Решение по дело №1107/2018 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  22.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София ул***, със законен представител А. В. Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт К.П. против Е.Д.Р. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че на  31.07.2013г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК **** и Е.Д.Р., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер СRЕХ-10282390, въз основа на който между страните е възникнала облигационноправна връзка. По силата на договора кредитополучателят се съгласил предоставеният му кредит в размер на 569.00 лева да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредиполучателя кредита, предмет на договора, като последният се задължил да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва (а именно - добавка, съставляваща печалбата на кредитора) на 24 месечни погасителни вноски.

Ответната страна в производството не изпълнила всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.08.201Зг. Считано от следващия ден длъжникът  изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължало договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 20.07.2015г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на задължението. Дължима била и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора. Дължимо било и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава. На 10.01.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК **** и „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, ЕИК ****,  сключили договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, е станал второто дружество. Това обстоятелство било видно и от приложеното като писмено доказателство Приложение 1 към договора за цесия.

Съгласно задължението си по чл. 99. ал. 3 от ЗЗД. цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *** било издадено пълномощно от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, по силата на което новият кредитор билизрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване,  ищецът изпратил писмено уведомление до Е.Д.Р., ЕГН **********, но пратката се връщала в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт в настоящото производство предстояло да се  връчи уведомление приложено ведно с исковата молба. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,Н т.о.,ТК/.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът в качеството си на цесионер по договора за потребителски паричен кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 864/2018г. по описа на РС Харманли, има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава в срок възражение. Гореописаните факти обуславят интереса и легитимацията на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК ****да подаде иск за установяване на вземанията си. Моли съда да постанови решение , с което да признае за установеновено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ***, по отношение на длъжника Е.Д.Р., ЕГН **********, адрес:г*** ("***** съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № 864/2018г. по описа на РС Харманли, а именно: 481.73 лева - главница; 97.86 лева  - договорна  възнаградителна лихва  за  периода  от 20.08.2013г. до 20.07.2015г.; 239.02 лева - лихва за забава за периода от 21.08.2013г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Претендират се направените в настоящето производство разноски, за които ще представя списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок на чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор от адв. Д.С. ***, особен представител на Е.Д.Р.. Ответникът счита предявените искове  с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 ГПК чл.79 ал.1 ЗЗД  за допустими.

По отношение на основателността на исковете  се правят следните възражения:

По главния иск за  заплащане на отпуснат от БНП „Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, но невърнат заем от Е.Д.Р. съгласно приложения договор за потребителски кредит СИЕХ-10282390 от 31.07.2013 год /Договора/ се сочи, че  съгласно условията на този договор и погасителния план ответницата е следвало да върне този паричен кредит на 24 месечни вноски с посочен падеж на всяка една от тези вноски за периода от 20.08.2013 год.-20.07.2015 год. и които са на обща стойност 810,82 лв., от които главница в размер на 481,73 лева, като от  представените доказателства не се установявало как точно е определена тази сума като главница.

Прави се възражение за основателността на предявените искове, поради неизпълнение на чл.99 ал.4 от ЗЗД, а именно несъобщаване на длъжник за извършената цесия. Предявавава се и алтернативно възражение за изтекла  погасителна давност на вземанията на ищеца Ответникът счита, че  е налице периодично плащане по смисъла на ТР №3/18.05.2012 год. по т.д. №3/2010 год. на ОСГТК/ Цит. от с.р. „Понятието „периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяемы без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви"/ .В настоящия случай според чл.3 от Договора при просрочие на две и повече вноски, считано от падежната вноска на втората вноска, вземането ставало изискуемо в целия му размер, и от тогава - от момента в който вземането е станало изискуемо,започва да тече кратката тригодишна давност, която изтича на 20.09.2016 год., но дори да се вземе предвид последната вноска по плащането,която е с падеж 20.07.2015 год., то и тогава погасителната давност за вземането била изтекла на 21.07.2018 год., а ищецът бил пристъпил към събиране на вземането си едва на 31.10.2018 год. когато в РС- Харманли е постъпила настоящата искова молба. Като акцесорни исканията за лихви и обезщетения съществуват дотолкова доколкото съществува главния дълг.

Предвид гореизложеното, моли съда да приеме,  че липсва надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия,поради което същата не е произвела спрямо длъжника действие/чл.99 ал.4 ЗЗД/, това прави иска неоснователен и Ви моля да бъде отхвърлен като такъв с всички последици на отхвърлянето Алтернативно, ако не се приеме за основателно  направеното възражение да се отхвърлите иска, като се приеме, че вземането е погасено по давност

Акцесорният иск в размер на 97.86 лв. с правно основание чл.240 ал.2 ЗЗД и представлявал договорена /възнаградителна/ лихва за ползването на заетите парични средства за периода от 20.08.2013 год. до 20.07.2015 год./т.2 от Договора/.Искът в размер на 239.02 лв. бил с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД и представлявал договорно обезщетение за забава за периода 21.08.2013 год.до 07.08.2018 год. /т.3 от Договора/, вероятно изчислен в размер на ОЛП плюс десет процента върху главницата от деня на забавата според договора. Това обезщетение имало характер на неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Относно тези клаузи се прави възражение за нееквивалентност и нарушаване принципа на справедливост, което водло и до нищожност на договора съгласно ЗПК. В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответницата е предоставена в заем сума, при уговорен ГЛП в размер на 36.62 % и ГПР в размер на 45,13 %, които значително надхвърляли размера на законната лихва и като противоречали на добрите нрави били нищожни, а това водили до недействителност на целия договор. В случая следвало да бъде взето впредвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за обезщетение-възнаградителна лихва и за забавено изпълнение. Макар и акцесорни на главния иск, за връщане на отпуснатия заем,същите имали относително самостоятено съществуване по отношение на това главно задължение и според чл. 111 б"б" и „в" от ЗЗД вземанията за тях се погасявали с тригодишна давност. Ако не се приеме, че плащането по кредита е периодично задължение, то по отношение на искането за лихви да се приеме, че същата е изтекла за периода 21.08.2013 год.-21.08.2016 год., а вземането за неустойката е изцяло погасено по давност.

Не се оспорват следните твърдяни в исковата молба факти и обстоятелства:че Е.Д.Р. е сключила договор за потребителски кредит СRЕХ-10282390 от 31.07.2013 год; извършената цесия между „БНП Париа Пърсънъл Файненс"ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД; не се оспорват представените писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От представения  договор за потребителски заем  от 31.07. 2013г.   се установява, че на 31.07.2013г. в гр. Харманли между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, като Кредитор, чрез „Валди- Валентина Боразова“ ЕТ, ЕИК ****гр. Харманли и Кредитополучателя Е.Д.Р., ЕГН **********,***, (ул. „*****  е подписан Договор за потребителски паричен кредит № CREX-10282390. По силата на договора кредитополучателят се съгласява предоставеният му кредит в размер на 569.00 лв. да бъде изплатен пряко на упълномощеният търговски партньор „Валди-Валентина Боразова“ ЕТ, ЕИК ****. Извършването на плащането по този начин съставлява изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като последния се задължава да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва (т. е. добавка, съставляваща печалбата на кредитора) на 24 месечни погасителни вноски.Договорът за потребителски кредит № CREX-10282390/31.07.2013г. е в размер на сумата 569.00 лв. Ответникът Е.Д.Р. е трябвало да извършва плащанията на вноските по Договора за потребителски кредит на датите посочени в Погасителния план (л. 3). Ответника е в забава на плащанията си по Договор за потребителски кредит Е.Д.Р. от дата 21.01.2014г. Дължимите от ответника Е.Д. Раева суми по договор за потребителски кредит № CREX-10282390/31.07.2013г. към датата на подаване в Харманлийския районен съд на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 23.08.2018г. са, както следва:   общият размер на неиздължената главница - 481.73 лв.; общите размери на неиздължените възнаградителна лихва (160.19 лв.) и за забава (224.51 лв.) и периодите съответно от 21.01.2014г. до 20.07.2015г. и 21.01.2014г. до  23.08.2018г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 10.01.2017г. БНП Париба Пърсънъл Файненс прехвърля вземания на ищеца,като съглс-но пар.5,т.7 купувачът бил упълномощен от продавача да уведамява длъжниците за прехъврляне на тяхното вземане съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. С приложение №1 към Приемно-предаветелен  протокол към договора от10.01.2017г.– т.2515, се установява,че е ищецът е кредитор по вземането към ответника.

С уведомително писмо без датата,  ищеца уведомява ответника за извършеното  прехвърляне на вземането му л.4 от делото, като не са представени писмени доказателства за получаването от ответника на това писма.

Назначената по делото експертиза, изгответна компетентно и безпристрастно от вещото лице и възприета напълно от съда,  в заключе-ние се установява, че на ответника е предоставен кредит от 569.00 лв, като размерът на договорната лихва от 21.01.2014г. до 20.07.2015г. е в размер на  160.19 и лихва за забава от 21.01.2014г. до 23.08.2018г. е в размер на  224.51 лева. Според назначената допълнителна съдебносчетоводна експертиза размерът на лихвата за забава начислена върху непогасената главница за периода от 21.01.2014г. до 07.08.2018г. е в размер на 182,26 лева. Размерът на остатъчното вземане в общ размер на неиздължената главница - 481.73 лв.; общ размер на неиздължените възнаградителна лихва (160.19 лв.) и за забава (182,26 лв.),съответно за периодите от 21.01.2014г. до 20.07.2015г. и 21.01.2014г. до  07.08.2018г.

От приложеното ч.гр.д.№ 864/2018г. по описа на РС Харманли, се установява, че има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда хчл.47, ал.5 ГПК. за дължимите суми от длъжника Е.Д.Р., ЕГН **********, адрес: ***("*****), а именно: 481.73 лева - главница; 97.86 лева  - договорна  възнаградителна лихва  за  периода  от 20.08.2013г. до 20.07.2015г.; 239.02 лева - лихва за забава за периода от 21.08.2013г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Претендират се направените в настоящето производство разноски, за които ще представя списък по чл. 80 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за признаване на установено съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 864/2018г. по описа на Районен съд – Харманли. Съдът, като съобрази, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника, породено от договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, наличието на облигационно отношение с ответника, породено от договор за допълнителни услуги, както и изпълнение на насрещните си задължения, обуславящи възникване на правото да получи стойността на тези услуги. В тежест на ищеца е да установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава за процесния период.

Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение между от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника Е.Д.Р., ЕГН **********, адрес: *** ("***), в качеството му на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният Договор за потребителски кредит СRЕХ-10282390, приложен и приет по делото в заверен препис. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е предоставил на заемателя сумата от 569,00 лв., предмет на паричния заем.

Ответникът Е.Д.Р. се представлява в исковото производство от особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Адв. С. е оспорила иска по основание и размер, като едно от въведените възражения е за неуведомяването на длъжника за извършената цесия.

В тази връзка от установената по делото фактическа обстановка, се явяват основателни  въведените от особения представител на ответника възражения, основаващи се на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в тази насока по делото се установи, че вземането на заемодателя по договора за  заем, сключен с ответника, въз основа на който основава вземането си, заявено в заповедното производство, е било прехвърлено на праводателя на ищеца, по силата на договор за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към ответника по договора за  заем  е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му легитимация. За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. По силата на принципа за свободата на договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи  на длъжника – това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, включително и по пощата.               

От представените по делото доказателства се установява, че цесионерът по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента,  е изпратил съобщение за извършената цесия, но липсват писмени доказателства за  получено и от длъжника. От практиката на ВКС на РБ се приема, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, сред които и съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съставлява надлежно уведомяване за цесията. В настоящия случай обаче връчването е извършено по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Действително в разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. В случая  уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /в т.см. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и др./. Липсват данни изпратеното до ответницата  уведомление за цесията/л.4/ да е достигнало до нея. По тези съображения предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК на особен представител не може да се приравни на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема на правомощията. В този смисъл освен посоченото  Решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. № 3153/2017г. на ВКС,IIт.о.  са и  Решение от 18.03.2016г. на в.гр.д. №21/ 2016г. по описа на Ловешкия окръжен,   Решение № 42/ 05.02.2019 г. по в. гр. д. № 838/2018 г. по описа на Хасковският окръжен съд, Решение № 193 от 10.05.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 156/2019 г., Решение № 269 от 5.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2699/2018 г., Решение № 89 от 13.03.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 51/2019 г., Решение № 193 от 27.05.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 161/2019 г., Решение № 194 от 27.05.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 225/2019 г., Решение № 62 от 22.03.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 18/2019 г., Решение от 17.09.2015г. по възз.гр. д. № 335/2015 год.,  на ОС – Сливен.

Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на  заповедното и исковото производства ,  редовността на които  не може  да санира  допуснатото от страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения. Следователно, длъжникът Е.Д.Р. не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цесионера „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр. София в качеството му на пълномощник на цедента БНП Париа Пърсънъл Файненс"ЕАД гр. София , което обуславя извода, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в полза на цесионера – ищцовото дружество.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, както и че ответникът не претендира разноски  такива  не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, срещу Е.Д.Р., ЕГН **********, адрес: *** ("****), искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК,  вр. С  чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  за признаване  на установено по отношение на Е.Д.Р., ЕГН ********** че дължи  на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД  сумите от 481,73лева,  представляваща  неизплатена главница  по договор за потребителски  кредит № CREX-10282390/31.07.2013г. между „БНП  Париба  Пърсънъл Файненс” ЕАД / и Е.Д.Р., ЕГН **********, сумата 97,86 лева, представляваща  договорна  лихва за  периода  от 20.08.2013г. до 20.07.2015г. и сумата 239,02 лева,  представляваща  законна лихва за забава за периода от 21.08.2013г. до 07.08.2018 г. , прехвърлени с договор за  продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр. София и „Фронтекс  Интернешънъл" ЕАД гр. София, ведно със законната лихва  върху главницата,  считано  от 23.08.2018г., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№ 864/2018 г. по описа на Районен  съд Харманли, до окончателното   й изплащане.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                                    

                                                                           СЪДИЯ: