Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 21.01.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №5595 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.10.2018 год.,
постановено по гр.дело №74173/2017 год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „Н.“
ЕООДГ.“ЕООД искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2 079.71 лв.,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.06.2014 год. до 30.04.2016 год. в топлоснабден имот – ателие В33, находящ
се в гр.София, ж.к.“*********, клиентска партида №440206, сумата от 46.62 лв., представляваща такса за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.07.2017
год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №52600/2017 год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в/ до
окончателното им изплащане, като искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен в останалата
му част за разликата над 2 079.71 лв. до пълния предявен размер от
2 081.03 лв., а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – изцяло и ответникът „Н.“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
направените разноски по делото в размер на 575.89 лв., както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 84.59 лв.
Горепосоченото решение е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД и при
привлечени от ответника трети лица-помагачи М.И.К. и А.Й.К..
Срещу решението в частта му, в която
са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Н.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че не
бил ползвал процесния имот през исковия период. Той бил ползван от третите
лица-помагачи, които бил привлякъл по делото. По предявените искове по чл. 59 ЗЗД ищецът трябвало да докаже кой е реалният ползвател на процесния имот, като
не било достатъчно посочването на неговия собственик. Съгласно представения по
делото предварителен договор, владението на имота следвало да се предаде при
окончателната сделка, но това не означавало, че не било предадено неговото държане.
На третите лица-помагачи М.И.К. и А.Й.К. бил осигурен достъп до имота. Исковете
не били доказани и по размер. Установеното от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза било доказателство за размера на задълженията
при наличието на договорно правоотношение /каквото не съществувало между
страните/. Отделно от това представените от ищеца документи удостоверявали
изгодни за него обстоятелства и не се ползвали с доказателствена стойност.
Ответникът не се бил обогатил, тъй като не бил ползвал топлинна енергия, а
ищецът не бил доказал размера на обедняването си. В този смисъл неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че е налице фактическия състав, установен в
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД
счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Привлеченото от ищеца трето
лице-помагач „Б.“ ООД не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване
в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
Обедняването на едно лице представлява
намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми:
1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване
на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване
или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В частност твърдяното имуществено
разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно
и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на
ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия
е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция до 17.07.2012 год./, респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в
сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ /какъвто договор, не е сключен между страните – обстоятелство, което е
безспорно/.
По делото е установено,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в
която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че
през исковия период ответното дружество е било собственик на процесното ателие
/на 07.12.2016 год. същият го е продал на трети за спора лица/.
На
06.08.2013 год. между ответното дружество, като продавач и третите
лица-помагачи М. И.К. и А.Й.К., като
купувачи, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесното
ателие /на разсрочено плащане/, като съгласно клаузата на чл. 6.1, продавачът
следвало да осигурява достъп на купувачите до имота за периода от сключването
на договора да предаването на владението /което следвало да се извърши след
сключването на окончателния договор/. Посоченият договор обективира
извънсъдебното признание на ответника, че към момента на сключването му упражнява
фактическа власт върху имота, респ. ползва го за стопански нужди, което при
преценката му по реда на чл. 175 ГПК въззивният съд приема, че отговаря на
истината. Обстоятелството, че ответникът се е задължил да предоставя достъп до
ателието на купувачите по предварителния договор не е равнозначно на предаване
на вещта, нито на възникване на облигационно правоотношение, което има за
предмет нейното ползване.
При това положение, доколкото
ответникът като собственик на процесния магазин е консумирал доставената в него
топлинна енергия, то следва да се приеме, че същият се е обогатил, спестявайки
разходите, които е трябвало да направи за заплащане на стойността на тази
енергия и извършената услуга дялово разпределение, а съответно ищецът е
обеднял, тъй като не е получил цената на доставките, респ. услугите, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същ
факт.
На следващо място доказано е въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че в процесното
ателие е била доставяна топлинна енергия през исковия период, като в същия е
имало монтирал индивидуален топломер и 1 бр. водомер за топла вода, до които
бил осигуряван достъп за отчет. Установено е също така от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде кредитирано /чл. 202 ГПК/, че стойността на доставената топлинна енергия през периода от м.юни 2014
год. до м.април 2016 год. възлиза на 2 079.71 лв., а на услугата дялово
разпределение /извършвана през същия период/ – на 46.62 лв.
В този смисъл законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че главните искове се явяват основателни до
размер на горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му
част, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 31.10.2018 год., постановено по гр.дело
№74173/2017 год. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД и при привлечени от
ответника трети лица-помагачи М.И.К. и А.Й.К..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/