Решение по дело №708/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 123

 

                                    гр. Пловдив 02.04.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 708 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    Образувано е по въззивната жалба от К.И.С., действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В.С. против решение № 89 от 09.07.2019 г., постановено по т.д. № 297 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, от К.И.С., действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В. против „З.д.Е.“ АД, ЕИК ***, иск за разликата над присъдените 4000 лева до претендираните 26000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 19.09.2017 г. с делинквент Й. В.С., управлявала л. а. марка „***“, с per. № ***, заедно със законната лихва за забава от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; както и в частта, с която К.И.С., е осъдена да заплати на „З.д.Е.“ АД, сумата от 96.61 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски след компенсация, за първа инстанция.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваните му части е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Искането е да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявения иск да се уважи изцяло, като на представляващия ищцата адвокат се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство и защита.

    От К.И.С., действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В.С. е постъпила и въззивна частна жалба против определение № 563 от 11.09.2019 г., постановено по същото дело, за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Искането е определението да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за допълване на диспозитива на решението, за присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия ищцата адвокат, за осъщественото по делото процесуално представителство и защита в първоинстанционното производство.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „З.д.Е.“ АД,  с който се изразява становище, че решението на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди. Постъпил е и отговор на въззивната частна жалба, с който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от К.И.С., действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В.С. против „З.д.Е.“ АД, осъдителен иск за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от К.И.С. неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания вследствие от травмите, настъпили в резултат от ПТП от 19.09.2017 г., с деликвент Й. В.С., при управлението на л. а. марка „***“, с per. № ***, заедно със законната лихва за забава от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

         На 19.09.2017 г. в гр. В., на републикански път ***, ***км, на изхода на гр. В., при управление на л. а. марка „***“, с per. № ***, водачът на автомобила Й. В.С., в нарушение на правилата за движение по пътищата, се удря в насрещно движещия се л. а. марка „о.“, управляван от М.Н., вслествие на което, возещата се на предната дясна седалка К.И.С. – дъщеря на управлявалата автомобила Й. С., е получила различни телесни увреждания.

Безспорно установено е, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил марка „***“, с per. № *** - Й. В.С..

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил л.а. марка „***“, с per. № ***, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № ***, действаща от 23.08.2017 г. до 22.08.2018 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата К.С. е получила травматичен шок, контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия и порезна рана на носа. Установено е, че към настоящия момент здравето на ищцата е възстановено напълно от претърпените травми и здравословното й състояние е добро.

Освен физическата травма, злополуката се е отразила и върху психиката на ищцата с прояви на разстройство в адаптацията и кратка депресивна реакция, сънуване на кошмари, главоболие. Психическото разстройство е отшумяло за около три-четири седмици след произшествието и е преминало благоприятно, без да доведе до драматични страдания.

  Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

  Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пазарджишкият окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-психиатричната, на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, и на свидетелските показания.

Основното, поддържано във въззивната жалба оплакване на ищцата, за несъответствие на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение с характера, интензитета и степента на претърпените от нея болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, е неоснователно.

         При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.  

         В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата травматични увреждания, макар и довели до разстройство на здравето временно опасно за живота /травматичния шок и мозъчното сътресение/, са били краткотрайни и своевременно овладени през краткия тридневен престой на ищцата в болнично заведение. Останалите по леки увреждания /контузии и кръвонасядания/ са причинили болки и страдания за период от около 3-6 дни от датата на травмата. По-продължително проявление са имали психическите травми и главоболието, но и те, според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, са отшумели за около 3-4 седмици.

Освен спешните мерки за овладяване на травматичния шок, извършените двудневни медицински процедури и проведеното консервативно лечение в болничното заведение, както и медикаментозното лечение в домашни условия за преодоляване на главоболието, са били достатъчни за пълното възстановяване на ищцата от претърпените в резултат на процесното ПТП травми.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди, Пловдивският апелативен съд преценява, че определеното от Пазарджишкия окръжен съд обезщетение в размер от 6000 лева, в конкретния случай съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Относно заявеното от ответника и възприето от съда възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, във въззивната жалба се поддържат доводи за недоказаност на твърденията в подкрепа на подобно възражение, съответно – оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд по този въпрос.

Предвид установения от доказателствата по делото механизъм на процесното ПТП и поведението на участващите в него лица, въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя по въпроса за съпричиняването и преценява като неоснователни оплакванията в жалбата в тази насока.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на комплексната съдебна експертиза, както от установените по делото факти свързани с механизма на процесното ПТП, липсата на поставен предпазен колан на пострадалата К.С. по време на сблъсъка, се извежда от анализа и съвкупната преценка на обстоятелствата относно местоположението й в лекия автомобил, механизма на движението на тялото й  при удара, настъпилите вследствие на удара травми на главата, както и констатираните повреди върху дясната част на предното, панорамно стъкло на автомобила. От изложеното може да се изведе, че липсата на предпазен колан на возещата се на дясната седалка ищца, в нарушение на разпоредбите на чл. 137в, ал. 1 - 3 от ЗДвП,  е допринесло в определена степен за получаването на описаните травми, тоест за настъпването на вредоносния резултат.  

В заключение, настоящият състав преценява определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат и съответното на тази степен редуциране на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от ищцата, вследствие процесното ПТП неимуществени вреди, за правилни и съответстващи на установените по делото факти.

Изводът е, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

По въззивната частна жалба:

За да остави без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното решение в частта за разноските и по-точно за присъжъдане на адвокатско възнаграждение на безплатно представляващия ищцата адвокат, Пазарджишкият окръжен съд съвсем лаконично е заключил, че съразмерно на уважената част от иска адвокатското възнаграждение е редуцирано до 241.85 лв. с вкл. ДДС, с която сума в диспозитива на решението съдът служебно е извършил компенсация със сумата, която ищцата дължи от своя страна на ответника.

Определението в тази част, както и постановеното решение, са неправилни.

Разпоредбите на чл. 78 ГПК, а и останалите процесуални норми, не предвиждат възможността съдът служебно да извършва прихващане на дължимите за страните разноски.

Ето защо, обжалваното определение, както и решението в тази част следва да се отмени, като в полза на безплатно представляващия ищцата адвокат, както и в полза на ответника, следва да се присъдят дължимите съразмерно с уважената, респективно – съразмерно с отхвърлената част, адвокатско възнаграждения и разноски, чиито размери поначало са изчислени правилно от първоинстанционния съд -  241.85 лв. с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за адвокат М. и 338.46 лева – разноски за ответника.

Относно разноските във въззивното производство:

Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за представляващия го в производството адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално затруднено лице, което, съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 241.85 лв. с вкл. ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

В полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за представляващия го във въззивното производство юрисконсулт, на основание чл.78, ал. 8 във вр. с чл. 37, ал.1 ЗЗП вр. с чл.23, ал.1 НЗПП в размер на 84,60 лева, съразмерно с отвърлената част от иска.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

   

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 09.07.2019 г., постановено по т.д. № 297 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, от К.И.С., действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В.С. против „З.д.Е.“ АД, ЕИК ***, иск за разликата над присъдените 4000 лева до претендираните 26000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 19.09.2017 г. с делинквент Й. В.С., управлявала л. а. марка „***“, с per. № ***, заедно със законната лихва за забава от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ определение № 563 от 11.09.2019 г., постановено по т.д. № 297 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молба вх. № 6840/01.08.2019 г. на ищцата К.С., за изменение на решение № 89/09.07.2019 г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ решение № 89 от 09.07.2019 г., постановено по т.д. № 297 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която  К.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е осъдена да заплати на „З.д.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 96.61 лева (деветдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), представляващи съдебно- деловодни разноски след компенсация за първа инстанция.

ОСЪЖДА „З.д.Е.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат Р.И.М. от САК сумата от 241.85 лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата К.И.С., действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В.С., в производството по т. д. № 297 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, съразмерно с уважената  част от иска.

ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В., да заплати на „З.д.Е.“ АД, ЕИК *** сумата 338.46 лева - деловодни разноски в производството по т.д. № 297 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „З.д.Е.“ АД, ЕИК *** да заплати на адвокат Р.И.М. от САК сумата от 241.85 лв. с включен ДДС - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата К.И.С., действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В.С., в производството по в.т.д. № 708 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Й. В., да заплати на „З.д.Е.“ АД, ЕИК *** сумата 84,60 лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия дружеството юрисконсулт, в производството по в.т.д. №708 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: