Решение по дело №553/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 804
Дата: 28 декември 2023 г.
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20235640100553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. гр. Хасково, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100553 по описа за 2023 година
Предявен е от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ № 37 против А. Ю. С., ЕГН **********, от гр.*****************,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия. Твърди, че ОУ през процесния период за продажба на ел. енергия са
били в сила от 27.06.2008 год., одобрени по надлежния ред с решение на
ДКЕВР. По силата на същите ОУ ищецът имал задължението за снабдяване с
ел. енергия обект на потребителя, находящ се в гр. *************,
индивидуализиращ се с ИТН *****. Обектът на потребление бил общинска
собственост - на Община Хасково, а ответницата А. Ю. С. е била наемател до
м. юли 2022 година. За А. Ю. С. имало открит клиентски номер ******.
Според разпоредбата на чл.11, т.1 от ОУ ответникът имал задължението да
заплаща стойността на доставената енергия в срокове и по начин, определени
1
в същите - чл.18, ал.1 и 2 от ОУ. Ищецът заявява, че е изпълнил в срок
задължението си за снабдяване с ел. енергия на описания по-горе обект, но
ответницата не е заплатила дължимата равностойност, възлизаща на 330.42
лева за периода от 23.01.2022 год. до 22.04.2022 год. Тъй като задължението
да се плати посочената сума в срок от страна на ответницата не е изпълнено,
то същата дължала и лихва за забава в размер на 22,65 лв. за периода от
11.03.2022 год. до 04.12.2022 год. Ищецът потърсил вземането си по реда на
чл. 410 от ГПК, за което е образувано Ч.гр.д. № 3069/2022 год. по описа на
РС-Хасково. Издадена била Заповед за изпълнение на горните суми.
Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното
ищецът в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване
на вземането си. Твърди, че ответницата е потребител на ел. енергия, същата е
получавала такава своевременно на адреса в гр.Хасково. Ищецът в качеството
на доставчик по така съществуващото облигационно отношение между
страните, възникнали на основание Общите условия, надлежно приети и
оповестени, е изпълнил задължението си и е доставил на абоната услугата. За
доставената ел. енергия ищецът издавал редовно фактури, възлизащи на обща
стойност 330,42 лв. Тъй като не било постъпвало плащане на падежа на всяка
една от фактурите, т.е. не е било изпълнявано редовно едно парично
задължение, ищецът на основание чл. 86 от ЗЗД е начислил и претендира
мораторна лихва, която за времето от 11.03.2022 год. до 04.12.2022 год.
възлиза на сумата 22,65 лв. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата 330,42 лв. - главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 02.12.2022 год., както и сумата 22,65 лв. - лихва за
забава за времето от 11.03.2022 год. до 04.12.2022 год., които суми са
присъдени в заповедното производство. Претендира разноски в заповедното и
в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответницата, който не оспорва допустимостта и
основателността на предявения установителен иск. В съдебно заседание се
поддържа подадения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
По подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д.№ 3069/2022г. по
описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за
сумите от 330.42 лева - главница, представляваща неизплатено задължение за
заплащане стойността на електрическа енергия, доставена за периода от
23.01.2022г. до 22.04.2022г., и 22.65 лева – лихва за забава за периода от
11.03.2022г. до 04.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.12.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 75 лева, за които суми е издадена и заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 1463 от 08.12.2022г. Като доказателства по
делото са представени издадените на ответницата фактури за дължими суми
към ищцовото дружество. Приложена е справка от имотния регистър, от
която се установява, че имотът, представляващ апартамент, находящ се в
гр.*****************, е собственост на Община Хасково. Не се спори по
делото, че ответницата е била наемател на имота за исковия период.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответницата
за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК
от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца
процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена ел. енергия за
визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава след датата на
издаване на съответната фактура. В настоящия случай по несъмнен начин се
установи, че ответницата е била наемател на недвижимия имот, за
снабдяването на който с ел. енергия се иска заплащане на процесната сума за
периода от 23.01.2022г. до 22.04.2022г. При тези данни по делото съдът
намира за установено по категоричен начин, че именно ответницата носи
отговорност за заплащане на доставената до наетия недвижим имот ел.
енергия за процесния период. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия
дружеството ищец е поело задължението да снабдява с електрическа енергия
обекта на потребление на ответницата. Същата, от своя страна, съгласно
чл.11, т.1 от Общите условия, се е задължила да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.
3
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за
основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло, тъй като по
делото не се представиха доказателства, от които да се установи, че
ответницата е изплатила процесната сума за доставената от ищеца ел.енергия
за процесния период за визирания в исковата молба обект. Ето защо, при тези
дани по делото съдът счита, че следва изцяло да се уважи иска с правно
основание чл.422 от ГПК, като в случая се дължи и обезщетение за
забавеното плащане на главницата. Доколкото се установи дължимост на
претендираната главница в нейната цялост, то съдът счита, че следва да се
уважи и акцесорния иск за дължимост на лихва за забава на плащането, чийто
размер съдът определи с помощта на общодостъпна програма и същият
възлиза на сумата от 22.65 лева за периода от 11.03.2022г. до
04.12.2022г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в
размер на 75 лева – държавна такса; 400 лева – възнаграждение за особен
представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Общият размер на разноските на ищеца в двете производства възлиза на 650
лева.


Мотивиран така, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, от А. Ю. С., ЕГН
**********, от гр.*****************, в размер на 330.42 лева – главница,
4
представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на
електрическата енергия, доставена за периода от 23.01.2022г. до 22.04.2022г.
по партида с клиентски номер ******, отнА.ща се за обект на потребление с
ИТН *****, находящ се в гр.*****************, и 22.65 лева – лихва за
забава за периода от 11.03.2022г. до 04.12.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.12.2022г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена и Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1463 от
08.12.2022г. по Ч.гр.д. № 3069/2022г. описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА А. Ю. С., ЕГН **********, от гр.*****************, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37,
направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер
общо на 650 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
5