№ 147
гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора Васил М. Малинов
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600510 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на защитника на обв.Е. М. З. –
адв.И. Б. от АК-Пазарджик,против Определение от 01.04.2025
година,постановено по реда на чл.306 от НПК по НОХД № 96/2025 година на
Районен съд – Велинград,с което е присъдена в полза на държавата по сметка
на Районен съд-Велинград сумата в размер на 10860 лева,представляваща
равностойността на лек автомобил „******,собственост на трето лице,за
сметка на Е. М. З. с ЕГН **********.
Производството по горецитираното дело се е развило пред
първоинстанционния съд по реда на Глава 29-та от НПК, като след одобряване
на постигнатото между страните споразумение съдът е открил производство
по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.53 и чл.343б, ал.5 от НК.В
така откритото производство съдът е постановил обжалваното определение.
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна жалба, в
която се твърди,че определението е незаконосъобразно и неправилно,като се
моли да бъде отменено.Поддържа се становище,че разпоредбата на чл.343,ал.5
1
от НК противоречи на Конституцията на РБългария,както и на правото на ЕС
и не следва да бъде прилагана.Поддържа се,че се касае за акт с
наказателноправен ефект,отразяващ се пряко в правната сфера на
наказания,като не бил посочен във видовете наказания по чл.37 от НК,като по
този начин се въвеждал нов вид наказание,непредвиден в Общата част на
НК.Счита се,че присъждането на равностойността на МПС е
непропорционална наказателна мярка и е несъизмерима с извършеното от
осъдения престъпление.Поддържа се,че разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК
нарушава чл.5,ал.3 от Конституцията на РБ поради неяснота.Твърди се,че е
невъзможна индивидуализацията с оглед обществената опасност на деянието
и извършителя.Счита се,че ако се приеме,че се касае за глоба,ще е налице
недопустимо налагане на едно и също наказание/глоба/,но с различно
наименование и съдържание за едно и също престъпление два пъти.Твърди
се,че нормата противоречи и на принципа,заложен в чл.53,ал.1,б.“а“ и „б“ от
НК.Счита се,че първоинстанционният съд не е следвало да прилага нормата
на чл.343б,ал.5 от НК поради нейната противоконституционност.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Не се сочат нови
доказателства.
Представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Счита,че същата
следва да се остави без уважение,като се потвърди обжалваното определение
като правилно,обосновано и законосъобразно.Не сочи нови доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по
делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от
правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на
чл.320 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание
на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във
връзка с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението
произнесено, след като преди това първоинстанционният съд е одобрил
постигнато споразумение, по силата на което обв.З. е бил признат за виновен и
наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С обжалваното определение съдът на основание чл.343б, ал.5 от НК е
2
присъдил в полза на държавата по сметка на Районен съд-Велинград сумата в
размер на 10860 лева,представляваща равностойността на лек автомобил
„******,собственост на трето лице,за сметка на Е. М. З. с ЕГН **********.
При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по
делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с
горепосоченото МПС; че същото не е собственост на подсъдимия,а на трето
лице; че стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е
възлизала на 10860 лева, установена по експертен път.
Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно
по следните съображения :
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б
от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4
от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда
равностойността му. Очевидно волята на законодателя при приемане на
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК е била при извършване на такова
престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство,
собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, тоест да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от Особената част на Кодекса, каквато е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
3
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по
транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно
използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК
„МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера
на МПС като предмет на престъплението и не го превръща в средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние - на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален - за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе връзката между посочените
разпоредби от Общата и Особената част на НК,както и смисъла на
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява
едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на
отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на
равностойност по чл. 53 от НК , независимо от наказателната отговорност.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи -
предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или
присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не
4
е техен собственик, както се посочи по-горе, не представлява наказание по
смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената
противозаконна дейност.Отнемането на вещи в полза на държавата, когато те
са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се
извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи - по
аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен него и
присъждане на равностойност, е предвидено в Особената част на НК - новата
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал.
5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е
собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на
престъплението, когато се установи, че деецът не е негов
собственик.Специалната разпоредба представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което
приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, респективно присъждайки заплащането на равностойността на
процесното МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като правилно е
приложил материалния закон.
В конкретния случай с одобреното споразумение по НОХД № 96/2025
година Велинградският районен съд е признал обв.З. за виновен и го е осъдил
за извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Това
престъпление е било извършено при управление на горепосоченото
МПС.Процесният лек автомобил към момента на одобряване на
споразумението не е бил собственост на подсъдимия,като е бил собственост
на трето лице – „********“ ЕАД – град София/виж л.21 и 59 от
ДП/.Стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлизала
на 10860 лева /виж заключение на финансово-счетоводна експертиза на л. 70-
71 от ДП/.
При тези данни по делото напълно законосъобразно
първоинстанционният съд е присъдил в тежест на обв.З. да заплати в полза на
5
държавата парична сума в размер на 10860 лева, представляваща
равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК, а именно горепосочения автомобил.
Искането на защитата за отмяна на определението е неоснователно и не
следва да бъде уважавано.Не може да бъде споделено възражението на
защитата , че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде
прилагана, тъй като противоречала на Конституцията.Понастоящем
посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и
не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това
орган - Конституционния съд на РБългария. Фактът, че пред този съд
понастоящем са образувани дела по искане за обявяване на
противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея,
не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма
произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с Конституцията на
РБ.
Следва да се отбележи също така,че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от
НК е въведена от националния законодател като императивна - за разлика
например от нормата на чл.343,ал.5 от НК,която е факултативна, тъй като с
последната е дадена възможност на съдилищата да преценят, дали да я
приложат или не. Така в новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК е казано :
„съдът може“ - касателно възможността за отнемане на МПС на собственика
или присъждане на неговата равностойност на несобственика.И след като
нормата на чл.343б,ал.5 от НК е императивна,а не факултативна,нейното
неприлагане, обосновано и с принципа на пропорционалността/каквото
възражение се прави от защитата/, би означавало отказ да се приложи
действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.
Предвид гореизложеното възражението, че разпоредбата на чл.343б,ал.5
от НК не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо
тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде споделено.
Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване
на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната
ни /виж напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и
Съда на ЕС.За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на
приложението или неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК,
6
при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната
разпоредба би следвало да е разписана като факултативна,каквато тя не е.
По изложените съображения съдът приема,че въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение,като се потвърди
обжалваното определение като правилно,обосновано и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.3 от НПК във връзка с
чл.334, т.6 от НПК във връзка с чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.04.2025 година,постановено по
НОХД № 96/2025 година по описа на на Районен съд – Велинград, в
производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК,с което е присъдена в полза на
държавата по сметка на Районен съд-Велинград сумата в размер на 10860
лева,представляваща равностойността на лек автомобил „******,собственост
на трето лице,за сметка на Е. М. З. с ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7