Р Е Ш Е
Н И
Е № 2148
гр. Пловдив, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 26.05.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13996 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д.Т.К.
срещу Д.С.Д., с която е предявен положителен установителен
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 2 250 лева, представляваща незаплатен остатък по падежирали 9 месечни
вноски за периода 10.10.2018 г. до 10.06.2019 г. по сключен Предварителен
договор за продажба на МПС от 06.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9727/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски в
заповедното и исковото производство.
В
исковата молба се излагат твърдения, че между Д.Т.К. и В.Г.К., от една страна
като продавачи и ответника Д.С. Д. от друга страна
като купувач е сключен предварителен договор за продажба на МПС от 06.09.2018
г. с предмет лек автомобил „Шевролет Резо“, с рег. № ***.
В договора била уговорена цена за автомобила в размер на 6 300 лева,
платима по следния начин – 300 лева, платими при подписване на договора, 12
равни месечни вноски, всяка една от по 500 лева с дата на падеж 10- то число на
месеца, като първата вноска е считано от 10.10.2018 г. За периода 10.10.2018 г.
до 10.06.2019 г. са падежирали 9 вноски, като ответникът е заплащал частични
суми възлизащи в общ размер на 2 250 лева, остава дължим остатък от 2250
лева, който не е заплатен. За посоченото вземане е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца, като същата е връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
на ответника особен представител. Счита, че иска е допустим, но неоснователен.
Излагат се доводи, че предварителния договор не можело да има последиците на окончателен.
Твърди се неизпълнение на задължението на продавачите
за сключване на окончателен договор. Твърди се, че в
договора не било посочено, че при неплащане на сумите по него същите стават
изискуеми и се дължат ведно със законната лихва. Счита иска за неоснователен,
моли за неговото отхвърляне.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 9727/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен
установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважен така
предявеният иск ищецът следва, да установи, наличие на сключен предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 06.09.2018 г., че е изправна страна по договора, предал е вещта на купувача, че в договора е уговорено
предварително заплащане на цената на автомобила, настъпване на падеж на
вземанията, размер. Ответникът носи
насрещно
доказване, а при установяване наличието на вземанията, следва да докаже, че ги
е погасил.
От представения по делото
предварителен договор за продажба на МПС от 06.09.2018 г. /л.4/ се установява,
че Д.Т.К. и В.Г.К., в качеството на продавачи и Д.С.Д., в качеството си на
купувач, са сключили предварителен договор за продажба на лек автомобил
„Шевролет Резо“, с рег. № ***, са рама *** за цена в размер на 6300 лева. В договора
е уговорено, че продажната цена ще се заплати авансово – 300 лева е заплатена в
деня на подписване на предварителния договор, а сумата в размер на 6000 лева,
ще бъде заплащана на 12 равни месечни вноски, всяка една в размер на 500 лева,
на всяко 10-то число на месеца, като първата вноска е на 10.10.2018 г.
От допуснатия на ищеца свидетел
при режим на довеждане – М. Г. Т. /протокол от о.с.з. от 26.05.2020 г./, се
установява, че самият той е запознал ищеца с ответника по повод продажбата на
процесния лек автомобил. Свидетелят установява, че лично той е предал на
ответника лекия автомобил, предмет на процесния предварителен договор около
дата 06.09.2018 г.
Съдът кредитира показанията на
така разпитания свидетел като обективни и безпротиворечиви, същият дава
сведения за обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.
С оглед изложеното по делото се
установи, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на МПД,
в който е уговорено от страните предварително плащане на цената, преди
сключване на окончателен договор. Изпълнено е задължението на ищеца да предаде
лекия автомобил на ответника. Обстоятелството, че между страните не е сключен
окончателен договор не е пречка страна, за която възникват вземания по силата
на предварителния договор да ги търси от задължената страна. В този смисъл Решение № 56/18.09.2015 г. по
т.д. № 804/2014г. II ТО на ВКС.
Наред с това продавачите са се
задължили да сключат окончателен договор след като бъде платена цялата продажна
цена от купувача. Предвид което съдът приема, че ищецът е изправна страна по
договора.
Падежът на претендираните вноски
е настъпил преди подаването на заявлението.
Изчислени от съда, като взе
предвид заявения от ищеца период 9 месеца /9 вноски/ и размера на вноските
уговорени в договора за периода 10.10.2018 г. до 10.06.2019 г. по 500 лева всяка, размерът на дължимите вноски е 4500 лева. Ищецът
признава, че за този период са извършени плащания от ответника в размер на 2250
лева, видно и от представения лист с отразени плащания от ответника /л.6/.
Непогасеният остатък за този период е 2250 лева /4500 – 2250 = 2250/.
От своя страна ответникът не
доказа, че е платил в пълен размер дължимите суми по предварителния договор.
По делото е безспорно, че към
момента на подписване на предварителния договор и до настоящия момент
продавачите по него са в граждански брак.
Доколкото иск за получаването на
цената по предварителния договор, по който продавачи са двама съпрузи
представлява действие на управление, съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 СК
искът може да бъде предявен от всеки един от съпрузите заедно или поотделно за
пълния размер. В този смисъл Решение №
339/15.07.2010 г. по гр.д. № 716/2009 г. IV ГО ВКС. Това произтича и от обстоятелството, че средствата, получени по
предварителния договор, доколкото във връзка с продажба на вещ СИО, са общи на
съпрузите, СИО е бездялова. Още повече с. на ищеца не е възразила за извършване
на това действие на управление, а на против, дори от нея е предявен иск за
същото по настоящото дело, но поради липсата й като кредитор в издадената
заповед за изпълнение, производството спрямо нея е прекратено. С оглед
изложеното съдът приема, че по делото се доказа, че ищецът има вземане срещу
ответника в пълния предявен размер от 2250 лева, представляващи дължим остатък
по падежирали 9 вноски по предварителен договор от 06.09.2018 г. за периода
10.10.2018 г. до 10.06.2018 г.
Като законна последица от
уважаване на иска, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.06.2019 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно
искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа разноски в заповедното в размер на 345 лева /45 лева – д.т. и 300 лева –
адвокатско възнаграждение/ и 645 лева
в исковото производство /45 лева – д.т., 300 лева – адвокатско възнаграждение и
300 лева – депозит за особен представител/. Посочените разноски ще се присъдят
в пълен размер на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 2 250 лева, представляваща
незаплатен остатък по падежирали 9 месечни вноски за периода 10.10.2018 г. до
10.06.2019 г. по Предварителен договор за продажба на МПС от 06.09.2018 г. с предмет лек автомобил „Шевролет Резо“, с рег. № ***, са рама ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 11.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9727/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 645 лева –
разноски в исковото производство и 345
лева – разноски по ч.гр.д. №
9727/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ