Решение по дело №375/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. С. В. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 187 от 28.12.2023 г. на младши инспектор в РУ С. към ОДМВР Пловдив, с която на В. С. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.*, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и липса на мотиви, поради което се иска нейната отмяна.

Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 28.12.2023 г., и срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена за това, че на 28.12.2023 г. е управлявал собствения си лек автомобил, след като са му отнети всички контролни точки и е загубил правоспособността, поради което е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Видно от представената справка за нарушител/водач и четири влезли в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, както следва: НП № 22-1030-007466 от 26.10.2022 г., влязло в сила на 01.12.2022 г., са отнети 6 контролни точки; НП № 23-0435-000179 от 22.05.2023 г., влязло в сила на 20.06.2023 г., са отнети 10 контролни точки; НП № 23-0432-001621 от 02.10.2023 г., влязло в сила на 31.10.2023 г., са отнети 13 контролни точки; НП № 23-1030-006162 от 17.11.2023 г., влязло в сила на 20.12.2023 г., са отнети 10 контролни точки.

Съобразявайки нормата на чл.157, ал.4 ЗДвП, съгласно която водачът губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР, която го е издала, административният орган е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП и е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

Т.е., макар отнемането на контролните точки да се оспорва от жалбоподателя, не се събраха доказателства, които да оборват този факт при негова доказателствена тежест. Всички наказателни постановления са връчени на жалбоподателя и в системата на МВР са въведени като влезли в сила, следователно противно на възражението на жалбоподателя, следва да се приеме, че всички наказателни постановления са влезли в сила, произвели са своето правно действие и че към момента на издаване на оспорената заповед на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки. Т.е., безспорно доказано е отнемането на всички 39 контролни точки на жалбоподателя към 20.12.2023 г., когато е влязло в сила НП № 23-1030-006162 от 17.11.2023 г.

Освен това, от справката за нарушител/водач може да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателят демонстрира перманентно незачитане на установения правов ред и неспазване на правилата за движение по пътищата.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.171, т.4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4.

Както вече се каза, фактът, че всички контролни точки на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила наказателни постановления за периода от 01.12.2022 г. до 20.12.2023 г., е безспорно доказан от самите наказателни постановления и справката за нарушител/водач, представена от ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Липсват данни по делото, а такъв факт не се и твърди от страна на жалбоподателя, че той е положил успешно нов изпит и е възстановил правата си на водач. От друга страна, отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателните постановления без да е необходимо да настъпят някакви други обстоятелства.

Следователно, в настоящия случай са били налице кумулативно двата елемента от фактическия състав на чл.171, т.4 ЗДвП – загубване на придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той няма право на преценка относно дължимите от неговата страна актове и действия, а задължително трябва да издаде заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП.

Нормата на чл.171, т.4 ЗДвП не предвижда срок за налагане на мярката. Възстановяването на контролните точки и оттам на правоспособността за управление на МПС е уредена в чл.157, ал.5 ЗДвП, съгласно който лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Т.е., възстановяването на правоспособността е самостоятелно производство, което изцяло зависи от волята на съответното лице и административният орган няма право и възможност да влияе върху този процес. В този смисъл принудителната административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП няма практическа възможност да бъде налагана за какъвто и да било предварително определен срок и ще важи до момента, в който съответното лице положи успешно нов изпит за придобиване на правоспособност. Съответно от този момент на успешно полагане на новия изпит на водача ще бъде върнато и свидетелството за управление.

Нарушенията във връзка със съставянето на АУАН не влияят по никакъв начин върху законосъобразността на оспорената заповед, защото производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка е различно от административнонаказателното производство и защото правнорелевантните факти, доказващи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.171, т.4 ЗДвП, са безспорно доказани в настоящия случай и не са оборени от жалбоподателя при негова доказателствена тежест.

Макар в оспорената заповед да липсват подробни мотиви, те могат да се извлекат от приложените писмени доказателства – справка за нарушител/водач и наказателни постановления, издадени по отношение на жалбоподателя, което само по себе си е допустимо според правната теория и съдебната практика и което в случая не съставлява пречка, за да бъде извършена съдебната проверка за законосъобразност на оспорената заповед. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви, т.е., за неспазване на изискването за форма на административния акт.

Неоснователно е също възражението за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Процесната принудителна административна мярка цели чрез неблагоприятните последици за адресата да постигане правно определен резултат – запазване живота и здравето на хората, подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти, причинени от неправоспособни водачи, какъвто е и жалбоподателят. Това въздействие върху дееца е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.4 ЗДвП е временно отнемане на възможността загубилият правоспособността си водач да управлява МПС по пътищата и възможността да бъде извършено ново нарушение на правилата за движение, като по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.*, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 187 от 28.12.2023 г. на младши инспектор в РУ С. към ОДМВР Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.