Решение по дело №2422/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 39

гр.Пловдив, 05.02.2020г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, в  публично заседание на 23.01.2020 година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:           Цветан Цветков                            

                                                       ЧЛЕНОВЕ:    Розалия Шейтанова                                           

Петко Минев                         

                                                                                

при секретаря Таня Златева и в присъствието на прокурора Георги Пенев, като разгледа  ВНОХД № 2422/19г.,  за да се произнесе прецени следното:

         С присъда № 202 от 30.07.2019г., постановена по НОХД № 3495/19г., Районен съд – Пловдив е признал подсъдимия Т.П.Г. за виновен в това, че в периода от м.****г. до м.****г. вкл., в гр.П., при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, и след като е бил осъден с решение № 2839/01.10.2010 год. по гр. дело № 12763/2009 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІІІ брачен състав, влязло в законна сила на 02.11.2010 год., изменено с решение № 3095/06.08.2018 год. по гр. дело № 10921/2017 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІІІ брачен състав, влязло в законна сила на 11.01.2019 год., да издържа свои низходящ, а именно детето си – А. Т.в Г., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: - 61 месечни вноски в общ размер 6 350 лева, поради което и на основание чл.373 ал.2 НПК вр.чл.58А ал.1 и ал.5 вр.чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК го е осъдил на 4 месеца лишаване от свобода и на обществено порицание.

С присъдата си съдът е признал подсъдимия Г.  за невиновен в това да не е изпълнил задължението си в размер на 62 месечни вноски на обща стойност от 6 500 лева, оправдавайки го за разликата от 61 до 62 месечни вноски, а именно за 1 месечна вноска в размер на 150 лева по така повдигнатото му обвинение.

На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода  с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.52 от НК съдът е постановил наложеното на подсъдимия наказание обществено порицание да се изпълни чрез публичното му порицаване  с прочитане на присъдата в Кметство р-н „Т.“ – гр.П.

Така постановения съдебен акт е обжалван от подсъдимия Г. като неправилен, незаконосъобразен и несправедлив относно наказанието, като моли за изменението му по основанието за определянето му – чл.55 НК и налагане на такова „пробация”.

Във въззивното производство прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли за оставянето и без уважение, а съдебния акт като правилен да бъде потвърден.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на обжалваната присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намери и прие за установено следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че  подсъдимият Т.П.Г. и свидетелката Г. Я. Ж. имали сключен на **** г. граждански брак, който брак впоследствие бил прекратен с Решение № 2839/01.10.2010 г. по гр. д. № 12763/2009 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив ІІІ бр. с., влязло в сила на 02.11.2011 г. По време на брака им се родило детето А. Т. Г. – роден на *** г. С бракоразводното решение по гр. д. № 12763/2009 г. упражняването на родителските права над малолетното дете А. Г. били предоставени на майката, а  подсъдимият Т.Г. бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си чрез св. Ж. – като майка и законен представител, в размер на 100 лв. 

С Решение № 3095/06.08.2018 г. по гр. д. № 10921/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив ІІІ бр. с., влязло в сила на 11.01.2019 г., размерът на дължимата от подсъдимия за детето му месечна издръжка бил увеличен от 100 лв. на 150 лв.

Детето А.Т.Г. живеело с майка си св. Ж. в гр. П., която полагала грижи за него, подпомагана от нейните родители.

След м. ****г. подсъдимият Т.Г.,*** на семейни начала със свидетелката Д. П. К., престанал да плаща дължимата от него издръжка за малолетния си син. Това продължило до м. *** год., когато той превел чрез пощенски запис сумата от 100 лв. като дължима издръжка, а освен тази сума, пак чрез пощенски запис на *** г., превел и сумата от 150 лв., отново служеща за покриване на дължима от него издръжка. След тези две плащания Г. отново спрял да плаща дължимата издръжка. С превеждането на сумите от общо 250 лв. подсъдимият покрил задължението му за издръжка за месеците ***и ****г. От м.*** г. до м. *** г. включително /61 месеца/ общият размер на неизплатените и дължими за издръжката на детето му А.Г. суми били в размер на 6 350 лв., от които 5 600 лв., представляваща обща сума за периода от м. ***г. до м.*** г. включително – от по 100 лв. месечно, съобразно Решение № 2839/01.10.2010 г. по гр. д. № 12763/2009 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив ІІІ бр. с., и още 750 лв., представляваща обща сума за периода от м. ****г. до м.****г. включително – от по 150 лв. месечно, съобразно Решение № 3095/06.08.2018 г. по гр. д. № 10921/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив ІІІ бр. с. Като причина за неплащането на месечните суми по присъдената за детето му издръжка била липсата на постоянна работа, респ. постоянни доходи.

Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след  сторен  анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено авторството на подсъдимия Г. в престъпното деяние, както и относно квалифициращите го признаци. Съдът е подложил на коментар показанията на имащите връзка с казуса свидетели К.и Ж.,  съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, като въз основа на тях, в съвкупността им,  правилно достига до несъмненост в извода за виновното поведение на подсъдимия Г..  Впрочем, при разглеждане на делото по реда на гл.27-ма от НПК, самият подсъдим признава вина, като изявява несъгласие единствено с вида на наказанието, считайки го за несправедливо определен. По отправеното към съда искане за определяне на наказание „пробация”, в условията на чл.55 от НК, въззивният съд намери претенциите на подсъдимия и неговия защитник за частично основателни. Съобразявайки се с нормата на чл.373 ал.2 от НПК районният съд е преценил вида и размера на наложеното от него наказание „лишаване от свобода” като най-адекватно на стореното от подсъдимия като престъпен резултат. Действително съдът е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като правилно е приел за „лек превес” на смекчаващите такива и за липсата на основание по приложение нормата на чл.55 от НК. Вземайки предвид обаче самото поведение на св.Ж., с което възпрепятствайки срещите на подсъдимия с детето им и осъществявайки по този начин психически тормоз над Г., същата го мотивира към неправомерното му поведение по неплащане на издръжка. Това и отделно от това липсата на постоянна работа на подсъдимия, при приложени по делото доказателства за търсене на такава, както и желанието му при възможност да заплаща издръжката, при преведени суми по отделни вноски, налагат определяне на по-лекото от алтернативно заложените от законодателя за съответното деяние наказания, а именно – „пробация”. Най-справедливо е определяне на пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с явяване и подписване пред пробационна служба два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, както и на „обществено порицание”. Именно така определени наказанията по вид и продължителност биха способствали за  постигане целите на специалната и генерална превенции.

          При извършената служебно проверка относно законосъобразността на първоинстанционната присъда, въззивният съд не констатира при разглеждане на делото и при постановяване на крайния си съдебен акт районният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да доведат до необходимост от отмяна на присъдата и за връщане делото за ново разглеждане.

          Предвид на гореизложеното и на основание чл. 334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.1 от НПК

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

             ИЗМЕНЯ присъда №  202 от 30.07.2019г., постановена по НОХД № 3495/19г. по описа на  Районен съд – Пловдив в ЧАСТТА относно наложеното му на основание чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58А ал.1 и ал.5 вр.чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” в размер от 4 месеца, като вместо това му се определя и налага на основание чл. 373 ал.2 от НПК вр.чл.58А ал.5 вр.чл.57 вр.чл.54 вр.чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК наказание „пробация”  с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с явяване и подписване пред пробационна служба два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, както и на „обществено порицание”.

         ОТМЕНЯ присъдата в ЧАСТТА, с която е приложен чл.66  от  НК.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

   Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

 

                                                                       2/