РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20221880100657 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. Т.,
ЕГН ********** и Т. Н. Т., ЕГН ********** – двамата с адрес: **, чрез
пълномощника им адв. Е. М. от САК, против Община Своге, представлявана
от кмета. Към исковата молба е представена от ищците и уточнителна молба
Вх. № 3327 от 15.11.2023 г., като предявените искове са уточнени
допълнително в проведеното по делото на 26.02.2024 г. о.с.з., в което е
допуснато оттегляне на предявените положителни установителни искове за
собственост по отношение на част от първоначално заявените имоти, като в
тази част производството е прекратено с влязло в сила протоколно
определение от същата дата. В исковата молба, съобразно уточненията, се
твърди, че ищците са собственици по давност на поземлен имот с
идентификатор 78481.4.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Церово, общ. Своге, Софийска област, одобрени със Заповед № РД-18-
131/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Церово, общ. Своге, местност „Лозето“, с площ от 11 637 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, номер по предходен план: 004009, при граници и съседи на имота:
имот с идентификатор 78481.4.8, имот с идентификатор 78481.3.58 и имот с
идентификатор 78481.4.12, индивидуализиран в приложената към исковата
молба скица. Ищците посочват, че имотът е закупен от техния наследодател
Н. Д. Т. с договор за продажба на недвижим имот на 16.12.1954 г., когато е
предадено владението на имота, като от тази дата баща им Н. Д. Т. и майка им
А. К. Т. са владели имота като техен до смъртта на баща им на *** г., след
тази дата до смъртта на майка им на *** г. имотът е владян от нея, а след това
и до днес – от ищците по делото. Последните се позовават да са придобили
1
правото на собственост върху имота на 31.08.2008 г. по силата на
упражнявано от тях давностно владение, което е започнало на 31.08.1998 г.
Твърдят, че без правно основание имотът им е отразен като земи по чл. 19 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на
представената с исковата молба скица, доколкото същият не е отнеман от
техните родители, нито е бил включен в ТКЗС до влизането в сила на ЗСПЗЗ.
Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици на процесния имот по давностно владение, което е започнало на
31.08.1998 г.
От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. –
пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба. По
съществото на спора се заявява, че ищците не биха могли да придобият
правото на собственост върху имота на заявеното от тях основание, поради
общинския му характер, а като придобивни основания за общината се твърдят
остатъчен поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и евентуално, че
общината е придобила имота по давност за периода от 19.01.2009 г. до
момента. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията,
като неоснователна и недоказана.
В производството са събрани писмени доказателства, представени от
страните, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като
автентични и верни, и е разпитан един свидетел, показанията на който съдът
кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и
убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните
аргументираха застъпваните от тях тези.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че
процесният поземлен имот с идентификатор 78481.4.9 е ограден (от едната
страна с телена мрежа, а от другата има скални образования) и в последните
тридесет и пет години той е владян от ищците в настоящото производство,
които го владеят и до настоящия момент. През целия този период от време
никой не е оспорвал владението им, като то е било непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове за собственост и
условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В
случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като
видно от приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства,
имотът, на който ищците твърдят, че са собственици, е отразен в
кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съдът намира за неотносими твърденията за установена от 16.12.1954 г.
фактическа власт от родителите на ищците. В случая последните се позовават
да са придобили целия имот на оригинерно придобивно основание, а не по
2
наследствено правоприемство. При това положение не може да става дума, че
родителите на ищците са техни праводатели, за да може да намери
приложение разпоредбата на чл. 82 от ЗС, поради което ищците не могат да
присъединяват към своето владение това на своите родители, а и тези
твърдения са изоставени с направените уточнения на предявените искове.
Във връзка с последното, съдът намира, че настоящият спор не е
разрешен с влязлото в сила Решение № 260108 от 06.12.2021 г., постановено
по гр.д. № 582/2020 г. по описа на Районен съд Своге, доколкото в
последното производство е разгледан различен иск - по отношение на
различен имот и най-вече - на различно придобивно основание - наследствено
правоприемство. Ето защо, предявените в настоящото производство искове са
допустими.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита, че
Д. Н. Т. и Т. Н. Т. са придобили правото на собственост по давност за периода
след 31.08.1998 г., по-точно на 31.08.2008 г., тъй като са били налице
обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови
пречки. При позоваване от страна на ищците на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, същите следва да установят по пътя на пълното и главно
доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ,
но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.
Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез
лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното
поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване, в
предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети
или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е
неприложим, тъй като макар имотът да има земеделски характер, не е бил
обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за
земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците.
Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не
може да придобие правото на собственост на соченото основание. Не са
ангажирани по делото никакви доказателства и за другото сочено от
ответника придобивно основание, а именно, че ответната община е придобила
правото на собственост върху процесния имот по давност. При това
положение исковете следва да се уважат изцяло.
Ищците не претендират разноски за производството, поради което
такива не следва да им бъдат присъждани, макар да имат право на това, с
оглед изхода на делото (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК).
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявени от Д. Н. Т., ЕГН ********** и Т. Н. Т., ЕГН
********** – двамата с адрес: ***, срещу Община Своге, с адрес: гр. Своге,
ул. „Ал. Стамболийски“ № 7, представлявана от кмета Е. К. И., че Д. Н. Т. и
Т. Н. Т. са собственици на поземлен имот с идентификатор 78481.4.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Церово, общ. Своге,
Софийска област, одобрени със Заповед № РД-18-131/19.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Церово, общ. Своге,
местност „Лозето“, с площ от 11 637 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, номер по
предходен план: 004009, при граници и съседи на имота: имот с
идентификатор 78481.4.8, имот с идентификатор 78481.3.58 и имот с
идентификатор 78481.4.12.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна
сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4