О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, X
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шести
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в.н.ч.д. № 1240 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII от
НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при
Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 04.03.2021 г.,
постановено по н.о.х.д. № 12013/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
100 състав, с което на основание чл. 249,
ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по
делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.
В протеста се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на протестираното протоколно определение. Застъпена е
тезата, че обвинението е в достатъчна степен ясно и пълно, за да може
обвиняемият да разбере в какво е обвинен, а в съдържанието на обвинителния акт
няма несъответствия. Поддържа се, че макар в постановлението за приличане на
обвиняем и в обвинителния акт една от инкриминираните вещи – 1 бр. картина
акварел пейзаж гр. Пловдив – стария град, да е посочена без стойност, то това е
в резултат на невъзможността с оглед известните за нея индивидуализиращи белези
същата да бъде реално оценена, но доколкото е била предмет на извършената
кражба следва да фигурира в обвинителния акт. Евентуално се моли да бъде
прието, че отразяването в обвинителния акт по отношение на коментираната вещ, а
именно че тя е без стойност, съставлява очевидна фактическа грешка и следва да
се отстрани като се посочи, че вещта е с неустановена стойност. По посочените
съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение.
В законоустановения срок е постъпило възражение
срещу частния протест от защитника на подсъдимия И.Д.А., в което се излагат
съображения за неговата неоснователност. Счита се, че неяснотите в обвинителния
акт не могат да бъдат отстранени посредством депозирането на частен протест, а
с изготвянето на нов акт по реда на чл. 235 от НПК. Сочи се, че освен
констатирания от районната съдебна инстанция порок в обвинителния акт, същият
страда и от други съществени и отстраними пороци – в диспозитива му не са
посочени собствениците на инкриминираните вещи.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите, изложени в протеста и възражението,
както и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона,
приема за установено следното:
С
обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 09.09.2020 г., Софийска районна прокуратура е
повдигнала на подсъдимия И.Д.А. обвинение за извършено престъпление с правна
квалификация чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Въз
основа на внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 12013/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 100 състав.
В
проведеното на 04.03.2021 г. открито разпоредително заседание, на което е
постановено и протестираното протоколно определение на СРС, при обсъждането на
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК първостепенният съд е приел, че в хода на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Съдът е констатирал, че е налице неяснота в обвинителния акт по отношение на
една от инкриминираните вещи – 1 бр. картина акварел пейзаж „гр. Пловдив –
Стария град“, за което е посочено, че е без стойност, тъй като вещите без
стойност не могат да бъдат предмет на противоправно отнемане, а и в обстоятелствената
част на обвинителния акт не е отразено и не става ясно поради какви причина
тази вещ е без стойност. По този начин според съда е налице неяснота на
обвинението, доколкото подсъдимият и защитата му следва да знаят всички факти,
които са релевантни към предмета на вмененото престъпление така, че да могат да
организират защитата. С тези аргументи СРС е прекратил съдебното
производство по делото и е върнал същото на СРП за отстраняване на визираното
нарушение.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че депозираният частен протест е допустим, като подаден
в срок, от легитимирана да атакува определението страна. Разгледан по същество,
същият е основателен, като съображенията
за това са следните:
Безспорно е, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване на
делото и се осъществява правото на защита, и когато в неговото съдържание се
съдържат противоречия, то винаги е непълно, неточно и води до съществено
нарушение на процесуалните правила, свързани с упражняване правото на защита. В
конкретния случай обаче съставът на СГС намира, че не е налице посоченият от
СРС порок на обвинителния акт, като същият отговаря
на изискванията на чл. 246 от НПК и при
неговото изготвяне не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на подсъдимия.
Внесеният от
държавното обвинение акт, въз основа на който е било образувано съдебното
производство, съдържа всички необходими
обстоятелства и факти, годни да очертаят предмета на доказване в него. Достатъчно точно е описано
престъплението, в което подсъдимият се обвинява, с
характеризиращите го фактически обективни признаци - време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване и от чие
владение са отнети чуждите движими вещи, като макар последният елемент
да не е изрично посочен, то същият е ясно и недвусмислено изводим от общата
формулировка и изложение на обвинителната тези. Посочено е и съответното
субективно отношение на извършителя към деянието, като тук се споделя
преценката на СРС за допусната техническа грешка при изписване на неговите
имена, както и доказателствата, подкрепящи
очертаната фактология, и приложимия
наказателен закон. В обстоятелствената му част са посочени движимите вещи, предмет на кражбата, в извършването на която е обвинен подсъдимият, като същите
са индивидуализирани чрез описване на характеристиките и посочване на стойността
им. Това е сторено и в диспозитива на
обвинителния акт, с което е изпълнено
задължението в обстоятелствената част да бъдат посочени всички факти и
обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието. Посочена е отделно стойността и на всяка от отнетите
чужди движими вещи, като
единствено по отношение на инкриминираната вещ - 1 бр. картина
акварел пейзаж „гр. Пловдив – стария град“, е отразено, че същата е без стойност.
Това обстоятелство обаче, противно на възприетото от районната съдебна
инстанция, не е по естеството си такова, което да може да доведе до неяснота на
обвинението и съответно до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Изключително в правомощието на държавното обвинение е извършването на
преценката кои от твърдените за отнети вещи са съставомерна част от
инкриминираното деяние, съответно излагането на фактическата обосновка за това.
Правилността на тази преценка подлежи на проверка от съда при решаване делото
по същество при постановяване на окончателния му съдебен акт, а не както е
процедирал СРС – по реда на чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че на досъдебното производство
и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение
от 04.03.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 12013/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 100 състав, с което е прекратено съдебното производство по
делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.
ВРЪЩА
делото на СРС за продължаване на процесуалните действия по внесения обвинителен
акт.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.