Решение по дело №3962/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260567
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120203962
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

260567

 

11.12.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 11.11.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 3962 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от К*** И*** Р***, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „К*** – К***Р***”, с ЕИК ***** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Трайко Китанчев“ №****.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №471360-F396025/14.01.2019 г., издадено от Д***Т*** В**** – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС, на едноличния търговец-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна. Посочва се, че по време на извършената проверка от търговския обект не е иззет КЛЕН, а такъв е представен по-късно от едноличния търговец-жалбоподател. Посочва се, че от представения КЛЕН е видно, че фискален бон е бил издаден. По този начин, според жалбата наказващия орган е представил превратно фактическата обстановка. Отправя се искане за присъждане на разноски.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на разноски.   

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 12.08.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 19.08.2020 г. с вх.№ИТ-00-6797/19.08.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.07.2018 г. в 16:25 часа в търговски обект, представляващ сергия за сувенири, находящ се в гр.Созопол, област Бургас, улица „Републиканска“, стопанисван от едноличния търговец-жалбоподател, била извършена проверка от А.С. и Р. С. – инспектори по приходите към ЦУ на НАП, Главна дирекция „Финансов контрол“ отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас. В тази връзка А.С. направила контролна покупка на една сувенирна чаша на стойност 6.00 лева, заплатена изцяло в брой, като за същата бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта фискално устройство. В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство марка „DATECS S DP” с индивидуален №DT532580 и фискална памет №02532580. За извършената проверка бил съставен протокол №0338385/21.07.2018 г. (л.л.6-8 от делото).

В резултат на посоченото и на 23.07.2018 г., в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.С. съставила против едноличния търговец-жалбоподател Акт №F396025/23.07.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели М* Н** и В**В***.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството обект на 21.07.2018 г. при контролна покупка, извършена от А.С. не бил издаден фискален бон. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. Възражения в АУАН са посочени и те са за това, че касов бон е бил издаден. В действителност фискален бон-копие за покупка от 6.00 лева за един артикул, извършена на 21.07.2018 г. в 16:28 часа е бил представен (л.10 от делото, долу) при явяване на едноличния търговец-жалбоподател за съставяне на АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или поне такова не е приложено в изпратената на съда преписка.

На 14.01.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 12.08.2020 г. на едноличния търговец-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 19.08.2020 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-6797/19.08.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

            АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

 По същество на спора, съдът намира следното: съгласно императивната норма на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Алинея 4 на чл.118 ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от горепосочената наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Нарушението не се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. По време на съставяне на АУАН е представен фискален бон-копие за покупка, извършена на 21.07.2018 г. в 16:28 часа, което означава, че оригинален фискален бон е бил издаден за тази покупка със същата дата и час. Това от своя страна означава, че при извършената контролна покупка едноличния търговец-жалбоподател е изпълнил задължението си да я регистрира във фискалното устройство. В показанията на актосъставителя не се съдържа твърдение, че това е сторено след началото на проверката, за която се твърди, че е започнала в 16:25 часа, а и е малко вероятно това да е сторено след легитимиране на двама служители на НАП пред очите им и това да не се отрази в ПИП, АУАН и НП. Освен това от издадения в 16:37 часа на 21.07.2020 г. КЛЕН се установява, че дневния оборот на търговския обект до момента е бил 16.00 лева. Сумата на контролната покупка и направената в 16:15 часа в размер на 4.00 лева се побира напълно в този оборот. В показанията си актосъставителя А.С. посочва, че покупка на жена преди нея е била за три артикула и е била регистрирана, а навсякъде в преписката се посочва като начален час на проверката 16:25 часа, т.е. проверката би следвало да е започнала, когато междувременно е извършена и друга покупка на друг клиент. Такива констатации обаче няма в ПИП, АУАН и НП, както и в показанията на актосъставителя.

Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, като в случая става въпрос за сергия. При проверката не е констатирано по несъмнен начин, че за процесната продажба на 21.07.2018 г. не е била издадена касова бележка за сумата от 6.00 лева.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на ЕТ за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №471360-F396025/14.01.2019 г., издадено от Д*Т* В** – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност,

на Катя Иванова Раднева, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „К** – К* Р***”, с ЕИК ***** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Трайко Китанчев“ №***

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на К**И*** Р***, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „К** – К*** Р***”, с ЕИК ************* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Трайко Китанчев“ №***сумата от 360.00 лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд