Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр.
Габрово 21.05. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд
колегия в открито
заседание на осемнадесети
април
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ: Кр.Големанова
И.Димова
при секретаря
В.Килифарева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова в. гр.д. № 92
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 398/27.12.2018 г.
по гр. д. № 811/2018 г. Габровският районен съд е осъдил М.С.Т.. и Ц.И. Т. – и
двамата от гр. Габрово, да заплатят солидарно на осн. чл. 432,във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 99 от ЗЗД на"Юробанк
България" АД – гр. София по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 14439/10.10.2006 г. и допълнително
споразумение към него от 21.12.2012г.: главница в размер на 3 845,81 евро.,
като е отхвърлил тази претенция над уважения и до пълния й предявен размер от
4 736,47 евро, като неоснователна.
Отхвърлил е като неоснователни
предявените от "Юробанк България" АД против М.С.Т.. и Ц.И. Т. – и
двамата от гр. Габрово искове за солидарно осъждане за сумите: договорна лихва
в размер на 2 443,14 евро за периода 12.05.2015 г. – 26.04.2018 г.; такси
по договора за кредит и допълнителното споразумение в размер на 41.34 евро. ,
начислени за периода 12.10.2015г.-12.10.2017г.; застраховки по договора за
кредит в размер на 27.48 евро начислени за периода 26.10.2015г.- 30.10.2017г.;
нотариални такси в размер на 419.31 лв. по договора за крледит и допълнителното
споразумение към него, като неоснователни.
Осъдил е М.С.Т.
и Ц.И. Т. да заплатят на "Юробанк България" АД разноски по делото
съобразно уважената част на исковете в размер на 923.97 лв.
Осъдил е "Юробанк България" АД да заплати на М.С.Т.
и Ц.И. Т. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 131.98 лв.
Въззивна жалба против отхвърлителната
част на първоинстанционното решение е
подадена от "Юробанк България" АД чрез пълномощника адв. Хр. И..
Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Съдът допуснал съществени процесуални нарушения, като в
доклада по делото и в дадените указания не е посочил ,че смята да се произнесе
по клаузи от договора с неравноправен
характер. Бил е длъжен да укаже на ищеца, че служебно е приел наличието на спор
за неравноправния характер на конкретна договорна клауза. Относно
възнаградителната лихва: съдът не е приложил правилно принципа, че нищожността
на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор и не е взел предвид, че
нищожността на клаузата, даваща право на банката едностранно да променя размера
на договорения лихвен процент, не влече след себе си нищожност на първоначално
уговорения между страните лихвен процент. Твърди, че съдът въобще не
изложил мотиви защо отхвърля претенциите за застраховка, нотариални такси и
такси по договора за кредит.Изложени са подробни съображения. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и вместо това да присъди претендираните суми
Направено е искане за присъждане на разноски.
Въззиваемите М.С.Т. и Ц.И. Т.,
чрез пълном. адв. Пл.К. заемат становище за неоснователност на въззивната жалба.
След извършената служебна проверка по реда на
чл. 269 от ГПК,
съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно
и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са
основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са
изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд
препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения
иск.
По направените оплаквания с въззивната жалба,
въззивният съд намери следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД за връщане на
дължимите от ответниците суми по Договор № HL 14439/10.10.2006 г. за
потребителски кредит в размер на: 8582,28 евро, представляваща част от общо
дължима по договора главница в размер на 9204 евро, в едно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2 443,14
евро възнаградителна лихва; 419,31 лв нотариални такси.; 41,34 евро неплатени
такси по договора ; 27.48 евро застраховки по договора.
Въззивната инстанция споделя
извода на първостепенния съд за недействителност на договора за потребителски
кредит и допълнителното споразумение към него, като противоречащи на
императивни правни норми.
Установено е по делото, че процесния
договор за кредит е сключен между страните на
10.10.2006г., при действието на
ЗПК/ отм., в сила на 01.10.2006г. /.
Видно от същия, в него не е посочен годишния прецент на разходите по кредита,
не са посочени дати на погасителните вноски и общият размер на тези плащания,
нито каква част от погасителната вноска е главница и каква лихва, т.е. на потребителя не са били съобщени всички условия
по кредита, което води до нарушение по
чл. 7,т.6 и т.8 и чл. 6,ал.1 от ЗПК/отм., но действал към момента на сключване на договора/.Към договора липсва
погасителен план, подписан от страните по договора.
Към договора за кредит от
10.10. 2006г. е сключено и допълнително споразумение от 21.12.2012г. За същото
е приложим ЗПК в сила от 12.05.2010г. Съобразно действалите към този момент
императивни правни норми, в частност чл. 11,т.11 ЗПК е било предвидено, че договорът
следва да съдържа информация относно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включваща погасителен план, съдържащ размера , броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неплатени суми,дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. По делото е установено, че
страните към сключване на споразумението не са подписали погасителен план,
съдържащ информацията, чието съдържание е императивно определено в чл. 11,т.11
от ЗПК. Погасителен план към споразумението е
изготвен една година по-късно от кредитораии е приложен по делото, но няма данни да е бил
сведен до знанието на ответниците, доколкото няма данни да им е бил връчван.
При тези установявания правилно първоинстанционния съд
се е позовал на разпоредбите на чл. 14,
ал.1 ЗПК/отм/ и чл. 22 от ЗПК, които посочват , че при нарушения на чл. 6,чл.
7,ал.4-14 от ЗПК/отм/ и чл. 11, ал.1т.7-12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и е
прил, че както договора за кредит от 10.10.2006г., така и споразумението към
него от 21.12.2012г. са недействителни, като противоречащи на императивните
правни норми: - чл. 6, ал.1 и чл. 7,т.6 и т.8 от ЗПК/отм./ и на чл. 11, ал.1,т.11
от ЗПК.
Правилно първоинстанционния
съд, при направените изводи е приложил и разпоредбите на чл. 14.ал.2 ЗПК/отм./
и чл. 23 от ЗПК, като съобразно изчисленията на вещото лице, представило по
делото неоспорено заключение е установил и присъдил на ищеца само главницата,
представляваща чистата стойност на кредита след приспадане на извършените до
предявяване на иска плащания от ответниците.
Неоснователно е възражението
на ищеца, че съдът ги е изненадал, като се е произнесъл относно нищожност на договора за
потребителския кредит. На първо място, още с доклада по делото съдът е указал
на ищеца, че следва да установи наличието на действителен договор за кредит между
страните. На следващо място, съдът е разгледал направеното от ответниците,
възражение за липса на погасителен план и разглеждайки това твърдение, обявено
на ищеца с доклада по делото е направил правно релевантните изводи за спора.
Установената по делото
фактическа обстановка не се променя от приетото пред настоящата инстанция
писмено доказателство - искане за предоставяне
на жилищен кредит от 22.0.2006г., тъй като в същия се установяват само размера на искания кредит и срокът за
неговото погасяване – 300 месеца, както и се съдържат лични данни на двамата
кредитоискатели. Това писмено доказателство е било представено и пред
първоинстанционния съд – л. 140- 142 от делото и не води до промяна на
установената фактическа обстановка и правни изводи.
Неоснователно е твърдението в
жалбата, че в случая се касае до недействителност на отделни клаузи от договора
и няма пречка, съдът да присъди неизплатената част от главницата, ведно с
първоначално уговорената с договора възнаградителна лихва. Действително в
договора за потребителски кредит страните са уговорили възнаградителна лихва,
която е в определен размер. В случая обаче, съдът е приел договора за
недействителен не само поради неяснотата и липсата на обективност при изменение
на лихвения процент в периода на действие на договора, а поради липсата на
погасителен план,т.е. поради невъзможността на кредитополучателя още при
подписване на договора за кредит и съответно при подписване на допълнителното
споразумение към него да узнае какъв е размера на възнаградителната лихва,
размера на разноските по кредита и не на последно място, да е наясно с всяка
погасителна вноска, каква част от главницата и лихвата по кредита погасява. По
тези съображения и не може да се говори за частична недействителност на отделни
клаузи от договора за потребителски кредит, без които той би бил действителен.
В този смисъл са и императивните норми залегнали в чл. 14.ал.2 ЗПК/отм./ и чл.
23 от ЗПК,съобразно които, договора се счита за недействителен, при конкретно
посочени нарушения, които са установени и в настоящия казус.
Неоснователно е и възражението
в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил претенциите на ищеца за
такси по кредита, застраховки и нотариални такси, а безмотивно ги отхвърлил . В мотивите на
първоинстанционното решение, съдът е посочил, че на основание чл. 14.ал.2 ЗПК/отм./ и чл. 23 от ЗПК, при установената
недействителност на договора за
потребителски кредит и на допълнителното споразумение към него, на ищеца се
дължи само чистата стойност на заемната сума, след приспадане на изплатената
част от нея. При установената недействителност на договора за потребителски
кредит , то съдържащите се в него допълнителни уговорки също са недействителни,
както правилно е приел и първоинстанционния съд, поради което и не следва да
бъдат излагани подробни допълнителни мотиви за неоснователността на тези
претенции.
На основание изложеното, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като
неоснователна, да бъде оставена без уважение.
На жалбоподателя не следва да
бъдат присъждани разноски, предвид изхода на делото, а ответниците по жалба
нямат претенции за присъждане на такива.
Така мотивиран , съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 398/27.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 811/2018г. на Габровския районен съд
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.