Решение по дело №317/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, [населено място], представлявано от Б. А. Ж. – управител, срещу Решение № 25/08.02.2024 г., постановено по АНД № 911 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил в мотивите на решението си изразеното от касационния жалбоподател становище за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане (по смисъла на чл. 5 от ЗИ) при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. В тази връзка в съдебно заседание били представени като доказателство фактури, че през месеците май и юни 2023 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не било използвало показанията на процесния водомер при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а начислило служебно количествата вода. Представените доказателства били кредитирани от съда в мотивите на постановеното решение и оборвали свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при съставяне на АУАН били проверени фактури за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода са отчитани по показанията на водомера. В случая били налице категорични данни за липса на плащане, основано на показанията на процесния водомер. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Вместо това съдът, без обосновка, изцяло кредитирал показанията на свидетелите, служители на насрещната страна, относно факти, установими само с официални документи и необосновано пренебрегвал представените от жалбоподателя официални документи в тази насока.

Твърди се още, че липсвали данни за показанията на процесния водомер по време на извършване на твърдяното нарушение - 21.06.2023 г. около 10:50 часа, като за нито един период от 2017 година до 21.06.2023 година инспекторите не били събрали доказателства за начислени и платени суми по показанията на водомера.

От изложеното се налагало заключението, че съдът без надлежна обосновка фаворитизирал позицията на ответната страна, което довело до едностранчивост и необоснованост в мотивите на решението, равносилно на липса на мотиви в частта, свързана със съставомерността на твърдяното от АНО нарушение.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 25 от 08.02.2024 г. на Pайонен съд - Хасково, постановено по АНД № 911 по описа на съда за 2023 г. и да бъде постановено решение, с което на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-125 от 10.10.2023 г., издадено от началника на регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към ДАМТН. В случай, че решението бъде отменено, се моли за отмяна и на решението за присъждане на разноски в полза на ответната страна пред първата инстанция, като на основание на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН бъде присъдено в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД възнаграждение в размер, определен от съда, за защитата от юрисконсулт пред двете инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на касационния жалбоподател, като подробни съображения се излагат и в писмено становище.

Ответникът – Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, депозира чрез процесуален представител писмено възражение по касационната жалба, с което оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

С Решение № 25/08.02.2024 г., постановено по АНД № 911 по описа на съда за 2023 г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-125 от 10.10.2023 г. на Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията и на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за измерванията, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД [населено място], представлявано от Б. А. Ж., е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. С решението „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е осъдено да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

 

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 21.06.2023 г. била извършена планова надзорна проверка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД [населено място], в качеството на ползвател на средства за измерване - водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията - при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода (отчетена по показанията на монтиран водомер за студена вода). В хода на проверката, след посещение на място, било установено, че в обект - водопроводно отклонение на обществен абонат - ЕТ „П. Краев“ с адрес: [населено място], [улица] парт. № 1313/29, че жалбоподателят - „В и К" ЕООД използва средство за измерване - водомер за студена вода, с идентификационен № D12CB019408, тип „TU 4“, произведен от „Itron", със знак за ЕИО одобрен тип с номер от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване със съдържание D99/6.131.10, с номинален разход Qn = 2,5 m³/h, максимална работна температура 30° [населено място], че гореописаният водомер е без знаци, удостоверяващи извършена последваща проверка на средството за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, доколкото наличният знак от метрологичен контрол бил от първоначалната проверка за пускане в действие, извършена през 2012 г., която била с валидност до края на месец декември 2017 година.

Въз основа на тези констатации и предвид данните за допуснато нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие – издадено и обжалваното наказателно постановление.

При обосноваване на правните си изводи за законосъобразност на това наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 44, ал. 4, т. 4 от Закона за измерванията, според която лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, както и тази на чл. 43, ал. 1 от ЗИ, която предвижда, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Посочено е, че по силата на чл. 85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Съдът е посочил, че при съставяне на AУAH и издаване на наказателното постановление не са констатирани процесуални нарушения от категорията на съществените, както и че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Заявил е, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен начин. Доказано било, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата дружеството - жалбоподател използвало в дейността си процесното средство за измерване - водомер с посочените технически спецификации. Безспорно било, че проверяваният водомер попада в обхвата на „средство за измерване“, съгласно дефиницията на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства) и подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определяла със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, каквато в случая се явявала Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, съгласно която водомерите от одобрен тип с номинален разход Qn < 15 m³/h подлежали на последваща проверка на пет години. В случая дружеството - жалбоподател, като лице, което ползва средства за измерване, попадало в обхвата на законовата забрана за употребата им без знака по чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. В процесния случай дружеството използвало водомер като средство за измерване на количеството продавана вода, преминаващо през водомера, без знак за последваща проверка според средството за измерване и според срока на валидност на предходна проверка, който бил валиден до края на месец декември 2017 година.

Наличието на монтиран водомер от вида на описания в АУАН и НП, ползван и към датата на проверката от дружеството - жалбоподател се установявала както от приложения към преписката Протокол за задължителни предписания № 02-ОР/ 04.08.2023 г., така и от писмо № 2044/31.08.2023 г. на „ВиК“ ЕООД и Констативен протокол № 1047396 от 15.08.2023 г. за монтаж/демонтаж на водомер. Пак от тези доказателства се извеждал извода, че този водомер не бил преминал последваща проверка към датата на установяване на нарушението и поради това нямал и съответния знак, удостоверяващ такава проверка.

Обсъдено е възражението на жалбоподателя, че липсвало извършване на измерване, свързано с търговско плащане, и същото е прието за неоснователно. Наличието на представен от жалбоподателя документ, удостоверяващ служебно начисляване на изразходвано количество вода, не можело да се приеме като доказателство, че това средство за измерване не било използвано за търговско измерване и плащане. Напротив - наличието на конкретното средство за измерване било констатирано от контролните органи, съответно потвърдено от представителя на дружеството-жалбоподател като средство, използвано за търговско измерване, включително с предоставяне на данни на проверяващите органи за извършени търговски плащания.

Посочено е, че самото нарушение е формално, поради което действително настъпване на вредни последици не било необходимо, но затова пък ползването на средство за измерване, което не било преминало последващ контрол, можело да компрометира отчитането на преминалото през него количество вода. Водомерът бил използван за измервания, свързани с търговски плащания, през един сравнително продължителен период от време, през който не били гарантирани точността и достоверността на извършените измервания и били създадени условия за ощетяване на потребителите.

Прието е, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН не са налице и че деянието не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на този текст.

Заявено е, че при определяне вида и размера на административната санкция санкционната норма била правилно приложена с налагане на административна санкция в законоустановения минимум.

 

Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд. След като е събрал необходимите за пълното изясняване на делото от фактическа страна писмени и гласни доказателства, анализирайки същите, съдът правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че при установената фактическа обстановка е налице извършено описаното в АУАН и НП административно нарушение от страна на настоящия касатор.

 

По делото не е спорно, че конкретното средство за измерване - подробно индивидуализирано в АУАН и НП, е имало знак за първоначална проверка от 2012 г. Разпоредбата на чл. 43 от ЗИ вменява задължение за извършване на последваща проверка на средствата за измерване в употреба, която се удостоверява със знаци за последваща проверка, а по силата на ал. 2, последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Следователно, за да бъде изпълнено задължението, въведено с нормата на чл. 44, т. 4 от ЗИ - да не бъде използвано средство за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, е следвало процесният водомер да премине последваща проверка, след приключването на която компетентното лице да постави върху него знак, удостоверяващ преминаване на тази последваща проверка. За да възникне това задължение, е необходимо наличие на нормативноопределена периодичност на проверките на средствата за измерване. Такава периодичност е въведена с чл. 43, ал. 4 от ЗИ, според която, същата се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В случая със Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН е предвидено последващите проверки на водомери от процесния тип да се извършват с периодичност от пет години, следователно последната дата, на която е могъл да се предостави процесния водомер за осъществяване на последващата му метрологична проверка през 2017 г. се явява и такава, след която е следвало да бъде наличен знак за последваща проверка, поставен върху въпросното средство за измерване. Установява се също, че на 21.06.2023 г. водомерът е бил ползван без поставен знак от последваща проверка.

Неоснователни са наведените в касационната жалба съображения за допуснати от страна на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на определени обстоятелства и на наведени от наказаното лице доводи. Според касационната инстанция, при постановяване на оспореното решение не е допуснато нарушение, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 2, т. 1 от НПК. Проверяваното решение е подробно мотивирано, като изложените в него фактически установявания и правни изводи на съда са достатъчни да се прецени законосъобразността на същото. В мотивите на съдебното решение са посочени установените от съда обстоятелства, които са преценени за релевантни за изхода на правния спор. Районният съд е обсъдил възражението на санкционираното дружество относно липсата на извършване на измерване, свързано с търговско плащане. Не може да се приеме, че документите, удостоверяващи служебно начисляване на изразходвано количество вода, обуславят извод, че това средство за измерване не е било използвано за търговско измерване и плащане. В случая е налице периодично отчитане на водомера, респективно периодично плащане относно отчетеното количество вода, като при извършване на последваща сверка с действителните показания на водомера, служебно начислените показания се коригират, тоест на практика е налице плащане във връзка с измерено количество изразходвана студена питейна вода. В този смисъл не може да се приеме, че процесният водомер не е използван като средство за измерване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ за измервания, свързани с търговски плащания, тоест в случаите по чл. 5 от същия закон, доколкото търговско плащане е осъществено, независимо дали количествата потребена вода за периода са били отчетени по показанията на водомера или „служебно“.

Касационната инстанция споделя и извода на районния съд, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Самото нарушение е формално, поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо. Освен това следва да се има предвид и значимостта на обществените отношения, регулирани с нарушените правни норми, а именно тези, свързани с проследимостта, достоверността и точността на измерванията, респективно с недопускането на неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие от неверни измервания. Липсват и данни за проява на такива особени и/или извънредни обстоятелства, които да обосноват извод за приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно по чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН е своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80.00 лв., определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/08.02.2024 г., постановено по АНД № 911 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Хасково, [улица], представлявано от Б. А. Ж., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.