Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 18.06.2019г., град Дупница
V, г.о.
Районен съд – Дупница състав
13.06. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1658 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е съдебна делба във фазата на извършването й и е било образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, предявен от А.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу: Д.Х.Д., ЕГН **********, Л.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
С решение № 509 от 09.11.2018г., постановено по настоящото дело, е допусната делба на между страните на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел II - 1643, попадащ в квартал 77 по регулационния план на гр. Рила, общ. Рила, обл. Кюстендил, с урегулирано пространство на целия парцел 610.00 кв. м., улична и дворищна регулация утвърдени със заповед № 30/22.02.1993г. на Кмета на Община Рила, при граници и съседи на имота: улица, заключена между осеви точки 294-295, улица заключена между осеви точки 326-328, УПИ I-1643-собственост на наследници на Михаил Димитров Чачев и УПИ ІІІ-1643-собственост на Райчо Кирилов Чачев.
В срока, предвиден в ГПК, а именно в първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ищецът А.Х.Д., с молба вх. № 4669/01.04.2019г. (л.67-70 от делото), уточнена с молба вх. № 5028/08.04.2019г. (л.80-91 от делото) е предявил претенция по сметки, като иска ответниците да му заплатят, съразмерно с притежаваните идеални части, сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот, в следствие на извършени от него със знанието и без противопоставяне на ответниците, подобрения, изразяващи се в изградената в поземления имот, в периода м. юли-м. ноември 2007г. постройка, съгласно одобрения от главния архитект на общ. Рила инвестиционен проект № 9/2007г., която към момента е на етап нулев цикъл, със завършеност на 37%, на стойност 17 160.00 лв.
Предявените от ищеца претенции по сметки са оспорени от ответниците в молба-становище вх. № 6434/08.05.2019г. (л. 95 от делото), депозирана от прцесуалния им представител, с твърдения, че въпросната постройка е изградена в период, когато ищецът и ответницата М.Г. са били съпрузи, поради което тя представлява СИО; освен това тя не е построена изцяло с негови средства. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно с доводите на страните, приема за установено следното:
С решението по допускане на делбата е допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.В. (л. 61-63 от делото), съгласно чието заключение, прието от съда в проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.04.2019г. и неоспорено от страните, процесният имот, представляващ УПИ ІІ-1643, в кв. 77 по регулационния план на гр. Рила, с площ от 610 кв.м. и лице от 28 м. към улица с о.т. 294-295, е на стойност 9760.00 лв., като същият е реално поделяем на два дяла, с площ от 305 кв.м. всеки, при спазване изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че в имота има изградена постройка, изградена съгласно одобрения от главния архитект на общ. Рила инвестиционен проект № 9/2007г., която е на етап нулев цикъл, със завършеност на 37%. Постройката се намира в половината от имота откъм УПИ І-1643 и УПИ ІІІ-1643 и е със застроена площ от 67 кв.м., на един етаж, масивна с бетонови колони и плоча, в състояние „карабина“. Според заключението на вещото лице, стойността на така изградената в имота постройка е 17 160.00 лв.
Съгласно изисканото от съда и прието като доказателство по
делото становище на Главния архитект на община Рила, за УПИ ІІ-1643, в кв. 77
по регулационния план на гр. Рила има издадени разрешения за строеж № 8 и № 9
от 02.05.2007г., допълнени със заповед № 406/19.10.2007г. и заповед №
436/07.11.2007г. на Главния архитект на община Рила; за строеж „Жилищна
сграда-югоизточна“ в същия УПИ е съставен Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 09.07.2007г.
Съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗУТ гореописаните разрешения и протокол са загубили
действието си. Главният архитект на община Рила дава становище, че съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, от УПИ ІІ-1643, в кв. 77 могат да се обособят
два самостоятелни урегулирани поземлени имоти за жилищно строителство.
Във връзка с така депозираното становище от Главният
архитект на община Рила, съдът е дал възможност на страните да инициират
административна процедура по изменение на действащия регулационен, но такава не
е инициирана.
Допуснато е събирането на гласни и писмени доказателства
във връзка с предявените от ищеца претенции по сметки. Представени са от ищеца шест
броя складови разписки, четири броя експедиционни бележки, договор от
05.07.2007г., сключен с технически ръководител, договор от 12.11.2007г. за присъединяване
към електроразпределителната мрежа и фактури за строително-монтажни работи,
удостоверяващи направени от него разходи във връзка със строежа в процесния
имот.
Разпитани са свидетелите Адриан Райчов Петров, Пламен
Любенов Атанасов и Асен Василев Гаврилов, които дават показания, че ищецът А.Д.
е закупувал материали и е заплащал на майстори за строежа в процесния имот в
периода 2007-2008г. Свидетелят Гаврилов, който по това време работел на
длъжност „младши специалист незаконно строителство“ в община Рила, дава
показания че А. и Д. Делеви са закупили имота в гр. Рила и са стартирали
процедура по одобряване на инвестиционни проекти за строеж през 2007г.
Строителството на реализираната в имота постройка започнало непосредствено след
одобряване на строителните книжа. Към настоящия момент строежът е незавършен,
построен е само първият етаж на груб строеж и има отлята плоча.
При така установената фактическа обстановка по делото,
съдът прави следните правни изводи:
Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на
чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за
избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността
на дяловете на съделителите. В настоящия случай, делбата следва да
се извърши чрез способа, регламентиран в чл. 348 ГПК, като имотът се изнесе на
публична продан. Съображенията за това са следните:
Безспорно се установи, че процесният недвижим имот, допуснат до делба, е реално поделяем на два дяла, т. е. не могат да се образуват дялове от имота за всеки от съделителите, поради което единственият законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху него е изнасянето му на публична продан. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата, а именно: за А.Х.Д. -1/4 ид.ч.; за М.С.Г. -1/4 ид.ч. и за Д.Х.Д. и Л.Д.Д.-1/2 ид.ч. в режим на СИО. Изнасянето на имота на публична продан същевременно не лишава съделителите от възможността да го придобият в изключителна собственост, тъй като всеки от тях има право да участва в наддаването, съгласно чл. 348, изр. 2 ГПК.
Съдът възприема дадената оценка на в.л. Л.В., а именно – 26 920.00 лева (9760.00лв.-на поземления имот плюс 17160.00 лв.-на изградената в него постройка).
Относно претенциите по сметки, предявени от ищеца А.Х.Д.:
По своята същност исканията по чл. 346 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, чрез предявяването на които в рамките на делбеното производство се постига последващо обективно съединяване на искове. Допустими за разглеждане по реда на чл. 346 ГПК са онези искания за сметки между съделителите, които са свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Тези претенции следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Полезните разноски се наричат подобрения. Това са онези разноски, които без да са необходими за запазване на вещта, са довели до увеличение на нейната стойност. Целта, с която те са направени, е без значение. Достатъчно е да са увеличили стойността на вещта. Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил (решение № 520/22.06.2010 г. по гр. д. № 496/2010 г., ВКС). Подобренията следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се променя, разноските не са полезни, освен ако останалите съсобственици са съгласни с промененото предназначение. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията, може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Сумата, която се припада на неговия дял, не му се следва, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Когато претенцията за вземане за подобрения, извършени в делбения имот е със съгласието на другите съсобственици - квалификацията на иска е по чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените разходи, когато е без съгласието на останалите съсобственици правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, а когато е при противопоставянето им, отношенията се уреждат съобразно правилата на чл. 59 ЗЗД. По въпроса коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот - увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително - ремонтни дейности - e постановено решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010 г., ВКС, I г.о., в което се сочи следното: в т. 5 на ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС - решение 532/17.06.94 г. по гр. д. № 382 / 94 г. на ВС, I ГО; решение № 615 / 02 г. по гр. д. № 93 / 02 г. на ВКС, I ГО и др. В тях се приема, че само когато съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл. 72 - чл. 74 ЗС. В този случай увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно (съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик) или при недобросъвестно владение, на основание чл. 74, ал. 2 ЗС - когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. 5 на ППВС № 6/1974г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС.
От събраните гласни и писмени доказателства, а и от твърденията на страните в исковата молба и отговора, се установи знанието на ответниците за осъществения еднолично от ищеца А.Д. строеж в процесния имот и липсата на противопоставяне от тяхна страна. С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните изложените в исковата молба обстоятелства относно покупко-продажбата на процесния УПИ, взаимното учредяване на право на строеж върху него и изграждането през 2007г. в имота на постройка единствено със средства на А.Д., която е останала незавършена.
Следователно отношенията между страните по делото следва да се уредят по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС /Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/: всеки съсобственик следва да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, респ. – дължи припадащата му се част от стойността на полезните разноски.
Съдът намира за основателно възражението за погасителна давност, направено от ответниците с молба-становище вх. № 6434/08.05.2019г. Вземанията за извършените подобрения са с облигационен характер и се погасяват по общите правила за погасяване на вземанията и погасителната давност по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, в който са станали изискуеми, а именно – от момента, когато са извършени разходите в делбения имот (така решение № 467 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г. на ВКС, І г. о.). Това е така, тъй като вземането е възникнало и станало изискуемо при извършването на подобренията, защото оттогава възниква и обективната възможност за подобрителя да предяви претенция за защита на своите права. Неоснователността на преминаването на благата в патримониума на съсобственика се осъществява при самото им създаване, а не в някой последващ момент, поради което погасителната давност при вземанията за извършени от държател подобрения започва да тече от извършването им. Установено беше по делото, че подобренията са извършени в периода месец юли-месец ноември 2007г., а претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС е заявена на 01.04.2019г., т. е. след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което вземанията на ищеца са погасени по давност. Предявяването на иска за делба не прекъсва, нито спира течението на давността, поради което по време на делбеното производство давност за вземанията за подобрения тече - така решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 111/2012 г. на ВКС, І г. о. С оглед изложеното, предявените от ищеца претенции за подобрения в допуснатия до делба недвижим имот, следва да се отхвърли, като погасена по давност.
По разноските:
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира 4% върху стойността на дяловете.
С оглед на цитираното правило, всеки един от съсобствениците следва да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Дупница съразмерно
на своя дял в съсобствеността, както следва: съделителят А.Х.Д.-269.20 лв.,
съделителят М.С.Г.-269.20 лв., а съделителите Д.Х.Д. и Л.Д.Д.-общо 538.40 лв.
В делбения процес разноските се определят по правилата на чл.355 ГПК с решението по извършване
на делбата, като съделителите заплащат съобразно дяловете
си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на
свидетели, вещи лица, включително и възнаграждение за последните, както и по
извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени
по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. Тези
разноски са разпределени от съда съобразно дяловете на страните още при самото
им извършване; към тях не се отнасят разноските за адвокатско възнаграждение за
делбата, тъй като не са направени в интерес на всички съделители.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба неподеляем недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел II - 1643, попадащ в квартал 77 по регулационния план на гр. Рила, общ. Рила, обл. Кюстендил, с урегулирано пространство на целия парцел 610.00 кв. м., улична и дворищна регулация утвърдени със заповед № 30/22.02.1993г. на Кмета на Община Рила, при граници и съседи на имота: улица, заключена между осеви точки 294-295, улица заключена между осеви точки 326-328, УПИ I-1643-собственост на наследници на Михаил Димитров Чачев и УПИ ІІІ-1643-собственост на Райчо Кирилов Чачев, при пазарна цена от 26 920.00 лева (двадесет и шест хиляди деветстотин и двадесет лева), като действително получената от публичната продан сума следва да се разпредели между съделителите при следните делбени квоти: за А.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, 1/4 (една четвърт) идеална част; за Д.Х.Д., ЕГН ********** и Л.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, общо 1/2 (една втора) идеална част в режим на СИО и за М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, 1/4 (една четвърт) идеална част.
ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, предявения от А.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, за осъждане на Д.Х.Д., ЕГН **********, Л.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да му заплатят извършените от него подобрения в процесния имот, изразяващи се в изградената в периода м. юли-м. ноември 2007г. постройка, съгласно одобрения от главния архитект на общ. Рила инвестиционен проект № 9/2007г., която е на етап нулев цикъл, със завършеност на 37%, на стойност 17 160.00 лв.
ОСЪЖДА А.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на ДРС държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 269.20 лв. (двеста шестдесет и девет лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, Л.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят в полза на съдебната власт, по сметка на ДРС държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на общо 538.40 лв. (петстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на ДРС държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 269.20 лв. (двеста шестдесет и девет лева и двадесет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: