Решение по дело №982/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 388
Дата: 16 декември 2022 г. (в сила от 16 декември 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20225320100982
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Карлово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100982 по описа за 2022 година

Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Е. Б. Е.”
ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ***************, със седалище и адрес
управление: град П., улица „Х. Г. Д.” № **, със законни представители – М.
М. М. и Ж. П. С., чрез юрк. К. А. против Г. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: с. К. ул. „*-ва“ №**.
В исковата молба се твърди, че „Е. Б. Е.“ ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.“
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството.
1
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника Г. Д. Д. с ИТН: *********, находящ се в с. К.. За ответника бил
открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно
чл.11, т.1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл. 27, ал. 1
от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „Е. Б. Е.“ ЕАД
доставило на обекта на Г. Д. Д. за периода 06.07.2021 г. – 05.11.2021 г.
електроенергия на обща стойност 118.89 лева, която до този момент не била
заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница той дължал и
законна лихва в общ размер 6.23 лева за забава за периода от 21.08.2021 г. до
21.03.2022 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура
отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на
настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в
същата.
Поради липса на плащане, „Е. Б. Е.“ ЕАД подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Р. с. - К. за вземанията
си към Г. Д. Д.. По входираните документи било образувано ч. гр. д. №
349/2022 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за
ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на „Е. Б. Е.“ ЕАД следните суми, за които по ч. гр. д.
№349/2022 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 118.89 лева – главница, представляваща стойността на
консумираната от обект на ответника електрическа енергия за периода
06.07.2021 г. – 05.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение в съда – 21.03.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението
- сумата от 6.23 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва за периода от 21.08.2021 г. до 21.03.2022 г.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тази в
заповедното производство.
Ответникът Г. Д. Д., редовно призован за съдебното заседание, не се
явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
такъв. На същия са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както
и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за
отговор на исковата молба и ответникът или негов представител не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу него.
С писмено становище с вх. №8399/28.10.2022 г., прието в първото по
делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника
си юрк. А., е направило искане за постановяване на неприсъствено решение
на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се е явил и не е била представляван. Редовно му е връчено
съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал
такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите
писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно
основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено
неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно
ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по
същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за
установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя
/ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното
производство в размер на общо 75.00 лева /25 лева за платена държавна такса
3
и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение/, които основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да му заплати заедно с направените разноски в хода
на настоящото исково производство, включващи държавна такса от 75 лева и
юрисконсултско възнаграждение. Това възнаграждение се претендира в
размер на 300 лева, но съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то се дължи
в размер от 100 до 300 лева Като има предвид материалния интерес,
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и и че се
касае за неприсъствено решение, съдът счита, че следва да определи това
възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: с. К. ул. „*-ва“ №**дължи на „Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: ************, със седалище и адрес управление: град П., улица
„Х. Г. Д.” № **, със законни представители – М. М. М. и Ж. П. С., следните
суми, за които по ч. гр. д. №349/2022 г. по описа на РС К. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 118.89 лева – главница, представляваща стойността на
консумираната от обект на ответника електрическа енергия за периода
06.07.2021 г. – 05.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 21.03.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението
- сумата от 6.23 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва за периода от 21.08.2021 г. до 21.03.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. К. ул.
„*-ва“ №**да ЗАПЛАТИ на „Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*************, със седалище и адрес управление: град П., улица „Х. Г. Д.” №
**, със законни представители – М. М. М. и Ж. П. С. направените по делото
разноски общо в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), от които 75
лева – в заповедното производство по ч. гр. д. № 349/2022 г. по описа на РС К.
4
и 175 лева в исковото производство по гр. д. №982/2022 г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5