Р Е
Ш Е Н
И Е № 260092
гр. Кюстендил,
23.04.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание
на десети ноември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения
Стамова
Калин
В. – мл. Съдия
при секретаря С. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 296
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК във вр. с чл.17 ал. 5 ЗЗДН.
Адв. А.Р.-***, в качеството му на процесуален представител по
пълномощие на М.Г.П. с адрес: ***. **** е обжалвал с въззивна жалба Решение №
244/22.05.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 607/2020 г.
по описа на същия съд, с което на
основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, М.Г.П. е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В.В.П. и на основание чл. 16, е издадената
заповед за защита № 6/22.06.2020 г. по
посоченото дело. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на решението изразяваща се в неправилното приложение на
горепосочената законова разпоредба, поради което при липса на материалноправни
предпоставки на ответницата наложена
мярка за зашита от домашно насилие. Подробни доводи за необоснованост на
решението са изложени, като се сочи, че
е възприета неправилна фактическа обстановка,
поради неправилното обсъждане на доказателствата по делото. Акцентира се върху множеството противоречия в показанията на св. К. – дъщеря
на молителката, които показания съдът е кредитирал, вместо да игнорира от доказателствения
материал. Изложени са доводи за допуснати процесуални нарушения довели до
ограничаване правото на защита на ответницата с недопускането на своевременно
поискани от нея доказателства. Иска се отмяна на решението и издадената заповед
и отхвърляне на молбата.
Въззиваемата В.В.П. е подала отговор на въззивната жалба
с искане решението на ДнРС да бъде оставено в сила като правилно.
В.В.П. с адрес: ***. *** е обжалвала с
насрещна въззивна жалба горепосоченото решение на ДнРС, с което не е уважена
втората поискана от молителката мярка за защита, като на основание чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН да бъде
наложена забрана на М.Г.П. да приближава пострадалото лице, жилището му и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за максималния
законов срок. Претендира разноски по
водене на делото.
КнОС след като прецени становището
на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети във
въззивното производство и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДРС за правилно, и го
оставя в сила. Съображенията за това са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл.
9, ал. 3 ЗЗДН е приложена декларация от молителката съдържаща данни за
упражнено насилие на 19.04.2020 г. около
17, 00 час, спрямо нея, в дома й на
горепосочения адрес
От приетите в първоинстанционното
производство доказателства -
удостоверение за граждански брак и Решение от 01.06.2016г., постановен
по гр. д. № 483/2016г. по описа на РС-Дупница, се установява, че ответницата е
бивша съпруга на сина на молителката – Р. И. П. и както правилно е посочил и
първоинстанционният съд, съответно страните са били роднини по сватовство от
първа степен по смисъла на чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.
На 24.04.2020 г. е издадено медицинско свидетелство от д-р Б. П.,
след преглед на молителката, в което е отразено, че са установени
кръвонасядания в областта на дясното слепоочие, хематом с отток на гърба на
дясната ръка с наличие на открита рана и кръвонасядане в областта на гърдите.
От представените в първоинстанционното производство медицински
документи се установява, че молителката страда от множество хронични
заболявания, През 2014 г. е прекарала
инсулт, поради което е било
проведено лечение в болница. Болнично лечение е проведено и през 2017 г. в
хирургично отделение по повод развила се инфекция на рана на лицето, получена
при падане.
Между страните не се спори, че и двете живеят в къща, находища се с. ***,
ул. „***“ № **, община. ***, като молителката обитава първия жилищен етаж, а
ответницата – втори жилищен етаж. ОТ приетия като доказателство препис от
нотариален акт № ***, т.** рег. № ***, нот. Д. № *** г. на нотариус С. С., с район на действие ДнРС се
установява, че правото на собственост върху първия жилищен етаж, ведно с
½ ид. ч. от УПИ, в който е построена жилищната сграда принадлежи на Н. Р.
К., а правото на собственост върху втори жилищен етаж и ½ ид. ч. от УПИ,
в който се намира жилищната сграда принадлежи на Д. Р. П., придобити от двете
чрез договор за дарение, като
ответницата и бившия й съпруг са дарили
двете си дъщери с горепосочените
недвижими имоти и са запазили за себе си правото на ползвани и обитаване.С
влязлото в сила решение на ДнРС, бракът между ответницита и Р. П. е прекратен и
е утвърдено постигнато между тях споразумение, по силата на което ползването на
семейното жилище е предоставено на
ответницата.
В първоинстанстанционното производство
са приети доказателства, от които се установява, че ответницата е наемател по
договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. ****, ползван като жилищен.
В първоинстанционното производство по
искане на страните са събрани гласни доказателства, като по искане на
молителката е разпитана св. А. К. – нейна дъщеря, а по искане на ответницата – св. Н. К./
дъщеря на ответницата/.
В показанията си св. К. е посочила, че живее в с. ***, но в друга къща, а не в тази, в която живеят страните по делото. Посещава майка си всеки ден, тъй като се грижи за нея – дава и лекарствата, които молителката приема. Последната не можела да се справя сама с това. Свидетелката е категорична, че е посетила майка си на 19.04.2020 г. около 19, 00 часа. Заварила я да лежи на земята, тъй като била бита от ответницата, ритана в областта на гърдите, а след това била полята от нея със студена вода.. Това е твърдението на молителката. Свидетелката категорично заявява, че майка й била в кръв, а по гърдите имала синини, дрехите й били мокри. Твърди, че след това отишла на втория етаж, за да иска обяснения за случилото се от ответницата. С категоричност твърди, че тя била в жилището си, но се е заключила. Същевременно в показанията си свидетелката уточнява, че мислела, че ответницата е била там на
- 2 -
нейния
си етаж, но не е сигурна. Заявява, че не
се е случвало майка й да пада вътре в къщата и да се удари. Отрича майка й да
е била в болница през 2017 г. вследствие
на падане, а лежала в болница по повод прекаран мозъчен инсулт през 2014 г.
Отношенията между ответницата и бившия й
съпруг са силно влошени, ескалирали и по повод водени между тях дела с различен
предмет.
Свидетелката завела молителката на
преглед, който се осъществил в петък,
след великденските празници. Твърди, че причината това да стане в посочения от
нея ден е невъзможността преди това да вземе направление от личния лекар, както
и почивните дни.
В показанията си свидетелката е
категорична, че ответницата системно биела молителката, така както се случило и
на 19.04.2020 г. По този повод свидетелката позвъняла на телефон 112, като е
сигурна, че позвъняването е било от нейния телефон. На подадения сигнал не се
отзовали органи на реда, тъй като позвъняването е, след като действието е
приключило.
В показанията св. К. сочи, че
ответницата – нейна майка през делничните дни живее в жилището си в с. **, а
събота и неделя и през празничните дни в гр. *** на квартира, заедно с приятеля
си В. . На 19.04.2020 г. – ден Великден майка и В. били в квартирата в гр. ***,
а свидетелката заедно с децата й отишла при тях на гости около 14, 30 -15, 00
часа. Тръгнала си е около 17, 0-17, 40 ч.През това време майка й не е излизала
и са били заедно. Относно състоянието на баба си – молителката, св. К. сочи, че
същата страда от Паркинсонова болест и има деменция. Случвало се е да пада в
дома си, спъвайки се в дрехите й, които се смъквали. При такова падане и
вследствие на това нараняване е била на болнично лечение през 2017 г. Твърди,
че отношенията между баба й и майка са нормални, майка й до преди една година
се е грижела за баба й, давала й лекарствата.Преди около година по повод
скандали между родителите й, майка й престанала да се грижи за баба й, за да
избягва неприятности. Твърди, че св. К. идва в дома на баба й от време на
време. На 19.04.2020 г. около 16, 00 часа сестрата на свидетелката посетила
баба си.
Във въззивното производство са събрани
гласни доказателства.
По искане на въззивницата М.П. е
разпитан св. В.А., с когото П. има
връзка от около 5 години. Свидетелят живее в гр. **, а с П. се виждат в
почивните дни. За великденските празници през 2020 г. свидетелят отишъл в гр. ***
на 18.04.2020 г. – събота, около 14, 30 часа. От този момент до тръгването му в
понеделник с влак в 17, 50 ч. двамата са
били заедно. На 19.04.2020 г. – Великден
на гости им била св. К., заедно с децата си. Дошли около 14, 00 часа и си
тръгнали около 18, 00 часа. След като те си тръгнали св. А. и П. останали
заедно в квартирата. Били са непрестанно заедно до заминаването му, не са
излизали, не са имали причина да излизат. Свидетелят твърди, че отношенията
между страните по делото не са влошени, респективно не са имали лоши отношения.
Описва молителката като безпомощна жена, предвид увреденото й здравословно
състояние. При посещенията на свидетеля в дома на М.П. в дома и в. с. **** имало
случаи, в които молителката се качвала при тях да търси съпруга си, който е починал.
Извършен е повторен разпит на св. А. К.
във връзка с твърденията й, че се е обаждала лично от телефона си на процесната
дата , за да подаде сигнал относно насилието над майка й, като във въззивното
производство се поддържа твърдението, че е звъняла в Полицията в гр***.
В показанията си свидетелката е
категорична, че на процесната дата, след като намерила майка си в безпомощно
състояние се обадила в Кметството в с. ***, от там й дал „някакъв“ телефон, на
който е позвъняла в полицията в гр. ***. При проведения разговор получила отказ
да дойде екип на място, тъй като инцидентът е минал.В показанията си твърди, че
отишла в дома на майка си в 5 /17/ часа, а както бе посочено в
първоинстанционното производство твърди, че е отишла около 19 часа. Уточнява, че телефонния номер й дала З.К.,
с която се свързала на служебния телефон, като към процесната дата същата била
кмет, била и заместник кмет.
Във въззивното производство е разпитана
и свидетелката З.К.. В показанията си свидетелката е категорична, че никога не
е била кмет на населеното място. От 01.06.2020 г. временно изпълнявала
функциите на кмет. На 19.04.2020 г. А. К. не й се е обаждала, няма спомен да е
разговаряла с нея и да й предоставяла телефонен номер на Полицейския участък в
гр. **. След тази дата А.К. я е търсила по телефона, тъй като врата в дома на майка й бил заключен не можела да влезе да даде лекарства на майка
си.
В останалата част съдът не обсъжда
показанията на свидетелката, тъй като те не касаят спорните обстоятелства, във
връзка, с които е допуснат разпит на свидетелката, а и съдържат общи
впечатления за период от време относно отношенията между страните и кой полага грижи за молителката.
От Служебно писмо изх. № УРИ 1058р -409/05.08.2020 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – София се установява, че за периода от 01.04.2020 г. до
01.05.2020 г. в базата данни на ДНС 112 не са открити обаждания от А. К. за
осъществено насилие над В.П.. В този
смисъла, за липса на обаждания от А. К. на 19.04.2020 г. е служебно писмо изх. № УРИ 105810
-362/10.07.2020 г. на МВР, Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 – София
От приетата като доказателство Докладна
разписка от 09.11.2020 г., че няма данни за постъпвали обаждания на 19.04.2020
г. от А. К. в РУ – Дупница На 21.04.2020
г. е постъпила жалба от нея за осъществено домашно насилие над майка й от
ответницата, като на последната бил съставен предупредителен протокол
ОТ приетото заключение на
съдебно-психиатричната експертиза, изготвено от в. л. д-р И.К. се установява,
че молителката е с диагноза Органична промяна на личността, която е следствие
на преживения Мозъчен инсулт във ВБС. Дискоорганизационен синдром и другите
съпътстващи заболявания, за които провежда поддържащо лечение. Вещото лице има
впечатления от състоянието на молителката за периода от 2014 г. до 2017 г. От
тогава насетне В.П. се проследява от друг лекар психиатър. Молителката
не е освидетелствана от ТЕЛК, не се води на отчет в Психиатричен кабинет
и не е настанявана в психиатрични заведения.
Според заключението на в. л. В.П. има заболяване Корова атрофия, органично-мозъчна промяна на личността.
Заболяването е хронично и не подлежи на обратно развитие. Психичните проблеми
започнали преди около 5-6 години. Има нужда от постоянно обгрижване от страна
на близките й. Според вещото лице към
момента на освидетелстването
здравословното състояние на В.П. й позволявало да възприема правилно
фактите от обективната действителност да
ги възпроизвежда правилно. Среща трудности в битово отношение в ежедневието си,
като по данни на освидетелстваната й
помага дъщеря й.
С обжалваното решение ДнРС е приел, че
на процесната дата от ответницата е осъществен акт на домашно насилие и е наложена горепосочената мярка за защита
от домашно насилие. Решението е обжалвано от ответницата.
- 3 -
Въззивната жалба е допустима като подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява основателна.
Настоящата инстанция след преценка
на събраните в първоинстанционното производство доказателство и тези приети във
въззивното производство, счита искането
за налагане на мерки за защита от домашно насилие за неоснователно ,
поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Изводът на първоинстанционния съд за
осъществен акт на домашно насилие на 19.04.2020 г. от ответницата е неправилен.
Събраните в първоинстанционното
производство доказателства не установяват
факти и обстоятелства за осъществен акт на физическо насилие от
ответницата по начина описан в декларацията
и въобще за какъвто и да било акт. Решението е необосновано, при възприета
фактическа обстановка несъответстваща на данните съдържащи се в събраните
доказателства. Очевидно е противоречивото свидетелстване от страна на разпитан
по един свидетел, посочен от всяка от страните. И двете свидетелки са съответно
в еднаква по степен роднини по права линия за всяка от страните и неизвестно на
какво основание са кредитирани показанията на св. А. К.. Нещо повече съдът е
извел правните си изводи на предположение,
което е недопустимо. Приел, че би било възможно актът на насилие да е
осъществен, след момента, в който свидетелката К. е напуснала, жилището
обитавано от майка й в гр. ***, предвид и краткото време необходимо за
изминаване на разстоянието между гр. *** и с. ***. Това процесуално нарушение
обуславя и необосноваността на решението и крайния извод на съда относно
осъществен акт на психическо и физическо насилие от ответницата.
От
събраните във въззивното производство гласни доказателства – разпит на
св. А., неопровергани от другите доказателства по делото се установява, че и
след като св. К. е напуснала жилището , в което са се намирали със свидетеля и
ответницата, последната е останала там, заедно с А. и не е пътувала,
включително и до с. ***. Прави впечатление явното противоречие в показанията на
св. А. К., при разпита й в първоинстанционното производство – от явната й
категоричност, че ответницата е била в дома си на втория етаж на къщата в с. ***
на 19.04.2020 г. след 19, 00 часа, до това, че е предполагала, че е там, но
свидетелката не била сигурна.
Неверни данни са посочени в
показанията на тази свидетелка и относно важни и значими по делото
обстоятелства относно здравословното състояние на майка й, повлияно от
прекарания през 2014 г. съдов инцидент/ Мозъчен инсулт/Отрича да е била
лекувана през 2017 г. по повод падане при наличие на медицинска документация за
това и твърденията на свидетелката, че изцяло се грижи за майка си.
При освидетелстването на молителката
осъществено няколко дни след 19.04.2020 г. са установени наранявания, но не
може да се направи категоричен извод, че същите са причинени от физически
действия осъществени от ответницата. Не може да бъдат правени и предположения
за механизма на възникването им.Свидетелката А. К. дори не сочи правилно
разположението на нараняванията на ръката на майка й. данните, че е бита от
ответницата са съобщени от молителката. Същата обаче страда от горепосоченото
заболявания - корова атрофия и промяна
личността вследствие на прекарания съдов инцидент, което се установява от
заключението на приетата в настоящото производство експертиза. Вещото лице не е
проследявало пациентката от 2017 г., а дава заключение за състоянието й към
момента на прегледа, но не и към момента на процесната дата, на която се твърди
да е осъществен акт на домашно насилие.
От събраните писмени и гласни
доказателства – показанията на св. З.К. се установява, се опровергават
категоричните твърденията на св. А. К., че на процесната дата е звъняла на
телефон 112, както и след това изложените твърдения, че е звъняла в Полицията,
след предоставен й телефонен номер от св. З.К..
При анализа на събраните по делото
доказателства следва категоричен извод за това, че не се установява от ответницата да е осъществен твърдения акт на
домашно насилие.
Искането за налагане на мерки за защита
от домашно насилие е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Решението на ДнРС, с което същото е
уважено е неправилно и следва да бъде отменено, както и издадена въз основа на
него заповед за защита от домашно насилие.
По изложените съображения неоснователна
се явява и насрещната въззивна жалба, подадена от молителката.
С оглед неоснователността на
насрещната въззивна жалба и основателност на въззивната жалба на ответницата на
В.П. не се дължат разноски по водене на делото в първоинстанционното и
въззивното производство. Въззивницата М. П. не е претендирала разноски
На основание чл. 17, ал. 2 вр. чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН въззивницата В.П. дължи д. т. в размер на 12, 50 лева по
сметка на КнОС
Воден от горното, КнОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 244/22.05.2020 г. на
Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 607/2020 г. по описа на същия
съд, както и издадената заповед за
защита № 6/22.06.2020 г. по посоченото дело и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.В.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***. *** против М.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ***
за налагане на мерки за защита от домашно насилие и издаване на заповед за
защита от домашно насилие извършено от ответницата спрямо молителката на
19.04.2020 г., като на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН М.Г.П. бъде задължена
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.В.П., на основание чл.
5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН да бъде наложена забрана на М.Г.П. да приближава
пострадалото лице, жилището му и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице и на основание чл. 5, ал.1, т. 5 от ЗЗДН М.Г.П. да бъде задължена да посещава
специализирани програми.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: