Р Е Ш Е Н И
Е
260055/28.1.2021г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав,
на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.
К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №156 по описа на ШРС за 2020 год.,
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск, с
правно основание чл.34 от ЗС, за делба на недвижим имот, във фазата по допускане
на делбата.
Ищците
основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищецът Н.Н.Н. сочи, че първият ответник Г.Н.
е негова сестра и притежават в съсобственост следния недвижим имот, находящ се
в град Шумен, а именно- АПАРТАМЕНТ N° 1-/едно/, представляващ
по КК и КР на град Шумен, одобрен със Заповед ***г. на ИК на АГКК САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 86.70 кв.м. Адрес на имота: град
Шумен, ул.” Г. Д.” ***, ***, ***, ***. Самостоятелния обект се намира на етаж
1-/едно/ в сграда с идентификатор ***.2, брой надземни етажи 5, брой подземни
етажи-0, предназначение: друг вид сграда за обитаване. Сградата е разположена в
ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: ***.2.2; под обекта: няма, над обекта: ***.***, заедно с
прилежащото към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17 с площ от 11.05 кв.метра, при
граници: от изток изба № 16, от запад - стълбище, от север - дворно място; от
юг-общ коридор, от горе - първи жилищен етаж, отдолу - земя, ведно с 6476/100
000% идеални части, от общите части на сградата и от правото на строеж върху
местото. Заявява се ,че собствеността е придобита по следния начин: Баща им Н. Н. Х. бил
собственик на горния имот с Нот.акт ***, ***, дело № ***/***г. на ШРС, придобит
по време на брака му с Й. К. Х., в режим на СИО.
След смъртта на Й. Х. /починала на ***г./ съгл.
СК от 68г. и у-ние за наследници № ***/***г./, баща им Н. Н. Х., наследил 1/2
ид.част, а 1/2 ид.част на Й. Х. се разпределила между нейните низходящи -
децата й Г.Н. и С. К.. По силата на решение по гр.дело № ***/ ***г. на ШРС за
делба, вписано под рег.№ ***, ***, акт***/ ***,***г., баща им Н. Н. Х. заплатил
дяловете на Г. и С. в делбата и станал едноличен собственик на имота.
С Нот.акт № ***, ***, дело № ***/***г. на ШРС, Н.
Н. продал на дъщеря си Г.Н.Н. -1/2 ид.част, която е придобита от нея по време
на брака й с К.Н.К. - в режим на СИО.
С Нот.акт ***, ***, дело № ***/ ***г. ШРС, Н. Н.
и Г.Н. продали на ищеца първия ¼ ид.част и втората 1/4 ид.част или общо
1/2 ид.част от имота, като тази ид.част ищеца, придобил по време на брака си
със съпругата му Г.М.Н.. След смъртта на бащата Н. Х. /починал на ***г./,
неговата 1/4 ид.част се разпределила между низходящите му - децата му Н. и Г., като
ищецът твърди, че притежава ½ ид.част в СИО + 1/8 ид.част по наследство,
а ответницата притежава ¼ ид.част в СИО +1/8 ид.част по наследство. Заявява,
че не могли доброволно да се разберат години наред и да поделят имота. С
настоящата искова молба отправя отново предложение до ответницата за доброволна
подялба, чрез наплащане на дяловете или продажба на недвижимия имот.
Моли съда да бъде
извършена съдебна делба при дялове за недвижимия имот, както следва: за ищеца Н.Н.Н. - 1/8 ид.ч. по наследство; за ищците Н.Н.Н.
и Г.М.Н. -
1/2 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност; за ответника Г.Н.Н.
- 1/8 ид.ч.
по наследство; за ответниците Г.Н.Н. и К.Н. -1/4 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност.
В предоставения на основание чл. 131 от ГПК
срок, ответницата Г. Н.Н. депозира отговор на исковата молба, а ответникът К.Н.К.
не депозира отговор на исковата молба. С отговора си първата ответница Г.
Н.Н. заявява, че искът е допустим. Твърди, че с брат си Н.Н.Н., като
съсобственици, притежават апартамент, намиращ се на адрес: гр.Шумен, ул. „Г. Д.”
*** ***, ***. Двамата имат общ баща и различни майки. Баща им Н. Н. Х. и
майка й Й. К. Х., по време на гражданския си брак, придобили горепосочения имот
с нот. акт ***, ***, дело № ***/*** г. на ШРС. След смъртта на майка й /***г./
апартаментът бил наследен, съгласно тогава действащото законодателство, от баща
й, от нея и от сестра й С. К. от първия брак на майка й /по ¼ и.ч. на
всяка, а ½ ид.част на бащата/. С решение по гр.дело № ***/***г. на ШРС,
след извършена делба, бащата станал едноличен собственик на жилището. Тъй като
заплатил дела само на сестра й, с която няма родствена връзка, а тя не е
получила пари от него, решил като компенсация да й прехвърли на ***.*** г. ½
ид.ч. от апартамента, като твърди че двамата със съпруга й доплатили на баща й исканата
цена и оформили сделката като покупко-продажба с нот. акт № ***, ***, дело №***/***
г. на ШРС. Твърди, че със съпруга си К.Н.К. имат сключен граждански брак на ***г. и станали
съсобственици в режим на СИО, съгл. чл.21 от СК. На ***.*** г. прехвърлила на
брат си половината от своята ид.ч., а именно ¼ ид. ч. от апартамента, с
уговорка впоследствие баща й да й прехвърли неговия дял. При това условие
твърди, че двамата с баща й прехвърлили по 1/4 ид. ч. от своите на името на
брат й, с което той и съпругата му в режим на СИО станали собственици на 1/2
и.ч., с покупко-продажба -НА ***, том.13, дело№ ***/***г. на ШРС. Баща им се
разболял и починал и не успял да изпълни обещанието си. Волята на баща й
приживе била всеки един от тях двамата да притежава по 1/2 ид. ч. от
апартамента. Всеки от тях плащал и по 1/2 част от данъка за имота, защото и
двамата били със съзнанието, че на всеки се полага равна част от имота.
Заявява, че от *** г., като не може да посочи точна дата, още докато бил жив
баща й, до настоящия момент половината част от имота обитава и стопанисва тя,
тъй като със съпруга си К.Н.К., поради неразбирателство, са във фактическа
раздяла и се наложило да напусне семейното жилище. Дъщеря й също живяла
известно време при нея. Брат й отдавал неговата част под наем от *** г. до ***г.
Твърди, че тя владее и ползва нейната обособена една втора част от процесния
апартамент необезпокоявано, повече от 10 години, следователно по смисъла на
чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, със съпруга й са го придобили по давност,
в режим на СИО.
С допълнителна
молба, допълнение
към отговор рег.№ *** от ***г., ответникът Г. Н.Н. оттегля първоначално заявения иск,
като поддържа единствено възражението за придобиване по
давност на собствеността върху обитаваната и ползвана от нея 1/2 ид.част от
жилището, по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, в режим на СИО, с твърдението, че такава част владее, обитава и ползва
необезпокоявано, в продължение на повече от десет години.
В съдебно заседание, първият ищец не се явява лично, явява се втората ищца, за ищците се явява адв.К.
при ШАК и поддържа молбата. Първата ответница се явява лично и с адв. М. при
ШАК , който поддържа допълнителната молба по отговора. Вторият ответник не се
явява и не изпраща представител.
От събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Н.Н.Н.
и ответницата Г.Н.Н. са брат и сестра и имат общ баща – наследодателят Н. Н. Х..
Видно от
приложения НА ***, ***, дело № ***/***г. на ШРС, процесното
жилище е придобито по време на брака му с Й. К. Х.. От удостоверение за
наследници изх. № *** от ***г. се установява, че Й. К. Х.
е починала на ***г., като нейни наследници са били Н. Н. Х., първата
ответница Г.Н.Н. и С. К. К. /сестри с различни бащи/.
От приложеното
по делото Решение
по гр.дело № ***/ ***г. на ШРС за делба, вписано под рег.№ ***, ***, акт***/ ***,***г.,
се установява че в дял на Н. Н. Х. е
поставен процесният апартамент, с адрес: гр. Шумен, ул.” Г. Д.” ***, ***, ***, ***
и той е станал едноличен собственик на имота и същевременно е бил осъден да
заплати дяловете на Г.Н.Н. и С. К. К..
От представения Нот.акт
№ ***, ***, дело № ***/***г. на ШРС се
установява, че през ***г. Н. Н. Х. е продал на дъщеря си Г.Н.Н. 1/2
ид.част от апартамента, която е придобита от нея по време на брака й с К.Н.К. в
режим на СИО, видно от приложеното по делото
удостоверение за сключен
граждански брак /стр. 30/.
От представения
по делото Нот.акт
***, ***, дело № ***/ ***г. ШРС се установява, че бащата Н. Н. Х., на ***.***г., е продал на сина си Н.Н.Н. ¼
идеална част от останалата му част от имота и същевременно Г.Н.Н. е продала на
брат си също ¼ от имота, към този момент. Няма данни сделката по продажбата
да е била оспорена от съпруга на Г.Н.Н. –ответникът К.Н.К..
Към момента на
придобиването на ½ идеална част от имота от Н.Н.Н., същият е в брак с ищцата
Г.М.Н., видно от представеното
удостоверение за граждански брак, сключен на ***г., поради което двамата ищци
се легитимират като собственици в режим на СИО на 1/2 ид. част от имота.
Двамата ответници останали собственици на ¼ идеална част, също в режим
на СИО от имота.
Видно от удостоверение
за наследници изх. № *** от ***.***г., Н. Н. Х. е починал на ***г., като е
оставил наследници - децата си Н.Н.Н. и Г.Н.Н.. Към момента на смъртта си Н. Н.
Х. е притежавал ¼ ид.част от жилището, от която двамата наследяват по
1/8 ид. част.
Поради твърденията на
ответницата Г.Н.Н., че по давност е придобила 1/2 от имота, се спори всъщност какъв е размерът на притежаваната
част за всяка страна.
Съобразявайки представените по делото
доказателства, съдът приема, че ищците Н.Н.Н.
и Г.М.Н. притежават в режим на СИО, съобразно отразеното в Нот.акт ***, ***,
дело № ***/ ***г. ШРС, собствеността върху ½ идеална част от
апартамента.
От представените по
делото доказателства- Нот.акт № ***, ***, дело № ***/***г. на ШРС и Нот.акт ***,
***, дело № ***/ ***г. на ШРС се установява, че ответниците Г.Н.Н. и К.Н.К.
са собственици на ¼ ид.част от апартамента, в режим на СИО.
Останалата ¼
идеална част е наследството, останало от бащата на първия ищец Н.Н.Н. и на първата ответница Г.Н.Н., като
за всеки един наследството е по 1/8 ид.част. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответница
Г.Н.Н. за придобита по
давност заявената от нея ½ идеална част от имота, доколкото, както се посочи по – горе, двамата ответници са
собственици на ¼ ид.част от имота, в режим на СИО, с Нот.акт № ***,
***, дело № ***/***г. на ШРС и Нот.акт ***, ***, дело № ***/***г. ШРС.
От свидетелските
показания се установява, че след смъртта на бащата, ищците са отдавали
под наем апартамента, а ответницата
е държала багаж в две преходни стаи и докато е била в страната, е живяла там. Св.П., в своите
показания, заявява: „…… През ***г. дядото
още беше жив. …….., но знам, че сестра му Г. се нанесе в тези стаи, където те
живееха. Дядото си остана в неговата стая. Тя не живееше с дядото. Тя
отсъстваше често, тъй като работеше и живееше в Г.. Беше там около десет
години. Багажът й беше в хола и
спалнята. През ***г. дядото почина. За него се грижеха Г. и Н.. В последно
време Н. живееше там и се грижеше за баща си. След като дядото почина, съм
виждала чужди хора. Имаха квартиранти, които обитаваха целия апартамент. Това
знам от Г.. Не съм влизала, но обитавали целия апартамент. Н. събираше наема.
……….“.
Св.Г. посочи :“……… Брат й имаше квартиранти там. Г. не е имала
достъп до стаите на квартирантите. ….. Тя си ги заключваше стаите. СОТ– ът
касаеше само нейните стаи. Тя се принуди да сложи СОТ, защото квартирантите
бяха влизали в нейната стая, не знам как са си отворили. Ползвали печката и тя
се принуди да пусне СОТ. …… Сигнализацията на СОТ беше на входната врата на
хола. Към настоящия момент Г. се върна от Г. преди няколко дни………. От ***г. до
настоящия момент периодично пътува за Г. и се връща в Б., защото правеше
изследвания. Пет, шест години тя ходеше два пъти в годината на ЯМР. През ***г.
работеше в Г., но като заболя, не е работила. Изкара тук курс за масажи, пробва
да работи в Б., но заболяването не й позволяваше. Пробва тук да работи масаж в Б..
Не знам коя година беше операцията. Има дъщеря и зет в Г. и им ходи на гости. Отсядаше за по
няколко месеца, ..…. Шест, седем години апартаментът се даваше под наем. Бяха
руснаци….“
Св. Л. също заяви:..“. Квартирантите, мисля,
че нямаха достъп до нейните стаи, но в един момент имаха, даже бяха разбили
ключалката на спалнята й и са я ползвали. Аз, като отидох, беше направен склад
от квартирантите. Това беше преди шест, седем години, не си спомням точно. През
това време Г. беше в Г. и беше с рак. Ходеше в Г. за различни периоди. Когато
беше с операцията, стоя доста в Г., повече от една година, защото беше в
болница. това го знам, защото сме говорили по телефона. Сега също ходи.
......... Брат й вземаше наема. Г. постави СОТ, защото обясняваше как брат й ще
наема квартиранти ……..Тя сложи СОТ на нейната входна врата, в хола, от хола се
влиза в спалнята й и от хола се излиза на една тераса. На апартамента имаше СОТ
отвън, а на нейната врата допълнителен СОТ. …..“.
За да се приеме, че в
полза на едно лице тече придобивна давност, то трябва не просто да обитава и
ползва един имот, но и да демонстрира поведение - израз и на двата признака на
владението ”corpus”/фактическа власт/ и „animus”/воля за своене/. От
събраните по делото доказателства не се установява, че упражняваната фактическа власт от ответницата
върху отчасти чуждия имот /в случая върху
наследствената на ищеца Н.Н.Н. - 1/8 идеална част/, е довела до последица придобиване на тези части, тъй като не
се доказа завладяване /съзнание за своене/, изключващо възможността за действия
в имота от страна на другите съсобственици, демонстрирано пред тях, както и достигнало
до тяхното знание. Не съставлява отричане на правата на останалите
съсобственици и демонстриране на намерение да владее само за себе си за припадащите се по наследство части от имота, нито
явното и спокойно фактическо живеене в съсобствения имот, нито поставяне на
СОТ, което е станало около ***г.
Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда презумпцията,
че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Спорът, дали тази
презумпция е приложима между съсобственици, е разрешен с ТР №1/2012г. по
т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС. Според мотивите на ТР, презумпцията
на чл.69 от ЗС, в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва
да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение. Независимо от правото на всеки от
съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява
фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на
останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на
собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици
и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Когато обаче основанието, на което е
установена фактическата власт показва съвладение и съсобственикът е започнал да
владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита
за оборена. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците
упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е
по какъв начин е започнало владението. Изследван е случаят
при наследяването като общо правоприемство. Владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от
ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях, по явен и недвусмислен начин, да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението
(interversio possessionis), при което съсобственикът - съвладелец се превръща в
съсобственик - владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици.
Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
каквито действия съдът намира, че не са обективирани от ответницата по
отношение наследствената част на първия ищец.
Ето защо съдът
намира, че процесният недвижим имот - АПАРТАМЕНТ N° 1-/едно/, представляващ по КК и КР на
град Шумен, одобрен със Заповед ***г. на ИК на АГКК САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 86.70 кв.м. Адрес на имота: град Шумен,
ул.” Г. Д.” ***, ***, ***, ***. Самостоятелния обект се намира на етаж 1-/едно/
в сграда с идентификатор ***.2, брой надземни етажи 5, брой подземни етажи-0,
предназначение: друг вид сграда за обитаване. Сградата е разположена в ПИ с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
***.2.2; под обекта: няма, над обекта: ***.***, заедно с прилежащото към
апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17 с площ от 11.05 кв.метра, при граници: от
изток изба № 16, от запад - стълбище, от север - дворно място; от юг-общ
коридор, от горе - първи жилищен етаж, отдолу - земя, ведно с 6476/100 000%
идеални части, от общите части на сградата и от правото на строеж върху местото, следва да бъде допуснат до делба при
следните квоти за страните, а именно: за ищеца Н.Н.Н. - 1/8
ид.ч. по наследство; за ищците Н.Н.Н. и Г.М.Н. - 1/2 ид.ч. в режим на съпружеска
имуществена общност; за ответника Г.Н.Н. - 1/8 ид.ч. по наследство; за ответниците
Г.Н.Н. и К.Н. -1/4 ид.ч. в режим
на съпружеска имуществена общност .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА до делба между Н.Н.Н., Г.М.Н. и Г.Н.Н.
и К.Н., недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ N° 1-/едно/,
представляващ по КК и КР на град Шумен, одобрен със Заповед ***г. на ИК на АГКК
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 86.70 кв.м. Адрес
на имота: град Шумен, ул.” Г. Д.” ***, ***, ***, ***. Самостоятелният обект се
намира на етаж 1-/едно/ в сграда с идентификатор ***.2, брой надземни етажи 5,
брой подземни етажи-0, предназначение: друг вид сграда за обитаване. Сградата е
разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, ниво 1, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: ***.2.2; под обекта: няма, над обекта: ***.***, заедно с
прилежащото към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17 с площ от 11.05 кв.метра, при
граници: от изток изба № 16, от запад - стълбище, от север - дворно място; от
юг-общ коридор, от горе - първи жилищен етаж, отдолу - земя, ведно с 6476/100
000% идеални части, от общите части на сградата и от правото на строеж върху
местото, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ:
за ищеца Н.Н.Н.
- 1/8 ид.ч.
по наследство;
за ищците Н.Н.Н.
и Г.М.Н. -
1/2 ид.ч., в режим на съпружеска имуществена общност;
за ответника Г.Н.Н.
- 1/8 ид.ч.
по наследство;
за ответниците Г.Н.Н.
и К.Н. -1/4 ид.ч., в режим на съпружеска
имуществена общност.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
След влизане в сила
на решението, същото да се докладва на съдия - докладчика.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: