Решение по дело №429/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 29
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20223130200429
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. *****, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. М. Р. –
ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23-0324-000526 / 19.08.2022г.
на Началника на група при ОД-МВР-Варна, РУ-*****, с което му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 800лв. на основание чл.638 ал.5 от
Кодекса за застраховането.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се твърди , че в
хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.В заключение се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. Р. редовно призован, не се явява , не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. В
съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на евентуално
поисканото адвокатско възнаграждение.
ВРП, ТО-*****, редовно призовани, не се явява представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2022г. в гр.*****, около 08,00ч. въз. Р. управлявал т.а. „ Форд
Куриер” с рег. № ****, собственост на М.М., като се движел по ул.” Шипка“ в посока
ул.“Дунав“. По същото време, на ул.“Шипка“, до блок № 16, се намирали полицейски
служители, един от които св. Н. Н., които го спрели за проверка.При нея се
установило, че за управлявания от въз. Р. автомобил , няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.Поради това против
него бил съставен акт за нарушение, което било квалифицирано като такова по чл. 638
ал.3 от КЗ.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.Било представено копие от
1
застрахователна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна от 09,51ч. на 13.07.2022г. При направена проверка в хода да
административно-наказателното производство се установило, че по отношение на
въз.Р. е било издадено НП № 21-0324-000876/29.10.2021г. С него, отново за управление
на МПС без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на
въззивникът била наложена „Глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.
чл.461 т.1 от КЗ.Постановлението било връчено на въз.Р. на 08.03.2022г. и влязло в
законна сила на 23.03.2022г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 22-
0324-000526/ 19.08.2022г. , с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението. С
оглед събраните доказателства за предходни нарушения на въз.Р., наказващият орган
установил, че нарушението е извършено при условията на повторност.Поради това на
основание чл.638 ал.5 от КЗ на въззивникът било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Н. Н.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира. Свидетелят не си спомни за
случая, но потвърди описаното в акта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление № № 22-0324-000526 / 19.08.2022г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група при ОД-МВР-Варна, РУ-***** съгласно
Заповед № 365з-1537/10.05.2016г. на Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото, както и в акта,
се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.Вмененото
във вина на въз. Р. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съставомерните признаци на нарушението са описани с необходимата конкретика,
като изрично е посочено кой е собственик на превозното средство. При съставяне на
акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, респективно
не са били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
2
жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като е отнесъл фактите към хипотезите на правните
норми. Разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ сочи, че лице, което не е собственик и
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Граждански отговорност” се
санкционира. От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. Р. е
управлявал товарен автомобил, във връзка с чието използване към момента на
извършване на проверката не е имал валиден и действащ договор за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”.Това обстоятелство, което се доказва от
събраните по делото доказателства, и не се оспорва. Безспорно по делото е също така,
че въззивникът не е собственик на превозното средство.Това обаче не го освобождава
от задълженията му като водач на МПС да спазва изискванията на КЗ и да управлява
превозно средство, за което има валиден застрахователен договор.Обстоятелството, че
в последствие за този автомобил е била сключена изискуемата от закона застраховка не
води до отпадане на административно-наказателната отговорност на въззивника.
Правилно наказващият орган е приел, че нарушението е извършено повторно.
Съгласно § 1 т.51 от ДР на КЗ „повторно нарушение“ е нарушението извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е
наложено наказание за същия вид нарушение.От приложеното по преписката копие от
Наказателно постановление № 21-0324-000876/29.10.2021г. е видно, че с него на
въз.Р. е било наложено наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ , а
именно че е управлявал собственото си МПС без сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. От направените в постановлението отбелязвания се
установява, че то е било връчено на въззвника на 08.03.2022г. и влязло в законна сила
на 23.03.2022г. Настоящото нарушение пък е извършено на 06.07.2022г., т.е преди
едногодишния срок , визиран от закона, да е изтекъл.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и на въз. Р., която с оглед данните за
предходните му нарушения следва да се приеме за завишена. От друга страна
неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения не е
незначително, респективно, че случаят не е маловажен, независимо от
обстоятелството, че дължимата застраховка е била сключена няколко дни по-късно. В
този смисъл е и решение по к.н.а.х.д № 1581/2014г. на Административен съд-Варна.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. Р. наказание на основание чл.
638 ал.5 от КЗ , тъй като именно там е предвидено наказание за нарушение по чл.638
ал.3 от КЗ, извършено повторно, каквото имаме в настоящия случай.Правилно е била
наложена „Глоба” в императивно предвидения в закона размер от 800лв.Това
наказание е съответно на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на
ЗАНН- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да въздейства предупредително и възпитателно върху останалите граждани.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0324-000526 /
19.08.2022г. на Началника на група при ОД-МВР-Варна, РУ-*****, с което на С. М.
Р. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 800лв. на основание
чл.638 ал.5 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4