№ 1813
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500982 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. А. срещу Решение № 10046/13.09.2022 г. по
гр.д. № 72321/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав, поправено с Решение №
12846/15.11.2022 г. Съдебното решение се обжалва в частта, относно определения по реда на
чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия Й. С. с детето Д. Й. С., родена на
**** г., при който е постановено малолетната да се вижда с бащата без придружител всяка
втора и четвърта седмица от месеца и е определено лично време на въззиваемия с дъщеря
му за три дни през всяка официална зимна и пролетна ваканции с преспиване и петнадесет
дни с преспиване през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и
в частта, в която е отхвърлена претенцията за месечна издръжка на детето Д. за бъдеще
време за разликата над присъдените 300 лева до пълния предявен размер от 500 лева, както
и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на издръжка на детето за
периода 17.12.2020 г. – 17.12.2021 г. в размер на по 500 лева месечно.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на Решение № 10046/13.09.2022 г.
в посочените части като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила за проверка и оценка на доказателствата, както и за
необоснованост на атакувания съдебен акт. Изложени са съображения, че при постановяване
личните контакти между бащата и детето да се осъществяват без придружител и
1
предоставяне на възможност на бащата да вижда и взема детето петнадесет дни през лятото
и по три дни от зимната и пролетната учебни ваканции не е съобразен интересът на детето и
е пренебрегнат социалният доклад, в който е отразено, че то не се чувства добре в дома на
въззиваемия. Във въззивната жалба е посочена липса на яснота по какъв начин е определен
дължимият размер на месечната издръжка на детето и неправилно е отхвърлена изцяло
претенцията за присъждане на издръжка за периода 17.12.2020 г. – 17.12.2021 г., през който
съдът възприема, че въззиваемият е заплатил сума в размер на едва 1 350 лева общо. Твърди
се, че неправилно не са присъдени разноски за първоинстанционното производство, в
което са предявени и разгледани искове за издръжка.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Й. С., е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения.
С протоколно определение от 27.03.2023 г. производството по делото е прекратено в
частта относно определения по реда на чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на
въззиваемия Й. С. с детето Д. Й. С., родена на **** г., при който е постановено малолетната
да се вижда с бащата без придружител всяка втора и четвърта седмица от месеца и е
определено лично време на въззиваемия с дъщеря му за три дни през всяка официална зимна
и пролетна ваканции с преспиване и петнадесет дни с преспиване през лятото, несъвпадащи
с платения годишен отпуск на майката.
След постановеното частичното прекратяване производството по делото е
продължило по отношение на частта от първоинстанционното решение, с която е
отхвърлена претенцията на въззивника за месечна издръжка на детето Д. за бъдеще време за
разликата над присъдените 300 лева до пълния предявен размер от 500 лева, както и в
частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на издръжка на детето за периода
17.12.2020 г. – 17.12.2021 г. в размер на по 500 лева месечно.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение №10046/13.09.2022 г. по гр.д. № 72321/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
91-ви състав, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на Д. Й. С. е предоставено на майката А. Д. А., при която е определено
местоживеенето на детето, разписан е режим на лични отношения на детето Д. с бащата Й.
С. всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето в събота и неделя от 10:00 до 17:00
часа, без преспиване и без придружител; три дни през всяка официално определена зимна и
пролетна ваканции с преспиване; петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката с преспиване. Със съдебното решение Й. С. е осъден да заплаща
на детето Д., чрез нейната майка и законен представител А. Д. А., месечна издръжка в
размер на 300 лева, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва
2
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на пълнолетие или промяна на
обстоятелствата, като е отхвърлен иска до пълния предявения размер от 500 лева, отхвърлен
е предявеният от А. Д. А., в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Й. С.
иск за заплащане на издръжка за периода 17.12.2020г. – 17.12.2021г. месечно по 500 лева. С
решението Й. С. е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 432 лева,
представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка и е оставено без
уважение искането на страните за присъждане на деловодни разноски.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилни изводи на съда, основани на
неправилна оценка на доказателствата по делото.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху им. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага. В
настоящия случай детето е на десетгодишна възраст, ученик е в четвърти клас в 160 ОУ
„Кирил и Методий“, разположено в с. Чепинци, обл. София. Установени са обичайни за
възрастта му нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни
помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и
развлечения. Видно от приложената по делото служебна бележка разходите за детето
включват заплащане на членски внос към Клуб по спортни танци „Дъга“ - гр.София в
размер на 50 лева на месец и отделно възнаграждение за заплащане на частен учител за
подготовка на състезателната дейност, а съгласно отразеното в изготвения за нуждите на
въззивното производство социален доклад и посоченото от майката в проведеното по делото
открито съдебно заседание детето взема уроци средно два пъти седмично и цената на всеки
от уроците възлиза на 20 лева. При изслушването си майката е заявила допълнителни
разходи за закупуване на обувки за тренировка и за състезания по спортни танци на всеки
три месеца, изискващи разход в размер на 150 лева. Установеното в хода на производството
дава основание на въззивния съд да заключи, че разходите за издръжката на детето възлизат
на 600 лева месечно.
Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
3
От приетата пред СРС справка от Национална агенция по приходите се установява,
че средномесечният облагаем доход на въззиваемия в периода месец 12.2020 г. – месец
04.2022 г. е в размер на 5 183,95 лева, а пред въззивния съд е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че доходите на Й. С. понастоящем възлизат на 4 000 лева
месечно. Не е спорно и се установява в производството от представените два броя
удостоверения за раждане от 04.02.2011 г. и от 08.07.2015 г., че въззиваемият има алиментни
задължения към други две малолетни лица. Не се твърди и установява въззиваемият да има
здравословни проблеми, същият е в трудоспособна възраст, управител е на две търговски
дружества, които развиват дейност и е съдружник в едното от тях, реализира месечен доход
значително надхвърлящ срещния за страната (средномесечният осигурителен доход за
периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. по данни на Националния осигурителен институт,
публично достъпни на електронна страница https://nssi.bg/ е 1298,45 лева).
Установява се от представените пред първоинстанционния съд договор за банков
кредит от 28.06.2018 г., договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2020 г. и договор
за жилищен кредит от 24.11.2020 г., че бащата има облигационния задължения по сключени
договори за банкови кредити. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити. Обратното би
означавало, че родителят, може да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си
задължение като обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на
института на издръжката.
При съобразяване на установените доходи, имотно състояние, трудова ангажираност
на въззиваемия и наличието на парични алименти към други две малолетни лица, то
въззивният съд приема, че същият разполага с възможността без затруднения да отделя над
средства, необходими за собствената му издръжка и сума от 400 лева за издръжката на
дъщеря си Д..
При определяне на посочения размер на дължимата от въззиваемия издръжка съдът
отчита установения месечен доход на майката, задължението й за издръжка на други две
непълнолетни лица, както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за
детето Д., което поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма
част от издръжката на дъщерята на страните, но единствено съобразена с установените му
възможности. Разликата над този размер от издръжката на детето Д. следва да се поеме от
неговата майка.
Поради изложеното първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за
заплащане на издръжка от въззиваемия на детето Д. Й. С. на основание чл.127, ал.2
вр.чл.143, ал.2 СК за периода от 17.12.2021 г. за разликата над 300 лева до размера от 400
лева следва да бъде отменено, а за разликата до пълния предявен размер от 500 лева
атакуваният съдебен акт следва да се потвърди.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че за периода от
една година назад, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, грижи за
детето Д. са полагани от неговата майка, при която то е живяло.
4
За същия период не се доказва въззиваемият да е предоставял издръжка в натура или
пари на дъщеря си Д.. Представените пред първоинстанционния съд с отговора на исковата
молба разписки от „Изипей“ АД от 07.02.2020 г. и от 05.03.2020 г. се отнасят до плащания
на задължение за издръжка за период, предхождащ процесния. Разписките за заплатена
издръжка от 17.12.2021 г., 13.01.2022 г. и 10.02.2022 г. се отнасят до задължения за издръжка
за периода след депозиране на исковата молба и същите следва да се съобразяват по реда на
чл.433, ал.1, т.1 ГПК при евентуално образувано изпълнително производство. Изложеното в
исковата молба касае спорадични плащания за период, предхождащ исковия. От показанията
на изслушвания пред първоинстанционния съд свидетел С.А.. се установява, че се случвало
същият да занесе пари на майката на детето и торби с хранителни продукти. Показанията на
този свидетел са схематични, неконкретни и не позволяват да се направи категоричен извод
кога, какви по размер суми и на какво основание са предоставяни от бащата на майката,
колко пъти са предавани от свидетеля хранителни продукти и по каква причина.
Използваните от свидетеля изрази („Аз ги предадох. Тя ги прие и аз си тръгнах“) сочат на
инцидентни прояви.
За този период бащата, като неотглеждащ родител, дължи издръжка, чийто размер
съдът определя на 380 лева при отчитане на установените нужди на детето, по – ниската му
възраст в този период и по – ниския размер на инфлацията през същия (по данни на
Национални статистически институт годишната инфлация за декември 2021 г. спрямо
декември 2020 г. е 7.8%, доколкото годишната инфлация за декември 2022 г. спрямо
декември 2021 г. е 16.9% , публично достъпна информация на електронна страница на
институцията https://www.nsi.bg//).
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която исковата претенция по чл.149 СК е отхвърлена до размера от 380 лева, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 500 лева следва да се потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.6 ГПК, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати още 254,40 лева държавна такса по сметка на СГС върху присъдената
издръжка.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.127, ал.2
СК, решението по него се е постановено в защита на най-добрия интерес на детето, ползва и
двамата родители, които не са постигнало споразумение, поради което в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора (Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. №
3423/2015 г., на ВКС, I ГО). Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи,
че въпросът за издръжката на детето от неотглеждащия родител (чл.143 СК) е сред тези по
чл.127, ал.2 СК, по които съдът дължи произнасяне, а цитираното в жалбата Определение №
80/15.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 404/2019 г., III г. о., ГК третира отсъствието на такова
по изрично формулирано искане за допълване на решението в частта за разноските предвид
изхода на спора по претенция за издръжка.
5
Пред въззивния съд приложение ще намерят общите правила за сторените в
производството разноски съобразно изхода от спора.
Въззивникът е сторила разноски в размер на 40 лева за заплатена държавна такса и с
оглед уважената част от въззивната жалба й се следва сумата от 27,43 лева.
Въззиваемият е сторил разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Доколкото липсват твърдения и доказателства каква част от тази сума е
заплатена за защита срещу жалбата, насочена към режима на лични отношения и каква
срещу отхвърлената част от претенциите за издръжка, то съдът приема, че за всяка от тях е
заплатена равна част от това възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 и ал.4
ГПК на въззиваемия се следва сумата от 394,29 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10046/13.09.2022 г. по гр.д. № 72321/2021 г. по описа на СРС,
III ГО, 91-ви състав, поправено с Решение № 12846/15.11.2022 г., в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл.127, ал.2 вр.чл. 143, ал.2 СК и чл.149 СК за осъждане на Й. С.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната си дъщеря Д. Й. С., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представителя А. Д. А., ЕГН **********, месечна
издръжка за разликата над сумата от 300 лева до размера от 400 лева, считано от 17.12.2021
г. и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на месечна издръжка за периода
17.12.2020 г. – 17.12.2021 г. до размера от 380 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. С., ЕГН **********, да заплаща на малолетната си дъщеря Д. Й. С.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. Д. А., ЕГН **********, още
100 лева месечна издръжка (или общо 400 лева), считано от 17.12.2021 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й. С., ЕГН **********, да заплати на малолетната си дъщеря Д. Й. С.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. Д. А., ЕГН **********,
сумата от 380 лева месечно за периода 17.12.2020 г. – 17.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10046/13.09.2022 г. по гр.д. № 72321/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 91-ви състав, поправено с Решение № 12846/15.11.2022 г., в частта, в която е
отхвърлена претенцията за издръжка за бъдеще време за разликата над сумата от 400 лева до
пълния предявен размер 500 лева и за издръжка за периода 17.12.2020 г. – 17.12.2021 г. за
разликата над сумата от 380 лева до пълния предявен размер от 500 лева.
ОСЪЖДА Й. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 254,40 лева.
6
ОСЪЖДА Й. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на А. Д.
А., ЕГН **********, сумата от 27,43 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
разноски.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Й.
С., ЕГН **********, сумата от 394,29 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7