РЕШЕНИЕ
№ 5 08.01.2019
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 360 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р., против В.Г.О.,
ЕГН **********,***. Твърди се, че З. "Б.В.И.Г." било изплатило на „А."
ЕООД, по щета № *************, с платежно нареждане от 02.11.2017г., сума в
размер на 1093.25 лева., представляваща стойността на ремонтните дейности по
МПС „Пежо 207" с рег.№ *******, собственост на С.И.Т.. Обезщетението било
платено въз основа на застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност", сключен между ищеца и ответника по полица № BG/03/117000529358, със
срок на валидност от 25.02.2017г. до 25.02.2018г., като собственик на МПС „Пежо 206” с рег.№ *******.
Със сключеното съглашение застрахователят се задължавал да покрие, в границите
на определената в договора застрахователна сума, нанесените от действията на
застрахования щети на трети лица. Ищецът твърди, че разполага с правото да
предяви срещу ответника регресна претенция по чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането,
която се пораждала от факта, че на 22.08.2017г., в гр.Несебър, на кръстовище на
ул."Дюни" и ул."Кирил и Методий", ответникът, като водач на МПС „Пежо 206" с рег.№ *******,
не спрял на пътен знак „Б2", отнел предимството на МПС „Пежо 207" с рег.№
*******, движещ се по ул."Дюни", вследствие на което го ударил и реализирал
ПТП с материални щети. След осъществяване на ПТП ответникът напуснал произшествието без да изчака органите за
контрол на движението по пътищата, с което реализирал състава на чл.500, ал.1,
т.3 от Кодекса за застраховането. От реализираното ПТП били причинени щети по
МПС „Пежо 207" с рег.№ У 6917 АМ, представляващи увреждания на калник
преден десен, предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, корпус на преден
десен фар, джанта предна дясна и лява, гума предна лява, основа преден десен
калник, решетка предна броня- долна и горна, конзола предна броня- лява и
дясна, подкалник преден десен, представляващи увреждания на обща стойност от
1093,25 лева. Въпреки отправената до ответника покана и образуваното заповедно
производство по ч.гр.дело № 188/2018г. по описа на PC- Несебър, до настоящия момент същият не бил
възстановил исковата сума и оспорвал вземането, което породило правния интерес
на ищеца. Предвид на това се моли да бъде прието за установено съществуването
на вземане в полза на ищеца против ответника за сумата от 1093.25лева,
представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност", законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
В срокът по чл.131 от ГПК по делото
постъпи писмен отговор от ответника, с който се оспорва претенцията. Не се
оспорва факта на настъпване на ПТП, както и механизма му, описани в исковата
молба. Оспорва се единствено обстоятелството, че след осъществяване на ПТП
ответникът бил напуснал местопроизшествието без да изчака органите на реда,
поради което не бил осъществен състава на чл.500, ал. 1, т.3 от КЗ. Заявява се,
че при реализиране на административно-наказателната отговорност на ответника по
повод на цитираното ПТП, настъпило на 22.08.2017 г., било проведено съдебно
производство по АНД № 119/2018 по описа на PC- Несебър, с решението по което било прието, че В.О.
не бил извършвал нарушение на ЗДвП, за което да се изисква дори уведомяване на
органите за контрол на движение по пътищата, още по-малко пък тяхното
посещение. Позовава се на разпоредбата на чл.300 от ГПК. На следващо място регрес
не можел да се обоснове и с оглед естеството на произшествието, непопадащо в
обхвата на чл.125 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция
е с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Не се спори по
делото, че на 22.08.2017г., в гр.Несебър, на кръстовище на ул."Дюни"
и ул."Кирил и Методий", ответникът, като водач на МПС „Пежо 206"
с рег.№ *******, не спрял на пътен знак „Б2", отнел предимството на МПС
„Пежо 207" с рег.№ *******, движещо се по ул."Дюни", вследствие
на което го ударил и реализирал ПТП с материални щети, подробно посочени по-
горе. Безспорно е и обстоятелството, че между ищеца и ответника, към 22.08.2017
г., била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Не се
оспорва от страна на ответникът както механизма на настъпване на
произшествието, така и причинените вреди, и тяхната стойност. Единственият
спорен въпрос по делото е дали ответникът, след настъпване на ПТП, е напуснал
същото или е изчакал пристигане на органите на реда. Едва в последното съдебно
заседание, при пледоариите, процесуалният представител на ответника навежда
нови доводи за неоснователност на претенцията, а именно липса на заплащане от
страна на ищеца на процесната сума поради несъвпадане на номера на щетата,
отразен в платежното нареждане, както и че сумата е била заплатена по
застраховка „Каско”, а не „Гражданска отговорност”. С оглед обстоятелството, че
с писменият отговор от страна на О. не са били наведени тези твърдения, и
предвид настъпилата преклузия, съдът счита, че по отношение на тези твърдения
не следва да се произнася. Единственият спорен въпрос, по който следва да се
изложат доводи е дали О. е напуснал местопроизшествието или не.
Съгласно нормата на
чл. 500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Предвидено е, че в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач, в случая ответника,
каквото е било и указанието на съда в определението по чл.140 от ГПК. В тази
насока О. се позовава на проведеното АНД № 119/2018 г. по описа на РС- Несебър,
развило се по повод издаденото за произшествието наказателно постановление.
Видно от постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отменил
наказателното постановление единствено на процесуално основание, без да
разглежда въпроса по същество. С решение по КАНД № 1168/2018 г.,
Административен съд- Бургас е отменил частично решението на РС- Несебър. В
заключение по проведеното съдебно производство е било прието от съдилищата, че О.
е допуснал пътно- транспортното произшествие като отнемайки предимството е
ударил МПС „Пежо 207" с рег.№ *******, движещ се по ул."Дюни",
гр. Несебър, управлявано от св. Т., вследствие на което е причинил посочените в
исковата молба материални щети. По отношение второто нарушение, за което е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие било
издадено наказателно постановление, съдът е приел, че описаните в акта и
постановлението факти сочат на допуснато ПТП с материални щети, но без
пострадали хора, а същевременно наказващият орган е посочил като нарушена
нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.”А” от Закона за движение по пътищата, която
вменявала задължение на водача на ППС, участник в ПТП, в хипотезата на
пострадали хора. Само поради несъответствие на фактите, изложени в постановлението,
и правната квалификация, което съставлява съществено процесуално нарушение, наказателното
постановление е било отменено в тази му част. В този смисъл от страна на
съдилищата няма произнасяне по въпроса дали О. е напуснал произшествието или
не, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.300 от ГПК за
това обстоятелство. От показанията на св. Д. и св. Т. категорично се установи,
че след удара О. е напуснал произшествието и се е отправил посока магазин
„Младост”, където впоследствие е бил открит паркиран автомобила, с който е
допуснал произшествието. Ответникът е бил установен едва на следващият ден,
поради което съдът приема за доказано обстоятелството, че виновният водач-
ответника, е напуснал произшествието. Съобразно нормата на чл. 4 от Наредба № Iз-
41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при допуснато
ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя
задължително посещение на произшествието от органите на „Пътна полиция”.
Единствено в случай на съгласие за вина между двамата участници се съставя
двустранен протокол, за което не е необходимо присъствието и участието на
органите на „Пътна полиция”. В случая, както бе посочено по- горе, съгласие за
вина за настъпилото произшествие не е била постигната поради напускане на ПТП-
то от страна на ответника, поради което е било задължително посещението от
органите на „Пътна полиция”.
Изложеното по- горе
налага извода за наличието на всички изискуеми предпоставки за приложение на
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, поради което и предвид липсата на оспорване по
отношение вида и размера на нанесените вреди, съдът намира претенцията за
основателна, ведно с акцесорната такава за законната лихва върху сумата от 1093,25
лева, считано от датата на подаване на заявлението по образуваното ч.гр.д. №
188/2018 г. на РС- Несебър- 28.02.2018 г. до окончателното и изплащане.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца
направените в производството съдебно- деловодни разноски, които видно от
приложените доказателства в тази насока, възлизат на сумата от общо 45 лв., от
които 25 лв.- държавна такса за исковото производство, и 20 лв.- разноски за
свидетел. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сторените в заповедното
производство разноски, които съобразно издадената заповед възлизат на сумата от
25 лв.- държавна такса и 207,46 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.О., ЕГН **********,***,
съществуването на вземане в полза на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р., за сумата от 1093,25 лв., представляваща платено от
ищеца обезщетение за вреди от настъпило ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена заповед № 91/06.03.2018 г. по ч.гр.д. № 188/2018 г. по описа на РС-
Несебър.
ОСЪЖДА В.Г.О., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч. и К.Р., сумата
от 45 лв., представляващи разноски
по настоящото производство и сумата от 232,46
лв., представляващи разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, пред Окръжен съд- Бургас, считано от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: