с Протокол за доброволно предаване от
28.07.2016 г. са калибър 8mm Р.А., но според своята форма и маркировки са
различни като модел; едната гилза е изработена от жълт метал, има маркировка на
дъното „S/В 8mm“ и жълт пластмасов контейнер, а другата гилза е от бял метал, с
маркировка на дъното „OZK 8mm“ и зелен пластмасов контейнер; първата се
определя като гилза от газов сълзотворен патрон чешко фабрично производство, а
втората гилза - като гилза от сигнален халосен патрон турско фабрично
производство; и двете гилзи са стреляни с пистолет марка „ЕКОL Тunа“ с фабричен
номер № * - иззет с Протокол за претърсване и изземване на 22.03.20* г. в гр.
Плевен ул. „В.А.“ № *, вх*, *. Вещите лица посочват, че изследваните 8 броя
патрони, които са иззети със същия протокол за претърсване и изземване са с
месингово - жълти гилзи, с кафяви и жълти капачки на дулцето и маркировка на
дъната „WADIE/8mm Р.А. СN“, според която се определят като газови/сълзотворни
патрони, калибър 8 mm Р.А. - германско фабрично производство. По-нататък,
вещите лица посочват, че предадените с протокол 2 броя гилзи, не са идентични
като вид боеприпаси с представените 8 броя патрони за газово оръжие, но са от един и същ калибър - 8 mm Р.А.;
различават се по това, че са от различни производители - чешко, турско и
германско производство и по своята разновидност - 8 броя от тях и едната гилза са газови –
сълзотворни, а другата гилза е от сигнален халосен патрон. Експертите са
категорични, че увреждане, като описаното от К.Г.Г., не може да бъде причинено
от изстрел с газов или халосен патрон; изстрелът с газов или халосен патрон
може да причини обгаряне от огнения сноп от цевта, но от непосредствен упор или
разстояние до 25-30 см, докато свидетелите съобщават за дистанция на изстрела
от 5 до 15 метра; от тази дистанция, в конкретната ситуация и налични патрони,
е възможно да се причини увреждане единствено от сигнална ракета, но в свидетелските
показания по делото, няма информация за стрелба със сигнална ракета, която в
тъмното би трябвало да се забелязва ясно; в приложеният фотоалбум към протокола
за претърсване и изземване от 22.03.20* г. в гр. Плевен ул. „В.А.“ № *, * са
заснети намерените в жилището 15-милимитрови сигнални ракети и
приспособлението, с което те могат да се изстрелват - „ракетна муфа“, която се
навива към дулото на цевта; същите 15-милимитровни сигнални ракети са вид
фойерверки, предназначени са за забавления и са в свободна продажба в
оръжейните магазини, като представляват пиротехнически изделия, които са предназначени за употреба само на открито,
тъй като съдържат различни видове пиротехнически смеси, които при горенето си
развиват много висока температура и са пожароопасни; при изстрелването си те
светят с ярка светлина, видима отдалече, могат да се издигат на различна
височина, в зависимост от модела си, като пламъка може да бъде бял или оцветен.
Вещите лица отбелязват, че в материалите по делото няма описание на увреждането
в областта на дясното рамо на К.Г., освен съобщения от него най-общ вид - „един
кръг на рамото ми, който е изгорял”, „по-скоро беше като изгоряло”;
подчертават, че Г. не е преглеждан или освидетелстван от лекар, сам е обработил
увреждането, оплакванията са отзвучали за няколко дни; няма описание на
размерите, цвета, дълбочина на увреждането, неговия характер, евентуална
давност. В тази връзка вещите лица заявяват, че при тези данни може да се даде
само най-общо предположение относно причината и начина на нараняването — при
попадане на сигнална ракета върху тялото е възможно да се причини обгаряне;
отбелязват, че да се изяснят обстоятелствата по случая и да се отговори на този
въпрос би могло единствено ако бъде предоставена за изследване връхната дреха,
с която е бил облечен свидетеля в момента на прострелването, както и че при изстрели,
произведени нагоре, във въздуха, не е възможно да се причини увреждане, както е
описано от свидетеля К.Г.. Съдът преценява заключението на вещите лица като
обективно и обосновано, поради което му отдава вяра;
-
експертно заключение по допълнителна комисийна
съдебно-балистична и съдебно-медицинска експертиза /л.100 – 103 от делото/, от
което се установява, че по свидетелски показания, рамото на К.Г. не е било покрито от изследваното веществено доказателство –
потник - по време на нараняването; при изследване на представеното веществено
доказателство не са установени следи от повреда, няма обективни данни за
попадение на проектил или сигнална
ракета върху представената за изследване дреха. Вещите лица посочват, че при извършения
преглед на К.Г. е установено белег на гърба, в областта на дясното рамо,
дъговиден, едва личащ, с диаметър около 1.5 см., но към момента на извършване
на експертното изследване – 07.02.2019г. е изминала голяма давност от
евентуалния момент на увреждането и не е
възможно да се даде категорично
заключение относно механизма на причиняване на увреждането, от което е останал белег,
както и неговата давност; експертите сочат, че К.Г. го описва като „изгорено“,
което е напълно възможно, като начин на причиняване. Съдът преценява
заключението на вещите лица като обективно и обосновано, поради което му отдава
вяра;
-
веществени доказателства по делото: 1 брой червен
потник със сини кантове, 1 бр. пистолет марка „*“ калибър 8 мм с № *, 1 бр.
пълнител за същия пистолет, 1 бр. метална приставка за сигнални ракети, 1 бр.
сигнална капсула с инициал *1 бр. черен кобур, 1 бр. пластмасова кутия „*“,
съдържаща 8 бр. патрона, калибър 8 мм – 3 бр. с жълта пластмасова сърцевина и 5
бр. с кафява, 3 броя гилзи;
-
характеристични данни за К.Г.Г. /роден 1999г., л.50
от делото/;
-
характеристични данни за обвиняемия /л.118 от ДП,
л.24, 55 от делото/;
-
справка за съдимост /л.39 от делото/.
Съдът преценява,
че от посочените доказателствени материали следват по безпротиворечив и
взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе.
При
обсъждането на доказателствения материал по делото Съдът, в съответствие с
разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК взе предвид както непосредствено събраните в
хода на АНД */18г. доказателствени материали, така и всички други, събрани до
момента в хода на наказателното производство, а именно – по АНД */*г. по описа
на РС – ПЛЕВЕН, пети наказателен състав и по ДП №Д – 2434/2016г. по описа на РП
– ПЛЕВЕН. Също така, при работата по настоящото дело беше взето предвид
Определение №670/27.07.2018г. по внчд №638/2018г., в което е застъпена
позицията, че внесеното Постановление с предложение за приложението на чл.78а НК е юридически перфектно и не са налице основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на РП – ПЛЕВЕН.
В
доказателствената съвкупност са налице противоречия, налагащи обсъждане по реда
на чл.305 ал.3 изр.2 НПК. От една страна са обясненията на обвиняемия В.Д.,
както и показанията на свидетелите С.Т.А., В. Л.Д., В.Л.Д., С.И.И., Б.И.И., Л.В.Д.,
Л.Д.Д., В.А.П. и К.Н.М., които имат преимуществено „оправдателен“ характер, а
от друга – показанията на свидетелите К.Д.Н., М.П.П., Н.М.М., Д.Ш.К., Б.В.Б., М.М.А.,
В.В.К., Б.Л.Б., Е.Я.К., Я.Г.К., К.Г.Г. /роден 1999г./ и М.С.Г., които имат
преимуществено „обвинителен“ характер.
Особено място
в доказателствената съвкупност заемат показанията на свидетелите М.Х.Т., Р.И.М.,
Р.И.И. и К.Г.Г. /роден 1949г., дадени в хода на досъдебното производство/. Като
полицейски служители, Т., М. и И. разказват за предприети в това качество
действия по служба и за научени по този начин факти и обстоятелства от различни
лица. На свой ред, К.Г., дядо на св.К.Г.Г. /роден 1949г., л.150 – 151 от ДП./
разказва, че не е разбрал, че неговият внук е получил нараняване от стрелба,
тъй като не бил споделил у дома за подобен случай. Съдът намира, че макар да не
оставят съмнение в добросъвестността при депозирането им, тези свидетелски
показания на практика не способстват за разкриване на обективната истина,
именно защото са изградени преимуществено върху научени факти и обстоятелства от
трети лица, вместо – непосредствено възприети от страна на самите Т., М., И., К.Г. /р.1949г./. Поради това, техните
показания се приемат от Съда за достоверни, като същевременно се държи сметка,
че същите показания не се ползват със самостоятелност, а могат да бъдат
разглеждани единствено във връзка с гласните доказателствени средства /свидетелски
показания на други свидетели, обяснения на обвиняем/ - доколкото последните на
свой ред, се ползват с достоверност.
Що се отнася
до съпоставката между споменатите две групи доказателствени материали, намиращи
се в противоречие, следва да бъде отбелязано, че преимуществено „обвинителните“
такива, с изключение на показанията на Я.К. и М.Г., изхождат от непълнолетни
лица, за които се твърди, че през лятото на 2016г. са били редовни посетители
на процесната детска площадка. Внимателното запознаване с тези показания, със
сигурност не оставят впечатление за убедителност:
-
свидетелят К.Д.Н. дава в досъдебното производство
показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на конкретика за
време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на изясняване:
разказва, че научил, че К.Г. бил простралян от мъж, който живее на първи етаж в
блока, находящ се до детската площадка; сочи, че преди това, в предходен ден,
същият мъж бил стрелял във въздуха, за да ги изплаши; твърди, че са си играели
тихо, без да притесняват никой, но кой знае по какви причини – някои от
живущите в блока ги гонели от площадката. Разпитан в хода на АНД */*г. по описа
на РС – ПЛЕВЕН, свидетелят дава показания, в които отново доминират общите
твърдения, в т.ч. - че обвиняемият е псувал непълнолетните и е хвърлял по тях
пепелници и буркани;
-
аналогично, свидетелката М.П.П. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: разказва за конфликтни ситуации между групичката непълнолетни и различни
лица в блока; във връзка с процесната стрелба заявява, че не е присъствала, но
е научила, че К.Г. бил прострелян в рамото с газов пистолет; твърди, че
подрастващите са си играели на площадката до към 20 – 22 часа и не вдигали шум.
Разпитана в хода на АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, свидетелката дава
показания, в които отново доминират общите твърдения, в т.ч. – че обвиняемият
ги е гонил от площадката, както и че ги
обиждал, че ритнал „едно момче“ в
крака, взел им топката, с която играели и др.подобни;
-
аналогично, свидетелката Н.М.М. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: посочва, че от други лица
научила, че обвиняемият бил стрелял по К.Г.. Разпитана в хода на АНД */*г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН, свидетелката дава показания, в които отново доминират
общите твърдения, в т.ч. – че обвиняемият обиждал непълнолетните, че им взел
топката, че макар и да не е присъствала - знае, че е целил притятелите й с буркани
и пепелници и др.подобни;
-
аналогично, свидетелят Д.Ш.К. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: заявява, че е присъствал
вечерта, когато К.Г. бил „прострелян“, обаче не е видял самия случай, а е чул
гърмежи; разказва за случай, при който счупили с футболна топка прозорец на
първия етаж. Разпитан в хода на АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, свидетелят
дава показания, в които отново доминират общите твърдения, в т.ч. – твърди, че
обвиняемият понякога ги замервал със стъклен пепелник, че ги гонил, че стрелял
с газов пистолет и „май го уцели в рамото“
/свидетеля КР.Г./; твърди, че не е имало други случаи, при които да се е
заканвал, че ще стреля по подрастващите; отбелязва, че конфликтите с живущите
са били двустранни – „…когато те се
държаха лошо към нас – и ние се държахме лошо към тях“;
-
аналогично, свидетелят Б.В.Б. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: твърди, че многократно обвиняемият ги е заплашвал с пистолет, казвал
им е че ще стреля, ако не се махнат от площшадката; разказва, че на неустановен
ден преди това Д. хвърлил буркан по Б., но не успял да го улучи, а бурканът се
счупил в земята; твърди, че е присъствал на стрелбата срещу К.Г., но не посочва
нищо конкретно. Разпитан в хода на АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН,
свидетелят дава показания, в които отново доминират общите твърденияя, в т.ч. отново разказва за хвърления
от страна на Д. буркан, обаче този път заявява, че бурканът ударил самия Б. по
главата, след което паднал на земята, без да нарани главата на свидетеля;
-
аналогично, свидетелката М.М.А. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: разказва за различни конфликти с живущи лица от блока, а по
отношение на обвиняемия твърди, че „един ден“ се чул изстрел и впоследствие -
видели, че К.Г. е прострелян в рамото. Разпитана
в хода на АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, свидетелката дава показания, в
които отново доминират общите твърдения, в т.ч. – че наистина е присъствала на
„стрелбата“ срещу Г., обаче не видяла нищо; разказва за хвърлен от страна на
обвиняемия буркан, който се счупил и че многократно е имало конфликти с В.Д.;
-
аналогично, свидетелката В.В.К. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: твърди, че Д. ги е заплашвал, че ще стреля по тях с пистолет, гонел
децата по площадката и ги „дерял“,
както и че подавал неверни сигнали в полицията, че децата вдигат шум. Разпитана
в хода на АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, свидетелката дава показания, в
които отново доминират общите твърдения, в т.ч. – че имало случай, при който В.Д.
я одрал по ръката с рулетка, както и случай, при който хвърлил от терасата си
буркан;
-
аналогично, свидетелката Б.Л.Б. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: посочва, че е научила за т.нар. “прострелване“, но не е присъствала
на случая; разказва за случай, при който обвиняемият бил ритнал „някакво момче“
в корема, както и че имало и други пререкания между него и непълнолетните.
Разпитана в хода на АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, свидетелката дава
показания в същия смисъл;
-
аналогично, свидетелят Е.Я.К. дава в досъдебното
производство показания, в които преобладават общите твърдения и липсата на
конкретика за време, място, начин на осъществяване на събитията, предмет на
изясняване: посочва, че е научил за стрелба, но не е присъствал на същата;
разказва за конфликтни ситуации с други живущи в блока, освен обвиняемия.
Разпитан в хода на АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, свидетелят дава
показания, в които отново доминират общите твърдения, в т.ч. – че обвиняемият в
някакъв момент започнал да хвърля пепелници по децата – и пластмасови, и
стъклени; посочва, че св.Б. бил уцелен с буркан по главата от страна н
обвиняемия.
Видно е, че
показанията на К.Д.Н., М.П.П., Н.М.М., Д.Ш.К.,
Б.В.Б., М.М.А., В.В.К., Б.Л.Б. и Е.Я.К. не се отличават с убедителност,
последователност и конкретика. Особен интерес в разглежданата група
доказателствени източници обаче представляват показанията на свидетеля К.Г.Г.
/р. 1999г./. Според показанията на този свидетел, дадени в хода на досъдебното производство
/л.70/ същият разказва общо, че през лятото на 2016г., с други подрастващи са
се събирали да играят в близост до жилищната сграда, в която живее обвиняемият,
както и че последният многократно им е правел бележки да не играят там; твърди,
че е хвърлял по тях буркани и стъклени пепелници, че на няколко пъти вадил
пистолет и стрелял по тях; уточнява, че на „първия“
ден, когато стрелял, Г. намерил и взел от земята гилзи, а на „втория“ ден, когато Д. стрелял, около
21:00 часа – стрелял веднъж, а впоследствие и втори път – при което вече
„прострелял“ свидетеля в дясното рамо; твърди, че изстрелът бил произведен от
разстояние от около 10 метра, както и че едва на следващия ден сигнализирал
полицейските служители за случая. Според допълнителните показания на К.Г.,
дадени в досъдебното производство /л.154/, същият посочва, че хвърлянето на
буркан и стрелбата, при която бил „прострелян“, не се случили в една и съща
вечер, а стрелбата била два дни по-рано. Уточнява, че вечерта, когато е бил
„прострелян“, обвиняемият „… първо стреля
по нас , ние се бяхме насъбрали около 8,9 деца на пейката на площадката ,
тогава той стреля във въздуха и по земята и когато аз тръгнах към магазина го
видях да излиза на остъклената тераса и през прозореца се прицели по мен и
стреля , тогава ме улучи в дясно рамо , това се случи около 22,30 часа“.
Свидетелят твърди, че именно тогава взел от земята двете гилзи, които
впоследствие предал на полицейските органи. При прострелването усетил парене,
което отшумяло за няколко дни, но не уведомил родителите си, за да не ги
притеснява; оплакал се обаче в полицията. Видно е, че дори само в хода на
досъдебното производство, свидетелят дава различаващи се една от друга версии
на събитията, предмет на изясняване: при първия разпит разказва за два случая
на стрелба от страна на обвиняемия, а при втория разпит – за един случай; при
първия разпит разказва, че е взел гилзите още при първата „стрелба“, а при
вторият разпит – че е взел гилзите от земята когато е бил „прострелян“; при
първия разпит твърди, че е бил „прострелян“ около 21:00 часа, а при втория
- около 22:30 часа. Липсата на
постоянство и синхрон в показанията на свидетеля, обаче продължават и в хода на
съдебното производство:
-
разпитан в хода на АНД */*г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН, св.Г. дава съвсем общи показания, в които описва, че обвиняемият е
хвърлял буркани и пепелници към групата тийнейджъри; тук вече твърди, че Д. бил
стрелял по тях общо „5-6 пъти“. Във връзка със случая, за който твърди, че е
бил „прострелян“ от Д., Г. посочва, че преди това обвиняемият започнал да крещи
по децата защо са там;
-
Според дадените показания по АНД №*/18г., свидетелят
Г. посочва като ориентировъчно време на събитието – лятото на 20*г. и че една
вечер обвиняемият „…започна да хвърля по
нас празни стъклени буркани от прозореца - отдолу имаше деца. След това извади
един пистолет и започна да стреля във въздуха. Първоначално го беше насочил
нагоре и след това си влезе вътре и аз реших да отида до магазинчето и в същото
време той излезе от прозореца и насочи пистолета към мен и ме простреля в
дясното рамо.“ Свидетелят твърди, че въпреки че е бил с гръб е убеден, че
именно Д. е стрелял, тъй като след изстрела се обърнал и видял обвиняемия на
прозореца на жилището му; същевременно разказва, че по същото време чул глас на
живущ от друг жилищен вход, който извикал „бягайте,
ще стрелям“; отново заявява, че е събрал гилзите, които впоследствие предал
на полицейските органи, непосредствено след този инцидент, вместо заявеното при
втория разпит в хода на досъдебното производство.
Що се отнася
до показанията на свидетелите Я.Г.К. /баща на св.Е.К./ и М.С.Г. /майка на М.П.
и Б.Б./, следва да бъде отбелязано, че според техните показания, като родители
на подрадстващи им е известно, че между непълнолетните, от една страна и живущи
в жилищния блок – от друга, има конфликти, но че именно от децата си знаят, че
подрастващите не създават проблемни ситуации, а такива възникват по вина на
живущите в блока пълнолетни. На практика, показанията на Я.К. и М.Г. се отнасят
до факти и обстоятелства, известни им именно по описания начин, вместо –
възприети непосредствено. Наред с това, техните показания оставят впечатлението
за изявена пристрастност, резултат именно от споменатата родствена връзка.
От друга
страна, показанията на изброените по-горе свидетели, условно определени като
такива с „оправдателен“ характер, разкриват напълно различна картина на
случващото се през пролетта и лятото на 2016г. в района на жилищен блок в
гр.ПЛЕВЕН, УЛ.“В.А.“ №*. Именно върху тези доказателствени източници е
изградена фактическата обстановка, която Съдът приема, поради което и няма да я
преповтаря. Все пак, нека бъде изтъкнато, че от показанията на С.Т.А., В. Л.Д.,
В.Л.Д., С.И.И., Б.И.И., Л.В.Д., Л.Д.Д., В.А.П. и К.Н.М.и обясненията на обв. В.Д.
е видно, че се касае за ежедневен шум, игра на топка, ритане по гаражни врати,
вулгаризми и други гаменски прояви от страна на подрастващите, като всичко това
е породило многобройни конфликтни ситуации, притеснения и възмущение у живущите. Същевременно, тази
група свидетели познават обвиняемия в изцяло положителна светлина, определят го
като възпитан и добър човек.
Съпоставката
между двете групи гласни доказателствени средства води до следните изводи:
-
„обвинителните“ както поотделно, така и в
съвкупност, се отличават с общи твърдения, неконкретизираност и
най-разнообразни противоречия, за разлика от „оправдателните“;
-
„обвинителните“ както поотделно, така и в
съвкупност, не намират потвърждение в заключенията по изготвените комисийна и
допълнителна комисийна съдебно-балистична и съдебно-медицинска експертизи, според
които заключения, евентуално „прострелване“ на свидетеля К.Г. може да се получи
само със сигнална ракета, за каквато обаче няма никакви свидетелски показания,
а изстрелването на такава в тъмната част на денонощието, е съпроводено с ясно
видим светлинен ефект; вещите лица са убедени, че липсват категорични
балистични и медицински съображения в подкрепа на тезата, че върху Г. е
попаднал изстрел от подобна ракета; липсват и конкретни медицински данни за
претърпяно от страна на свидетеля Г. телесно увреждане;
-
„обвинителните“ изхождат от основно непълнолетни
лица, чиито социални навици и ценностна система са в процес на развитие,
включително – двама пълнолетни родители, които обаче безкритично възприемат
позицията на своите деца и тяхната версия за създалата се напрегната обстановка
на детската площадка през лятото на 2016г., докато „оправдателните“ изхождат от
зрели хора, пълнолетни членове на българското общество.
Следва да
бъде изтъкнато, на следващо място, че в случай, че бъдат кредитирани твърденията
в „обвинителните“ доказателствени средства, се налага един изключително
любопитен /а може би по-скоро – странен/ извод: че споменатите пълнолетни /и
особено обвиняемият В.Д./, живущи в процесния жилищен блок не само не са имали
никаква сериозна причина да недоволстват от игрите на непълнолетните, а са били
обладани единствено от злоба и омерзение, поради което и са положили всевъзможни
усилия да прогонят от детската площадка подрастващите. Такъв извод, обаче е
нелогичен, житейски неприемлив и юридически абсурден:
-
няма здрава логика зад това да бъдат подавани безпричинно
множество сигнали със сходни оплаквания, при това - от страна на различни лица,
до полицейските органи /л.157 – 161 от
ДП, л.45 – 46 от делото/.
-
житейски несъстоятелно е да се приеме, че ритането
на топка, играенето на волейбол, слушането на музика в междублокови
пространства /особено в тъмната част на денонощието/, не поражда шум,
напрегната обстановка и стрес за живущите наоколо;
-
юридически необосновано би било, при наличието на
всички констатирани по-горе проблемни моменти в „обвинителните“ доказателствени
източници, да бъдат кредитирани именно те, за сметка на отличаващите се с
достоверност, последователност и убедителност „оправдателни“ такива.
Ето защо,
Съдът отдава вяра на обясненията на обвиняемия В.Д., както и на показанията на
свидетелите С.Т.А., В. Л.Д., В.Л.Д., С.И.И., Б.И.И., Л.В.Д., Л.Д.Д., В.А.П. и К.Н.М..
От друга
страна, не кредитира показанията на свидетелите К.Д.Н., М.П.П., Н.М.М., Д.Ш.К.,
Б.В.Б., М.М.А., В.В.К., Б.Л.Б., Е.Я.К., Я.Г.К., К.Г.Г. /роден 1999г./ и М.С.Г..
Техните показания не могат да бъдат приети за отговарящи на обективната истина
по случая и поради това, след влизане на Решението в сила, заверен препис от
същото, вкл.настоящите мотиви, както и от показанията на изброените свидетели в
досъдебното производство и Протоколите за съдебни заседания по АНД */*г. по описа на РС – ПЛЕВЕН от 09.01.2018г. и по АНД №*/2018г.
от 31.01.2019г., следва да бъдат изпратени на РП – ПЛЕВЕН – за преценка на
предпоставките за възбуждане на наказателно преследване спрямо посочените лица,
за престъпления по чл.290 НК.
По-нататък,
Съдът не кредитира заключението по единична съдебно-медицинска експертиза
/л.113 – 114 от ДП/. Съобразно същото, в досъдебното производство няма
медицинска документация, удостоверяваща нараняването на пострадалия К.Г., но според
неговите показания и показанията на свидетелите Б.Б.., Д.К., е имало рана на
гърба в областта на дясно рамо, описана като кръгла и прогоряла – такава рана,
според вещото лице, може да се причини от изстрел с газов пистолет, поради
което и вещото лице счита, че описаното увреждане може да е причинено с
процесния газов пистолет. Съдът намира заключението за изключително лаконично,
почиващо на свидетелски показания от досъдебното производство, които са
изключително общи по съдържание, а оттам – и
самото заключение се отличава с незадълбоченост и абстрактност. Ето
защо, не му отдава вяра и не изгражда своите изводи върху същото експертно
заключение
На следващо
място, в резултат от така извършения доказателствен анализ следва, че се явяват
недоказани редица факти и обстоятелства, изложени в Постановлението на РП –
ПЛЕВЕН с предложение за приложението на чл.78а НК:
-
че изследваните събития са се случили за времето от
26.07.2016 до 28.07.2016г.,
-
че именно в този период от време, „…обв.В.Д. хвърлил празен буркан от терасата
си, който се счупил на парчета, взел газовия си пистолет „*” с фабричен номер *
излязъл на терасата на жилището си, извикал, че ще стреля по тях и показал
оръжието на децата…“,
-
че „….обв.В.Д.
решил да възпроизведе изстрели с оръжието си, за да покаже надмощие над
децата“,
-
че „…обв.В.Д.
възпроизвел неустановен брой изстрели с оръжието в различни посоки, включително
и в посока към намиращите се на детската площадка деца. При възпроизвеждане на
един от изстрелите с оръжието си, обв.В.Д. причинил нарараняване в областта на
дясното рамо на преминаващия под терасите на жилищния блок непълнолетния К.Г.Г.…“.
Напротив, Съдът
намира за установено, че на неустановен ден през месец юли 2016г. до
28.07.2016г., късно вечерта, Д. е бил провокиран от подрастващите, които
възприел да хвърлят камъчета по остъклението на дома му и в резултат на това, произвел
няколко изстрела във въздуха с газово-сигнален пистолет – с цел да ги сплаши,
за да преустановят непълнолетните това свое поведение. Поставя се въпроса дали
така извършеното от негова страна притежава правните характеристики на
престъплението по чл.325 ал.1 НК. Без съмнение, от гледна точка на юридическата
практика и прилагането на Закона, от основополагащо значение е Постановление №
2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС – не само поради задължителния
си характер, но и поради обхвата и детайлността на този тълкувателен акт при
разглеждане на споменатия вид престъпно деяние.
Според І т.2
на посоченото Постановление, основен признак на деянието по чл.325 ал.1 НК са
т.нар. "непристойни действия",
като е изрично отбелязано, че престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. На свой ред, "непристойните действия" са определени като
„неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото“.
Според Законодателя обаче, не всяко непристойно действие, само по себе си
представлява изпълнително деяние на престъплението „хулиганство“, а само онова,
което едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение
към обществото. Според І т.2 на посоченото Постановление,
„Грубо нарушение на обществения ред има,
когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът
чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.
При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца,
така и от други лица, на които са станали достояние.“
При
съобразяване на така даденото задължително тълкуване и обстоятелствата на
случая, следва да се направи извода, че извършеното от обвиняемия деяние не
може да бъде разглеждано като непристойно действие, което едновременно грубо
нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. От една
страна, не може да се приеме тезата за „непристойност“,
съобразно цитираното по – горе. От друга страна обаче, възпроизвеждането на изстрели
с газово оръжие във въздуха, с цел – преустановяване на неправомерното
поведение на подрастващите на детската площадка, в никакъв случай не изразява брутална демонстрация против установения
ред, а и определено не може да се приеме, че изразява открито висока степен на неуважение към личността.
На следващо
място, от субективна страна, престъплението по чл.325 ал.1 НК е умишлено, като
може да бъде извършено както с пряк, така и с евентуален умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 НК. От изложеното по – горе е видно, че обективните признаци на този
вид престъпление не са налице и следователно, обсъждането на субективната му
страна, се явява безпредметно. Все пак обаче, налага се отново да бъде
подчертано: обвиняемият е имал желанието да стресне подрастващите, хвърлящи
камъчета по неговото остъкление, да ги обезкуражи в извършването на подобни
действия. При това положение, да се счита, че В.Д. е целял или допускал /по
смисъла на чл.11 ал.2 НК/ извършването от своя страна на някакви непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, не представлява нищо друго, освен напълно безпочвена хипотеза.
Въз основа на
всичко изложено дотук Съдът намира, че извършеното от страна на обвиняемия не е
съставомерно по чл.325 ал.1 НК нито от обективна, нито – от субективна страна,
т.е. същото не съставлява престъпление.
Ето защо
Съдът призна В.П.Д. ЕГН: ********** за невиновен в това, че на неустановен ден
в периода 26.07. – 28.07.2016г. в гр.Плевен, ул. „В.А.“ №*, на детска площадка,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се
в явно неуважение към обществото – отправил закани, че ще ги простреля и
възпроизвел неустановен брой изстрели с газово-сигнален пистолет марка „*“ с
фабр.№* срещу група лица, между които непълнолетния К.Г. *** – престъпление по
чл.325 ал.1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК го оправда по
обвинението в престъпление по чл.325 ал.1 НК.
По отношение
на веществените доказателства, Съдът взе предвид, че по отношение на никое от
тях не са налице основания по чл.53 НК и поради това постанови:
-
1 бр. пистолет марка „*“ калибър 8 мм с № *, 1 бр.
пълнител за същия пистолет, 1 бр. метална приставка за сигнални ракети, 1 бр.
сигнална капсула с инициал *1 бр. черен кобур, 1 бр. пластмасова кутия „*“,
съдържаща 8 бр. патрона, калибър 8 мм 3 бр. с жълта пластмасова сърцевина и 5
бр. с кафява – да бъдат върнати на В.П.Д. ЕГН: **********, след влизане на
Решението в сила - тъй като именно от него са иззети в хода на досъдебното
производство;
-
3 броя гилзи /една от експериментална стрелба и две
– приобщени с Протокол за доброволно предаване от 28.07.2016г./ – да бъдат
унищожени след влизане на Решението в сила - доколкото нямат потребителско
предназначение и стойност;
-
1 брой червен потник със сини кантове - да бъде
върнат на К.Г.Г. ЕГН: **********, след влизане на Решението в сила – тъй като
именно от него е предаден доброволно, за нуждите на наказателното производство.
В
съответствие с изхода на наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, всички направени по делото разноски беше постановено да останат за сметка
на Държавата.
Върху
така изложените мотиви, Съдът основава решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: