Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 25.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 1173 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р.Х.В.,
с която е предявен иск с правно основание чл.30 от ЗН срещу В.Х.В.: за
възстановяване на запазена част от наследството на Р.К.В., починала на
25.05.2013 г. в гр. София, чрез намаляване на дарение, извършено от
наследодателката в полза на ответника с нотариален акт № 537, том II, дело № 870/1994
г. на Районен съдия при Червенобрежки районен съд.
С отговора на исковата
молба ответникът оспорва иска.
СРС е отхвърлил иска.
Същият е определил наследствената маса съгласно чл.31 от ЗН, включвайки и
извършените от общата наследодателка дарения и изваждайки задълженията на
наследството, както и приспадайки увеличението на наследството по чл.12, ал.2
от ЗН, като е получил обща стойност на наследствената маса от 257 028 лв.
Съдът е посочил, че запазената част на ищеца Р.В. е в размер на 1/3, колкото е
и разполагаемата част от наследството, доколкото наследници със запазена част
на Р.В.се явяват двете й деца (ищецът и ответникът) - чл. 29, ал. 1 ЗН.
Стойността на запазената част на ищеца, съответно - на разполагаемата част на
наследодателя, е 85 676 лв. Стойността на имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, предмет
на делото, възлиза на 12 500 лв. Въз основа на така изложеното, СРС е направил
извод, че с процесното дарение не е било надхвърлено стойностното изражение на
разполагаемата част от 85 676 лв., което обуславя неоснователност на
предявената пратенция.
Срещу решението на СРС е
подадена въззивна жалба от Р.В..
Жалбоподателят намира, че
разполагаемата част на наследодателката възлиза на 86 343 лв., а не на
85 676 лв., както е определил съдът, като признава, че действително
стойността на атакуваното по делото дарение не надхвърля стойността на
разполагаемата се част от 12 500 лв. Въпреки това счита решението за
незаконосъобразно, като сочи, че апартаментите, обект на другите две дарения,
понастоящем се намират в патримониума на трети лица, като той не би могъл да
получи от надарения непълнолетен внук дори паричния еквивалент на дарените
апартаменти, предвид възрастта на надарения. Ето защо жалбоподателят твърди, че
не в негов интерес да приложи принципа на чл.33 от ЗН, като поиска намаляване
на даренията в обратен ред на извършването им, а има интерес да иска намаляване
на процесното дарение.
В.В. счита въззивната
жалба за неоснователна.
Пред СГС не са събрани
нови доказателства.
След преценка доводите на
страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите в жалбата въпроси.
Жалбоподателят не оспорва,
че СРС законосъобразно е определил кои имоти, задължения и увеличение на
наследството следва да бъдат взети предвид при определяне наследствената маса
по чл.31 от ЗН. По този въпрос настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционният съд е съобразил нормите на закона. Същевременно въззивният
съд намира, че действително СРС е допуснал грешка при определяне стойността на
наследствената маса, като погрешно е посочил, че притежаваните от
наследодателката земеделски имоти възлизат на 1 858 лв., докато, видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, вярната стойност е 3 858
лв. При това положение наследствената маса по чл.31 от ЗН възлиза на
259 028 лв., а разполагаемата част от наследството – на 86 342.67 лв.
Спорно по делото пред
въззивния съд е дали Р.В. може да иска намаляване на конкретно посоченото от
него дарение, извършено с
нотариален акт № 537, том II, дело № 870/1994г. на Районен съдия при
Червенобрежки районен съд, предвид обстоятелството, че към датата на откриване
на наследството наследодателката Р.В.е разполагала само със земеделски имоти на
стойност 3 858 лв.
Съдът намира, че
жалбоподателят няма право да иска намаляване на посоченото по-горе дарение по
съображения, че същото накърнява запазената му част от наследството. Това е
така, защото по делото се установяват други две дарения, извършени по-късно,
обективирани в нотариален акт № 72, том LXLІІ, дело № 17967/1997 г. и №
73, том LXLІІ, дело № 17968/1997 г., с които Р.В.е надарила внука си Х.Р.В. (син на
жалбоподателя) с два апартамента в гр. София. В този случай, съгласно нормата
на чл.33 от ЗС, намаляването на даренията се извършва, като се започне от
последните такива, тъй като именно те накърняват запазената част на наследника,
докато първото дарение е направено от разполагаемата се част.
По изложените съображения
въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна. Това обуславя
потвърждаване на обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.05.2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 71 състав, постановено по гр. дело № 42560 по описа за 2013 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.