№ 2271
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100502383 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20883 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. №
36877/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 156-и състав, е отхвърлен
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, пр. 3 ГПК от „Гудекс Комерс“ ЕООД срещу „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД за признаване за установено, че „Гудекс Комерс“
ЕООД не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата
от 4150,72 лева, представляваща дължима цена за електрическа енергия по
корекция за електрическа енергия по Констативен протокол №
3035295/04.01.2023 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Гудекс Комерс“ ЕООД, подадена чрез
адв. Д. С., в която са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според въззивника процесният
случай не попада в нито една от хипотезите на чл. 50 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), тъй като по
делото се доказало, че има средство за измерване, върху което не е установено
неправомерно въздействие, нито е установена промяна в схемата на
свързване. Намира, че се касае за възникнала техническа неизправност на
електромера, за която обаче ищецът не следва да носи отговорност. Счита, че
дори да се приеме установено неотчитане на измервателното устройство, то
1
случаят попада в хипотезата на чл. 52 ПИКЕЕ, където сумата, която има право
да начисли електроразпределителното дружество се изчислява по различен
начин от определения в чл. 50 ПИКЕЕ. Ето защо намира, че ответникът не е
установил наличие на законовото основание за извършена корекция, на което
се е позовал. Посочва, че изготвеният констативен протокол от Българския
институт по метрология (БИМ) не дава основание да се приеме, че неточното
измерване се дължи на външна намеса на средството за техническо измерване
(СТИ), а пък вещото лице по изслушаната в хода на първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза (СТЕ) посочило, че не може по
категоричен начин да установи причините.
Поради изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което
предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
В законоустановения срок въззиваемата страна
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Според
въззиваемия от доказателствата по делото се е установило, че СТИ не е
отчитало изцяло консумираната от абоната електроенергия, както и, че
процесната проверка е извършена при спазване на всички изисквания на
ПИКЕЕ. Счита, че разпоредбата на чл. 50, чл. 1, б. „б“ ПИКЕЕ не изисква
наличие на нерегламентирано въздействие върху СТИ, а е достатъчно да бъде
констатирано само наличието не едно обективно състояние – неизмерване или
непълно или неточно измерване на електрическа енергия.
С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по
реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Същото обаче е неправилно поради следните съображения:
Софийски районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата в
размер на 4150,72 лв., представляваща вземане за служебно начислена цена за
консумирана електрическа енергия за периода от 01.12.2022 г. до 04.01.2023 г.,
начислена по партида с клиентски № 540006520964, за която сума е издадена
фактура № **********/27.03.2023 г.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК при отрицателен установителен
2
иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че спорното право е възникнало. В случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите.
По делото не е спорно, че ищецът е потребител не електрическа енергия
в процесния имот за периода от 01.12.2022 г. до 04.01.2023 г.
От представените по делото констативен протокол, уведомително писмо
и фактура се установява, че на 04.01.2023 г. е била извършена техническа
проверка на електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на
ищеца, която установила неизправност в СТИ. От констатациите в протокола
се установява, че при проверката е констатирано, че на дисплея на СТИ се
появява само 180-0011524, като при товар съответно на фаза R – 11,8 A, а на
фаза S – 0,7 A и на T – 0,5 A, а индикаторът не мигал. Електромерът е бил
демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, а на негово място бил монтиран
нов изправен електромер, което обстоятелство се установява както от
свидетелските показания на г-н Любомив Ерменлиев – член на Федерацията
на потребителите, присъствал на проверката на 04.01.2022 г., така и от
уточненията на вещото лице по изслушаното по делото заключение на СТЕ,
дадени в открито съдебно заседание от 20.11.2023 г.
По делото е представен и приет констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 28/26.01.2023 г. от БИМ, видно от
който при огледа е констатирано съответствие с протокола от демонтаж, като е
посочено, че не са налице механични дефекти на кутията на клемите и на
клемния блок на електромера, както и, че при отваряне на електромера е
констатирано отсъствие на видими дефекти по електронните платки и
детайлите на електромера. Посочено е, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. Впрочем в заключението си вещото лице
е изяснило, че констатациите на метрологичната експертиза на СТИ в БИМ
представлява случай на неотчитане на потребена електрическа енергия, като
впоследствие в проведеното по делото открито съдебно заседание уточнява,
че не е ясно на какво се дължи неотчитането.
От представената справка за преизчислени количества електрическа
енергия от 27.03.2023 г. е видно, че процесната сума е начислена като
корекция по чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ въз основа на двата обсъдени по-горе в
мотивите констативни протоколи, като по партидата на абоната са изчислени
количествата електрическа енергия на база една трета от пропускателната
способност на измервателната система, фактурирани на стойност 4150,72 лв.
съгласно фактура № **********/27.03.2023 г.
По делото е спорно дали са били налице предпоставките, даващи
основание на ответното дружество да извършва едностранна корекция на
потребената енергия за процесния период и на посочената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и формално да са спазени
процедурните изисквания при извършване на процесната проверка,
ответникът незаконосъобразно е извършил корекцията на основание чл. 50, ал.
3
1, б. „б“ ПИКЕЕ, където е предвидено, че при неизмерващо средство за
търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като
една трета от пропускателната способност на измервателната система при
всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента.
Систематичното тълкуване на нормите на ПИКЕЕ води до извода, че редът за
преизчисление по чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ касае хипотезите на
неизправност в средството за търговско измерване, която се дължи на
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно външно въздействие върху електромера, но подобно
неправомерно поведение в настоящия случай не се установява. Видно от
констатациите в протокола от извършената експертиза в БИМ, електромерът е
бил технически неизправен, но при огледа на вътрешността му не са
констатирани видими промени в конструкцията. Обстоятелство за липса на
външна намеса в електромера се установява и от показанията на разпитания
по делото свидетел П.Й. –техникът, извършил процесната проверка. Същият
разказва, че електромерът се е намирал в заварена касета, с оглед на което
следва да се приеме, че е обективно невъзможно да е имало външно
вмешателство в конструкцията на електромера.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че ответникът не е
доказал твърдяното от него основание за извършване на едностранна
корекция, изразяващо се в нерегламентиран достъп до електромера, довел до
неизмерване потребеното количество електрическа енергия, която да бъде
преизчислена по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Процесният случай касае
хипотеза на техническа неизправност на СТИ, при която използваната
електрическа енергия преминава през измервателната система, но
количествата не могат да бъдат отчетени и не е установено външна намеса при
проверка или отчет, като в този случай преминалото количеството
електрическа енергия се изчислява по посочен в чл. 52 ПИКЕЕ приоритетен
ред. В случая ответникът е извършил незаконосъобразна процедура по
преизчисление на количеството електрическа енергия, извършена по реда
на чл. 50, б. "б. " ПИКЕЕ, а не при установената по делото хипотеза на чл. 52
ПИКЕЕ и не е провел пълно доказване за наличие на основание за заплащане
на процесната сума.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че ответникът не е
провел пълно и главно доказване на твърденията си за законосъобразно
извършено преизчисление на дължимата за процесния периода стойност на
доставена електроенергия по нормативно предвидена методика поради
констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неизмерване
потребеното количество електрическа енергия, като при разпределената
между страните доказателствена тежест операторът не е установил пълно и
главно наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция,
респ. правилното преизчисляване на сумите. Следователно ищецът не дължи
на ответника сумата от 4150,72 лева, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като настоящата съдебна инстанция достигна до различни правни
изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено такова, с което исковата претенция да бъде уважена.
4
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора следва да бъде преразпределена отговорността
за разноски, направени в хода на първоинстанционното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Последният
претендира такива в общ размер от 889,20 лв., които са реално направени,
поради което претенцията е основателна в пълния й размер. Неоснователно е
релевираното възражение за прекомерност от ответника по отношение на
адвокатския хонорар, доколкото същият е уговорен в минималния размер,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. (Наредбата) и е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото. Тъй като при уважаване на иска
ответникът няма право на разноски, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, с която такива са му присъдени.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът има право на разноски и за
въззивното производство. Претендират се разноски в общ размер на 805,45 лв.,
като отново са представени доказателства за реалното им заплащане, поради
което претенцията е основателна в пълния си размер. Възражението за
прекомерност на насрещната страна е неоснователно, доколкото уговореното
адвокатско възнаграждение е в минималния размер, установен в Наредбата и
според настоящия съдебен състав е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, както и извършената от адвоката работа.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20883 от 18.12.2023 г., постановено по
гр. д. № 36877/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 156-и състав,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Гудекс Комерс“
ЕООД с ЕИК ********* срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
с ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК, че „Гудекс Комерс“ ЕООД не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на 4150,72
лв., представляваща вземане за служебно начислена цена за консумирана
електрическа енергия за периода от 01.12.2022 г. до 04.01.2023 г., начислена по
партида с клиентски № 540006520964 след корекция на сметка съгласно
констативен протокол № 3035295/04.01.2023 г., за която сума е издадена
фактура № **********/27.03.2023 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК
********* да заплати на „Гудекс Комерс“ ЕООД с ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 889,20 лв. – разноски, направени в хода
на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК
********* да заплати на „Гудекс Комерс“ ЕООД с ЕИК ********* на
5
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 805,45 лв. – разноски,
направени в хода на въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6